Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Велико
Търново, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10036/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Районно управление-Елена при ОДМВР – В. Търново обжалва Решение № 260011/31.12.2020 г. по НАХД № 234/2019 г. на Районен съд-гр. Елена, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0260-000443 от 09.10.2019 г. на началника на РУ-Елена при ОДМВР – В. Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. След преразказ на мотивите на обжалваното решение сочи, че съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба № 32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Приложение 5 към наредбата е Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В т. 1.2 Полезно действие и ефективност на спирачната уредба към въпросната методика са посочени методите за проверка и тяхната оценка, съобразно което на основание чл. 179, ал. 6 от ЗДвП се определят съответните глоби. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Ю.Х.Х. ***, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в писмена защита. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 260011/31.12.2020 г. по НАХД № 234/2019 г. на Районен съд-гр. Елена, е отменено Наказателно постановление № 19-0260-000443 от 09.10.2019 г. на началника на РУ-Елена при ОДМВР – В. Търново, с което на Ю.Х.Х. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
За да постанови
съдебния си акт, въззивният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: С НП ответникът по касация е санкциониран за това, че на 26.09.2019
г., в 08:23 ч., на път II-53,
при км. 57+920 в посока гр. Елена, Ю.Х. е управлявал л.а. „Фолксваген голф“ с
рег. № ***, като при обработка на ПТП, в което е участник, се установило, че
при спиране на автомобила на пътното платно са оставени спирачни следи единствено
от предна и задна леви гуми и е технически неизправна спирачната система на
десните колела на автомобила. Въззивният съд е
изложил мотиви, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е
извършил инкриминираното нарушение, изразяващо се в управление на технически
неизправно пътно превозно средство. В тази връзка съдът се е позовал на
първо място от представеното по делото удостоверение
за техническа изправност на ППС от 16.01.2019 г., от което е видно, че МПС е
преминало успешно годишен технически преглед. На следващо място съдът е
посочил, че от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза е
видно, че в конкретния казус не може по безспорен начин да се приеме, че МПС е
било с технически неизправна спирачна система, поради това, че по пътното
платно спирачни следи са оставени единствено от левите колела. Последното е
възможно и при определени обстоятелства при спиране на автомобила, а именно
когато усилието на спирачната система на левите колела, освободени от
натоварването, изпреварва нарастването на усилието на десните колела, които
въпреки тяхната изправност могат да се блокират напълно или да блокират
по-късно и да не оставят следи за разлика от левите. На последно място, съдът е
отбелязал, че органите на МВР не са извършили оглед на спирачната система на
автомобила, както и не са назначили автотехническа експертиза, която да
установи технически изправен ли е и годен ли е за експлоатация.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В касационната жалба не са изложени конкретни възражения срещу изводите на съда. Неоснователно касаторът се позовава на методите за проверка и оценка на работната спирачна уредба по т.1.2 от Приложение № 5 към Наредба № 32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, тъй като безспорно служителите на РУ – Елена също не са използвали тези методи при изграждане на констатациите за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Изводът им, че управляваното от ответника по касация МПС е техническо неизправно, се основава единствено на обстоятелството, че при огледа на ПТП са установени спирачни следи само от предна и задна леви гуми на автомобила. Както вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза е посочило, причина за оставяне на подобни следи може да бъде и начинът на спиране, породен от обстоятелствата. Вещото лице е дало подробни обяснения и е направило извод, че независимо, че са оставени само следи от левите колела, посочените в заключението причини определят изправността на десните колела и като цяло правят автомобила технически изправен и годен за експлоатация.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане, в
полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за
настоящата инстанция, възлизащи на 400 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, платими от ОД на МВР – В. Търново – юридическото лице по чл.
37, ал. 2 от ЗМВР.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260011/31.12.2020 г. по НАХД № 234/2019 г. на Районен съд-гр. Елена.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на Ю.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.