Определение по дело №505/2020 на Административен съд - Пловдив

                                                                                              РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 425

 

гр. Пловдив, 02 март 2020 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                           ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА адм.дело № 505 по описа за 2020 год. и взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба предявена от Фондация „ГРИНБЕРГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.И.Й., чрез адвокат И.Г.Й., срещу чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

               Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес за оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва.Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал.1 и чл. 186, ал. 1 от АПК, т.е. съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус.

               В мотивите към тълкувателното решение изрично е посочено, че като организации в хипотезата на чл. 186 от АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица.

               Фондацията обаче, няма членове. При нея няма обединяване на лица, които са готови със съвместни усилия активно да работят за постигане на нейните цели. Най-краткото определение за нея е, че тя е едно персонифицирано имущество, т.е. имущество, което безвъзмездно е посветено и предоставено за постигане на нестопански цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице. Фондацията се смята, че е имущество, което е посветено за преследването и постигането на нестопанските цели. 

               На следващо място е необходимо да се констатира, че от представената по делото разпечатка от „Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ“, се установява, че Фондация „ГРИНБЕРГ“ е вписана в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел със следните цели: „Фондацията се създава и ще осъществява дейност като „Организация за хора с увреждания“ по смисъл на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хора с увреждания, и целта й е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им“. А като средства за постигане на целите са посочени: „1. мониторинг върху действащата нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания.“

               Посочените цели (предоставяне на правна помощ на и за хора с увреждания, и поемане на застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им) очевидно не са достатъчни, за да обосноват правния интерес на фондацията от оспорване на конкретния подзаконов нормативен акт, доколкото от една страна, фондацията като правен субект каза се няма членски състав, т.е. от издадения подзаконов нормативен няма как да се засегнат или да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или да се породят задължения за членуващи в нея лица защото такива лица няма, а от друга страна така поставени, въпросните цели предполагат хора с увреждания да са потърсили правна помощ чрез жалбоподателя, а последният да е осигурил такава. Не такъв обаче е настоящия случай. Жалбата е подадена директно от Фондацията, като по делото дори не се твърди, а и не се установява това процесуално действие да е осъществено по искане на конкретно лице или лица, които могат да бъдат определени като хора с увреждания по смисъла на ЗХУ.

               Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор,че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община Хисаря, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне.

               Правният интерес за съдебно оспорване на акт на администрацията се преценява по всяко производство и не може да бъде изначално признат на правния субект по силата на регистрирания от него предмет на дейност. За да се допусне оспорване, актът трябва да засяга или да застрашава право, свободи или законен интерес на юридическото лице или да му създава задължение. Фондацията не се позовава конкретно на право, свободи или интерес, които оспорените разпоредби засягат. Надзор за законност върху дейността на администрацията, без оглед на личен, пряк и непосредствен  интерес, може да упражнява само прокурорът. Правните субекти, които оспорват административни актове, имат задължение да обосноват индивидуално засягане на признати от закона техни права, свободи или законни интерес или засягането на общи за определен кръг лица права, свободи или законни интереси в област, в които те пряко са ангажирани. В конкретния случай фондацията не е установила, че непосредствено е засегната от оспорената разпоредба, поради което не разполага с правен интерес да я оспорва – чл. 159, т. 4 АПК. В подобен смисъл Решение № 7419 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 8842/2017 г. на ВАС, както и Определение № 14632 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 13658/2018 г. на ВАС, Определение № 7066 от 30.05.2018 г. по адм. дело № 4215/2018 г. на ВАС, Определение № 14718 от  01.12.2017 г. по адм. дело № 9919/2017 г. на ВАС, и много други постановени по идентични казуси със същия жалбоподател.

               Още веднъж следва да се подчертае, че според чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. По чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Фондацията може да реализира целите си, предизвиквайки цялостно или частично съдебно оспорване на незаконосъобразен (според преценката й) подзаконов нормативен акт, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Фондацията е чрез отправяне на предложение по реда на Глава осма „Предложения и сигнали“, раздел I и II на АПК, за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал.

               При това положение, жалбата на Фондация „ГРИНБЕРГ“ против  чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, поради наличие на предпоставките именно на чл. 159, т. 4 от АПК.

  

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „ГРИНБЕРГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.И.Й., срещу чл. 15 и чл. 40, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Хисаря.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 505 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                        

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                      

            2.