Решение по дело №832/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 403
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200832
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

Гр.В. 18.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в публично заседание на 18.11.2019 /осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета/ година в състав:

Председател: ИСКРА КАСАБОВА

При секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора… като разгледа докладваното от съдията НАХД №832 по описа за 2019 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000186 от 31.07.2019 год. на Началник ОО „АА” В., с което на В.В.П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.18 т.5 от НАРЕДБА № Н-18 от 27.06.2008г. на Министерство на Транспорта, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок  от  уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М О Т И В И :

В.В.П. ***, с ЕГН ********** е обжалвал НП№26 - 0000186 от 31.07.2019 год. на Началник ОО „АА” В., с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.18 т.5 от НАРЕДБА № Н-18 от 27.06.2008г. на Министерство на Транспорта. В жалбата и в съдебно заседание лично се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.

Ответника по делото Началник ОО „АА” В., в приложеното  становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление.

Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:Служителите на ДАИ – В., свидетелите К.Д.К. и К.С.Г. *** на 23.07.2019г. около 11.20 часа на път Е-79 /1-1/в местността „***” с посока на движение за гр.М.спрели за проверка товарен автомобил марка ГАЗ – 53 модел “С6“, кат.N2 с рег.№***, с който водача извършвал превоз на товар/варов разтвор/ за собствена сметка, видно от експедиционна бележка №**********. Служителите на ДАИ изискали от водача да представи документи, които е следвало да се намират в него при осъществяването на превоза, включително карта за квалификация на водача, но жалбоподателя не могъл да представи поискания документ.

С оглед констатацията, че водача извършва превоз на товари за собствена сметка от гр.В. до гр.М., без да носи по време на работа карта за квалификация на водача, то и проверяващите приели, че водача осъществявал превоза в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.18 т.5 от НАРЕДБА № Н-18 от 27.06.2008г. на Министерство на Транспорта, а именно: „При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: т.5. карта за квалификация на водача.“

За констатираното нарушение свидетеля К.Д.К. в присъствието на свид.К.С.Г. съставил Акт бланков  №266734 от 23.07.2019г., като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата, а в графата за възражения последният е написал: „нямам”.

При извършена проверка в информационната система на ИА„АА“, било установено, че на името на водача В.В.П., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** не е издавана „Карта квалификация на водача“.

Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление №26 - 0000186 от 31.07.2019 год. на Началник ОО „АА” В., в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.18 т.5 от НАРЕДБА № Н-18 от 27.06.2008г. на Министерство на Транспорта, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв. за констатираното нарушение.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите К.Д.К. и К.С.Г., както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП, Заповед РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на транспорта и ИТС– гр.С., Справка от информационната система на ИА„АА“, придружително писмо, длъжностна характеристика, становище.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:

АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. компетентност.

Обратно на твърдяното пред настоящата инстанция, актът и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в чл.42 съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН. Установената в АУАН фактическа обстановка е коректно възпроизведена в наказателното постановление, при изяснени всички елементи на съставомерното деяние от обективна и субективна страна, включително времето и мястото на извършването му, нито въвежда съмнение относно неговото авторство. При това положение не са налице нарушения водещи до опорочаване на формата на АУАН и НП, още по-малко в степен самостоятелно обуславяща незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото не е препятствала нарушителя да разбере в извършването на какво деяние е обвинен и да организира защитата си по фактите или по правото.

 По същество извършеното от жалбоподателя деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана на водача на МПС, с което се извършва превоз за собствена сметка на товари, да управлява това превозно средство без документ, който се изисква от подзаконовите актове по прилагането на ЗАПр., в случая от цитираната по-горе норма на чл.18, т.5 от Наредба №Н – 8 от  2008г. на МТ.

Извършваният курс с МПС, превозващо варов разтвор от гр.В. до гр.М.с не притежаващ карта за квалификация на водача - шофьор изпълва легалното определение за превоз на товари за собствена сметка, дадено в чл.9 от посочената наредба. Съгласно изслушаните от районния съд свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по съставения акт, се потвърждава изцяло отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа обстановка. Именно поради това от контролните органи е било възприето, че водачът е управлявал МПС без коментирания документ, а не че такъв е имало или евентуално е бил забравен. В подкрепа правилността на този извод се явява обстоятелство, че такъв документ не е бил представена на АНО, в хода на проведеното административното производство, нито на съдебното такова да приключване на съдебното следствие.

Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и като такива ги кредитира изцяло.

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е бил осъществен съставът на административното нарушение по смисъла на  чл.18, т.5 от Наредба №Н – 8 от  2008г. на МТ, тъй като на посочената дата, час и място, като водач на моторно превозно средство е извършвал превоз на товар за собствена сметка, без да притежава карта за квалификация на водача, поради което и не е могъл да представи такава при поискване от контролните органи. Липсата на карта за квалификация на водача е безспорно доказано от доказателствената съвкупност по делото – както от гласните, така и от писмените доказателства. Съгласно  чл.18, т.5 от Наредба №Н – 8 от  2008г. на МТ при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача. Жалбоподателя В.В.П. не е разполагал с такава при проверката, като това се установява от АУАН, който той лично е подписал, без възражения. При това от приложената от наказващият орган справка от информационната система на ИА „АА“, безспорно се установява, че на името на В.В.П., с ЕГН:**********, не е издавана „Карта квалификация на водача“.

При тези обстоятелства правилно и законосъобразно му е наложено административно наказание за това, че не е притежавал карта за квалификация на водача. След като жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация на водач правилно му е наложена санкция по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. Точно тази законова разпоредба визира случаите, в които нарушителите изобщо не притежават необходимия документ, докато нормата на чл.93 ал.2 от ЗАПр. намира приложение, когато изисканият документ не е представен, но е установено, че проверяваното лице реално притежава такъв.

В случая неможе да намери приложение чл.28 от ЗАНН, това е така, тъй като съдът приема, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Тоест маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от законодателя. Фактът, че жалбоподателят е без карта за квалификация на водач осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

Следва да се оцени и фактът, че на процесната дата при извършване на проверката жалбоподателя В.В.П. е извършил и друго нарушение на Наредба № Н - 8 от 27.06.2008г., като не е представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се  извършва превоза.”, което се установява от АУАН с.А бланков №261680 от 23.07.2019г., от друга страна високият размер на наказанието глоба също не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, нещо повече, този размер на наказанието, определен от законодателя, сочи на висока степен на обществена опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението - водачи, пътници и пешеходци.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

Същевременно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:1. глоба 2000 лв.” В случая административно наказващия орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание "глоба", в предвидения от закона абсолютен размер. Макар и относително висок, явно този размер е определен от закона като справедлив, съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието. Като е достигнал до тези изводи АНО е постановил постановлението си при правилно приложение на закона.

Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното НП следва да бъде потвърдено от съда в рамките на правомощията му по чл.63, ал.1 ЗАНН.

Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000186 от 31.07.2019 год. на Началник ОО „АА” В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                                  Районен съдия: