№ 7081
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Наказателно дело частен характер №
20231110216169 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от М. А. Х.
срещу Н. А. Р., съдържаща твърдения за извършени престъпления от частен
характер.
Съдът, след запознаване с тъжбата, както и с ангажираното по делото
уточнение към нея, намира следното:
Налице са условията за частично прекратяване на наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като
съображенията за това са следните:
В депозираната частна тъжба и уточнение към нея се сочи, че
действията, които следва съдът да преценява като съставомерни по НК са
изложените от обвиняемата Н. А. Р. изрази, представляващи коментар под
публикация на частния тъжител в социалната мрежа Фейсбук на 29.09.2023 г.,
с които са изнесени обидни, неверни, позорни и клеветнически твърдения, с
които са накърнени доброто име и авторитет на частния тъжител, както
следва:
1. “Мислех, че поне Вие сте по – различен от тъпите си родители
парвенюта“;
2. “Искам да ти благодаря за това, че бях ограбена от теб“;
3. “Милионерите ограбиха апартамента, който вече не беше техен, от
една безпомощна старица“;
4. “и без това сте натоварени кармично много тежко“.
По отношение на изразите, посочени в пункт 2 от депозираната пред
1
съда тъжба, съдът намира, че са налице достатъчно изложени факти и
обстоятелства, които да обосновават предаване на съд за престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
По отношение останалите изнесени в частната тъжба изрази, а именно –
въведените такива в пунктове по т. 1, т. 3 и т. 4 от тъжбата, съдът намира, че
същите не съставляват престъпление.
Дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да
прекрати наказателното производство съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1,
т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва
да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат
под определен фактически състав на престъпление по НК.
В тази връзка на първо място следва да бъде посочено, че
изпълнителното деяние на престъплението обида, инкриминирано в
разпоредбата на чл. 146 от НК, се изразява в казването или извършването на
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
Обидата е насочена към засягане чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание
противоречат на добрите нрави и морално благоприличие. Авторът на
обидата изразява субективно личностно мнение и оценка чрез изрази и
епитети, които са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия,
тъй като според съвременните морални стандарти на обществото са
неприлични, вулгарни или цинични. При преценката на обидната форма на
извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на
засегнатия, а от обективни критерии, съдържащи се в общоприетите
разбирания за дължимото отношение към другите членове на обществото. Без
2
значение е обстоятелството дали казаното, ако бе поднесено в по-
благоприлична форма, би отговаряло на действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна. Необходим елемент от обективна страна е и
персоналната индивидуализация на адресата на обидата, доколкото предмет на
посегателство на обидата и респективно защитата от страна на НК са
конкретните чест и достойнство на конкретна личност.
В конкретния случай и въпреки направеното уточнение от тъжителя,
същият не е наречен никъде в процесния коментар „тъпо парвеню“. Напротив
и видно от използвания инкриминиран израз, условно посочен като пункт 1 от
тъжбата - “Мислех, че поне Вие сте по – различен от тъпите си родители
парвенюта“, визираното определение е насочено към родителите на тъжителя,
но не и конкретно към него. В случая частният тъжител не е адресат на
обидата, поради което и инкриминираният израз не може да обективира
състав на престъпление по смисъла на чл. 146 от НК.
На следващо място, в наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че
престъплението „клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите
на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на
пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение
на пострадалия, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.
Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например брачна
изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или
да отразява отрицателни качества на същия /например твърдението, че
пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и
пияница/.
При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на
пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред
трето лице/лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се
отразява отрицателно на доброто име и честта му.
За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго
неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е
3
прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
негативна оценка на обществото или в частност – да представляват
приписване на престъпление. Следва да се отбележи и това, че съставът на
клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни
обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на
определени неконкретизирани отрицателни качества, не до отрицателни
оценки, съждения, епитети и т.н.
Именно поради изложеното престъплението се осъществява чрез
изразяване на твърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл да носи
информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а
не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани
данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой прави от прочетеното или
чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии,
внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не
подлежат на доказване.
В този смисъл и при преценка дали посочените в тъжбата изрази, а
именно обективираните условно в пунктове по т. 3 и т. 4 от същата, разкриват
извършено престъпление, съдът намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат конкретни твърдения,
които могат да се отъждествят с приписване на престъпление или
разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя. Съдът
намира, че посочените като клеветнически изрази не покриват горепосочените
критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“
или приписване на престъпление. В конкретния случай от депозираната тъжба
става ясно, че инкриминираните изрази са точно възпроизведени в тъжбата,
цитирани са дословно, поради което и последните не подлежат на
допълнителна конкретизация от страна на частния тъжител. В тази връзка
единствено следва да се прецени дали те отговарят на посочените по – горе
критерии и в принципен план да се характеризират като клеветнически. В
случая и по пунктове т. 3 и т. 4 от тъжбата, проверката не сочи това да е така.
4
Първото от визираните инкриминирани твърдения, е че: “Милионерите
ограбиха апартамента, който вече не беше техен, от една безпомощна
старица“. В това твърдение липсва основен елемент от обективната
съставомерност на престъплението клевета, доколкото не се съдържат никакви
данни за приписване на престъпление или разгласяване на позорни
обстоятелства спрямо конкретно лице. В тъжбата се правят собствени на
тъжителя интерпретации на цитираните твърдения, съответно негови лични и
субективни оценки са съжденията дали чрез този посочен израз се цели
внушение на нещо укоримо спрямо него. В какъв „дух“ е поднесена
информацията е ирелевантно досежно наказателната отговорност на лицето.
Твърдението, че “Милионерите ограбиха апартамента, който вече не беше
техен, от една безпомощна старица“ не покрива критериите за престъпно
поведение на посоченото в тъжбата лице, като липсват каквито и да било
твърдения евентуално посегателство срещу визирания в инкриминирания
израз имот, да е вследствие от конкретно проявено от страна на тъжителя
действие, което да е противоправно. В случая не се визира никакво конкретно
поведение – действие и/или бездействие на частния тъжител, напротив –
визира се такова на трети, определени като „милионери“ лица, което частният
тъжител субективно тълкува като израз, визиращ именно него. Всякакви
интерпретации и собствени съждения на прочелия коментара, респективно на
самия тъжител, са ирелевантни, недоказуеми и върху тях не може да почива
наказателно обвинение. Твърдените обстоятелства са изложени абстрактно,
без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства.
Както бе посочено, двусмислени внушения, интерпретации, лични
оценки на тъжителя за прочетеното са субективни и не могат да обусловят
годно наказателно обвинение. При положение, че авторът на коментара не е
изложил конкретни твърдения за незаконни действия от страна на тъжителя
спрямо визираното имущество, то посоченото се явява изначално негодно да
послужи за основа за повдигане на наказателно обвинение. Отново следва да
се посочи, че наведените в тъжбата възможни интерпретации, тълкувания,
нямат място при повдигане на наказателно обвинение и при липса на
конкретика в обективираното в коментара, заявеното не може да обуслови
наличие на престъпление. Визираната липса няма как за целите на повдигане
на наказателно обвинение да бъде изведена по тълкувателен път. Конкретно
5
използваните изразни средства, инкриминирани в тъжбата, не са носители на
никаква точна информация, даваща обективно основание да се приеме, че се
твърди именно тъжителят Х. да е извършил престъпление.
Второто инкриминирано твърдение, а именно - “и без това сте
натоварени кармично много тежко“ е неконкретизирано до степен, че изобщо
по никакъв начин не би могло да се свърже с личността на тъжителя, още по –
малко да му приписва престъпление или да е по какъвто и да било начин
позорящо. Понятието „карма“ означава действие, дело или дейност и също
така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където
намеренията и действията на индивида са причина, която определя неговото
бъдеще. Доколкото в случая инкриминираният израз е лишен от всякаква
конкретика, то и не би могло по никакъв начин да се изведе негов позорен
характер.
Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за
престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на
последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно
обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от
обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира
фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу
което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат
изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.
Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното
обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.
Съдията докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната
тъжба, условно обективирани под пункт т. 1, т. 3 и т. 4, поради изложените
съображения не са обидни, позорни и недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, както и не представляват приписване на
престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито обидни,
нито клеветнически, нито позорящи личността му. Субективното отношение
на тъжителя към изложените твърдения в коментара не може да бъде годен
предмет на престъпление, доколкото личните преживявания и оценки не могат
да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на
6
доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната истина.
Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата в
посочените по – горе пунктове не съставлява престъпление. Поради това и на
основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство в посочените
части следва да бъде прекратено, тъй като посочените в тъжбата
обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да
било състав на престъпление, преследвано по частен ред.
Доколкото в тази си част разпореждането на съда подлежи на обжалване
от частния тъжител, съдията докладчик намира, че в останалата част по даване
ход на тъжбата за фактите, покриващи състав на престъпление, което се
преследва по частен път, съдът ще се произнесе с насрочване, след изтичане
сроковете за обжалване на настоящето разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 16169/2023 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав, В ЧАСТТА относно изразите: “Мислех, че
поне Вие сте по – различен от тъпите си родители парвенюта“; “Милионерите
ограбиха апартамента, който вече не беше техен, от една безпомощна
старица“ и “и без това сте натоварени кармично много тежко“.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22
от НПК.
ПРЕПИСИ да се връчат на частния тъжител и повереника му.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на настоящото разпореждане, делото да се
докладва на съдията докладчик за продължаване на съдопроизводствените
действия по останалата част на тъжбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7