Решение по дело №67/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

405

Година

11.10.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.16

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № .../18.05.2013 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е осъден М. Г. М., ЕГН *, представляван от законния си представител И. И. Р., ЕГН *, двамата с адрес гр. В. Т., ул. В. Б., 11, А, . 2, ап. 2, като наследник на Г. М. М., поч. на 13.03.2010 г. да заплати на “П. И. Б.” със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. Д. Ц., 37, ЕИК ..., съдебен адрес гр. В. Т., ул. Б. К., 5, П. И. Б. – клон В. Т., сумата 21 720.55 (двадесет и една хиляди седемстотин и двадесет лева и 55 ст.) лева, от които главница – 18 663.68 лв., просрочена договорна лихва – 2 866.73 лв. и лихва просрочено плащане в размер на 190.14 лв., дължими за периода 20.05.2010 г. – 27.01.2012 г., което вземане е произходящо от наследяване на задължение по договор за предоставяне на банков кредит № ...../19.07.2006 г., сключен между банката и наследодателя на ответника Г. М. М., съобразно наследствения дял на малолетния наследник – 1/2 ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 820.69 (хиляда осемстотин и двадесет лева и 69 ст.) лева, представляваща направени разноски по делото, съобразно заявената спрямо този ищец претенция и уважената част от нея, като е отхвърлен иска за разликата до 22 122.14 лв., която разлика представлява начислена потенциална лихва, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от “П. И. Б.” със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. Д. Ц., 37, ЕИК ..., съдебен адрес гр. В. Т., ул. Б. К., 5, П. И. Б. – клон В. Т. иск против Т. Г. М., ЕГН *, с постоянен адрес гр. С., район В., ул. П., 42, А за сумата 23 211.23 (двадесет и три хиляди двеста и единадесет лева и 23 ст.) лева, от които главница 18 801.94 лв. и лихва в размер на 4 409.29 лв., което вземане е произходящо от наследяване на задължение по договор за предоставяне на банков кредит № ....../19.07.2006 г., сключен между банката и наследодателя на този ответник Г. М. М., съобразно наследствения дял на този наследник – 1/2 ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от “П. И. Б.” със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. Д. Ц., 37, ЕИК ..., чрез юриск. К. В. против Решение № ..../18.05.2013 г., постановено по гр. дело № ..../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е недопустимо, а в условията на алтернативност неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Твърди се, че районният съд бил отхвърлил иска на срещу наследника Т. М. с мотива, че в хода на производството не било доказано обстоятелството дали същата е приела или се е отказала от наследството. Правилно районният съд бил посочил, че приемането на наследството може да бъде изрично с волеизявление до районния съд или мълчаливо - с конклудентни действия, които недвусмислено и категорично да показват намерението му да наследи. Излага се, че тъй като такива не били налице към датата на завеждане на исковата молба, банката била направила особено искане по чл. 51 от Закона за наследството, с цел определяне на ответниците по настоящото производство, както и размера на претенциите спрямо тях, но въпреки, че районният съд бил предприел процедурата по чл. 51 от Закона за наследството, същата не била приключила с необходимия за това акт. Първоинстанционният съд дал срок на наследниците да се явят в съда и да заявят дали приемат наследството или се отказват от него. Ответникът М. М., като малолетен, бил приел наследството по опис.Ответницата Т. М., обаче, не се явила в съда, нито била заявила дали приема или се отказва от наследството. Въпреки, че съдът приемал, че М. е редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за заседанието и назначил особен представител на лицето, приемал, че същата не била уведомена за определянето на срок по чл. 51 от ЗН, в който да заеме становище относно наследството. В случая било налице противоречие в мотивите на съда - от една страна ответника М. била редовно призована, а от друга - не била, което води до съществени процесуални нарушения.Излага се още, че въпреки редовното уведомяване на наследника М., и изтичането на срока, указан от съда за приемане илиотказ от наследството, първоинстанционният съд не бил издал необходимия акт в охранителното производство по чл. 51 от ЗН, за което бил сезиран от заинтересовано лице, а именно - да определи кръга от наследниците на Г. М., като определянето на кръга от наследниците, приели наследството бил въпрос от преюдициарен характер за правилното оформяне на исковата претенция на ищеца, съответно за правилния изход на делото, поради което се счита, че е постановен недопустим съдебен акт, противоречащ на процесуалните правила. Изцяло незаконосъобразни и неправилни били изводите на съда, че предвид пасивното поведение на ответника М. за съда не оставала друга алтернатива, освен да приеме, че по делото останал недоказан факта на приемане на наследството на починалия длъжник, и съответно преминаването на имуществения пасив в патримониума на ответницата М.. Неправилни били мотивите на съда, че ищецът не бил доказал приемането или отказа от наследника Т. М.. Излага се, че изцяло неоснователни били мотивите на съда за отхвърляне на иска в частта þа претендираната лихва. Неоснователно районният съд бил посочил, че била налице неясна формулировка относно начина на изчисляване на договорната лихва (веднъж посочена като основен лихвен процент плюс надбавка от 8 пункта, друг път посочена като ориентировъчна, което бил в разрез с първоначално определената и трети път -посочена като окончателно определяне на падежа на съответното плащане. В случая била налице съставна договорена лихва, състояща се от ОЛП на БНБ, която е променлива величина и твърда надбавка - 8 пункта. Тъй като единият компонент на съставната лихва е променлив, не можело да се приеме, че неясно е формулиран начина на изчисляване на лихвата. Съгласно т.9.1 от Договора за банков кредит - погасителния план бил изчислен на база ОПЛ на БНБ при сключване на договора и не отразявал точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а имал ориентировъчен характер, като съгласно т.9.3 при промяна на ОЛП определян от УС на БНБ, договореният лихвен процент се променял съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. При положение, че главницата в погасителната вноска, както и самата погасителна вноска съгласно погасителния план била константна величина, при промяна в лихвата били възможни два варианта - промяна (увеличаване или намаляване) на погасителната вноска или формиране (образуване) на т.н. потенциална лихва, която може да бъде дължима от кредитополучателя или подлежи на възстановяване на кредитополучателя, в зависимост от обстоятелството дали ОЛП се е увеличавал или намалявал през периода на кредита, който в конкретния случай е 20 години.

Направено е искане да се обезсили обжалваният съдебен акт изцяло или алтернативно да се отмени и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове в отхвърлената им част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника М. М., действащ със съгласието на неговата майка и законна представителка И. Р., чрез процесуалния си представител адв. К. Г. от АК – В. Т.. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че въззивната жалба е неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Т. М.. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата Т. М. – адв. Т. М. от АК – В. Т. е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № ..../2012 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от “П. И. Б.” със седалище и адрес на управление гр. С., район И., бул. Д. Ц., 37 против Т. Г. М. от гр. С. и М. Г. М. от гр. В. Т. искове с посочено основание чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството във връзка с чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон. В исковата молба се излага следното:

Твърди се, че с Договор за предоставяне на банков кредит № ....от 19.07.2006 г. “П. И. Б.” , гр. С. предоставила на Г. М. М. кредит в размер на 45 000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в с. К., Община Д.. Кредитополучателят е починал на 13.03.2010 г., като от 20.05.2010 г. било преустановено обслужването на кредита. Като наследници на починалия длъжник се явяват ответниците, които въпреки проведените разговори, поради финансови затруднения и спорове помежду си, не желаели доброволно да погасяват задължението. С писма от 04.11.2011 г. банката била уведомила наследниците, че поради допусната забава в плащанията, след изтичане на определение 7 дневен срок, ще счете кредита за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително събиране на сумите. До датата на предявяване на исковата молба задълженията не били погасени.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумите, както следва: Т. Г. М. – сумата 22 666.69 лв., от които главница в размер на 18 732.81 лв. и лихви в размер на 3 933.83 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а ответникът М. Г. М. – сумата 22 666.69 лв., от които главница в размер на 18 732.81 лв. и лихва в размер на 3 933.83 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

С протоколно определение от 22.04.2013 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените исковете, както следва: спрямо ответницата Т. М. общия размер на сумата е увеличен на 23 211.23 лв., от които главница 18 801.94 лв. и лихва в размер на 4 409.29 лв., а спрямо ответника М. М. общия размер на сумата е намален на 22 122.14 лв., от които главница 18 663.68 лв. и лихва в размер на 3 458.46 лв.

Пред първоинстанционния съд ответникът М. М., действащ със съгласието на неговата майка и законна представителка И. Р., чрез процесуалния си представител адв. К. Г. от АК – В. Т. е оспорил предявения иск. Излага, че договорът се прекратява със смъртта на длъжника, с оглед на което клаузите по него не обвързват наследниците, като и се оспорва размера на задължението.

Пред първоинстанционния съд ответникът Т. М., чрез назначения особен представител адв. Т. М. от АК – В. Т. е оспорил предявения иск. Излага, че че няма данни по делото да е прието наследството от този наследник. Също счита договора за прекратен със смъртта на наследодателя, и съответно се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост и размерите на задължението.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за предоставяне на банков кредит № ..... от 19.07.2006 г. “П. И. Б.” , гр. С. е предоставила на Г. М. М. от гр. В. Т. кредит в размер на 40 000 лева, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в с. К., Община Д.. Сумата, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя.

Съгласно чл. 16 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 19.07.2026 г. Сключването на договора и условията по него, които не са спорни по делото са подробно възпроизведени в договора. Кредитополучателят Г. М. М. починал на 13.03.2010 г., като до този момент кредитът бил обслужван редовно.

