Р Е Ш
Е Н И Е №
7
гр.П., 20.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от с ъ д и я т а АНД № 245
по описа за 2019 г. на ПпРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „С. К.“ООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от управителя Н. П. чрез юрисконсулт М.Р., против НП №В-0050451/06.11.2019 г.
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите В., Д.,
Ш., Р., Т. и С. със седалище гр.В. към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което и
на основание чл.45,ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за това,
че „при
направена проверка на 05.06.2019 г., в гр.П., обл.Т.,
бул.”Б.”№**,ет.*, в обект – офис „С. к.“ е установено следното:
„С.
К.“ООД извършва дейност – отпускане на бързи кредити в обект- офис „С. к.“,
находящ се в гр.П., обл.Т., бул.”Б.”№**,ет.*.
В
момента на проверката офисът работи, обслужват се клиенти.
Проверката се извършва на основание
постъпила потребителска жалба с вх.№
В-03-952/ 16.05.2019 г. касаеща ДПК сключен със „С. К.“ООД.
В момента на проверката е поискана
информация за условията за отпускане на кредит в размер на 1000 лв. и срок на
изплащане 1 година. На свидетеля на проверката е обяснено, че като нов клиент е
възможно да се отпусне кредит до 400 лв. Дадена и подробна устна информация за
размера на вноските при изплащане за 4,6 и 11 месеца, липсата или задължението
за застраховка и др.
До приключване на разговора и
легитимирането на служителите на КЗП не е издаден стандартен европейски
формуляр с информация за предлаганите от кредитора условия по договора за
потребителски кредит под формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, с което на 05.06.2019 г., в
офис „С. К.“ в гр.П., бул. „Б.“№**,ет.*,е нарушил изискванията на чл.5,ал.2 от ЗПК“ - нарушение по чл.5,ал.2
от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/.
В депозираната пред
съда подробно мотивирана жалба от една страна се развиват доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността, а от друга и
такива свързани с липса на извършено нарушение. Сочи се, че в случая клиентът
не е изразил предпочитание относно размера на желаната от него заемна сума,
поради което за кредиторът не е възникнало задължение за предоставяне на СЕФ.
По тези съображения моли издаденото НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по
жалбата - Регионална Дирекция за областите В., Д., Ш., Р.,
С. и Т. към КЗП - административнонаказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в съдебно заседание не изпраща представител.
Районна прокуратура
П.,уведомени съгласно чл.62 ЗАНН,не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и
е процесуално допустима. По повод постъпила в КЗП жалба с вх.№
В-03-952/16.05.2019 г. касаеща сключен ДПК № 207471/30.08.2018 г. /приложена ведно
с договора/ , на 05.06.2019 г. служители от КЗП– инспектор Н.Й. и ст. Инспектор
Р. С. в качеството им на таен клиент, респ. мним потребител посетили обект –
офис на „С. К.“ООД, находящ се в гр. П., бул. ”Б.”№
**, ет.*. Инспектор Й. заявил желанието
си да получи информация за получаване на кредит в размер на 1 000 лв. , в т.ч. и за размера на дължимите вноски за
3,6 и 12 месеца. Служителят на „С. К.“ООД обяснил, че тъй като е нов клиент за
тях, могат да му отпуснат кредит в размер до 400 лв., за който устно му
предоставили и информация относно размера на вноските при изплащане за 4,6 и 11
месеца. Поискани били и други подробности по кредита, които отново устно били
разяснени, но в нито един момент не бил предоставен стандартен европейски
формуляр /СЕФ/. При тази хронология на събитията, двамата инспектори от КЗП се
легитимирали и в 10.25 ч. започнали проверка във връзка с постъпилата жалба,
като изискали и им била представена цялата документация във връзка с ДПК №
207471/30.08.2018 г. Всички констатации от извършената проверка били отразени в
констативен протокол № К-2670045 /приложен л.39/, който бил подписан без
възражения от лицата присъствали при проверката. След допълнителен анализ на
документацията, на 21.08.2019 г. в гр.Ш. бил съставен АУАН № К-0050451
/приложен л.22 и сл./, в който актосъставителят Н.Й.
приел, че на 05.06.2019 г. ЮЛ е нарушило
разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗПК като не е предоставило своевременно
необходимата информация за предлаганите от него условия по ДПК под формата на
СЕФ. На 18.09.2019 г. , в присъствие на свидетелите В.Г. и А. Д. /в хипотезата
на чл.40,ал.3 от ЗАНН/, съставеният акт бил предявен и връчен на надлежно
упълномощено лице – Г. Д. И. /гл.ю.к. на „С. К.“ООД, пълномощно л.25/, който се
запознал с него и го подписал с отбелязване, че „представляваното от мен дружество не е извършило твърдяното
нарушение“. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН били депозирани
допълнителни подробни писмени възражения по акта /приложени л.60-62/, след
запознаване с които и приемането им за неоснователни, било издадено атакуваното
в настоящия процес НП № В-0050451/06.11.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т.
и С. със седалище гр.В. към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите, връчено лично на 14.11.2019 г. /разписка л.16/.
Фактическата обстановка беше установена от
съда след преценка на показанията на актосъставителя Н.Й.,
свидетелите Г., Д. и С., както и от приложените и приобщени по делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като видно от наведените доводи същата
се оспорва от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган, в съответствие с
административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване с материалния
закон – предвид и обстоятелството, че съгласно чл.233,ал.2 от ЗЗП НП се издават
от ръководителя на контролния орган…или от оправомощени от тях длъжностни лица,
какъвто несъмнено се явява Х. М. М. - Директор на Регионална дирекция за
областите В., Д., Ш., Р., Т.
и С. със седалище гр.В. към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите, съгласно приложената Заповед № 171/09.03.2017 г. на
Председателя на КЗП. Същото важи и по отношение съставилия АУАН инспектор Н.И.Й.,
на когото и съгл. чл.233,ал.1 от ЗЗП и приложената Заповед №373ЛС/22.04.2015г.
са възложени такива правомощия. Както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си
да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ЮЛ.
Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че
е налице яснота относно нарушението на ЗПК, за извършването на което
жалбоподателят е бил санкциониран. В този контекст съдът намира изцяло за неоснователни
доводите на „С. К.“ ООД подробно развити в жалбата досежно допуснатите
процесуални нарушения и в частност твърденията за опорочена процедура по
чл.40,ал.3 от ЗАНН. Видно е, че нарушението по чл.5,ал.2 от ЗПК е констатирано
на 05.06.2019 г. в гр.П. от служителите на КЗП Н.Й. и Р. С., а АУАН за същото поставил и началото на
административнонаказателното производство съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН е
съставен от Н.Й., но в присъствието на други двама свидетели – В.Г. и А. Д.,
които безспорно не са присъствали на място при проверката в офиса, т.е.
действително двамата не са свидетели-очевидци на нарушението. Това обаче по
никакъв начин не води до съществен порок в процедурата по съставяне на АУАН /в
смисъла, който е вложен в тази насока в жалбата/, тъй като очевидеца Н.Й. е
вече в качеството на актосъставител, а останалите двама свидетели са само по
връчване на акта, а в с.з. съдът изслуша като свидетел и Р. С.. Следователно не
може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.40,ал.3 от ЗАНН, тъй като в
случая има очевидци на нарушението /и то в качеството им на таен клиент/,
поради което не е било необходимо актът да бъде съставян в присъствие на
другите двама свидетели. Законодателното
изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели действително
не е самоцелно, а е израз на основния принцип в административнонаказателното
процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта следва
да поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на
деянието и вината за това именно на този нарушител. В конкретният случай е
налице напълно изяснена фактическа обстановка; лицата които са участвали при
проверката; неизпълнение на задължение от страна на служител на жалбоподателя и
като цяло яснота в характера на извършеното нарушение по ЗПК.
В преценката си дали да издаде НП наказващият орган
се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна
обаче, по силата на чл.14,ал.2 НПК /към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило,
което е категорично застъпено в т.7 от
ППВС №10/ 1973 год., Сб.1992, стр.530,
където е посочено, че “… отразените в
АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на
противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст,
съдът е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите
констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин
от приобщените към делото доказателства.
