е по чл.33 от Закона за административното производство във връзка к чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят Наско Илиев Деликов от с.Горно Кирково, общ.Кирково твърди, че е собственик на нива от 1 дка в местността „Гермята” на с.Кирково, който към настоящия момент се намирал в урбанизираната територия на селото. Имотът му бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 2162А/29.03.2005 г. на ПК – Кирково- т.2. Със заповед № РД-10-683/11.11.2005 г. на кмета на Община Кирково били одобрени определените застроени части от имот с пл.№ 34 в урбанизираната територия на с.Кирково, местността „Гермята”, попадащи в УПИ ІІ в кв.І по плана на селото, който имот бил идентичен с имота, описан в решение на ПК Кирково. Със същата заповед му било отказано да му бъде възстановено правото на собственост върху описания по – горе имот поради това, че същия бил застроен от трети лица при спазване на нормативните изисквания на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Счита така издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ, за да бъде отказано възстановяване е необходимо имотите да не са застроени и собствениците да не са обезщетени с равностойна земя или с ПКБ. Върху имотът, който претендира били поставени леки обемни клетки, представляващи сглобяеми конструкции /павилиони/ и които не били трайно прикрепени към земята и подлежали на премахване. Счита, че реализираното мероприятие върху процесния имот не било такова непозволяващо възстановяването на земята имайки предвид начина на застрояване на парцела. За процесния имот не бил получил обезщетение нито с равностойна земя, нито с ПКБ. Моли съда да отмени изцяло заповед № РД-10-683/11.11.2005 г. на кмета на Община Кирково. В съдебно заседание чрез своя процесуален представител поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Община Кирково, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата, като претендира направени разноски, включително възнаграждение по чл.64, ал.5 от ГПК. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е основателна. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед № РД-10-683/11.11.2005 г., кметът на Община Кирково, на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, чл.44, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с протокол от 12.08.2005 г. на комисия, назначена със заповед № РД-10-54/02.02.2005 г., е одобрил застроените части на имот в местността „Гермята” с пл.№ 34, собственост на Наско Илиев Деликов. В заповедта е посочено, че застроените части са подробно описани в протокол от 12.08.2005 г. на комисия, назначена със заповед № РД-10-54/02.02.2005 г. на кмета на Община Кирково, за изработен и приет помощен план по реда на чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ в урбанизираната територия на с.Кирково – център, представляващ неразделна част от заповедта. Посочено е също, че части от имота, попадащи в УПИ І и УПИ ІІ /АОС № 204/нов № 16/ от 10.08.1999 г. и протокол за приемателна комисия от 27.07.1989 г. и УПИ ІІІ /АОС № 214 от 23.07.2001 г./ от кв.1; УПИ І и ІІІ от кв.36 и УПИ ІІ /АОС № 23 от 29.09.1999 г. и АОС № 30 от 19.06.2000 г./ от кв.4 не могат да бъдат възстановени съгласно § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ поради това, че са застроени със сгради при спазване на нормативните изисквания и по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за части от имота, попадащи в улица о.т. 15-23-5 и 75-129 поради това, че има проведено мероприятие. С писмо изх.№ Т-АК-01-02-152/17.11.2005 г. отдел „Териториално развитие и инфраструктура” при Общинска администрация Кирково уведомява жалбоподателя, че със заповед № РД-10-683/11.11.2005 г. на кмета на общината са одобрени определените застроени части от имот пл.№ 34 в урбанизираната територия на с. Кирково, местност „Гермята”, попадащи в УПИ І, ІІ, ІІІ от кв.1, УПИ І, ІІІ от кв.36 и УПИ ІІ от кв.4, които не могат да се възстановят поради това, че са застроени със сгради от трети лица при спазване на нормативните изисквания и по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за части от имота, попадащи в улица о.т. 15-23-5 и 75-129 поради това, че има проведено мероприятие. Представен е и протокол от 12.08.2005 г. на комисията, назначена със заповед № РД-10-54/02.02.2005 г. на кмета на Община Кирково, с който последната е определила застроените части на имотите, включващи застроената част и прилежащия терен, които не се възстановяват на собствениците. В „Държавен вестник” бр.66/25.07.2003 г. е обнародвано съобщение на Община Кирково, на основание чл.13а, ал.6, т.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и ДЗС и включени в урбанизираната територия на с.Кирково, до заинтересуваните собственици, че е изработен и приет с протокол № 1 от 07.07.2003 г. помощен план с нанесени граници и номера на бившите имоти, попадащи в квартали на с.Кирково. С протокол № 4 от 21.12.2004 г., комисия, назначена със заповед № РД-10-638 от 09.12.2004 г. на кмета на Община Кирково, е приела работата по изработването на помощен план за поземлени имоти в урбанизираната територия на с.Кирково-център, след нанесени корекции по възражения от граждани. Видно от представеното по делото решение № 2162А от 29.03.2005 г., Общинска служба по земеделие и гори с.Кирково е признала и възстановила правото на собственост на жалбоподателя в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.000 дка, четвърта категория, находяща в строителните граници на с.Кирково в местността „Гермята”. Представено е и удостоверение изх.№ 162/29.03.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори с.Кирково, съгласно което жалбоподателя до 29.03.2005 г. не е обезщетен с ПКБ за имот № 1 по решение № К 2162А, в местността „Гермята” за 1.000 дка, находяща се в землище Кирково. От назначената по делото единична съдебно – техническа експертиза се установява, че съгласно приетия помощен план на с.Кирково, имот с пл.№ 34 с площ 2.614 дка в м.”Гермята” е записан в регистъра на имотите на бившите собственици на жалбоподателя Наско Илиев Деликов въз основа на решение № 2162А/29.03.2005 г. Експертизата установява, че части от имот с пл.№ 34 по помощния план на с.Кирково попадат, както следва: в УПИ ІІІ-148 в кв.1 – 568 кв.м., в УПИ І-27 в кв.1 – 49 кв.м., в УПИ ІІ – обществено строителство в кв.1 – 456 кв.м., в УПИ ІІ в кв.4, отреден за комплексно жилищно строителство – 136 кв.м., в УПИ ІІІ в кв.36 – 101 кв.м., в УПИ І-43 в кв.36 – 81 кв.м. и в улична регулация с осови точки 15-23-5 и 7-5-129 – 1 223 кв.м. по регулационния план на с.Кирково от 1991 г. Съгласно експертизата в парцелите, в които попада имот с пл.№ 34 по помощния план на с.Кирково има построени сгради и извършено благоустрояване, като УПИ ІІІ в кв.1, УПИ ІІ в кв.1 и УПИ І в кв.36 са застроени с обществени сгради, а УПИ І в кв.1, УПИ ІІ в кв.4 и УПИ ІІІ в кв.36 – с жилищни сгради, а останалата част от имота попада в улична регулация. От единичната и назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че в парцел ІІ в кв.1, който по предшествуващия регулационен план на с.Кирково е бил отреден за битов комбинат, битови услуги и търговия, наред с комбината за битови услуги са били изградени 6 постойки – ЛОК, въз основа на одобрен работен проект с протокол № 1 решение № 7/03.02.1987 г. на СТУСА на ОНС – Кърджали, представляващи мобилни клетки, изградени от стоманена констукция с панели тип „Венслер”. Вещите лица от назначената тройна съдебно – техническа експертиза в съдебно заседание установяват, че застроените площи, така както са определи с атакуваната заповед, съответстват на место и са отразени правилно в кадастралния план. При тези доказателства съдът намира подадената жалба за неоснователна. От горецитираните доказателства се установи, че обжалваната заповед е издадена в производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ с прилежащия й терен и свободната площ, съгласно техническите правила и норми, което производство е във връзка с възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии от общинската служба по земеделие и гори. Съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета. С други думи, касае се за установена от закона процедура за определяне на застроената и свободната площ, при която съответните органи – помощната комисия към общината и административния орган – кметът, констатират горните факти и обстоятелства. В тази връзка от събраните по делото доказателства се установи, че е бил изработен и приет помощен план по реда на чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ в урбанизираната територия на с.Кирково-център. Установи се също така, че с протокол от 12.08.2005 г., комисия, назначена със заповед № РД-10-54/02.02.2005 г. на кмета на Община Кирково, е определила застроените части на имотите по помощния план, включени в урбанизираната територия на с.Кирково, включващи застроената част и прилежащия терен, които не се възстановяват на собствениците, като с атакуваната заповед кметът на Община Кирково е одобрил така определените от комисията застроени части на имот с пл.№ 34 в местността „Гермята”, записан на Наско Илиев Деликов. По отношение на така определените застроени площи, вещите лица от назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза установяват в съдебно заседание, че застроените площи, така както са определи с атакуваната заповед, съответстват на место и са отразени правилно в кадастралния план, като по делото липсват доказателства, установяващи противното. При това положение жалбата против атакуваната заповед на кмета на Община Кирково, с която се определят застроените части на имот с пл.№ 34 в местността „Гермята”, записан на Наско Илиев Деликов, е неоснователна. По отношение на направените в жалбата доводи, че му е отказано да му бъде възстановено правото на собственост върху имота, възстановен му с решение на общинската служба по земеделие и гори и че реализираното мероприятие върху част от имота му, а именно - изграждане на въпросните локове, не е такова непозволяващо възстановяването на земята, то следва да се отбележи, че в това производство не се обсъжда възможността за реституция на процесния имот, а единствено обстоятелството правилно ли са определени, съответно одобрени застроените площи на имотите по помощния план. Това е така, тъй като възстановяването на земеделски имоти, попадащи в урбанизираните територии не е от компетенцията на кмета на общината, нито на съда, а се извършва единствено от съответната общинска служба по земеделие и гори. Дали имота ще бъде възстановен реално, респективно дали са налице законовите изисквания за това или собствениците ще получат обезщетение, е въпрос на преценка от общинската служба по земеделие и гори. В процесната процедура дейността на цитираните по – горе компетентни органи е да се установи единствено и само каква е застроената, респективно свободната площ на имота, като изследване законността на построените в нея сгради не стои на обсъждане пред тях. Въпросите относно законността на построените в имота сгради по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ във връзка с § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ, както и споровете за материално право с трети лица, ако има такива /предвид твърденията в жалбата/, не могат да се решават в това производство. В тази връзка следва да се отбележи, че предпоставките за приложението на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ се разглеждат в производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, а споровете за материално право, съгласно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се разрешават по общия исков ред. С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакувания административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и е съобразен с целта, която преследва законът. Ето защо жалбата срещу последния е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото, с оглед направеното искане и на основание чл.64, ал.5, изр.2-ро от ГПК, следва на Община Кирково да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, в размер на 80 лева, определено на основание чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвока‗ските възнаграждения. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Наско Илиев Деликов от с.Горно Кирково, общ. Кирково, обл. Кърджали, ул.”Първа” 27, с ЕГН ********** против заповед № РД-10-683/11.11.2005 г. на кмета на Община Кирково, като неоснователна. ОСЪЖДА Наско Илиев Деликов от с.Горно Кирково, общ. Кирково, обл. Кърджали, ул.”Първа” 27, с ЕГН ********** да заплати на Община Кирково адвокатско възнаграждение в размер на 80 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.
|