Р Е Ш Е Н И Е № 2206
29.11.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5858/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Р.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Д. против Наказателно постановление 02 -
НК - № 15/22.08.2019 г., издадено от Г.Н.М. – Началник на Второ РУ при ОД на
МВР - Пловдив, с което на основание чл. 218б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 218б вр. чл. 194 от НК.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди правото му на защита да е било ограничено, тъй като
връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
бил нечетлив, а искането за връчване на нов екземпляр било своевременно
направено - в срока за възражения срещу АУАН. Сочи, че не му е било връчено и
постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното наказателно
производство, което също да съставлявало процесуално нарушение. Твърди още
производството да е било съществено опорочено чрез съставянето на АУАН, въпреки
че процесната хипотеза попада в приложното поле на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност
поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В постъпило писмено становище с вх. № 71738/06.11.2019 г. жалбоподателят взема
становище прекратителното постановление на прокурора да не е могло да послужи
като основание за издаване на НП при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, в останала
им част поддържа първоначално наведените с жалбата възражения. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна с писмо с вх. № 67293/18.10.2019 г. взема становище при издаване на наказателното
постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на жалбоподателката. Поддържа виновното извършване от страна
на С. на административното нарушение, за което е наказана, да е категорично
доказано по делото от събраните доказателствени материали. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р.И.С., спрямо която е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на
04.09.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена на 05.09.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
На 15.10.2018 г. С.Н.К. се срещнала със своята далечна
роднина Д. С.С. и с нейната майка жалбоподателката Р.И.С., като заедно решили да
пазаруват в магазин „Берьозка“ в гр. Пловдив, на ул. „Райко Даскалов“ № 25.
След като влезнали в магазина, започнали да разглеждат стоките. С.К. решила да
си купи от магазина сок, сладки и други вещи, като отишла на касата, за да ги
плати. В този момент до нея била жалбоподателката Р.С., която виждайки, че С.К.
е оставила портфейла си на рафта до касата, го взела от там, поставила го в
найлоновата си торба и бързо излязла навън. Малко след това от магазина излезли
С.К. и Д. С. и трите продължили разходката си. На следващия ден С.К. установила
липсата на портфейла си с намиращите се в него вещи – 1 бр. карта памет 32ГБ; 1
бр. карта памет 16ГБ; 3 бр. карта памет 8 ГБ; парична сума от 200 лв.; парична
сума от 50 евро /97,79 лева/; лична карта -италианска. За случилото се С.К.
подала сигнал до началника на Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив, а впоследствие
било образувано досъдебно производство № 932/2018 г.
С постановление от 31.05.2019 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив било прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 932/2018 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив, а
материалите на основание чл. 424, ал. 5 НК били изпратени на началника на Второ
РУ при ОДМВР-Пловдив за преценка за наличието на основания за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
На 29.07.2019 г. свид. Н.И.Б. съставил акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 899756 против
жалбоподателката С. и в нейно присъствие, като препис от акта й бил връчен
срещу разписка.
Срещу АУАН
постъпило възражение с УРИ 435000-12559/02.08.2019г.
Въз основа
на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.И.Б.. От тях
се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН, както и материалите, на
които се е позовал свидетелят при тази си дейност. Установява се, че преписката
е била получена заедно с разпореждане на прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство и разпределена за работа
на Б.. Свидетелят изяснява, че е съставил АУАН в присъствието на
жалбоподателката и без тя да направи възражения. Пояснява, че е ползвал и се е
позовал на материалите, събраните по досъдебно производство № 932/2018 г. по
описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив. Свидетелските показания се кредитират като
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел, същите изцяло се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на
наказателно производство от 31.05.2019 г. по досъдебно производство № 932/2018
г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив, както и на писмените материали по досъдебно
производство № 932/2018 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив, приобщени по
делото. В посочените доказателства не се съдържат противоречия относно
изяснените чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява
приетата от съда фактическа обстановка.
От Заповед №
Iз-1767/28.08.2012
г. на министъра на вътрешните работи (т.1 и т.2.18) се установява, че АУАН и НП
са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на
своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП, от материално и териториално компетентен орган.
Съдът
намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени материали се
установява, че жалбоподателката С. е извършила вмененото й във вина с
наказателното постановление деяние, като на 15.10.2018 г. около 16:02 часа в
гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 25, магазин Берьозка е отнела чужди движими
вещи – 1 брой карта памет 32 ГБ, 1 брой карта памет 16 ГБ, 3 броя карти памет 8
ГБ, парична сума от 200 лева, парична сума от 50 евро от владението на С.Н.К.
от гр. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Въпреки това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
поради допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване, които
съществено са опорочили съдържанието му и влекат неговата незаконосъобразност,
а правото на защита на наказаното лице е било неправомерно ограничено.
На първо място настоящият съдебен състав приема, че са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В процесния случай това изискване не е изпълнено, тъй като не е посочена
стойността на всички инкриминирани вещи, а именно на 1 брой карта памет 32 ГБ,
1 брой карта памет 16 ГБ и 3 броя карти памет 8 ГБ. Същевременно от материалите
по делото се установява, че и трите вещи имат своя парично оценима стойност,
като противозаконното отнемане на всяка една от тях е вменено във вина на
жалбоподателката. Въпросът за стойността на вещите е бил изследван и в
прекратеното досъдебно производство. Следва да се подчертае, че в хипотезата на
чл. 218б, ал. 1 от НК стойността на отнетите вещи е и съставомерен признак,
доколкото ако същата е над две минимални работни заплати – деянието съставлява
престъпление, а ако е под този размер, деянието е нарушение, наказуемо по
административен ред. В настоящия случай при непосочване на стойността на всички
инкриминирани вещи, нито на общата стойност на вещите, които се твърди
жалбоподателката противозаконно да е отнела,
съдът изначално е поставен в невъзможност да извърши преценка дали
конкретното деяние съставлява административно нарушение или
административнонаказващият орган е надхвърлил правомощията си, произнасяйки се
по деяние, което съставлява престъпление. Такава би била хипотезата, ако общата
стойност на отнетите вещи надхвърля размера на две минимални работни заплати,
установени към датата на деянието и в този случай издаването на НП би било
незаконосъобразно, тъй като деянието не ще съставлява административно
нарушение.
В случая не се касае до проблем пред доказателственото
право, който може да бъде разрешен от съда за пръв път в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция, а до надлежно повдигане на обвинение в
извършване на административно нарушение. Обстоятелства, описващи състава на
нарушението, не могат да бъдат предявявани за пръв път с въззивното решение на
жалбоподателката, без тя досега да се е защитавала по такова фактическо
обвинение, затова дори и стойността на вещите да бъде установена от съда, това
не би санирало допуснатото нарушение, което е неотстранимо на този етап от
процеса. В случая допуснатият порок не само е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, но и предметът на доказване по делото изначално не е надлежно
очертан. В съдебната практика на административните съдилища е изяснено, че АУАН
е актът в административнонаказателното производство, аналогичен по своята
функция на обвинителния акт в наказателното производство, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна
страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП
се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административнонаказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап, какъвто е
събирането на доказателства в хода на започнало съдебно следствие, не санира
пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат своевременно предявени на
нарушителя още с АУАН.
Съществено процесуално нарушение е допуснато и по чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а възражението в този смисъл в жалбата е основателно.
В съдебната практика е трайно изяснено, че в рамките на
административнонаказателното производство следва да се установи проявлението в
обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна
норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Деянието на жалбоподателката
С. е било квалифицирано в НП като административно нарушение по чл. 218б вр. чл.
194 НК. Основателно жалбоподателката възразява, че разпоредбата на чл. 194 НК
съдържа три различни алинеи, но с оглед направената от АНО правна квалификация
на нарушението остава неясно по коя от тях е прието да се подвежда деянието на
С., а оттам и какви обстоятелства от правна страна следва да бъдат изследвани в
процеса. При прегледа на направеното словесно описание на нарушението прави
впечатление, че то кореспондира изцяло с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК.
Това поражда още по-съществен проблем, тъй като правилото по чл. 218б, ал. 1 НК
от своя страна ясно регламентира, че посоченият ред за налагане на наказание
глоба по административен ред е приложим и препраща само към хипотезата по ал. 3
на чл. 194 НК, но не и в случаите по ал. 1 на същия член. Нито от описанието на
нарушението, нито от правната му квалификация – както в АУАН, така и в НП, не
може да се направи извод, че е налице деяние по чл. 194, ал. 3 НК. Напротив, по
описанието на елементите от състава си деянието изцяло кореспондира с това по
чл. 194, ал. 1 НК. Последното обаче винаги е престъпление и отговорността за
него се реализира по наказателен път, като недопустимо за кражба по чл. 194,
ал. 1 НК, която не е маловажен случай по ал. 3, да бъде налагано
административно наказание от началника на съответното районно управление при ОД
на МВР с издаване на наказателно постановление. Съдът не разполага с правомощие
за пръв път с въззивното решение да измени или да допълни правната квалификация
на нарушението. Неяснотата в правната квалификация на нарушението внася
неяснота в предмета на доказване по делото и също съставлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място съществено процесуално нарушение е
допуснато и с неосигуряването на четлив препис от АУАН въпреки изрично
направеното възражения в този смисъл. В случая не се касае за хипотеза, при
която жалбоподателката се е дезинтересирала от производството и едва след
налагането й на наказание да предяви за пръв път претенции, че в предходен момент
от развитието на процеса е желаела да участва, но тази й възможност е била
ограничена. Напротив, видно е, че възражението срещу нечетливостта на връчения
препис от АУАН е своевременно направено, още в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въпреки това административнонаказващият орган изцяло е игнорирал постъпилото
възражение, като сред материалите по преписката липсва доказателство дори да
има произнасяне по същото. След като жалбоподателката навременно, по ясен и
недвусмислен начин е заявила, че среща затруднения пред това да организира
защитата си поради нечетливостта на връчения й препис от акта, но същевременно
желае да упражни предоставеното й от процесуалния закон право на искания и
възражения, то е следвало да има произнасяне по това искане. В случая съдът
намира, че по недопустим начин е било ограничено правото на жалбоподателката да
участва на този първоначален етап от административнонаказателния процес
съобразно процесуалните права, с които разполага съгласно ЗАНН. Следователно
едва с връчването й на НП, когато вече има произнасяне по въпросите дали
деянието съставлява административно нарушение и дали е виновно извършено, тя е
могла да изложи в пълнота възраженията си и да направи исканията си.
Нечетливостта на връчения препис е рефлектирала и върху правото по чл. 44, ал.
2 ЗАНН. В резултат се е достигнало до прескачане на инстанция, като едва пред
въззивната такава жалбоподателката за пръв път може да упражнява в пълен обем
правото си на защита.
За пълнота на изложението съдът посочва, че останалите
възражения, наведени с жалбата, намира за неоснователни. Това обаче не променя
крайния извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради констатираните процесуални нарушения, описани по-горе, всяко от които
съдът намери за съществено и в тази връзка за самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 02 - НК - № 15/22.08.2019 г., издадено
от Г.Н.М.– Началник на Второ РУ при ОД на МВР - Пловдив, с което на Р.И.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 218б, ал. 1 от Наказателния
кодекс е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 218б вр. чл. 194 от Наказателния кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.К.