Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
гр.Плевен, 16.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на първи септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело №194 по
описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е въз основа на:
1.
Възражение с
вх.№ТСУ-08-17-196/26.01.2022 год. от П. Х. Ш. ***, р-н“Студентски“, ***,
относно „писмо №ТСУ-08-17-196/12.01.2022
год. от община Плевен“. Във възражението се сочи, че възразява срещу издадената
виза за проектиране на пристройка към съществуваща сграда“ в УПИ XII кв.378 по плана на гр.Плевен с адм.адрес гр.Плевен,
ул „***. Сочи единствено във възражението, че заявлението с посочения номер е
подадено без знанието и съгласието на Ш. в качеството му на собственик на жилищна
сграда и на идеални части от УПИ на посочения адрес;
2.
Писмо с
вх.№ТСУ-08-17-196/28.01.2022 год. от „Топлофикация-Плевен“ АД, подадено „във
връзка с Ваш №ТСУ-08-196/12.01.2022 год.“, относно издадена Виза за проектиране
на пристройка към съществуваща сграда“ в УПИ XII кв.378 по плана на гр.Плевен с адм.адрес гр.Плевен,
ул „***. В писмото се сочи, че в границите на издадената виза за проектиране на
пристройка преминава топлопровод, захранващ сградите на ул „*** и 15. Посочено
е, че при проектиране на пристройката е необходимо да се спазят сервитутите
съгласно действащата нормативна уредба или да се предвиди изместване на
топлопровода за сметка на инвеститора.
Съдът е преценил подадените възражение и писмо като нередовни и е оставил
същите без движение за отстраняване на конкретно посочени с Определение
№397/2.03.2022 год. нередовности.
В указания от съда срок и от „Топлофикация-Плевен“ АД,
и от страна на П. Х. Ш., са отстранени нередовностите на подадените възражение
и писмо, съставляващи по същността си
жалби против издадената виза за проектиране.
С жалбата на „Топлофикация-Плевен“ АД се сочи, че в
границите на пристройката, предвидена за изграждане с процесната виза, минава
топлопровод, собственост на топлофикационното дружество и захранващо сградите
на ул.“*** и ул ***. Счита, че не е налице съобразяване с минималните
отстояния, предвидени за сервитутните зони за подземен линеен енергиен обект и
не е предвидено изместване на топлопровода за сметка на инвеститора, поради
което визата за проектиране е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
изискванията на Наредба №16/9.06.2004 год. за сервитутите на енергийните
обекти. Сочи, че дружеството е заинтересовано лице в производството на основание
чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ като носител на сервитутно право, в качеството си на
„енергийно предприятие“ по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Сочи, че
топлопроводът е линеен енергиен обект, който се включва в кръга на обекти,
около които се създава сервитутна зона по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗЕ.Съгласно
чл.7 от Наредба №16/2004 год. за сервитутите на енергийните обекти се определят
минималните размери на сервитутните зони за енергиен обект, като в т.5 на
Приложение №2 към чл.7, ал.1, т.2 от
Наредбата, като енергиен обект в раздел II, т.2 са посочени преносни и разпределителни топлопроводи-подземно
полагане в колектори, проходими, полупроходими и непроходими канали и за тях е
предвидена сервитутна зона за изграждане, поддържане, експлоатация и ремонт с определените
в Наредбата отстояния. Прави извод, че топлопроводът, изграден през 1982 год., захранващ
сградите на ул „*** и 15, е съществуващ енергиен обект, изграден преди влизане
в сила на ЗЕЕЕ, поради което за него е възникнал сервитут по силата на закона.
Съгласно §26 от ПЗР на ЗЕ, възникналите по силата на отм.ЗЕЕЕ сервитутни права
в полза на енергийните предприятия за съществуващите към влизането в сила на ЗЕ
енергийни обекти запазват действието си.
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗЕЕЕ, отм. със ЗЕ, около енергийните обекти се създават
сервитутни зони. А съгл.ал.2, за съществуващи енергийни обекти, сервитутното
право възниква по силата на същия закон. Прави извод, че за процесния
топлопровод, изграден през 1982 год., сервитутното право върху зоните около
него е възникнало по силата на ЗЕЕЕ /отм./, т.е. от 1999 год. Съгласно §26
възникналите сервитутни права по ЗЕЕЕ в полза на енергийни предприятия за
съществуващи към влизане в сила на този закон обекти се запазват. Позовава се
на разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2, б.а от Наредба №16/2004 год., според който
в сервитутната зона на енергийните обекти, не се допуска всякакъв вид
застрояване, което е в съответствие с чл.64, ал.2, т.2, б.а-задължение на
собственика на съответния имот да търпи ограничение в правата по отношение на
своя имот, като не извършва застрояване или засаждане на трайни насаждения в
сервитутната ивица, определена с Наредбата. Моли съда да отмени издадената виза
за проектиране.
С жалбата на П.Ш. се изразява несъгласие с издадената
виза за проектиране. Счита, че за
издаване на визата за проектиране е било необходимо всички собственици и носители на ограничени
вещни права в имота, да дадат своето съгласие писмено с нотариална заверка на
подписите.
В съдебно заседание и двамата жалбоподатели поддържат
жалбите си, молят съда да отмени процесната виза, претендират разноски.
Ответникът-главен архитект на община Плевен е изразил
писмено становище с вх.№1342/1.03.2022
год. и писмено становище с вх.№1715/18.03.2022 год., в които е изразил
становище за недопустимост на жалбата на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД като
подадена от незаинтересовано лице и за неоснователност на жалбата на П.Ш..
Счита оспорената виза за законосъобразна, моли да се отхвърлят подадените
жалби.
Заинтересованите страни М.К., И.И., В.Й. и М.М. в
съдебно заседание се явяват и поддържат подадените жалби, молят да се отмени
издадената виза за проектиране.
Останалите заинтересовани страни-община Плевен, К.И., С.Т.,
Соби Ч., Т.И., Р.П., Ц.И., ПГ по облекло и текстил “Хр.Бояджиев“, Д.К.,*** АД, Т.Т.,
Я.И., В.И., П.И., П.П., в съдебно заседание не се е явяват и не се
представляват и не вземат становище по жалбите.
Административният съд, пети
състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Община Плевен се легитимира
като собственик на 4/16 ид.части, представляващи 299 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56722.660.757, целият с площ 1195 кв.м.-урбанизирана територия с
начин на трайно ползване: комплексно застрояване, а по план за регулация на
гр.Плевен-застроен УПИ XII, кв.378,
отреден за жилищно строителство и магазини, с АЧОС №39823/11.12.2013 год. на
л.160 от делото.
Община Плевен, чрез зам.кмета
по ТР е подала приложеното на л.28 от делото заявление с
вх.№ТСУ-08-17-196/16.12.2021 год. до главния архитект на община Плевен, за
издаване на виза за пристройка към съществуваща сграда в парцел XII, кв.378 по плана на гр.Плевен, ПИ с идентификатор
56722.660.757, намиращ се в гр.Плевен, ул „***. Към заявлението са приложени
скици на ПИ, извадка от застроителния и регулационен план и Заповед №РД
15-2000/25.10.1994 год. на кмета на община Плевен за частично изменение на ЗРП
в стр.кв. 375 и 378, като в стр.кв. 378 със заповедта се предвижда образуване на парцел XII за жилищно строителство и магазини.
На 7.01.2022 год. главният
архитект на община Плевен е издал скица с виза за проектиране - за проектиране
на пристройка към съществуваща сграда, приложена на л.8 от делото. Съгласно
скицата се предвижда изграждане на
постройка на допълващото застрояване, долепена до южната фасада на
съществуващата в имота четириетажна жилищна сграда с магазини, като параметрите
на новата постройка, измерени графично от визата са : към жилищната сграда – 10
м., в източната част на пристройката – 5 м., в западната част на пристройката –
3,5 м., в южната част на пристройката – 11 м. Тези данни са установени и в
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено
от ВЛ С., което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и
съответно на приложените по делото писмени доказателства. От това заключение се
установява още, че съгласно последния действащ ПУП, одобрен със Заповед №РД
15-2000/25.10.1994 год. на кмета на община Плевен, УПИ XII, кв.378 по плана на гр.Плевен, е с отреждане „за жилищно строителство с магазини“. В УПИ XII, кв.378 по плана на гр.Плевен съгласно действащия ПУП
не се предвижда допълващо застрояване.
Визата за проектиране е
съобщена на заинтересованите страни, видно от писмо на л.13 и сл. от делото и
приложените обратни разписки за връчване. Визата е съобщена на жалбоподателя П.Ш.
на 21.01.2022 год.-разписка на л.20, а на „Топлофикация Плевен“ ЕАД на
14.01.2022 год.-разписка на л.23 от делото. Жалбата на П.Ш. против визата за
проектиране е подадена на 26.01.2022 год. /наречена възражение/, а на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД-на 28.01.2022 год.
