РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Пловдив, 01.07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХXVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 496/2022 год.
по опис на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118
от КСО.
Образувано е по жалба на В.Т.С. ЕГН**********,
с адрес *** против Решение №2153-15-3 от 06.01.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № ********** /протокол №2136-15-22/07.08.2020година/
на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив за
изменение на осн. чл.99 ал.3 КСО на Разпореждане №********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ по отношение на осигурителен стаж и е
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с
материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакувания
административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител
адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора
излага становище за незаконосъобразност на акта по съображения, посочени в
жалбата. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния си
представител юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че издадения административен
акт е правилен и законосъобразен. Съображения в тази насока се излагат в
писмено становище приложено по делото, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Със
съдебно решение №210/02.02.2021г. по адм.
дело №2451/2020година по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в
сила с Решение № 10476/15.10.2021г., постановено по адм.
дело №3547/2021г по опис на ВАС-6 отд. е потвърдено Решение № 2153-15-164 от 10.09.2020г. на
Директора на ТП на НОИ
–Пловдив, с което е потвърден т.1 от
Разпореждане №********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ на
Ръководителя на ПО при ТД на НОИ гр. Пловдив относно установения действителен
осигурителен стаж на заявителя и на това основание са отменени предходни
разпореждания за отпускане и за изменение на лична пенсия за ОСВ. Прието е в решението, че с оглед на
преценка на събраните по делото доказателства относно придобития от С.
осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията за
осигурителен стаж и възраст, личната и пенсия е била отпусната неправилно,
поради което в хода на административното производство компетентните органи са
предприели всички необходими и възможни действия по установяване на точния
размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за
истинност и служебно начало, въведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Изрично е
посочено, че както в административното, така и в съдебното производство липсват
доказателства за придобит осигурителен стаж с твърдяната категоризация за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което
С. няма право на пенсия по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 17.01.2012 г.,
като не е установен 1 години осигурителен стаж, положен по условията на втора
категория труд и не придобива право на пенсия и по условията на чл. 69б, ал.2
от КСО, както и по условията на чл.68 от КСО. Посочено е, че са неотносими към
спора изложените в касационната жалба доводи относно правото на С. на
наследствена пенсия по чл. 82 от КСО, а с решението си в частта по т. 1
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил разпореждането от 24.07.2020г. в
частта, с която е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
е върнал пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново
произнасяне относно правото на лицето на пенсия.
Същевременно в хода на
различните административни обжалвания на пенсионните органи с
вх.№2175-15-28#12/29.07.2020г. са били предоставени документи за осигурителен стаж:
Удостоверение обр. УП-13 № Ц5507-26-11/24.03.2020г. и обр. УП-15 №
Ц5509-26-9/24.03.2020 г. за времето от 01.01.1997 г. до 31.08.1999 г., касаещи
осигурителя "Устрем-Л" ЕООД /в ликвидация/- гр. Лъки. В тази връзка е
издадено Разпореждане № ********** /протокол № 2136-15-22/07.08.2020г/. на
Ръководител ПО в ТП на НОИ - Пловдив и на основание чл.99, ал.З от КСО е
изменено Разпореждане №********** /протокол №2140-15-491/24.07.2020г./ на
Ръководител на ПО в ТП на НОИ-Пловдив. Извършена е преценка по отношение на
осигурителния стаж, като отново е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С.. Постановеният
отказ е бил обжалван пред горестоящият административен орган с жалба
вх. № Ц1012-15-240/26.08.2020 г. по реда на чл.117 от КСО. С решение №Ц1040-15-55/10.09.2020
г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив производството по неговото оспорване е
спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК до приключване на производството по
обжалване на разпореждане №**********, взето по протокол № 2140-15-491/24.07.2020г.
на ръководител ПО. Същевременно се е развило и друго административно
производство, във връзка с постъпили вх.№Ц1012-15-217/12.08.2020г. твърдения
на С. за положен осигурителен стаж в Гърция, като са изискани и доказателства
за тези нови обстоятелства. С вх. №Ц1012-15-217#2/25.08.2020г. заявителя е
предоставил документ за осигурителен стаж, положен на територията на Гърция. При
тези нови обстоятелства с Решение №Ц2153-15-164/10.09.2020г. Директор на ТП на
НОИ гр. Пловдив е отменил т.2 на Разпореждане № ********** /протокол
№2140-15-491/24.07.2020г./ на Ръководител на ПО в ТП на НОИ – Пловдив и
преписката е върната на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново
произнасяне.
След приключване на
съдебното производство с решение №1040-15-3/06.01.2022г.
на директора на ТП на НОИ-Пловдив производството по оспорване на разпореждане №
********** /Протокол № 2136-15-22/07.08.2020г./ на Ръководителя на ПО в ТП на
НОИ - Пловдив е възобновено на основание чл.55 от АПК. След преценка на всички
обстоятества относно осигурителния стаж на заявителя, с процесното Решение
№2153-15-3/06.01.2022г. Директор на ТП на НОИ -Пловдив е потвърдил издаденото Разпореждане
№ ********** /протокол № 2136-15-22/07.08.2020г./ на Ръководителя на пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Недоволен от това, заявителят е иницирал и
настоящото съдебно производство. В хода на провеждането му са приобщени и
допълнителни писмени доказателства, касаещи писмени доказателства по образувано
досъдебно производство №282/2020г. по опис на отдел ИП към ОД на МВР-Пловдив,
свързани с установено пенсионно досие на името на В.С. за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Така
установената фактическа обстановка съдът изясни от приобщените в съдебното
производство писмени доказателства, касаещи административната преписка по
издадения акт и от приложените писмени доказателства, приети в с.з. от 16.05.2022година.
При
така изяснената фактическа обстановка и като прецени становищата и възраженията
на страните, при служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1
от АПК
на всички основания по чл. 146, прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14 дневен срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Решение
№2153-15-3/06.01.2022г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № ********** /протокол №2136-15-22/07.08.2020година/
на Ръководителя на ПО при ТД на НОИ гр. Пловдив за изменение на осн. чл.99 ал.3 КСО на Разпореждане №**********/протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ по отношение на осигурителен стаж и е
преценено, че той не е достатъчен, поради което е постановен отказ за
отпускането на лична пенсия за ОСВ, са издадени в
рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност -
чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. а,
респективно чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО. Не се наблюдават пороци в производството по
издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Налице е
взаимовръзка на мотивите за отказ да се възобнови спряната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст със съображенията на органа за предхождащото
спиране. В съдържащата се в преписката кореспонденция между органите на НОИ и
жалбоподателя, развила се след спиране на пенсията, са доразвити и напълно
изяснени мотивите за спиране. В тази насока следва да се вземат предвид и
изпратените до В.Т.С. писма, както от длъжностното лице по пенсионно осигуряване
и директора на ТП на НОИ, така и от директора на дирекция "Пенсии"
при ТП на НОИ -София град. Същото е съобразено и с влезлите в сила съдебни
актове, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата
нищожност.
По
отношение на съответствието на административният акт с материално правните
разпоредби, съдът прие следното:
С разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-491/24.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив по отношение на В.С. е зачетен осигурителен стаж от втора категория
труд 02 г. 02 м. 00 дни и от трета категория труд 15 г. 06 м. 24 дни или общ
превърнат по реда на чл. 104 КСО стаж от трета категория труд 18 г. 03 м. 09
дни. При преценката му са отчетени постъпили документи за осигурителен стаж и
доход на лицето, които са изискани в рамките на проведената процедура по реда
на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, но не са постъпили до датата на издаването на
разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-491/24.07.2020г.. Тази преценка на
основание чл.99, ал.З от КСО е касаела удостоверение обр. УП-13 №Ц5507-26-11/24.03.2020
г. и обр. УП-15 № Ц5509-26-9/24.03.2020г. на осигурител "Устрем-Л"
ЕООД /в ликвидация/- гр. Лъки. Въз основа на на тях на жалбоподателя е зачетен
допълнителен осигурителен стаж. Прието е, че осигурителният стаж на лицето за
периода от 01.01.1982 г. до 29.02.2004 г. включително с прекъсване е
осигурителен стаж от П-ра категория труд в размер на 02г. 02м. 00дни и
осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 16г. 08м. 24дни, или на
основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към Ш-та категория труд е
в размер на 19г. 05м. 09дни. В тази връзка с разпореждане № **********
/протокол № 2136-15-22/07.08.2020г./ на
Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл.99, ал.З от КСО е
изменено разпореждане № ********** /протокол № 2140-15-491/24.07.2020г./ на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив по отношение на осигурителния стаж.
Независимо от това, и с допълнително зачетения осигурителен стаж, С. не
изпълнява условията на чл. 69Б ал.2 от КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради
което отново е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Събраните
доказателства безспорно касаят липса на основания да се приеме друг осигурителен
стаж за действително положен от лицето. Неоснователно е
направеното от жалбоподателя възражение, че не са изследвани периоди на трудова
заетост в държава от ЕС, а именно Р Гърция. Законосъобразно е направена
преценка, че не са представени достатъчно доказателства в тази връзка, касаещи
необходимото Удостоверение за осигурителни периоди Е 205/Р5000, издаден от
компетентната осигурителна институция съобразно Регламент /ЕО/ №883/2004г. и
Регламент /ЕО/ №987/2009г.. Едва тогава е възможно да се направи преценката на
тези данни за осигурителен стаж, положен в Гърция за времето от 06.05.2005г. до
12.2010г. и дали да бъде добавен към зачетения от административния орган
осигурителен стаж на лицето. Възраженията, касаещи получавана от г-жа С. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност
са изцяло неотносими към настоящия правен спор, доколкото процесното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени след проведена процедура по
проверка правомерността на получаваната от нея лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и в този смисъл въпросите, разрешени с тях касаят единствено
пенсионните права на лицето по чл.68 и сл. от КСО. По отношение на претенцията
на жалбоподателката, касаеща наследствена пенсия по чл.82 от КСО, такава е
отпусната на лицето с Разпореждане от
20.01.2022г..
Ето
защо в настоящият случай са налице основанията за отмяна на разпореждането за
отпускане на личната пенсия за ОСВ. За приложение на разпоредбата на чл. 99, ал.1 т.2
б.г КСО
е достатъчно да се установи нейното неправилно отпускане. От значение в случая
е само преценката за относимост на доказателствата за обстоятелства, които са
довели до неправилно отпускане на пенсията, а те са безспорно и категорично
установени. В посочения смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Предвид
изложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход на спора и направените претенции от страните за присъждане на
разноски, такива се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Така
за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на
100.00 /сто/ лв. съгласно чл. 24 от НЗППрП, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 144 АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.С.,
ЕГН********** *** против Решение №2153-15-3 от 06.01.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /протокол
№2136-15-22/07.08.2020година/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО)
при ТД на НОИ гр. Пловдив за изменение на осн. чл.99 ал.3 КСО на Разпореждане №**********
/протокол №2140-15-491/24.07.2020година/ по отношение на осигурителен стаж и е
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
ОСЪЖДА В.Т.С. *** да заплати
на ТП на НОИ -Пловдив направените по
делото разноски в размер на 100.00 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.
СЪДИЯ: