РЕШЕНИЕ№ 261860
гр. Пловдив, 23.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15724 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД
против Е.Н.Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл.
342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверено в Заповед № 5543/18.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
9948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав, както следва: сумата от 1 185,
92 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски
и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и Договор за лизинг към него,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***и Договор за лизинг към него.
В исковата молба се твърди, че на 26.03.2010 г. между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД) с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
за срок от 12 месеца. На 05.02.2011 г. и на 28.12.2012 г., между същите страни,
са сключени последващи Допълнителни споразумения към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца. На 01.12.2014 г. между Е.Н.Т. и
„Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни УСЛУГИ С предпочетен номер *** за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Резерв 13,99 Коледа 2014", със стандартен
месечен абонамент от 13,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер на 93,22 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. На
18.03.2012 г. между Е.Н.Т. и „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с
наименование „Теленор България" ЕАД) с ЕИК ********* е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца. На 29.01.2014 г.
между същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца. На 01.12.2014 г. между Е.Н.Т.
и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни УСЛУГИ с предпочетен номер ***. за срок от
24 месеца с абонаментен план „Резерв 19,99 Коледа Плюс 2014", със
стандартен месечен абонамент 19,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер на 79,57 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. На
същата дата - 01.12.2014 г. и по повод горепосоченото Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, „Теленор България"
ЕАД, като лизингодател, сключва с Е.Н.Т. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
които лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство,
марка ***, срещу заплащане на обща лизингова цена от 197, 57 лв., чрез
извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8,59 лв. По
договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на 77,31 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г.,
както следва: 8,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
18.02.2016 г. - 17.03.2016 г., начислена във фактура № **********/18.03.2016 г.;
8,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.03.2016 г.
-17.04.2016 г., начислена във фактура № **********/18.04.2016 г.; 8,59 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 18.04.2016 г. -17.05.2016 г., начислена
във фактура № **********/18.05.2016 г.; 8,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 18.05.2016 г. -17.06.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.06.2016 г.; 42,95 лв. - сбор от 5 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към договора за лизинг, за отчетен период 18.06.2016 г. - 17.07.2016 г.,
начислена във фактура№ **********/18.07.2016 г. На 10.07.2015 г. „Теленор
България" ЕАД, като лизингодател, сключва с Е.Н.Т. - лизингополучател
Договор за лизинг към горепосоченото Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство, марка ***срещу заплащане на обща
лизингова цена от 328,67 лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 14,29 лв. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в
общ размер на 214, 35 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
18.02.2016 г. - 17.07.2016 г., както следва: 14,29 лв.- лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 18.02.2016 г. -17.03.2016 г., начислена във
фактура № **********/18.03.2016 г.; 14,29 лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 18.03.2016 г. -17.04.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.04.2016 г.; 14,29 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 18.04.2016 г. -17.05.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.05.2016г.; 171,48 лв. - сбор от 12 лизингови вноски, начислени общо,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към
договора за лизинг, за отчетен период 18.06.2016 г. - 17.07.2016 г., начислена
във фактура № ********** /18.07.2016 г. На 01.04.2014 г. между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД) с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни УСЛУГИ с предпочетен номер ***
за срок от 24 месеца по програма „Go Web Start" със стандартен месечен
абонамент от 5,90 лв. Т. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер
на 16,25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. На 01.04.2014 г. между Е.Н.Т. и „Космо България
Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) с ЕИК
********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок
от 24 месеца по програма „GLOBUL Web & Talk 13.99" със стандартен
месечен абонамент от 13,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по договора в
общ размер на 36,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. На 01.04.2014 г. между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД) с ЕИК ********* и във връзка с гореописаните договори и споразумения е
сключен Сертификат за пакетни УСЛУГИ GLOBUL Combo+. с който и съгласно чл. 3,
т. 3.1 от същия, срокът за ползването на мобилните услуги за предпочетени
номера ***, ***, *** и ***се продължава до 01.04.2016 г. На 01.12.2014 г. между
Е.Н.Т. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 12 месеца, с абонаментен план
„GoWeb Start", със стандартен месечен абонамент 5,90 лв. Т. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер на 18,91 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. На 15.04.2015 г.
между Е.Н.Т. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ***. за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Резерв 13,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди", със стандартен
месечен абонамент 13,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер на 43,18 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016г.-17.05.2016 г. На същата дата - 15.04.2015 г. и по повод
горепосочения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, „Теленор
България" ЕАД, като лизингодател, сключва с Е.Н.Т. - лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство, марка ***, срещу заплащане на обща лизингова цена от
312,57 лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
13,59 лв.. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на
165,83 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г.-
17.07.2016 г., както следва: 13,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 18.02.2016 г. -17.03.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.03.2016 г.; 13,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 18.03.2016 г. -17.04.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.04.2016 г.; 13,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период от 18.04.2016 г. до 17.05.2016 г., начислена във фактура №
**********/18.05.2016 г.; 2,75 лв. - остатък от лизингова вноска, поради
направени отстъпки за отчетен период 18.05.2016 г. - 17.06.2016 г., начислена
във фактура № **********/18.06.2016 г.; 122,31 лв. - сбор от 9 лизингови
вноски, начислени общо, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12
от Общите условия към договора за лизинг, за отчетен период 18.06.2016 г. -
17.07.2016 г., начислена във фактура № ********** /18.07.2016г. На 18.06.2016
г. мобилният оператор отправя писмена покана за доброволно плащане до Е.Н.Т., с
която я уведомява за общага стойност на задълженията й, както и че при
неплащане в посочения десетдневен срок правоотношенията ще бъдат прекратени и
ще бъдат добавени неустойки. След поканата и изтичане на посочения 10 - дневен
срок, неизпълнението по горепосочените договори и споразумения продължило,
поради което мобилният оператор ги прекратява и начислява предвидените в тях
неустойки в общ размер на 440,43 лв., както следва: за предпочетен номер ***,
вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III, чл. 4 от споразумението,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 220,97 лв. За предпочетен
номер ***, вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV, чл. 4 от
споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 98,24 лв. За
предпочетен номер ***, вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 11 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 121,22 лв.
С оглед на гореизложеното ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пловдив срещу
длъжника за процесните суми. Издадена била заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 9948/2018 г. по описа на
Районен съд - Пловдив. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило
възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира
настоящия процес с предявяване на установителните искове в срока по чл. 415 ГПК.
С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК,
ответникът, не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и с
правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с
Допълнително споразумение от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от
28.12.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., по силата на което ищецът
е поел задължение да предоставя на Е.Т. мобилни услуги по програма „Резерв
13,99 Коледа 2014" с предоставен предпочетен номер ***, срещу
насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от
13, 99 лв. В клаузата на чл. 4 от Договора е установено, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока
на договора.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 93, 22
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г.
Представен
е Договор за мобилни услуги от 18.03.2012 г., сключен между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД), изменен с Допълнително споразумение от 29.01.2014 г. и Допълнително
споразумение от 01.12.2014 г., по силата на което ищецът е поел задължение да
предоставя на Е.Т. мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 Коледа 2014" с
предоставен предпочетен номер ***, срещу насрещното задължение на
потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 19, 99 лв. В клаузата на
чл. 4 от Договора е установено, че в случай на прекратяване на ползване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора. Към Договора
е представена ценова листа.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 79, 57
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г.
От
Договор за лизинг от 01.12.2014 г. се установява, че ищецът е поел задължени да
предостави на потребителя мобилно устройство ***за временно и възмездно
ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на
устройството от 197, 57 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от
8, 59 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди
изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на
устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в
размер на една вноска от 8, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил
устройството, предмет на договора.
По
този договор се претендира сумата от 77, 31 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г.
От
Договор за лизинг от 10.07.2015 г. се установява, че ищецът е поел задължени да
предостави на потребителя мобилно устройство ***за временно и възмездно
ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на
устройството от 328, 67 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от
14, 29 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди
изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на
устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в
размер на една вноска от 14, 29 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил
устройството, предмет на договора.
По
този договор се претендира сумата от 214, 35 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г.
Представен
е Договор за мобилни услуги от 01.04.2014 г., сключен между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД), по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на Е.Т. мобилни
услуги по програма „Go Web Start" с предоставен предпочетен номер ***,
срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса
от 5, 90 лв. С договора е предвидено заплащане на неустойка от 200 лв. при
прекратяването му по вина или инициатива на потребителя.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 16, 25
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г.
- 17.05.2016 г.
С
Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., сключен между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД), по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на Е.Т. мобилни
услуги по програма „GLOBUL Web & Talk 13.99" с предоставен предпочетен
номер ***, срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна
абонаментна такса от 13, 99 лв. С договора е предвидено, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока
на договора. Към Договора е представена ценова листа.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 36, 87
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г.
