№ 1480
гр. Бургас, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120100327 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Д. П., ЕГН **********,
адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С. К., за осъждане на ответника „Лев
Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Черни връх“ №51Д, да заплати на ищеца сумата от 1684 лева (след
приетото по реда на чл.214 от ГПК увеличение на иска), представляваща
неправомерно отказано за изплащане обезщетение, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а., марка „***“,
модел „***“ с рег.№***, застрахован при ответника при застраховка „Каско“
за 22 000 лева, съгласно полица №***, валидна за периода 05.05.2022 г. –
04.05.2022 г. Твърди се и това, че на 12.10.2022 г. ищецът установил, че
неизвестно лице е увредило автомобила му, като същият бил надраскан с
твърд предмет по цялата си дължина от лявата му страна. Увредени чрез
надраскване били предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник. На
13.10.2022 г. ищецът посетил офиса на застрахователя, където бил съставен
протокол за оглед на автомобила и заведена щета №*** за причиненото
увреждане. С писмо №614/06.12.2023 г. ищецът бил уведомен, че
уврежданията по преден ляв калник, заден ляв калник и заден ляв панел били
констатирани при предварителния оглед по повод сключване на
застрахователния договор, поради което и ответникът отказал да изплати на
ищеца обезщетение. Ищецът поискал преразглеждане на отказа, но отново
получил отказ, обективиран в писмо №11593/28.12.2023 г., в който бил
наведен и друг довод, а именно, че относно задна лява врата била заведена
щета №***, която не била възстановена.
В подкрепа на исковете се ангажират доказателства; претендират се
направените по делото разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор,
с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва твърдението, че
е налице покрит риск съгласно Общите условия, неразделна част от
застрахователния договор по застраховка „Каско“ за изплащане на
1
застрахователно обезщетение, както и твърдението за настъпили щети по
автомобила и стойността им. Не ангажира доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е собственик на л.а, марка „***“,
модел ***, с ДК №***, както и че за автомобила има сключена застраховка
„Каско“, валидна за периода 05.05.2022 г. – 04.05.2023 г., за което
свидетелстват и приетите като доказателства свидетелство за регистрация на
МПС, част I и Застрахователна полица №***/05.05.2022 г.
Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица
***, на 13.10.2022 г. ищецът уведомил ответника за настъпило
застрахователно събитие – увреждане на шофьорска врата, задна врата и заден
капак, нанесено от неизвестно лице при престой на паркинга пред бл.35 в к-с
„Изгрев“. От служител на ответника е бил извършен оглед и съставен Опис-
заключение по щета №*** от същата дата с посочени увредени части: предна
лява врата, задна лява врата и заден ляв панел.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че по процесната щета е
постановен отказ от застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, за което свидетелства и уводемление от 06.12.2023 г., изх.№614.
Видно от съдържанието му, ответникът се е позовал на т.10.1 от ОУ, тъй като
щетите са били налични и констатирани и по време на предварителния оглед.
По делото изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че стойността на необходимите средства за отстраняване на
описаните увреди по корпусните елементи възлиза на не по-малко от 1684,00
лева с ДДС.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
В съответствие с нормите на чл.405 и чл.386, ал.2 от КД, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати в уговорения
срок застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Анализът на цитираните норми сочи, че отговорността на ответното
дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното
събитие договор за застраховка „Каско на МПС“, увреждане на застрахования
с договора автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на
вредите.
Установи се по делото, че между страните има валидно сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ със срок на валидност от 05.05.2022 г. до
04.05.2024 г., че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за
настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане чрез
надраскване с твърд предмет на цялата лява дължина на автомобила, както и
че ищецът е осигурил извършването на оглед.
Основният спорен между страните въпрос е налице ли е хипотезата на
изключен от застрахователя риск по т.10.1 от ОУ, които безспорно са
неразделна част от договора и които ищецът не оспорва, че е приел, поради
което и те обвързват страните по силата на чл.20а от ЗЗД.
От представените по делото Общи условия, е видно, че в раздел IV
2
Сключване, действие, прекратяване и подновяване на договора са описани
конкретните хипотези, които не съставляват покрит застрахователен риск,
като в т.10.1 е посочено, че застрахователят не носи отговорност за щети и
липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед и отразени
чрез заснемането на автомобила, както и за последиците от тях до
отстраняването или възстановяването им. След отстраняването на
констатираните при сключването на застраховката щети застрахованият е
длъжен да уведоми застрахователя и да представи автомобила за нов оглед и
заснемане. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията
на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при
наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените
изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение /Решение № 224/20.07.15 г. по т. д. № 4554/2013
г. на ВКС /.
В настоящия случай отказът се основава на горепосочената клауза.
По делото обаче не се установява при извършения оглед при встъпването на
ищеца в застрахователния договор да са били констатирани щети по предна
лява врата, задна лява врата и заден ляв панел. Напротив, видно от
приложения към застрахователната преписка талон за оглед на автомобил
№G***/05.05.2022 г., такива са били констатирани по предна дясна врата, за
която е отразено „хлътнало“. Следователно не са налице идентични по вид
щети, поради което и предпоставките за приложение на т.10.1 от ОУ условия
не са били налице и застрахователят незаконосъобразно е отказал да заплати
застрахователно обезщетение на ищеца. Декларираното събитие представлява
покрит застрахователен риск, тъй като е настъпило в срока на действие на
договора и съобразно описания от ищеца механизъм – в паркирано състояние
чрез злоумишлено действие на трето лице, поради което и предявеният иск по
чл.405 от КЗ е основателен и съдът ще го уважи в претендирания размер от
1684 лева, тъй като не надвишава размерът, предвидения в чл.43 от Общите
условия. Главницата се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от
предявяване на иска на 19.01.2024 г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл.80 от ГПК са в общ размер на 767,36
лева. Що се отнася до възражението на застрахователя за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар, съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на предявените искове, както и броя на
проведените съдебни заседания и минималния предвиден в Наредба №1/2004
г. размер, намира възражението за неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, да заплати на ищеца К. Д. П., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С. К., сумата от 1684
лева, представляваща неправомерно отказано за изплащане застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица №*** със срок на валидност 05.05.2022 г. – 04.05.2023
г., за настъпило на 12.10.2022 г. застрахователно събитие - увреждане чрез
надраскване с твърд предмет на лява шофьорска врата, лява задна врата и
заден капак, нанесено от неизвестно лице при престой на паркинг пред бл.35 в
к-с „Изгрев“ на гр.Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на
3
сумата.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, да заплати на ищеца К. Д. П., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С. К., сумата от 767,36
лева, представляващи сторените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4