О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 363
град Шумен, 04.08.2020 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в.ч.гр. дело № 242 по описа за 2020 година на
Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба, депозирана от К.Д.Х., чрез процесуалния й
представител адв. Р.Т., АК - Монтана против определение № 1498/22.06.2020 г. по
гр. д. № 2967/2019 г. на ШРС, с което е изменено, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК
Определение
№ 698/ 26.02.2020 год., постановено по същото гр. дело, в частта за разноските,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД сумата
от 1260 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски –
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят,
ищец в първоинстанционното производство излага становище, че атакуваното
определение е неправилно. Излага, че с отговора на исковата молба не е
направено изрично искане за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение,
както и не са представени доказателства за направата на този разход. В условие
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, предвид обема на извършената от процесуалния представител на
ответното дружество работа по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение
като неправилно като претендира сторените в настоящото производство разноски.
В
срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор
от насрещната страна, в който оспорва становището на жалбоподателя. Счита, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Производството
по гр. д. № 2967/2019 г. по описа на ШРС за 2019 год. е образувано по предявен
от К.Д.Х. против „Енерго-про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 4284,92 лева, представляваща
главница за служебно начислена електроенергия за периода от 05.07.2017 год. до 04.07.2018
год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по фактура №
********** от 24.07.2019 год. за обект с адрес: гр.Шумен, бул. “...“ №19, вх.
1, ет. 6, ап. 18. Направила е доказателствени искания. Претендирала е
присъждане на разноски.
Първоинстанционният
съд е изпратил препис от исковата молба на ответното дружество за отговор.
Постъпил е такъв на 15.11.2019 г., чрез адв. Б.Г.,***, където са направени
редица оспорвания, представени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания. Едновременно с отговора е предявена и насрещна искова
претенция. Направено е също така искане за присъждане на разноски и е
представено пълномощно.
С молба вх. № 3289/19.02.2020
г. е оттеглена исковата претенция на осн. чл. 232 от ГПК и е поискано да бъде
прекратено производството по делото. В случай, че ответното дружество
претендира разноски, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С определение № 698/26.02.2020
год. съдът е отменил определение № 4137 от 20.12.2019 год., с което делото е
било насрочено за разглеждане в отрито съдебно заседание и е прекратил производството
по гр. д. № 2967/2019 г. по описа на ШРС, но не се е произнесъл по въпроса за
разноските. За постановеното определение съдът е уведомил страните. Препис от
определението е бил връчен на ответното дружество чрез неговия процесуален
представител адв. Б. Г. на 02.03.2020 год. като изрично е указан начинът и
срокът, в който подлежи на атакуване.
Съгласно трайно
установената съдебна практика при прекратяване на делото ответникът на общо
основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК) има право на разноски (Решение № 117/
19.01.1961 год. по гр. д. № 8998/1960 год., І г.о.). Когато съдът не се е
произнесъл по въпроса за разноските, както е в настоящия случай, страната има
право да поиска допълване на определението в частта за разноските по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК. Молбата, обаче, следва да бъде подадена в срока за
обжалване на прекратителното определение, който е едноседмичен от връчването му
и в настоящия казус е изтекъл на 09.03.2020 год.
С молба рег. № 4288/
05.03.2020 год., депозирана в срока по чл. 248 от ГПК ответното дружество е
поискало присъждане на разноски, като към молбата е представило списък за
разноски по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие № 17120/
16.10.2019 год., фактура и платежно нареждане за кредитен превод. Съдът е
постановил обжалваното определение № 1498/22.06.2020 г., присъждайки на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1260. 00 лв.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че тъй като с отговора на исковата молба не били
представени съответни доказателства за заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, такова не се дължало. Съгласно мотивите към т. 11 на ТР № 6/
2012 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС процесуално валидни искания за
присъждане на разноски могат да се предявяват до приключване на съдебното дирене.
Доколкото в настоящия случай, поради оттегляне на исковата молба, въобще не се
е стигнало до провеждане на съдебно заседание, следва да се приеме, че
страната, която има право на разноски може валидно да заяви претенциите си и да
представи доказателства за направата им в срока по чл. 248 от ГПК. В случая с
молбата по чл. 248 от ГПК са представени нужните документи (фактура и платежно
нареждане за кредитен превод), удостоверяващи, че е извършено плащане на
договореното и претендирано в настоящото производство адвокатско
възнаграждение, поради което това обстоятелство следва да се приеме за
доказано.
Неоснователно е и оплакването
на жалбоподателя, че непредставянето на списък за разноски по чл. 80 от ГПК с
отговора на исковата молба препятства присъждането им. На първо място, списъкът
за разноски може да се представи до приключване на последното заседание в
съответната инстанция (мотиви към т. 2 от ТР № 6/ 2012 год. по т.д. № 6/2012
год. на ОСГТК на ВКС). Видно от материалите по делото, списък за разноски е
представен с молбата по чл. 248 от ГПК. На второ място, липсата на списък за
разноски съставлява процесуална пречка единствено да се иска изменение на
решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но
не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да
се произнесе по отговорността за тях, какъвто безспорно е настоящият случай.
Т.е. дори да не беше представен списък за разноски, това обстоятелство нямаше
да е основание да се откаже допълване на атакуваното определение в частта за
разноските.
Своевременно
направеното от жалбоподателя пред районния съд възражение за
прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, е
основателно и като такова следва да се уважи, а претендираният от ответника
адвокатски хонорар (заплатен на 01.11.2019 год., т.е. преди оттегляне на
исковата молба) следва да бъде намален до минималния размер, предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от
8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), тъй като
делото не е с висока фактическа и правна сложност. Предвид изложеното и на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят сторените от
него разноски в производството по гр. д. № 2967/2019 г. на ШРС в размер на 635,93
лева (с включено ДДС) – адвокатско възнаграждение. Въззивният състав е на
мнение, че нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е неприложима в настоящия
случай, тъй като не сме изправени пред хипотезата на изготвяне на писмен
отговор от адвокат без процесуално представителство. Обстоятелството, че по
делото не са проведени съдебни заседания е вследствие упражненото от ищеца
право да оттегли исковата си молба. Този факт не рефлектира върху изводите на
съда, че в настоящото производство адвокатът е ангажиран да осъществи пълно
процесуално представителство на ответното дружество, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Предвид изложеното,
атакуваното определение следва да се отмени за горницата над сумата от 635,93
лева до пълния присъден размер от 1260 лева.
По разноските в
настоящото производство:
С оглед изхода на спора
във въззивното производство, направените искания в тази насока и представените
от двете страни доказателства за заплащането им, на ищеца се дължат разноски,
съобразно уважената част от претенцията в размер на 57,50 лева. На ответника също се дължат
разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 120 лева.
Така мотивиран
Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1498/22.06.2020
г. по гр. д. № 2967/2019 г. на ШРС В ЧАСТТА, в която ищцата К.Д.Х. е осъдена да
заплати на ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ ЕАД възнаграждение за един
адвокат за сумата над 635,93 лева до пълния присъден размер от 1260 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – кула Г“,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет -Г.К. П.С.С.и
Я.М.Д.. да заплати на К.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 57,50
лева – съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА К.Д.Х. да
заплати на “Енерго-Про Продажби” АД сумата от 120 лева – съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.