- 17.05.2016 г.
С
Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., сключен между Е.Н.Т. и „Космо
България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България"
ЕАД), по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя на Е.Т. мобилни
услуги по програма „GoWeb Start" с предоставен предпочетен номер ***,
срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса
от 5, 90 лв. С договора е предвидено, че в случай на прекратяване на ползване
на услугите по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора. Към Договора
е представена ценова листа. Установено е, че в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между
стандартната цена на устройството съгласно действащата ценова листа и
заплатената от последния цена при предоставянето му от оператора.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 18, 91
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.02.2016 г.-
17.05.2016 г.
Представен
е Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г., сключен между Е.Н.Т. и „Теленор
България" ЕАД, по силата на което ищецът е поел задължение да предоставя
на Е.Т. мобилни услуги по програма „Резерв 13,99 с тарифиране на интервали от
60 секунди" с предоставен предпочетен номер ***, срещу насрещното
задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 13, 99 лв. С
договора е предвидено, че в случай на прекратяване на ползване на услугите по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка СИМ карта/номер до края на срока на договора. Към Договора е представена
ценова листа. Установено е, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на
устройството съгласно действащата ценова листа и заплатената от последния цена
при предоставянето му от оператора.
По
така сключения договор в производството по делото се претендира сумата от 43,18
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016г.-17.05.2016 г.
От
Договор за лизинг от 15.04.2015 г. се установява, че ищецът е поел задължени да
предостави на потребителя мобилно устройство *** за временно и възмездно
ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на
устройството от 312, 57 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер от 13, 59 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване на
устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е
задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока
за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от
договора, като с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на
лизинговата вещ в размер на една вноска от 13, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е
установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.
По
този договор се претендира сумата от 165, 83 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г.
Представен
е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора
за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща
удостоверителното изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите
условия към договора за мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява
писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба.
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги –
арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.
Ищецът
е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът
приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали
доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те
биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил
от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице по приетата без възражения и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че общият размер на задълженията на ответника е в размер на сумата от
1 185, 92 лв. по издадени от ищеца фактури, които са осчетоводени в
счетоводството на „Теленор България“ ЕАД като приходи от извършени услуги,
както и като вземане по сметка „Клиенти“, като са включени в дневниците за
продажбите и справка – декларация по ЗДДС. Вещото лице е установило размера на
неустойката съобразно клаузите на договорите, а именно за сумата от общо 440,
43 лв.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от
ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване
в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, както и
иск с правно основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за
предоставено устройство.
Процесните
договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото производство,
по своята правна природа представляват ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорите
са сключени при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните
са уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия, че задължението за
плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват
с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства.
По
така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на
доказване, че е доставил услугата, заплащането на чиято стойност претендира в
производството по делото, поради което установителния иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ следва да се отхвърли за следните суми: 93, 22 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.
- 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 26.03.2010 г., изменен с
Допълнително споразумение от 05.02.2011 г., Допълнително споразумение от
28.12.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.12.2014 г., сумата от 79, 57
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.02.2016 г.- 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 18.03.2012
г., сумата от 16, 25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 01.04.2014
г., сумата от 36, 87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 01.12.2014
г., сумата от 18, 91 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 18.02.2016 по Договор за мобилни услуги от 01.12.2014 г., сумата от 43, 18
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
18.02.2016г.-17.05.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г.
Ищецът претендира присъждане на неустойка в общ размер на 440, 43 лв.,
както следва: за предпочетен номер *** в размер на 220,97 лв., за предпочетен
номер ***в размер на 98,24 лв., за предпочетен номер ***в размер на 121, 22 лв.
С разпоредбите на договорите за
мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента
на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
В случая задължението за заплащане на неустойка по договора е обусловено
от прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на
длъжника – потребител, т.е. заплащането на неустойка по договора за мобилни
услуги е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за мобилни
услуги. В производството по делото се установи, че тъй като мобилният оператор
не доказа, че е изпълнил задължението си да предостави мобилни услуги на
абоната, които да подлежат на заплащане, не е налице виновно неизпълнение на
договора от страна на потребителя, което да е основание за едностранното му
прекратяване от страна на оператора – ищец. Следователно не е възникнала една
от материалноправните предпоставки за възникване на неустоечното задължение на
потребителя да заплати неустойка в размер на месечните абонаментни такси, както
и неустойка, равна на отстъпката на предоставеното устройство.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съдът намира, че клаузите от договорите за
мобилни услуги, установяващи, че длъжникът дължи и неустойка в случай на
прекратяване на договора в размер на месечните абонаментни такси до края на
срока на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая
предвидената в договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на
всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна
престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Т.е. операторът
получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна
престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с
нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи,
че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на
потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този
начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на
всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни
услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Поради така изложените съображения и доколкото
тази клауза не пораждат права и задължения за страните, предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му
предявен размер от 440, 43 лв.
