Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 315
гр.Пловдив,
19.11.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 533 по описа за 2018г на
Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 354 от 19.06.2018г по т.д. № 65/2018г по описа на Окръжен съд –
Пловдив e отхвърлен предявения от Е.П.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.Т.Т. от АК-Х., иск с
правна квалификация чл.439 ГПК да се признае за установено по отношение на
ответника „Б.“ ЕАД, с ЕИК *, гр.С., ул.М.№ 19 , че ищцата не дължи следните
суми: сумата от 165533,51 лв. главница към 06.01.2012 г., ведно с просрочена
лихва от 15711,25 лв. за периода 25.03.2011 г. до 06.01.2012 г., сума в размер
от 3964,96 лв. съдебни разноски, сумата от 3503,07 лв. заемни такси към
06.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на
2297.48 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист, по
ч.гр.дело №
147/2012г., IV бр.с.
по описа на ПРС и образувано изп.д.№ *по описа на ЧСИ М.С.Ц.с район на действие
ПОС, поради изтекла погасителна давност на вземанията, както и е осъдена
Е.П. да заплати на „Б.“ ЕАД сумата от 100лв
юрисконсултско възнаграждение. Производството
е прекратено по искането за обезсилване на заповедта за изпълнение
изпълнителния лист, издадени по ч.гр.дело № 147/2012г., по описа на РС - Пловдив.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Е.П.П. с
оплаквания, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в
противоречие с практиката на съдилищата, тъй като тя не е била редовно
призовавана в протеклото изпълнително производство, а това прави всички
извършени в него действия нередовни и като такива те не прекъсват погасителния
5-годишен и 3-годишен давностен срок. Вземанията в изпълнителното производство
са погасени по давност и поради това тя не дължи заплащането им. В обратния
смисъл е произнасянето на съда и моли за неговата отмяна. Претендира съдебни
разноски пред двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Б.“ ЕАД – гр.С. не е подал
отговор на въззивната жалба, като по същество моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Подадената въззивна жалба е допустима, като
депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от
закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК приема, че постановеното решение е валидно и
допустимо, а след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235
от ГПК приема за установено следното:
Ищцата в първоинстанционното производство сочи,
че против нея са издадени Заповед № 111/09.01.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист въз основа
на заявление на ответната „Б.“ ЕАД – гр.С. по ч.гр.д.№ 147/2012 г. на РС –
Пловдив. В Заповедта съдът е постановил солидарно осъждане за дължимите суми от
ищцата, ЕТ „Р.“, „С.“ ЕООД с ЕИК *и Р.И.П.за вземания на стойност 165 533,51лв
главница, дължима по Споразумение за обединяване на кредити от 14.09.2009г и
Анекс към него, ведно със сумата от 15 711,25лв лихва за периода 25.03.2011 г.-
06.01.2012 г., сумата от 3 694,96лв разноски и сумата от 3503,07лв заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението. Кредиторът „Б.“ ЕАД – гр.С. е образувал изп.д.№ 38/2012 г. по
описа на ЧСИ М.С.Ц. с район на действие района на ОС - Пловдив. При движението
на това изпълнително дело ищцата твърди, че не е била уведомявана от съдебния
изпълнител, тъй като всички съобщения до нея били изпращани на адрес, на който тя
не живее - гр.Х., ул.Р.№ 6 и били получавани от бившата ѝ свекърва П.П..
За образуваното изпълнително дело ищцата за първи път била редовно уведомена с полученото
от работодателя й запорно съобщение на 20.01.2017г, с което е наложен запор на
трудовото й възнаграждение. Според нея тъй като всички извършени изпълнителни
действия са негодни, поради нередовното й уведомяване, то изпълнителното производството
е перемирано, а вземанията на кредитора
са погасени по давност по чл. 110 от ЗЗД
по отношение на главното вземане и по чл.