Не се спори по делото, че жалбоподателят „С. К.“ООД гр.С. се явява „кредитор“ по смисъла на легалната дефиниция по чл.9,ал.4 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на 5,ал.1 от ЗПК е
задължен да предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания за ДПК, информация за сравняване на различните предложения, която
съгласно ал.2 следва да се предостави във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информацията за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2.
По делото е установено по безспорен начин, че проверяващият се е
представил за клиент, който желае да получи кредит от жалбоподателя в
качеството му на кредитор, по смисъла на чл.9, ал. 4 от ЗПК в размер на 1000 лева за срок от 3,6 или 12 месеца, с оглед на
което е поискал информация относно размера на месечната вноска и каква сума
реално ще върне. Към този момент служителят е бил с ясното съзнание и
убеждение, че срещу него стои потенциален потребител, тъй като устно е започнал
да дава информация за условията, при които може да бъде отпуснат искания кредит
– срок до 400 лв. за нов клиент; месечна вноска дължима при 3,6 или 12 месеца и
реалната сума, която ще бъде върната. Разговорът между служителя на
жалбоподателя и проверяващия е приключил без на потребителя да му бъде
предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр, въпреки
заявеното желание за получаване на кредит. Целта на този формуляр е
възможността потребителят предварително
да бъде запознат с условията и възможностите за сравняване на различни
предложения. Тази цел ясно личи при
анализ на разпоредбата на чл.5,ал.1 от ЗПК, където е използван терминът
„своевременно“ предоставяне, т.е. предоставяне по време на консултирането,
доколкото предмет на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита. Според
съда именно в тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и
изчерпателна информация и то във формата и начина определен по чл.5,ал.2 от ЗПК. В този контекст следва да се има предвид и самата форма на СЕФ по
Приложение № 2 към чл.5,ал.2 от ЗПК,
където се посочва, че „информацията в
този формуляр няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава
кредитора да предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася
тази информация“.
При горепосоченото съдът приема, че
санкционираното дружество не е представило своевременно под формата на СЕФ преддоговорна информация на потребителя преди да е обвързан
от предложение, с което е нарушил задължението си по чл.5,ал.2 от ЗПК, при
което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на чл.45,ал.1 от ЗПК.
Административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна, което
означава, че не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК,
касаещо субективната страна на деянието
на физическо лице, т.е. при нарушения на търговски дружества изобщо не се
изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящият казус се установи, че
в чл. 45,ал.1 от ЗПК действително е предвидена възможност за налагане на
имуществена санкция на ЮЛ, каквото се явява дружеството-жалбоподател. По
отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 3 000 лв., съдът счита, че същата е
индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение.
Визираната обща санкционна норма предвижда имуществена санкция в размери от
3000 до 8000 лв. за различни нарушения,
между които и това по чл.5 от ЗПК, какъвто се явява процесния случай. Санкцията
е наложена в минималния възможен размер, при което липсва възможност за
обсъждане на нейното намаляване. Наред с това, видно от съобразителната част на
обжалваното НП, наказващият орган при налагане на наказанието се е съобразил
изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано е преценил, че не
е налице маловажност на извършеното нарушение – преценка, която съдът споделя и
намира за необходимо да допълни с посочване на съдебна практика в тази насока –
решение № 125/03.10.2018 г. на ТАС по канд № 101/2018
г. в което за идентично нарушение е било прието, че „нарушението се осъществява при непредставяне на
необходимите документи в периода на преддоговорните
отношения и не може липсата на сключен в резултат на тези преддоговорни
отношения договор да е основание за извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за
предоставяне на стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно
да бъде снабден с необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение. Кредитният инспектор е
следвало да изготви описания формуляр и да го представи на потребителя,
доколкото същият ясно е посочил своите изисквания досежно искания потребителски
кредит, в т. ч. размер на кредита и срок на погасяване“.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ В-0050451/06.11.2019
г. на
Директора на Регионална дирекция за областите В., Д.,
Ш., Р., Т. и С. със седалище гр.В. към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което и
на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, на „С. К.“ООД ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“С.“№**, ет.*, представлявано от управителя
Н. П. П., действащ чрез юрисконсулт М.Р.Р., за
нарушение по чл.5,ал.2 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв. (три хиляди лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: