№ 3449
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505866 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. А. Д. срещу Решение № 4757/27.03.2023 г. по
гр.д. № 43609/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149 състав, с която е уважен искът на
малолетната му дъщеря К. П. А., родена на 04.06.2016 г., с правно основание чл. 150, във вр.
чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната издръжка на детето от 150 лева на 195
лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, доколкото не е
съобразно с материалните възможности на въззивника да дава издръжка в увеличения
размер и липсата на доказателства за трайно повишаване на нуждите на детето. Въззивникът
желае да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният
иск за увеличение на месечната издръжка на детето К..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. П. А., действаща чрез своята
майка и законен представител А. И. А., е депозирала отговор, с който оспорва изцяло
наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение, твърди
същото да е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
1
обжалване валиден съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С Решение № 4757/27.03.2023 г. по гр.д. № 43609/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149
състав е увеличен размерът на присъдената с Решение № 461/20.07.2019 г. по гр.д. №
1261/2019 г. по описа на РС – Монтана, 5-ти граждански състав в полза на малолетното дете
К. П. А., родена на 04.06.2016 г., месечна издръжка от 150 лева на 195 лева, считано от
датата на предявяване на иска (11.08.2022 г.) до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, присъдена е и законната лихва за забава.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, осъдил е ответника П. А. Д. да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 64,80 лева върху увеличението на издръжката и 300 лева изплатено
възнаграждение за особен представител, както и да заплати на адв. Д. П. сумата от 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство.
С исковата молба ищецът К. П. А. е поискала увеличение на размера на дължимата
от баща й П. А. Д. месечна издръжката, определен в нейна полза с Решение №
461/20.07.2019 г. по гр.д. № 1261/2019 г. по описа на РС – Монтана, 5-ти граждански състав
от 150 лева до размера от 177,50 лева.
Със становище вх. № 79163/22.03.2023 г. /л.75-76 от делото на СРС/ е направено
изменение по реда на чл.214 ГПК на размера на претенцията от 150 лева на 195 лева,
считано от 01.01.2023 г., а за периода от подаване на исковата молба до 31.12.2022 г. е
поддържано първоначалното искане за увеличение на месечната издръжка от 150 лева на
177,50 лева.
Ищецът не е претендирала за периода от датата на подаване на исковата молба на
10.08.2022 г. (видно от датата на пощенското клеймо) до 31.12.2022 г. увеличение на
размера на месечната издръжка над сумата от 177,50 лева до присъдените с атакуваното
решение 195 лева за този период, поради което в тази част първоинстанционният съдебен
акт се явява недопустим съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и следва да бъде обезсилен. При
произнасяне по конкретен иск, съдът е длъжен да остане в рамките на търсената защита. В
случая, пределите на правораздавателната власт на първоинстанционния съд се простират
до това да уважи или не иска за изменение на размера на присъдената издръжката до
размера, посочен в горецитираното становище, по което е допуснато изменение на размера
на иска. Допускайки различна от поисканата промяна решаващият съд е постановил
свръхпетитум за периода от 11.08.2022 г. до 31.12.2022 г. за разликата над 177,50 лева до
присъдения размер от 195 лева.
Решението в останалата обжалвана част е допустимо и правилно.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
2
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в посочената обжалвана част са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на детето К. от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 150 лева
(20.07.2019 г.). През изминалия период ищецът е пораснала, с което дефинитивно са се
увеличили и нейните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката ищецът е била на три
навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е била на
шест години (понастоящем седем), посещава детска градина в населено място, различно от
това, в което живее, а през настоящата година на детето предстои да започне училище. При
ищецът се установяват обичайни нужди за децата на нейната възраст. От изготвеното за
нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Монтана по чл.
21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се установява, че К. проявява интерес към глобалната
мрежа и към дигитални устройства, нуждае се от дрехи, пособия и учебни помагала,
необходими за пълноценното й обучение в начално училище и добра интеграция в
училищната среда. При определяне на дължимата от бащата, като неотглеждащ родител,
издръжка съдът съобразява настъпилите в страната инфлационни процеси (по данни на
Национални статистически институт годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо
декември 2021 г. е 16.9% - публично достъпна информация на електронна страница на
институцията https://www.nsi.bg//) и установените нужди на детето, поради което приема, че
за издръжката на въззиваемата за периода от датата на подаване на исковата молба до
31.12.2022 г. е нужна издръжка в размер на общо 280 лева, от които неотглеждащия родител
следва да поеме 177,50 лева, а разликата над тях – да се покрият от майката. За периода след
01.01.2023 г. съдът определя общ размер на издръжката на детето К. в размер от 300 лева и
на неотглеждащия родител следва да се възложи заплащане на издръжка в размер от 195
лева.
По делото остана неизяснен въпросът за доходите и имуществото на бащата, но
същият е в трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения да е с влошено здравословно
състояние, намаляващо работоспособността му, не се твърди и установява да има други
алиментни задължения. Дори след изплащане на издръжката на детето К. въззивникът да
3
среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето,
защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете. В
този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски, а и
доказателства за сторени такива не са представени.
Разноски се следват на въззиваемата страна, която е била представлявана от адв.Д. П.
при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, видно от приложения по въззивното дело договор за
правна защита и съдействие. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл.38, ал.2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се нуждае
от доказване. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. Съобразно разпоредбата на чл.21 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция (ДВ, бр. 88 от 2022 г. с оглед датата на депозиране на отговора на
въззивната жалба, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие не е
посочена дата на сключването) и съобразно отхвърлената част от иска и претендирания
размер на възнаграждението по представения списък по чл.80 ГПК, на адв. П. се следва
възнаграждение от 500 лева за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата страна.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 32,40 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4757/27.03.2023 г. по гр.д. № 43609/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 149 състав, в частта, в която П. А. Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща на
малолетното си дете К. П. А., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител А. И. А., ЕГН **********, издръжка в периода 11.08.2022 г. – 31.12.2022 г. за
разликата над претендираната за този период сума от 177,50 лева до присъдения размер от
195 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4757/27.03.2023 г. по гр.д. № 43609/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 149 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 ЗАдв., П. А. Д.,
ЕГН **********, да заплати на адв. Д. В. П. от САК с адрес на практиката гр.София, ул.
****, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
4
правна помощ на въззиваемата страна за представителство пред въззивния съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, П. А. Д., ЕГН **********, да заплати на
Софийски градски съд сумата от 32,40 лева за разглеждане на въззивната жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5