№ 109
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500139 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №122/11.02.2025г. по гр.д.
№4750/2024г. на С.ски районен съд, с което е осъдено, на основание чл.200, ал.1 от КТ,
„Е. Миролио“ ЕАД, гр. С. да заплати на И. Т. Х., както следва: сумата от 14028лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.09.2023г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер
до пълния предявен размер от 23000лв. е отхвърлен като неоснователен; сумата от
993,68лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.09.2023г. до окончателното й изплащане, като иска над този размер
до пълния предявен размер от 2484,21лв. е отхвърлен като неоснователен. С
решението са присъдени на страните разноски по съразмерност и ответното дружество
е осъдено да заплати съответна държавна такса върху уважените размери на исковите
претенции в размер на 679,75лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство –
„Е. Миролио“ ЕАД, гр. С. в осъдителните за дружеството части.
Във въззивната си жалба, дружеството въззивник чрез пълномощника адв. Р. К.
1
посочва, че първоинстанционно решение в неговите обжалвани части, с които
исковите претенции са уважени и дружеството е осъдено да заплати съответните
размери на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и разноски, е
неправилно. Намира решението за неправилно, поради неточно прилагане на
материалния закон при определяне размера на неимуществените вреди, както и на
процента за съпричиняване на вредите. Счита, че присъденият размер е необосновано
завишен. Съдът изложил бланкетно критериите, въз основа на които формирал своя
извод. По делото не бил доказан интензитета на болките и страданията, които ищецът
изпитвал. Периодът на възстановяване бил сравнително кратък – 4-5 месеца, като
ищецът се върнал на същата работа. Болките и страданията не били доказани.
Единствените доказателства в тази насока били на бащата на ищеца, който обаче бил
силно заинтересуван от изхода на делото. Съдът не изложил съображения по
отделните обективни критерии, от които зависи определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Въззивникът посочва, че в случая причината
за злополуката и за настъпване на вредата се корени единствено и само в небрежното
отношение на ищеца, което следва да се отрази на участието му в нейното
обезщетяване. Доказана била груба небрежност от страна на ищеца и то в максимална
степен, което според него следвало да доведе до определяне на размера на
съпричиняването в максимална степен до пълната или 98%. Съдът не посочил
конкретни мотиви защо е приел 60% съпричиняване. Счета, че с оглед вината на ищеца
за настъпване на вредата, то са налице условия за цялостно отхвърляне на иска. С
оглед изложеното, въззивното дружество моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в неговите обжалвани осъдителни части и да отхвърли
изцяло исковите претенции, респективно да намали размера на присъдените
обезщетения до справедлив такъв и при прилагане на 98% съпричиняване. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - И. Т. Х., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият И. Х. чрез пълномощника си адв.
Е. П., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, обосновано след извършен съществен анализ на
събраните по делото доказателства. Посочва, че по делото не се спори, че ищецът е
направил погрешна преценка и че му е правен инструктаж за безопасност на работата.
Посочва, че у него не е имало умисъл да неглижира здравословното си състояние,
респ. цЕ.сочено да е влошил същото, с което да предизвика процесното увреждане.
Определеният от съда размер за обезщетението за неимуществени вреди намира за
2
справедлив и отговарящ на изискванията на чл.52 от ЗЗД и установените от съдебната
практика критерии. Счита, че съдът правилно, при съобразяване на всички установени
обстоятелства, е определил съпричиняването, с което е редуцирал обезщетенията за
имуществените и неимуществените вреди. Правилно от определения размер е извадил
получените застрахователни обезщетения. Въззиваемият моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. дружеството въззивник „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., редовно призовано, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Р. К., която поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че вредата е настъпила
единствено и изцяло в резултат на поведението на работника в условията на груба
небрежност при тотална липса на спазване изискванията на безопасност при работа.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за платена държавна
такса.
В с.з. въззиваемият И. Т. Х., редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира
първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно, обосновано и моли съда
да го потвърди в обжалваните части. Претендира присъждане на адвокатско
възнагрждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалване – допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
обжалваното първоинстанционно решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
решението в обжалваните части е частично незаконосъобразно и неправилно.
Въззивната жалба е частично основателна.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
3
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция страните не
са направили доказателствени искания и допълнителни доказателства не са събирани.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна
квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не
са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени от И. Т. Х. против „Е. Миролио“
ЕАД, гр. С. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както
следва: иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука от 01.09.2023г., в размер на 23000лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането и иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.09.2023г., в
размер на 2484,21лв., намиращи правното си основание в чл.200 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на
работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.
За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо
да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в
резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално
заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на
претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между
трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за
пострадалия работник.
В случая, между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че
ищецът И. Т. Х. работи по трудово правоотношение при ответното дружество „Е.
Миролио“ ЕАД, гр. С., на длъжността „бояджия“ в Багрилен цех, вкл. към момента на
процесната злополуката – 01.09.2023г.
Между страните не се спори, че на 01.09.2023г., около 22:30ч. по време на
работа в цех „СБМ“ е настъпила трудова злополука, при която е притисната дясната
ръка на ищеца И. Х. с капака, затварящ багрилния апарат. Злополуката е през време и
във връзка с извършваната от ищеца работа, вследствие на което е настъпила временна
4
нетрудоспособност. Злополуката е призната с нарочно, влязло в сила, Разпореждане
№5104-19-49 от 19.09.2023г., за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Не се спори по въпроса, че увреждането на ищеца, изразяващо се контузия
/премазване/ на лакетна става, характеризираща се с оток, болки и затруднени
движения на лакетната става; разкъсно-контузна рана в областта на лакетната става
около 3см. в предновъншната повърхност на ниво лакетна сгъвка и увреждане на
минаващите радиален и улнарен нерв с пареза – липса на двигателна функция на
мускулите, е настъпило именно в резултат на трудовата злополука от 01.09.2023г.
Работодателят - въззивник не спори по въпроса, че са налице предпоставките на
чл.200, ал.1 от КТ и той следва да носи отговорност за обезвреда по чл.200 от КТ
спрямо ищеца.
Между страните не се спори, че при трудовата злополука ищецът е проявил
груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, като е пренебрегнал
основни технологични правила за безопасност, обуславящо приложението на
разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ.
Основният спор е относно справедливия паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди и приложимия процент на съпричиняване при
проявената от работника груба небрежност.
Безспорно са претърпени от въпросната трудова злополука, както имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, медикаменти и санитарни
материали, така и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от посоченото увреждане.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, безспорно по делото е
установена и причинно-следствената връзка между въпросните увреждания, довели до
временна неработоспособност и трудовата злополука.
По отношение на имуществените вреди следва да се посочи, че макар и
въззивникът да обжалва решението в тази част, то съображения относно
неправилността му в тази част, няма изложени. Въз основа на приетите като писмени
доказателства по делото документи за разходи за лекарства, консумативи, избор на
екип за операцията районният съд правилно е определил размера на претърпените от
ищеца имуществени вреди, възлизащ на общата сума от 2558,12лв., като е установена
и причинната й връзка с трудовата злополука, обосноваващо необходимостта от
обезщетяването й.
Районният съд е намалил посочения размер на обезщетението с 60%, поради
приета груба небрежност от страна на ищеца. Съдът ще се спре на процента
съпричиняване по-надолу в изложението.
Спорните въпроси, както бе посочено, са относно справедливия паричен
5
еквивалент на претърпените от ищеца - работник неимуществени вреди от трудовата
злополука и приложимия процент за съпричиняване, поради проявената груба
небрежност, с който следва да се намали работодателската отговорност.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
Въззивният съд при определяне размера на обезщетението на неимуществени
вреди прецени, че с описаното по-горе увреждане, резултат от трудовата злополука, на
И. Т. Х. е причинена средна телесна повреда.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца /21-годишен към момента на
злополуката/ и по принцип по-бързото възстановяване в тази възраст, с оглед чисто
физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки,
страдания и неудобства.
Съдът отчете първоначалния силен шок и стрес от злополуката. Изпитваните
силни болки през първия месец – месец и половина и необходимостта от чужда
помощ, съдействие при извършване на основните обслужващи го дейности в периода
на възстановяване.
Съдът взе предвид настъпилото усложнение – увредата на радиалния и улнарен
нерв, свързани с парези на ръката, което наложило оперативно лечение – ревизия
наулнарния нерв в областта на улнарния проксимален канал, освобождаване от
сраствания и невролица; извършена невропластика с двигателния клон на
н.интероссеус.
Съдът отчете продължителността на възстановителния период – близо една
година, като в случая въззивникът неоснователно възразява, че процесът на лечение
бил кратък 5-6 месеца. Напротив, както от свидетелските показания, така и от
заключението на СМЕ се установи, че в случая, с оглед усложненията и наложилото се
оперативно лечение възстановяването е продължило при ищеца в период от 1 година.
От друга страна съдът отчете и обстоятелството, че след този едногодишен
възстановителен период, ищецът е напълно възстановен клинично, функцията на
ръката му е възстановена – с добър юмручен захват, възстановени фини движения,
сетивност и мускулна сила, като оставал препоръчителен по-лек, по-щадящ двигателен
режим още в период на 5-6 месеца /арг. заключението на СМЕ/.
Отчете се факта, че през м.09.2024г. /една година след злополуката/ ищецът се е
6
върнал на работа в ответното дружество.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените в резултат на трудовата злополука увреждания - неимуществени вреди,
възлиза на сумата от 25000лв., като съдът съобрази икономическата обстановка в
страната, обществено-икономическите отношения към момента на злополуката.
По отношение на направеното от работодателя възражение за наличие на
основание за намаляване на отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради
допринасяне от страна на работника – ищеца И. Х. за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, както бе посочено по този въпрос спор между страните
няма.
Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Действително се установи проявена груба небрежност от страна на ищеца при
зареждане на апарата за багрене, като при стартирана програма, затваряща капака на
багрилния апарат, ищецът прави опит с дясната си ръка да отстрани останала втора
капачка в апарата, без да спре процеса на затваряне на машината от стъп-бутона,
намиращ се до машината, при което капакът се затваря върху дясната му ръка. Извън
възможността за спиране процеса на затваряне на капака от две места, ищецът е
следвало да уведоми прекия си ръководител за преценка на действията, без да
предприема сам каквито и да е действия. Изрично ищецът е бил инструктиран за
безопасната работа с апарата и със забраната за вкарване на крайници, метални
предмети или части от тях във вътрешността на машината и забраната за всякаква
корекция при сработила програма до спиране на цикъла. Безспорно, ищецът не е
проявил грижа за собствената се безопасност, независимо от дадените му от
работодателя инструкции. Той е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал че няма да настъпят или ще ги предотврати /ще успее да
извади капачето преди затварянето на капака, който категорично ще го притисне при
положение, че ръката му е още в апарата/.
Въззивният съд напълно споделя извода на районния съд за наличие на груба
небрежност от страна на ищеца. При установена груба небрежност отговорността на
работодателя не отпада, а само същата може да се намали /чл.201, ал.2 от КТ/.
Съдът не намира, че са налице данни за проявен умисъл, по смисъла на чл.201,
ал.1 от КТ – ищецът не е причинил умишлено увреждането, само в който случай не се
ангажира отговорността на работодателя. Доказателства за умишлено причиняване на
увреждането от страна на самия работник няма ангажирани, а и няма такова твърдение
от ответния работодател.
Въззивният състав намира, че съпричиняването на ищеца е 60%, както е приел и
7
първоинстанционнния съд. Няма основания за определяне на сочения от въззивника
максимален процент - 98%.
С оглед всичко изложеното, настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД сума от 25000 лева представлява справедливо обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени на ищеца, в резултат на трудовата злополука, като
предвид на приетия размер на намаление на вредите – 60%, обезщетението следва да
се определи в размер на 10000лв. Този размер следва да се намали с размера на
получените от ищеца застрахователни обезщетения /чл.200, ал.4 от КТ/ в общ размер
от 1972лв., като на ищецът се присъди сумата от 8028лв.
При това положение, решението на СлРС в частта, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над посочения размер от 8028лв. до присъдения
такъв от 14028лв. следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него да се постанови ново, с което иска в тази част се отхвърли като неоснователен.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, същото следва да се
редуцира с приетия процент на съпричиняване – 60% и да се присъди сумата от
993,68лв., както е сторил районния съд. В тази част въззивната жалба е неоснователна.
Правилно и законосъобразно районният съд на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3
от ЗЗД е присъдил върху главниците обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането.
Първоинстанционното решение, в частите, с които исковите претенции за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени над
уважените до пълните претендирани размери не е обжалвано и като такова, в тези
части, е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за
първоинстанционното производство, на ищеца И. Х. се дължат разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковите
претенции в размер на 16,64лв. /разноски във връзка с допуснато обезпечение на
исковете/.
Ищецът е бил представляван от пълномощник, осъществяващ безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1 от ЗА, поради което на него – адв. П. следва да се
заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част
от исковите претенции в размер на 1053лв. Районният съд е процедирал неправилно,
като е присъдил всички разноски на ищеца, вместо адвокатското възнаграждение – на
адв. П., поради което решението в частта за присъдените на ищеца разноски над
дължимата му сума от 16,64лв. следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно. На адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
8
размер на 1053лв. за първата инстанция.
На ответното дружество, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за първата инстанция
се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции в размер
на 798лв., при присъдени такива в размер на 411,46лв., поради което следва да му се
присъдят допълнително разноски в размер на 386,54лв.
Дължимата за районния съд държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК възлиза на сумата от 371,12лв., при опредЕ. такава от 679,75лв., поради
което първоинстанционното решение ще бъде отменено и в тази част над размера от
371,12лв.
По отношение на разноските, направени във въззивната фаза на производството:
С оглед изхода на спора и частичната основателност на въззивната жалба, на
дружеството въззивник следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на
135,80лв. за заплатена държавна такса.
С оглед частичната неоснователност на въззивната жалба, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, на пълномощника на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в размер на 1239лв..
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №122 от 11.02.2025г., постановено по
гр.д. №4750/2024г. по описа на Районен съд - С., както следва: в частта, с която е
осъдено „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Индустриален“ да заплати на И. Т. Х. с ЕГН ********** от с.
Б., общ. С., ул.“М.“ №* обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпила на 01.09.2023г. трудова злополука над размера от 8028лв. до присъдения
размер от 14028лв. и разноски по делото над размера от 16,64лв. до присъдения
размер от 2044,12лв., както и в частта, с която „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., ЕИК
******** е осъдено да заплати в полза на държавата по сметка на РС - С. държавна
такса над размера от 371,12лв. до размера от 679,75лв., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Т. Х. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С.,
ул.“М.“ №* против „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Индустриален“ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.09.2023г., с
9
правно основание чл.200, ал.1 от КТ, над размера от 8028лв. /осем хиляди двадесет и
осем лева/ до размера от 14028лв. /четиринадесет хиляди двадесет и осем лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Т. Х. с ЕГН ********** от с. Б., общ. С., ул.“М.“ №* да заплати
на „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., кв. „Индустриален“ сумата от 386,54лв., представляваща допълнителни разноски
пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции и
сумата от 135,80лв. – разноски по съразмерност, направени пред въззината инстанция.
ОСЪЖДА „Е. Миролио“ ЕАД, гр. С., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Индустриален“ да заплати на адв. Е. С. П. от АК – С., с адрес
на кантората: гр. С., ул. „Г. С. Р. №**, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от
1053лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца в първоинстанционното производство и сумата от 1239лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена безплатна правна помощ
на въззиваемия във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №122 от 11.02.2025г.,
постановено по гр.д. №4750/2024г. по описа на Районен съд – С. в останалата
обжалвана част.
Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10