Видно от представеното по делото заверено копие от Удостоверение за наследници № ....17.03.2010 г. на Община В. Т., Г. М. М. е починал на 13.03.2010 г., като е оставил наследници по закон - Т. Г. М. – дъщеря (ответницата) и М. Г. М. – малолетен син (ответникът).

С покани от 04.11.2011 г., получена от законния представител на М. М. на 14.11.2011 г. и неполучена от ответницата Т. М., банката е поканила наследниците в 7 дневен срок да заплатят всички просрочени задължения, като след е заявила, че след изтичане на срока ще счете кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

От представеното по делото е извлечение от счетоводните книги на Г. М. М. от гр. В. Т. (кредитополучател) при “П. И. Б.” , гр. С., че размерът на задължението по Договор за предоставяне на банков кредит № .... от 19.07.2006 г. към 27.01.2012 г. е сумата от 45 333.37 лв., от които 37 465.62 лв. – просрочена главница; сумата от 7 867.75 лв. – просрочени лихви за периода 20.05.2010 г. - 27.01.2012 г.

От Удостоверение от 26.09.2012 г., издадено по ч.гр.д. № ...../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. се установява, че М. Г. М., представляван от майка си И. И. Р. са приели наследството оставено им от покойния наследодател Г. М. М., б.ж. на гр. В. Т., починал на 13.03.2010 г. по опис.

От заключението на допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че 27.01.2012 г. (датата на подаване на исковата молба) задълженията на ответниците са както следва: за М. М. главница 18 663.68 лв., лихва 3 458.46 лв., за Т. М. главница 18 801.94 лв., лихва 4 409.29 лв. В размерите на лихвите са включени просрочена договорна лихва, лихва просрочено плащане и потенциална лихва.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../18.05.2013 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон във вр. с чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.

Не е спорно, че на 19.07.2006 г. между наследодателя на ответниците Г. М. и банката – ищец (жалбоподател в настоящото производство) е сключен договор за банков кредит в размер 40 000 лв., както и че кредитът е усвоен напълно от кредитополучателя. На 13.03.2010 г. кредитополучателя починал. До смъртта си кредитополучателят по договора за кредит е извършвал дължимите погасителни вноски по кредита, като след смъртта на кредитополучателя, погасяването на вноските е преустановено. С покани от 04.11.2011 г., получена от законния представител на М. М. на 14.11.2011 г. и неполучена от ответницата Т. М., банката е поканила наследниците в 7 дневен срок да заплатят всички просрочени задължения, като след е заявила, че след изтичане на срока ще счете кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Няма данни обаче дали банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, в случай на смърт на длъжника, наследниците му изпадат в забава след изтичането на 7 дни от поканата. Тази покана обаче трябва да следва по време приемането на наследството от призованите към наследяване. Това е така, защото, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството.

След смъртта на кредитополучателя, неговото имущество, в т. ч. и правата и задълженията преминават в патримониума на неговите наследници, в случая ответниците по делото в качеството им на законни наследници – дъщеря и малолетен син. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството обаче не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 13.03.2010 г. със смъртта на наследодателя Г. М., лицата, които имат право да наследяват, в случая ответниците - дъщеря и син, се призовават към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му (изрично или мълчаливо) и има обратно действие - от датата на откриване на наследството. В случая не е установено ответницата Т. М. да е приела наследството, който факт е в тежест на доказване от ищеца. При това положение, пасивната материалноправна легитимация на ответницата М. е недоказана. По отношение на втория ответник е приложима нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, тъй като към момента на откриване на наследството той е бил малолетен, т. е. недееспособен, и може да приеме наследството само по опис.

По искане на ищцовата страна, на основание чл. 51 от ЗН, съдът е определил на ответниците срок, в който да заявят приемат ли наследството на Г. М. или се отказват от него. Констатирано е приемането на наследството по опис само от ответника М. М..Поради приемане наследството на баща му по опис, ответникът М. М. отговаря за задълженията му по правилото на чл.60, ал.2, вр. чл.5 и чл.9 от ЗН.

На следващо място не се установи, че адресираното до ответницата М. уведомително писмо е било получено от последната (съгласно отразеното в обратните разписки).

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно частично уваµената претенция на ищеца спрямо ответника М. М. за лихва (договорна и наказателна) и отхвърлената такава за т. нар. потенциална лихва, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон във вр. с чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството срещу ответницата Т. М. са неоснователни и недоказани, а срещу ответника М. М. са частично основателни до размер на сумата от 21 720.55 лв.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № .../18.05.2013 г., постановено по гр. дело № .../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., в частта, с която са отхвърлени предявените искове, следва да се потвърди. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба Т. М., поради което такива на следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../18.05.2013 г., постановено по гр. дело № ..../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.