По
предявения иск с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира следното:
Ищецът
претендира установяване на вземане в размер от 77, 31 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г.по Договор за
лизинг от 01.12.2014 г. за предоставено мобилно устройство ***; в размер от 214,
35 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. -
17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 10.07.2015 г. за предоставено мобилно
устройство ***и в размер от 165, 83 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г. по Договор за
лизинг от 15.04.2015 г. за предоставено мобилно устройство ***.
Договорът
за лизинг, какъвто е процесният, представлява консенсуален, двустранен,
възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на
уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне
задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят
следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на лизинга в
рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат следните правни
задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта,
като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща
всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни
своето право да придобие правото на собственост върху нея.
От
представените по делото договори за лизинг се установява, че в деня на
сключването им на лизингополучателя е предадена за временно и възмездно
ползване лизинговата вещ, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа
удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е получил
лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответната страна, като
авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че
този частен диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и
установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който
смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на
лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт, което съдът цени.
При
изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора,
правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото
възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват
възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Страните
са разсрочили това задължение на една първоначална вноска, платима при
сключване на договора и 23 лизингови вноски – всяка, от които става изискуема
при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при
фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги, а
именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й – арг. чл. 26 и
чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По
делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговите
вещи, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочените вещи,
което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи,
освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на
вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски
или без да се освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по
договора, представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството,
че възникналото от процесните договори за лизинг парично задължение е
изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото
ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията
си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, вземането е било дължимо и
на соченото от ищеца основание – поради настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като длъжникът е загубил преимуществата на срока. В случая и
доколкото не се установи лизинговите вещи да са били върнати,
лизингополучателят е имал право да обяви предсрочната изискуемост на вземането,
в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение
№ 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
По
така изложените съображения предявеният иск за заплащане на задълженията за
лизингови вноски следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от
457, 49 лв., формирана както следва: сумата от 77, 31 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г.по Договор за
лизинг от 01.12.2014 г. за предоставено мобилно устройство ***; в размер от 214,
35 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г. -
17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 10.07.2015 г. за предоставено мобилно
устройство ***и в размер от 165, 83 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г. по Договор за
лизинг от 15.04.2015 г. за предоставено мобилно устройство ***.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. №
9948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав – арг. т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 385 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 148, 52 лв.
В исковото производство ищецът е
доказал разноски в общ размер от 477, 62 лв., от които сумата от 25 лв. за
внесена държавна такса, сумата от 375, 62 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 100 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно
уважената част от предявените искове по съразмерност на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 184, 25 лв.
В полза на ответника съобразно
изхода на правния спор, предмет на производството по делото, се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не са сторени, не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, против Е.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***8, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение на Е.Н.Т., че „Теленор България” ЕАД, е носител на паричните
притезания в размер на сумата от общо 457, 49 лв., формирана както
следва - сумата от 77, 31 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
отчетен период от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от
01.12.2014 г. за предоставено мобилно устройство ***, в размер от 214, 35 лв. –
незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. до 17.07.2016 г.
по Договор за лизинг от 10.07.2015 г. за предоставено мобилно устройство ***и в
размер от 165, 83 лв. – незаплатени лизингови вноски за отчетен
период 18.02.2016 г.- 17.07.2016 г. по Договор за лизинг от 15.04.2015 г. за
предоставено мобилно устройство ***, за които е издадена Заповед №
5543/18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 9948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, и чл. 92, ал.
1 ЗЗД за сумата над 457, 49 лв. до пълния им предявен размер от 1 185, 92 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, за които е издадена Заповед № 5543/18.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
9948/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав.
ОСЪЖДА Е.Н.Т.
да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 148,
52 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 9948/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, и сумата от 184, 25 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 15724/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК