О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
IV-1669 Година
2019, 11 септември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на единадесети
септември година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1032 описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с
ЕИК *********, против решение
№ 602 от 18.03.2019 г. по гр.д.8673/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА му, с която частично са отхвърлени предявените от въззивника искове за признаване за установено по отношение на въззиваемата Г.К.А., че дължи на въззивното
дружество, сума над уважения размер от 164.20 лв до претендирания размер от
629,11 лв - главница по договор за кредит № **********/29.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази част от главницата, както и неустойка в размер на
256,08 лв, за които суми има издадена Заповед № 4042 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д.6873/2017 г. по описа на
Районен съд-Бургас. Твърди
се, че обжалваното решение на БРС е неправилно и необосновано. По-конкретно се
твърди, че са правилни изводите на съда, че искът е неоснователен, тъй като
предсрочна изискуемост на вземането не е настъпила. Твърди се, че въззивното
дружество е небанкова финансова институция, поради което в отношенията му с
неговите длъжници няма действие разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, както и
т.18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Твърди се на второ място, че уговорената в
чл.12.4 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението и е валидна. Излагат се съображения
защо, според въззивника, тази клауза от ОУ не е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.5 от ЗЗП. Претендира се отмяна на решението на БРС, с която частично
са отхвърлени предявените от въззивника искове; както и в частта, с която са
прогласени като нищожни останалите задължения по процесния договор, като вместо
това се постанови решение, с което се установи съществуване на вземане на въззивното дружество срещу длъжницата Г.К.А., възникнало на основание договор
за потребителски кредит № **********, представляващо неустойка в размер на
256,08 лв.
Няма искания по доказателствата.
Въззиваемата Г.К.А., представлявана от процесуалния
си представител адв.К.К., е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като недопустима, неоснователна и недоказана. Твърди се, че
жалбата е недопустима в частта, с която се иска да бъде отменено обжалваното
решение в частта, „с която са прогласени за нищожни останалите задължения по
процесния договор“, тъй като на практика това е искане за отмяна на мотивите на
решението, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Твърди се, че жалбата
е неоснователна и недоказана, тъй като искът не е доказан нито по основание,
нито по размер. Поддържат се възраженията в отговора на исковата молба, а
именно – че кредитът не е предсрочно изискуем; сумите по договора за кредит не
са били изплатени; клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41,17% е
нищожна поради противоречие с добрите нрави; клаузата за неустойка в размер на
35% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и
липса на основание, както и поради прекомерност; договорите и Общите условия са
нищожни на основание чл.146 от ЗЗП; нищожни са, поради противоречие със закона,
отделни договорки: размера на ГПР – поради противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК;
договорката за неустойка и споразумението за допълнителни услуги – на основание
чл.21, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че евентуално от ответницата би могло да се
търси само чистата стойност на кредита – 800 лв, от които 535,80 лв, и в хода
на делото – още 100 лв, вече са върнати. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също няма искания по
доказателствата.
В
частта, с която се обжалва решението на БРС, с което исковете на въззивника се
отхвърлят, въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице.
Поради
обстоятелството, че в решението на БРС липсва нарочен диспозитив за
„прогласяване за нищожни на останалите задължения по процесния договор“, а
мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, и с оглед
наличието на изрично направено искане във въззивната жалба за отмяна на решението на БРС „в частта, с която са
прогласени като нищожни останалите задължения по процесния договор“, съдът
намира, че на въззивника следва да се укаже да заяви дали поддържа въззивната
си жалба в тази й част, и ако я поддържа – да обоснове правния си интерес.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София с ЕИК *********, против решение № 602 от 18.03.2019 г. по
гр.д.8673/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА му, с която
частично са отхвърлени предявените от въззивника искове за признаване за установено по отношение на въззиваемата Г.К.А., че дължи на въззивното
дружество, сума над уважения размер от 164.20 лв до претендирания размер от
629,11 лв - главница по договор за кредит № **********/29.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази част от главницата, както и неустойка в размер на
256,08 лв, за които суми има издадена Заповед № 4042 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д.6873/2017 г. по описа на
Районен съд-Бургас.
Указва
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София, че най-късно до откритото съдебно заседание на 14.10.2019 г. следва
да заяви
дали поддържа въззивната си жалба в частта, с която е заявено искане за отмяна
на решение № 602 от 18.03.2019 г. по гр.д.8673/2017 г. по описа на БРС в
частта, с която са прогласени като нищожни останалите задължения по процесния
договор, като обоснове правния си интерес от това.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.