111, б. „в“ от
ЗЗД по отношение на акцесорните вземания за лихви, изтекла за периода от 09.01.2012г
- датата на издаване на изпълнителното основание - до 09.01.2017г.
В срока за отговор от ответника не е постъпил
такъв, но в хода на делото пред окръжния съд е изразил становище, че оспорва
изцяло твърденията на ищцата.
При тези
становища и съобразно приложеното в копие изпълнително производство, окръжният
съд е приел, че в изпълнителното производство са извършени множество
изпълнителни действия и извършването на всяко едно от тях е прекъсвало
давността за процесните вземания. Приел е също, че ищцата е била редовно
уведомена на установения от съдебния изпълнител нейн постоянен адрес. Поради
това е намерил предявените искове за неоснователни.
С подадената против решението въззивна жалба ищцата
оспорва констатираното от съда редовно уведомяване, тъй като то било извършено
на адрес в гр.Х.я, който е бил нейн постоянен адрес, но съдия-изпълнителят и
кредиторът следвало да проявят активност и да установят, че тя има различен
настоящ адрес,*** и на него е следвало да бъде уведомявана.
С оглед на така заявените становища от страните и
оплаквания против постановеното решение, въззивната инстанция намира следното:
От приетите от окръжния съд писмени доказателства
и приложеното в копие изпълнително дело се установява, че жалбоподателката,
солидарно с други лица, е длъжник въз основа на издадена против нея Заповед за
незабавно изпълнение, против която тя не е подала възражение. Образувано е
изпълнително производство, в което съдебният изпълнител е извършил справка за
постоянния адрес на П. и е установила, че е идентичен с посочения в издадената
в заповедното производство Заповед за изпълнение - гр.Х., ул.Р.№ 6. Този адрес
е посочен и в представеното от П. съдебно решение от 05.07.2010г за
прекратяване на брака ѝ с друг солидарен длъжник физическо лице по същата
Заповед за изпълнение – Р.И.П., на който адрес е семейното им жилище. Пак видно
от същото съдебно решение ползването на това семейно жилище е разпределено
между двамата бивши съпрузи – жалбоподателката П. и Р.П.. На този адрес на нея
са ѝ изпращани и получавани всички книжа по изпълнителното дело, като
въззивната инстанция констатира, че тя е получавала лично изпращаните й
уведомителни писма, съобщения, призовки и др. на следните дати: 29.03.2012г,
17.04.2012г, 05.07.2012г, 30.07.2012г, 27.11.2012, 05.08.2013г, 27.09.2013г,
04.07.2014г, като на 03.12.2014г от куриер се дадени сведения, че Е.П. ***.
Адресираните до нея книжа в изпълнителното производство, но получени от бившата
й свекърва П.П. са от дати 03.02.2012г, 14.03.2013г, 22.01.2014г, 17.04.2014г и
15.09.2014. При така извършеното многократно редовно връчване на адреса в гр.Х.,
съдът намира, че не е налице твърдяното от П. бездействие нито от взискателя,
нито от съдебния изпълнител при осъществяване на действията им по принудително
събиране на съдебно признаните вземания, които никой от солидарните длъжниците
не погасява, вкл. и жалбоподателката П.. При редовно връчване не е налице
задължение да бъдат извършвани връчвания и на други адреси, нито е налице
искане от П. било до съдебния изпълнител, било до кредитора да получава книжата
си на различен адрес, след като тя твърди, че не е живяла на адреса в гр.Х..
Първата смяна на адреса на П. е удостоверена от връчителя – куриер с опита да
ѝ бъде връчена призовката за предявяване на разпределение от 03.12.2014г на
л.1086 от изпълнителното дело, а подадената от П. до съдия-изпълнителя молба с
псочване на пълновомщник, чрез когото да бъде уведомявана е от 24.01.2017г.
Ето защо въззивната инстанция намира, че
жалбоподателката е била редовно уведомена в извършваните в изпълнителното
производство действия в периода до м.септември 2014г, а именно: на 28.02.2012
г. е извършен опис на недвижим съсобствен имот в т.ч. и на жалбоподателката в
гр.Х., ул.Р.№ 6 и представялващ първи и втори надпартерни етажи от двуетажна с
партер жилищна сграда. Първа публична продан, проведена в периода 30.04.2012 г.
- 30.05.2012 г., обявена за нестанала с Протокол от 31.05.2012г. Насрочена е
втора по ред публична продан за периода 16.07.2012 г. - 16.08.2012 г., също
нестанала съгласно Протокол от 12.09.2012 г. По искане на взискателя „Б.“ ЕАД е
насрочена отново публична продан за периода 24.12.2012 г. - 24.01.2013 г.,
която също е обявена за нестанала с Протокол от 25.01.2013 г. Последвала е
втора по ред публична продан, насрочена за периода 07.04.2013 г. - 07.05.2013
г., която също е обявена за нестанала с Протокол от 08.05.2013 г. По молба с
вх.№ 5928/14.05.2013 г. на взискателя е изготвена нова пазарна оценка на имота
и е насрочена отново публична продан от 01.09.2013 г. до 01.10.2013 г. и от 25.10.2013 г.- 25.11.2013 г. Обявените
за посочените периоди продани също са нестанали, поради което по молба на
взискателя е предприета последваща такава. Същата е насрочена за времето 18.02.2014
г.- 18.03.2014 г. и по нея е обявен купувач на втори надпартерен етаж и е
издадено Постановление за възлагане от 28..03.2014 г. Последвала е публична продан на първи
надпартерен етаж, обявена за периода 16.05.2014 г.- 16.06.2014 г. и от
01.08.2014 г. - 01.09.2014 г., приключила също с Постановление за възлагане от
05.09.2014 г. След извършване на разпределението на постъпилите от проданта
суми и плащане на взискателите, по молба на взискателя „Б.„ЕАД с вх.№
79/05.01.2016 г. е поискано насрочване на опис на движими вещи и налагане на
запор върху дружествени дялове, а с по молба на същия взискател с вх.№
355/13.01.2017 г. и със Запорно съобщение, връчено на третото задължено лице на
20.01.2017 г. – работодателя на П. - е наложен запор върху трудовото ѝ възнаграждение
от „В.“ ЕАД - гр.С..
Всички така описани изпълнителни действия,
първото от които е разпореждане от 3.01.2012г за налагане запори върху
възнагражденията на длъжниците, вкл. П. и налагане на възбрани, както и
последващите разпорежданията на
съдебния изпълнител за извършването на опис и оценка на недвижимия имот,
насрочването и извършването на всяка
от проведените публични продани, включително и обявените за нестанали,
налагането на запор върху актуалното трудово възнаграждение на П., са все
действия, които в съотвествие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2013г по т.д. № 2/2013г
на ВКС, ОСГТК са прекъсвали давността и
то всяко едно от тях на самостоятелно основание. В същия смисъл са и подробно
изложените от окръжният съд мотиви, които въззивният съд изцяло споделя.
Поради това в сочения от жалбоподателката период 09.01.2012г - 09.01.2017г не е изтекла нито
кратката 3-годишна давност за лихвите, нито общата 5-годишна давност за
главницата, които са обект на принудително изпълнение, т.е. те продължават да
са дължими от задължените лица, включително и от жалбоподателката.
Законосъобразно окръжният съд е отхвърлил претенциите ѝ в обратния
смисъл, поради което решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба на основание чл.78 от ГПК във вр чл.273 от ГПК ответникът по жалбата има право
на сторените пред въззивната инстанция разноски – възнаграждение на юрисконсулт, определено
съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 100лв, дължимо от
жалбоподателката.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354 от 19.06.2018г
по т.д. № 65/2018г по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Б.“ ЕАД, с ЕИК *, гр.С., ул.М.№ 19 сумата от 100лв за
съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.