П.Ш. се легитимира като
собственик на недвижим имот –ап.14, вх.Б, находящ се в жилищна сграда в
гр.Плевен ,ул.“***, с нотариален акт №77/1997 год., както и на 1/16 ид.част от
дворно място, находящо се в гр.Плевен, ул „***, цялото от 1177 кв.м.,
съставляващо парцел XII, кв.378 по плана на гр.Плевен,
с договор за продажба на държавен имот-ЧДС при отстъпено право на строеж и
Заповед №2372/27.02.1998 год. на областен управител на област Плевен.
Следователно жалбоподателят П.Ш. като собственик на ид.част от УПИ, в което е
предвидено пристрояване с оспорената виза и като носител на ограничено вещно
право на строеж и собственик на самостоятелен обект в УПИ е заинтересован да
обжалва издадената виза за проектиране на основание чл. чл. 140, ал. 3, предл.
ІІ-ро ЗУТ, във връзка с чл.
131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Видно е от заключението на ВЛ
С., че във визата за проектиране е
посочен с жълт цвят топлопровод, който минава на 1,5м. южно от южната фасада на
изградената в УПИ XII жилищна сграда, който топлопровод е строен осемдесетте
години и е собственост на „Топлофикация Плевен „АД. Топлопроводът представлява
линеен енергиен обект за пренос и разпределение на топлинна енергия, съгласно §1,
т.31б от ДР на ЗЕ, и този топлопровод се
включва в кръга на обекти, около които се създава сервитутна зона по смисъла на
чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката. Съгласно чл.7 от Наредба №16/9.06.2004
год. за сервитутите на енергийните обекти се определят минималните размери на
сервитутните зони за енергиен обект. В т.5 на Приложение №2 към чл.7, ал.1, т.2
от тази Наредба като енергиен обект в раздел II „Линейни
обекти“, т.2 са посочени Преносни /магистрални/ и разпределителни топлопроводи-подземно
полагане в колектори, проходими, полупроходими и непроходими канали и за тях е
предвидена сервитутна зона за изграждане, поддържане, експлоатация и ремонт с
отстояния, предвидени в разпоредбата. Вземайки предвид тези разпоредби се
налага извод, че топлопроводът, изграден през 80-те години на миналия век,
захранващ сградите на ул „***, е съществуващ енергиен обект, изграден преди
влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, поради което за него е възникнал сервитут по
силата на закона. А че жалбоподателят
„Топлофикация Плевен“ АД е
енергийно предприятие, не съществува спор и се установява от
приложените 2 бр. лицензии за пренос на
топлинна енергия и Решение №ИЗ-Л-058/20.02.2020 год. на КЕВР на л.53-62 от
делото. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗЕЕ /отм. със ЗЕ/, около енергийните обекти се
създават сервитутни зони. Съгл. Чл.60, ал.2 от ЗЕЕЕ, за съществуващите
енергийни обекти, сервитутното право възниква по силата на същия закон.
Следователно, за процесния топлопровод, изграден през 80-ге години на миналия
век, сервитутното право върху зоните около него, е възникнало по силата на отм.
ЗЕЕЕ. Съгласно §26 от ПЗР на ЗЕ, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ
сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към
влизането в сила на ЗЕ енергийни обекти запазват действието си. Ето защо и като
носител на ограничено вещно право в УПИ, в който е предвидено с процесната виза
проектиране на пристройка към съществуваща в същия този УПИ жилищна сграда –
сервитутно право върху минаващия в този имот топлопровод, „Топлофикация Плевен“
ЕАД също се явява заинтересовано да обжалва визата за проектиране лице на
основание чл.131, ал.1 вр. ал.2, т.1 от ЗУТ.
Визата за проектиране е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК във връзка с чл.214
от ЗУТ, тъй като определя параметрите на допустимото застрояване в даден
поземлен имот-чл.140, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, предпоставка е за одобряване на
инвестиционен проект-чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж-чл.180
от ЗУТ. В определените от закона случаи визата за проектиране допълва или
замества застроителния план, като в случая визата е издадена за проектиране на
"пристройка към съществуваща жилищна сграда“ на основание чл.
140 от ЗУТ. Когато визата за проектиране по чл.
140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с
одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. На обжалване пред съда
подлежат одобрения инвестиционен проект и строителното разрешение. Това е така,
тъй като съгласно чл.
140, ал.2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие от действащия
подробен устройствен план. В случая обаче, с визата за проектиране се допуска
пристрояване, което не е предвидено в ПУП, без да се изменя самия план. В тези
случаи визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, ал.1, т.1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл.
215, ал.1 ЗУТ.
Следователно, и на всички
посочени горе основания, жалбите и на П.Ш., и на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, са
допустими за разглеждане по същество като подадени в срок, от лица с правен
интерес от оспорването, против индивидуален административен акт, пред надлежния
съд.
По съществото си са
основателни.
Обжалваната виза за
проектиране на постройка на допълващото застрояване в УПИ ХІІ, кв. 378 по плана
на гр. Плевен е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Главния архитект на Община Плевен, при упражняване на
законово регламентирано правомощие по чл.
140, ал. 7 ЗУТ.
Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да
бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по
смисъла на чл.
161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено
право на строеж в чужд имот, и лицето което има право да строи в чужд имот по
силата на специален закон. В случая заявлението за издаване на процесната виза
за проектиране е подадено от Община Плевен, която се легитимира като собственик на 4/16
ид.части, представляващи 299 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 56722.660.757,
целият с площ 1195 кв.м.-урбанизирана територия с начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, а по план за регулация на гр.Плевен-застроен УПИ XII, кв.378,
отреден за жилищно строителство и магазини, с АЧОС №39823/11.12.2013 год. на
л.160 от делото.
Оспорената виза за
проектиране е издадена при неспазване на
законово установените изисквания досежно нейното съдържание – не е посочено при
какви параметри е допуснато застрояването. ВЛ е пояснило в съдебно заседание,
че единствено е „очертано петното на застрояване“, нищо повече“. Съдът
установи, че оспорената скица-виза, освен отбелязването „за проектиране на
пристройка към съществуваща жилищна сграда“, и означение върху скицата на
петното на застрояване, не съдържа означения за нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, т. е не отговаря на изискванията на чл.
140, ал. 2 от ЗУТ, което възпрепятства преценката за спазването на
останалите изисквания на ЗУТ. Отделно от това в текстовата част
административният орган е посочил при нормативната обосновка единствено общия
текст на чл.
140 ЗУТ и не е ясно какви точно нормативи и правила трябва да се изпълнят
при изготвянето на инвестиционния проект., съответно при издаване на
разрешението за строеж / в случай, че е налице някоя от хипотезите на чл.147 от ЗУТ/.
Съдът приема, че оспорената в
настоящото производство виза е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила. Визата е обективирана върху скица на
л.8 от делото с №949/7.01.2022 год.,
която е издадена въз основа на подаденото и описано горе заявление с
вх.№ТСУ-08-17-196/16.12.2021 год., подадено от община Плевен чрез зам.кмета по
ТР. Няма доказателства по делото и не се твърди, всички заинтересовани лица –
собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ XII, кв.378 по плана на
гр.Плевен, да са били уведомени за постъпилото от община Плевен заявление за
издаване на виза за проектиране, за да могат да вземат участие в
административното производство съгласно изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК, за да правят възражения и да представят доказателства, с
което административният орган е нарушил общата разпоредба на чл.34 от АПК. Тези заинтересовани лица са уведомени едва след издаване на визата за проектиране,
че такава е издадена. Същото съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.
168, ал. 4 от АПК и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на
акта съгласно чл.
168, ал. 4 от АПК.
Оспорената виза не
съответства и на материалноправните разпоредби на закона.
Видно от самата виза и от
заключението на ВЛ по изслушаната СТЕ, с визата за проектиране се предвижда
изграждане на пристройка към съществуваща жилищна сграда. Според заключението
на ВЛ, съгласно обжалваната скица с виза за проектиране се предвижда изграждане
на постройка на допълващото застрояване, долепена до южната фасада на
съществуващата в имота четириетажна жилищна сграда с магазини, като параметрите
на новата постройка, измерени графично от визата са: към жилищната сграда-10м.,
в източната част на пристройката-5м., в западната част на пристройката-3,5м., в
южната част на пристройката-11м. Не става ясно каква точно постройка на
допълващото застрояване ще се проектира. Посочено е, че съгласно последния
действащ ПУП, одобрен със Заповед № РД15- 2000/ 1994год. УПИ XII, кв.378 по
плана на гр. Плевен, е с отреждане „за жилищно строителство с магазини“. В УПИ XII,
кв.378 по плана на гр. Плевен съгласно действащия ПУП не се предвижда допълващо
застрояване. С допуснатото с визата допълващо застрояване не се превишават
зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за УПИ XII, съгласно
чл.41, ал.З от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, в съсобствен
урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици. Надстрояване или пристрояване на
сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване
на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания
поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на
подписите от всички собственици в етажната собственост.
Действително, видно от
заключението на ВЛ, за предвиденото пристрояване с процесната виза не е дадено
съгласие от останалите съсобственици на УПИ XII, които, които, съгласно
приложената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти са „Фиеста
13“ ЕООД, К.Х.И., М.М.М., Ц.В.М., Н.Р. Т., Т. С Т., С.Т.Т., С.С.Ч..
Съдът счита обаче, че на този
етап на административното производство, липсата на съгласие от останалите
съсобственици в поземления имот, не е било необходимо, поради което не съставява
нарушение и отменително основание. Разпоредбата на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е
относима към друг етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване
на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на
етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се
издава визата за проектиране. Както се посочи, визата за проектиране
представлява извадка от действащия ПУП и с нея се определя допустимото
застрояване, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. С
визата не се разрешава строителство. Това става с последващо одобряване на
проекти и издаване на акт, разрешаващ строителството, при приемането на които
актове вече следва да бъдат спазени изискванията на чл. 183
от ЗУТ.
Налице е обаче друго
нарушение на закона, съставляващо отменително основание.
Видно е от заключението на ВЛ
С., че във визата за проектиране е
посочен с жълт цвят топлопровод, който минава на 1,5м. южно от южната фасада на
изградената в УПИ XII жилищна сграда, който топлопровод е строен осемдесетте
години и е собственост на Топлофикация Плевен АД. Топлопроводът представлява
линеен енергиен обект за пренос и разпределение на топлинна енергия, съгласно
§1, т.31б от ДР на ЗЕ, и този
топлопровод се включва в кръга на обекти, около които се създава сервитутна
зона по смисъла на чл.64, ал.1 от Закон за енергетиката. Топлопроводът,
изграден през 80-те години на миналия век, захранващ сградите на ул „***, е
съществуващ енергиен обект, изграден преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./,
поради което за него е възникнал сервитут по силата на закона.
Видно от заключението на ВЛ С.
по основната изслушана СТЕ, че разстоянието от северната граница на
предвиденото допълващо застрояване, до северната страна на топлопровода е 1м.,
а разстоянието от южната страна на топлопровода до южната граница на
предвиденото допълващо застрояване е 2м. в югозападната част на затрояването и
Зм. в югоизточната. Сервитутната зона на топлопровода от
северната му страна е 0,5 м., а от южната 4,5м. Площта на предвиденото
застрояване, измерена графично е S=(4m.
+5м.)*10м./2=45 кв.м. Площта на сервитутната зона на топлопровода е S=(6.5m.+5,5m)*10m./2=60 кв.м.
ВЛ е констатирало при тези
параметри, че площта на предвиденото застрояване попада изцяло върху площта на
сервитутната зона на топлопровода, като заема 75% от площта на сервитута.
При тези данни и параметри на
застрояване и на разположение на топлопровода, ВЛ е направило извод, че предвиденото
застрояване с процесната виза, не е съобразено с изискванията на нормативните
актове, в т.ч. Наредба № 16/09.0б.2004год. за сервитутите на енергийните обекти
и Закон за енергетиката, относно строителство в сервитутните зони. Това е така,
защото съгласно чл.17, ал.1 от Наредба №16/9.06.2004 год., в сервитутната зона
на енергийните обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на
топлинна енергия не се допуска ВСЯКАКЪВ ВИД ЗАСТРОЯВАНЕ, включително на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба. В съдебно заседание ВЛ е пояснило, че в
сервитутните зони на такъв вид обекти, в случая на топлопровода, е абсолютно
забранено всякакво строителство.
Ето защо и на това основание
издадената виза за проектиране се явява и материално незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
При този изход на спора
основателни се явяват исканията и на двамата жалбоподатели за присъждане на
разноски.
Жалбоподателят П.Ш. е
направил разноски, както следва: за държавна такса в размер на 10 лева-л.70;
поискано, договорена и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат в
размер на 600 лева-л.80 от делото; депозит за ВЛ в размер на 100 лева-л.114 от
делото, или общо разноски в размер на 710 лева, които следва да бъдат възложени
на ответника.
Жалбоподателят „Топлофикация
Плевен“ АД е направило разноски, както следва: за държавна такса в размер на 50
лева-л.52 от делото; депозит за ВЛ в размер на 300 лева-л.117 от делото;
претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, или общо
разноски в размер на 450 лева, които също следва да бъдат възложени на
ответника.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, Скица –виза по чл.140 от ЗУТ, №949, издадена
от главния архитект на община Плевен на
7.01.2022 год., за проектиране на пристройка към съществуваща жилищна сграда.
ОСЪЖДА Община
Плевен да заплати на П. Христова Ш. ***,
р-н“Студентски“, *** направените по делото разноски общо в размер на 710 /седемстотин
и десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона №128 направените по делото разноски
общо в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14/четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: