№ 72
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Михаела Н. Георгиева
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Л. Г. Д. за възобновяване на наказателното
производство с аргумент, че първоинстанционната присъда от 27.10.2023 г. по НОХД
№ 51/2023 г. на РС Гоце Делчев и решението от 04.06.2024 г. по ВНОХД № 36/2024 г.
по описа на ОС Благоевград, са постановени при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, а определените наказания са явно несправедливи.
По конкретно искателят сочи, че: решението на окръжния съд е постановено без да са
обсъдени значими за спора обстоятелства, включително това, че по делото е
приложена една тестова касета за извършване на проба с техническо средство Drug
Test 5000 и един протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества, а се твърди, че по отношение на Д. са извършени две проверки между които
е изминал период от време от около един час, през който липсват данни къде се е
намирало и какво е правило лицето. Твърди се, че са били отхвърлени редица
доказателствени искания, в това число за приобщаване към доказателствения материал
на инструкцията за приложението на техническото средство, ръководството за работа
и методическите указания за реда за установяване на употребата на наркотични
вещества и техни аналози от водачите на МПС с Drug Test 5000. Като необосновани се
определят изводите на първия съд, че изследването с техническото средство е било
извършено при спазване на инструкциите за работа с него и дадените от МВР
методически указания, позоваввайки се единствено на показанията на полицейските
служители. И двете съдебни инстанции са приели липса на доказателства за това, че
пробите и изследването за употреба на наркотични вещества са били компрометирани,
1
въпреки че сами са създали пречки за събиране на доказателства за това. Твърди се, че
съдът не е събрал доказателства и относно това дали Д. е бил лишаван от право да
управлява МПС по административен ред. Сочи се, че липсват доказателства за това
осъденото лице да е отказало да даде кръвно изследване, за да може надлежно да се
вземат предвид показанията на техническото средство, с което е бил тестван.
Аргументира се, че по силата на чл. 2, ал. 2 от НК следва да се приложи разпоредбата
на чл. 343б, ал. 3 НК (ред. ДВ бр. 67 от 2023г.) и употребата на наркотичните вещества
е нужно да бъде установена по надлежния ред. На последно място се приема, че
определеното наказание е явно несправедливо, тъй като от датата на деянието са
изминали четири години, а Д. е трудово зает, с добри характеристични данни и не е
осъждан.
В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 36/2024 г. по описа на ОС Благоевград, за отмяна на постановеното
решение от 04.06.2024 г. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Осъденото лице Л. Д. и упълномощения от него защитник не се явяват в
съдебното заседание пред апелативния съд. В депозирана писмена молба са изразили
становище, че не желаят да участват лично в наказателното производство.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище за
неоснователност на молбата за възобновяване на наказателното производство. Счита,
че от събраните пред първата инстанция доказателства по безспорен начин се
установява както съставомерността, така и авторството на деянието и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът подробно е
обсъдил и анализирал доказателствената съвкупност.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането на осъдения Л. Г. Д. е допустимо - подадено от процесуално
легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от
НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество - искането е неоснователно.
С присъда от 27.10.2023 г., постановена по НОХД № 51/2023 г., Районен съд –
Гоце Делчев, се е произнесъл по обвинението на Л. Г. Д. за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като го осъдил на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок за три години. На
основание чл. 343г от НК съдът е наложил на подсъдимия Л. Г. Д. наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от четиринадесет месеца.
Присъдата на РС Гоце Делчев по НОХД № 51/2023 г. по описа на същия съд
била обжалвана от защитника на подсъдимия пред ОС - Благоевград, като с решение
№ 143 от 04.06.2024 г. по ВНОХД № 36/2024 г. въззивният съд на основание чл. 338 от
НПК я е потвърдил.
САС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за
възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като подробно се описват нарушения, допуснати
2
от въззивния съд при оценката на свидетелските показания, довели до превратност на
изводите по фактите, както и се поддържат нарушения на правото на защита, свързани
с отказа на съда да допусне приобщаване на писмени доказателства, липса на такива за
това осъденото лице да е отказало да се подложи на кръвно изследване,
наложителност от прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК и установяване на
употребата на наркотичните вещества по надлежния ред, както и че определеното
наказание е явно несправедливо.
САС не установи наличието на процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на делото, които да са били пропуснати от
въззивната инстанция при постановяване на решението по ВНОХД № 36/2024г. по
описа на ОС - Благоевград.
Претенциите на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции
доказателствен и правен анализ са неоснователни. РС – Гоце Делчев е оценил
доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл.
14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да
доведат до съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка,
определен от разпоредбата на чл. 314 НПК, ОС Благоевград е проверил изцяло
правилността на първоинстанционната присъда. Макар да не са били уважени
направените пред окръжния съд доказателствени искания, същите са били мотивирано
отхвърлени, като това не е довело до ограничаване на правото на защита на искателя.
Следва да се подчертае, че съдът има задължение да събира единствено относими към
предмета на доказване доказателства, които са необходими за установяване на
обективната истина по делото. Окръжният съд е извършил собствен анализ на всички
доказателствени материали и пълноценно е изяснил отправените от защитника
възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния
съд във връзка с обективната съставомерност на деянието.
По съществото на обвинението е прието, че на 26.11.2020 г. около 11.50 часа в
гр. Гоце Делчев, на ул. „Митрополит Иларион“ полицейски служители на сектор
„Охранителна полиция“ на РУ Гоце Делчев - свидетелите А. К. и И. Ш. изпълнявали
служебните си задължения в района и спрели за проверка лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № *******. При извършената проверка било
установено, че автомобилът се управлява от Л. Д., който се държал тревожно, което
предизвикало у полицаите подозрения за употреба на забранени вещества. На място
били изпратени свидетелите – П. и Л., полицейски служители от сектор „Пътен
контрол“ на РУ Гоце Делчев. Свидетелят Л. започнал извършване на проверката на
място с Drug Test 5000, но пробата била прекъсната и техническото средство не отчело
резултат. За извършване на втора проверка с техническо средство водачът бил отведен
в управлението на РУ Гоце Делчев, където му е била извършена повторна проверка с
техническото средство Drug Test 5000, с фабр. № ARKM-0028, минал през сервизна
проверка на 19.02.2020г. и тестът отчел положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - тетрахидроканабинол/канабис. Според показанията на
разпитаните полицейските служители - П. и Л., извършената от тях проверка с
техническото средство Drug Test 5000, се наложило да е в сградата на полицията,
заради достоверността на резултатите от изследването, изискващи тестване с
техническото средство при определен температурен диапазон, тъй като извън сградата
температурите били ниски. Изследването с техническото средство било извършено при
спазване на инструкциите за работа с него и на дадените от МВР методически
указания за използване на този тест. Резултатите от проверката били отразени в
3
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, който бил подписан от подсъдимия. На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по реда на ЗДвП № 277739/26.11.2020
година от полицай Л. и бил издаден талон за медицинско изследване с № 0057608 от
26.11.2020 г., в който подсъдимият записал, че го приема. Той бил заведен от
полицейските служители до ФСМП Гоце Делчев за вземане на кръвна проба, където в
тяхно присъствие и пред д-р Ш. заявил, че отказва да даде кръв и урина за изследване.
Отказът му бил отразен лично от лекаря в талона за изследване.
В този смисъл окръжният съд е изложил самостоятелни констатации по
релевантните факти, а не се е доверил безкритично на първата инстанция и отразеното
в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора. Изложената във
въззивното решение фактология на деянието е пълна и е резултат от самостоятелната
дейност на въззиввната инстанция по оценка на надлежно събрания по делото
доказателствен материал, който не е дал основания за извод за фактите, различен от
направения от първоинстанционния съд. Доводи са изложени във въззивното решение
и относно основния спорен момент по случая, касаещ твърденията на искателя, че не е
установено по надлежния ред дали е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, както и че фактите по случая са установени едностранчиво и поради това
невярно.
Следва да се подчертае, че въззивният съд е изпълнил отговорно задължението
си по чл. 13 и чл. 14 НПК и като съд по фактите е извършил обоснован анализ и
оценка на всички надлежно събрани доказателствени материали. При формиране на
вътрешното си убеждение по фактите, съставът на окръжния съд е съобразил
действителното съдържание на отделните доказателства, извършил е съпоставка на
всеки един доказателствен източник при стриктно съблюдаване на правилата на
процесуалния закон и формалната логика. В този смисъл не е налице превратност или
едностранчивост на осъществения от въззивния съд доказателствен анализ.
Молителят очевидно претендира недоказаност по предвидения в закона ред на
употребата на наркотично вещество. Отделен е въпросът за правното значение на
подобен факт. Съдът го обсъжда и тук обаче, за да подчертае, че въззивният съд, също
както и първият, е приел за установено, че „… Л. Д. … се държал тревожно, което
предизвикало у полицаите подозрения за употреба на забранени вещества.“, заради
което и се пристъпило към извършване на проверка. Този фактически извод е
осъществен въз основа на доказателствен анализ на гласните доказателствени
източници и при съпоставянето им с отразеното в протокола за проверка и в този за
експертното изследване.
Изяснен е и въпросът по какви причини се е наложила втора проверка с
техническото средство, което е било технически изправно и по какви причини са били
отчетени именно неговите показания, доколкото противно на твърденията на искателя
отказът на Д. да се подложи на медицинско изследване е обективиран в талона за
изследване, подписан лично от него.
От изложеното дотук е видно, че по същество с повечето от обсъдените дотук
твърдения в искането се оспорва формираното вътрешно убеждение на решаващите
съдилища по фактите. Апелативният съд е последователен в позицията си, съзвучна и с
трайно установената съдебна практика на ВКС, че вътрешното убеждение е суверенно
право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка,
доколкото касае обосноваността на акта. А необосноваността не е касационно
основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде
4
контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е
суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на
доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Процесът на
формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото последното
всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този
въпрос - дали е основано на тях - може и следва да бъде установен. Дали изводите на
решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали
последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно
действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречието между
тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на
проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на
изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде
признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с
изискването по чл. 303 от НПК.
В обобщение, се налага извод, че решението на въззивния съд, с което е
потвърдена осъдителната присъда, съдържа нужния доказателствен анализ и
обосновка, в това число и в аспекта на наведените от защитника доводи. Следва да се
отчете, че подсъдимият не е давал обяснения изобщо, тоест той не е навеждал своя
версия, в това число и по въпроса употребявал ли е и в кой момент наркотични
вещества, респ. самият той не е навел версия за употреба на наркотични вещества след
спирането му от полицейските служители и за това не е дал основание на съда да
изследване подобна теза. За да изследват и приемат за установени съответните факти,
както окръжният, така и районният съд са съобразили показанията на полицейските
служители, резултатът от изследването с техническото средство и писмените
документи. При осъществяването на тази дейност е спазено процесуалното изискване
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на
вътрешното убеждение на въззивния съд, извършил цялостна проверка на присъдата.
Всички доказателства са били обсъдени в тяхната пълнота, нито едно не е било
игнорирано, тълкувано превратно или изопачено. Оттук - разрешението на въззивния
съд да приложи идентичен подход и да възприеме по същество анализа на
контролираната от него инстанция се явява закономерна последица.
Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че въззивният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността на
присъдата, като е обсъдил поотделно в логическата им връзка всички доказателствени
материали и е отговорил на всички възражения за неточно установяване на
фактическите обстоятелства относно извършеното деяние. Към начина на формиране
на вътрешното му убеждение не могат да бъдат отправени упреци. Субективното
недоволство на страна по делото от оценъчната дейност на съдилищата по фактите не
предпоставя извод за допуснати съществени процесуални нарушения щом като не се
установява порок в процеса на формирането на вътрешното убеждение, основано на
годно приобщените доказателствени материали.
Ето защо апелативният съд приема за неоснователна тази претенция на
молителя.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Законът е приложен правилно. За съставомерността на деянието от обективна
страна е необходимо деецът да е управлявал автомобил след употреба на наркотично
вещество. Не се изисква да се установи дали и какво конкретно въздействие е оказало
и повлиян ли е и в каква степен водачът от съответното вещество. Не се изисква и
5
установяването на употребата по надлежен ред (поради което и правилно въззивният
съд е приел, че са ирелевантни въпросите, свързани с прилагането на една тестова
касета, изготвянето само на един протокол от извършена проверка, а инструкциите за
работа с техническото средство е оценил като неотносими). Този състав застъпва
виждането, че законът преследва шофирането в състояние след употреба на наркотик,
предшестващо непосредствено или в близко време управлението на автомобила,
дезинтересирайки се от степента на повлияване или от количеството на употребената
субстанция. Укоримо е шофирането при наличие в организма на годна да подейства
наркотична субстанция, без значение какъв е нейният ефект, дали и в каква степен е
повлияла върху водача и какво е неговото субективно усещане.
Не е вярно, че в конкретния случай на основание чл. 2, ал. 2 от НК е следвало
да бъде приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК (ред. ДВ, бр. 67 от 2023 г.),
тъй като въвеждането на изискването за това употребата на наркотични вещества да се
установява по предвиден в закона ред, не представлява по-благоприятен за дееца
закон. Не може да бъде придадена обратна сила на задължението за спазване на ред за
установяване на употреба на наркотични вещества, доколкото именно с редакцията на
закона, действаща към датата на извършване на деянието са били длъжни да
съобразяват поведението си лицата (както извършителите, така и разследващите
органи). При тези данни и при установеното състояние на водача Д. непосредствено
преди проверката, се налага единствено възможният извод от правна страна, че
осъденият е шофирал именно след употреба на наркотичното вещество, доколкото в
организма му е била налична годна да подейства субстанция. Няма никакви основания
да се приеме, че доказателствата свързани с техническото отчитане на ползваното
средство са недостатъчни. Д. е бил спрян за проверка от органите на МВР. Поради
възникнало съмнение за употреба на наркотични вещества е бил тестван с технически
изправно средство, отчело положителен резултат за употреба на
тетрахидроканабинол/канабис. След като бил поканен, е отказал медицинско
изследване, което е надлежно отразено в издадения му талон за изследване. Дори да
се приеме, че са били допуснати пропуски в реда, установен в Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (напр. изготвен един протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества при данни за извършени две такива с техническото средство),
това би било ирелевантно, доколкото нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК (ДВ, бр. 74 от
2015 г.), действала към датата на деянието не изисква употребата на наркотични
вещества да е била установена по формално предвиден ред, а това обстоятелство може
да бъде доказвано с по-широк обем доказателствени способи. В тази насока следва да
се съобрази, че първата проба с техническото средство е била прекъсната, то не отчело
резултат и именно това е наложило повторната проверка. Следва да бъде подчертано
още, че тъкмо видимото състояние на водача е създало подозрение в проверяващите
го, които именно по тази причина са решили да го проверят за употреба на наркотични
вещества.
Следователно, така претендираното основание за възобновяване на
производството не е налице.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за индивидуализацията
на наказанието и като краен резултат е споделил извода на първата инстанция за вида
и размерите на всяка от наложените санкции.
Съобразени са данните за степента на обществена опасност на конкретното
6
деяние и тези за личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани
в чл. 36 НК. Правилно са приети за смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало. Впрочем към това в искането на защитника е добавено единствено трудовата
ангажираност на Д., добрите му характеристични данни и факта, че от датата на
деянието са изминали четири години. По отношение на последното, САС отбелязва, че
от датата на деянието до постановяването на решението на окръжния съд
действително са изминали три години и шест месеца, но първоначално наказателното
производство срещу Д. се е водело за още две престъпления – по чл. 354а, ал. 5 от НК
и по чл. 339, ал. 1 от НК, което безспорно е изисквало и провеждане на действия по
разследването с по-широк обем, което пък не дава основание да се приеме, че
наказателното производство е било необосновано забавено. Всички изтъкнати от
защитата смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характер на многобройни и
никое не е изключително по характер, за да обосноват приложението на чл. 55 НК,
защото не определят като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона
наказание. В случая са определени минималната санкция на лишаването от свобода,
чието изпълнение е отложено с най-ниския изпитателен срок, минималният размер на
предвидената глоба, а срокът на лишаването от правоуправление е не може да бъде по-
нисък от този на основното наказание, а в конкретния случай го надвишава с едва
четири месеца. Не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание с
данните за степента на обществената опасност на стореното, тъй като санкциите са
определени при зачитане на обстоятелството за наличието само на смекчаващи
обстоятелства и не се явяват явно несправедливи.
Ето защо и не може да се приеме основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348,
ал. 1, т. 3 НПК.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира, че
не е налице нито едно основание за възобновяване, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Г. Д. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 36/2024 г. по описа на ОС Благоевград, на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране, а за
постановявавето му да се уведомят искателят Л. Г. Д. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7