№ 702
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20279364/17.12.2020 г. по гр. д. № 63115/63115/2019 г. по описа на
СРС, 40 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ИВ. М. П. и В.
М. П. дължат разделно на дружеството следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 47645/2019 г. по описа на СРС, а именно
735,96 лева – цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.
07.2016 г – м. 04.2017 г. за имот – ап. № 37, находящ се в гр. ****, аб. № 285227, ведно
със законната лихва от 16.08.2019 г. до окончателното плащане, лихва за забава в
размер на 184,96 лева върху главницата за топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. до
м. 04.2017 г. от падежа на всяко вземане до 06.08.2019 г. и сумата от 11,30 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 735,96 лева до пълния предявен размер от 2784,36
лева и за периода от м. 05.2015 г. до м. 06.2016 г., иска за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 184,96 лева до пълния предявен
размер от 680,34 лева и изцяло иска за законна лихва за забава върху главницата за
1
дялово разпределение в размер на 2,81 лева. С решението на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ИВ. М. П. и В. М. П. сумата от 73,20 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 257,12 лева – разноски в исковото
производство.
С Определение № 20040367/11.02.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК е оставена
без уважение молба от 22.01.2021 г., подадена от В. М. П. и ИВ. М. П. за изменение на
решението в частта за разноските.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск, е подадена
въззивна жалба вх. № 25011804/22.01.2021 г. от В. М. П. и ИВ. М. П., в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивниците поддържат, че неправилно съдът е приел, че са собственици на имота, в
който се ползва топлинна енергия, както и в мотивите се посочвало, че е възникнала
вследствие на наследствено правоприемство. Този извод бил погрешен и недоказан от
ищеца. Заявяват, че ищецът не е въвел твърдения, че те са придобили собствеността на
това основание. Не било посочено изрично дали задължението е възникнало преди или
след смъртта на наследодателя на ответниците. Недопустимо било да се тълкува
разширително от съда твърдението на ищеца, поради което е достигнал и до
неправилен извод. Заявяват в тази връзка, че оспорва изрично обстоятелството, че са
приели наследството на своите наследодатели. На следващо място, още с отговора на
исковата молба били оспорили годността на измервателните уреди, тъй като същите не
били минали през задължителен метрологичен контрол. Неправилен бил изводът на
съда, че през процесния период имотът бил обитаван от две лица, тъй като след
смъртта на М.М. и Н.М. имотът е останал необитаем, но погрешно се водел отчет за 3
души. Не било обсъдено и възражението за изтекла погасителна давност на
задължението за стойността на услуга дялово разпределение. Молят обжалваното
решение да бъде отменено в частта, в която съдът признава за установено, че двамата
ответници дължат сумата от 735,96 лева – достоверна енергия за имот – ап. 37, 184,96
лева – лихва за забава, както и 11,30 лева – дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и да бъде постановено решение, с което иска да бъде
отхвърлен в тази част. Претендира разноски във въззивното производство, както и
съдът да се произнесе по разноските в първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД. С молба
вх. № 9062/17.02.2022 г. въззиваемият заявява, че оспорва въззивната жалба.
Против Определение № 20040367/11.02.2021 г. е постъпила частна жалба вх. №
25041485/08.03.2021 г. (пощенско клеймо от 04.03.2021 г.), подадена от В. М. П. и ИВ.
М. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържат, че
неправилно съдът е приел, че е дължимо само едно адвокатско възнаграждение, тъй
като бил подаден общ отговор на исковата молба, тъй като независимо от това
2
адвокатът е осъществил две процесуални представителства на всеки от ответниците.
Неправилно било редуцирано и дължимото възнаграждение за заповедното
производство. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 219,60
лева за всеки от ответниците – разноски в заповедното и сумата от по 257,12 лева –
разноски в исковото производство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 63115/2019 г. по описа на СРС, 40 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против ИВ. М. П. и В. М. П., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 47645/2019 г. по описа на СРС, 40 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 285227. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че
ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като с Общите условия от 2014 г. било
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 30 – дневен срок от
датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на дружеството, както и
че задължението за заплащане на обезщетение било за задълженията по
изравнителната сметка. От 12.03.2014 г. дружеството удостоверявало публикуването
на фактурите в присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че ответниците
не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна
3
енергия до адрес в гр. София, ж.к. Люлин, ****, ет. 37, абонатен № 285227. В исковата
молба се сочи също, че за периода от м. 05.2015-м. 04.2017 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили
дължимата за това цена в общ размер на 2784,36 лева - главница за топлинна енергия,
както и сумата от 11,30 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и
фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016-06.08.2019 г. са изпаднали в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер
на 680,34 лева и 1,40 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 06.08.2019 г. Твърди, че по гр.д. №
47645/2019 г. по описа на СРС, 40 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да
бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в
заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В. М. П. и ИВ. М.
П., с който заявяват, че оспорват предявения иск. Не било уточнено основанието, на
което се претендира ангажиране на тяхната отговорност. Не било ясно и въз основа на
какво са определени дяловете от задължението. Не се установявало, че ответниците са
потребители на топлинна енергия. Освен това, вземането не било индивидуализирано
по основание и размер и това възпрепятствало адекватната защита на ответниците.
Оспорват, че през посочения период ищецът е доставял качествена топлинна енергия
съгласно нормативните изисквания като твърдят, че радиаторите в имота са
отстранени. Твърдят, че нямало данни за извършен метрологичен контрол на
измервателните уреди, находящи се в сградата, а претендираните суми не отговаряли
на общоприетите цени на доставка на топлинна енергия и били завишени. На
следващо място, не били ангажирани доказателства за избор на „Т.С.“ ЕООД да бъде
топлинен счетоводител за исковия период, като не бил избран и друг счетоводител след
изтичане на срока на договора, сключен на 21.11.2002. При условията на евентуалност
правят възражение за изтекла погасителна давност на всички периодични плащания.
Молят предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира и направените по делото
разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 47645/2019 г. по
описа на СРС, 40 състав. По заявление от 16.08.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на ИВ.
М. П. и В. М. П. да заплатят на кредитора всеки по 1/2 от сумата от 2786,36,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
вземането, мораторна лихва в размер на 680,34 лева за периода от 14.09.2016 г. до
06.08.2019 г., сумата от 11,30 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 16.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,81
4
лева за периода от 30.08.2016 – 06.08.2019 г. и направените в заповедното
производство разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците са подали
възражение срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в
законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се, че със Заповед № РД-41-1137/08.06.1984 г. на Председателя на
ИК на СНС на М.П.М. на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) като обезщетение за
отчужден имот е определен апартамент № 37, на **** в ж.к. Люлин, гр. София.
Установява се от справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. в НБД „Население“, че М.П.М.
е починал на 06.08.1992 г., а съпругата му Н.К.М. е починала на 29.03.2008 г., като са
оставили като наследници по закон В. М. П. и ИВ. М. П..
Видно от Протокол от 29.10.2002 г. на Общо събрание на етажна собственост, че
собствениците в сграда в гр. София, ж.к. Люлин, **** са взели решение, с което са
избрали „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
5
издаване на обща и индивидуална сметка. На 29.07.2015 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“
ЕООД е сключен договор при общи условия за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в от Закона за енергетиката, по силата
на който „Т.С.“ ЕООД е приело да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост или в сграда с повече
от един клиент в гр. София, при спазване на изискванията и Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е
сключен за срок от една година, с възможност за продължаване на срока с още една
година при липса на възражение на страните.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, че общият
топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, чрез
електронно устройство, като от отчетеното количество се приспадат технологични
разходи. Вещото лице е посочило, че количествата на технологичните разходи са
определени по реда на чл. 55, ал. 2 от Наредба № 2 и чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-
334/2007 г. и са отчетени за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Установява се, че дяловото
разпределение през процесния период е извършено от „Т.С.“ ЕООД, като в този
период сградата била без отопление, то и топлинна енергия за отопление не била била
начислявана за отделните имоти и за сградна инсталация. Установява се, че в имота
нямало узаконен водомер, поради което топлинна енергия за топла вода за сезон 2015-
2016 г. била определяна на база за 3 лица съгласно Наредба № 16-334. Вещото лице
установява, че заложената в подробните изравнителни сметки за топлинна енергия за
разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Установява се,
че в исковия период общата дължима сума е 2786,41 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на неплатените от ответниците суми за топлинна енергия за
абонатен № 285227 за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. включително са 2786,38
лева, като размерът на лихвата за забава за периода от датата на изискуемостта до
06.08.2019 г. е 680,38 лева. Вещото лице установява, че начислените суми за
разпределение в периода от 05.2016 г. до 04.2017 г. са в размер на 11,30 лева, а лихвата
за забава върху тази сума е 2,81 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
6
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. №
47645/2019 г. по описа на СРС, 40 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивниците, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и топлоснабдителното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
По делото се установява, че праводателят на ответниците е придобил право на
собственост върху топлоснабдения имот по силата на чл. 100 от ЗТСУ (отм) като
обезщетение срещу отчужден имот и по силата на наследствено правоприемство, като
7
с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството те са придобили имота
при равни дялове. Доколкото по делото не се установява (не са въведени и твърдения),
че са се разпоредили с него в исковия период, то за тях е възникнало и задължението в
качеството им на собственици да заплатят доставената до имота топлинна енергия.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза
се установява, че в процесния период до имота, съсобствен на ответницата е доставена
топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота и сградата няма
отоплителни тела, а топлинна енергия е отчитана само за подгряване на вода. С
първоинстанционното решение, което е влязло в сила в необжалваната му част
районният съд е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност на
част от вземането за доставена топлинна енергия, като правилно е определен, както
дължимия размер, така и периодът, за който е дължима сумата.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че не била
установена годността на измервателните уреди. От приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в процесния
имот няма монтирани измервателни уреди, доколкото няма използвана топлинна
енергия за отопление и сградна инсталация, а по отношение на топлинната енергия за
подгряване на вода се установява, че тя се определя на база 3 лица. Неоснователно е и
възражението, че топлофикационното дружество е определило базата за отчитане на
топлинната енергия – 3 лица, тъй като тези данни се подават от собствениците в
етажната собственост.
С въззивната жалба въззивниците са въвели довод, че съдът не се е произнесъл
по направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането за стойност
на услуга дялово разпределение. Установява се от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, че сумите, предмет на исковата молба в размер на 11,
30 лева са начислявани от ищеца за периода 07.2016 г. до 04.2017 г., поради което и с
оглед обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 16.08.2019 г. те не на били погасени по давност.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 40 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Частна жалба вх. № 25041485/08.03.2021 г. е подадена в срок и в определената от
закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима. Във връзка с наведените с частната жалба доводи, настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
8
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В
първоинстанционното производство ответниците са представили списък по чл. 80 от
ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2019 г., сключен между
ИВ. М. П. и адв. Б.К. и Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2019 г.,
сключен между В. М. П.. В двата договора е уговорено възнаграждение в размер на
351,18 лева, платимо в брой, като в чл. 8 изрично е посочено, че сумата е платена при
подписване на договора и той служи като разписка за получената сума. Доколкото
предмет на предявения иск са предявени обективно съединени искове, като от всеки от
ответниците се претендира при условията на разделност сума, предсталявляваща
съответна част от общото задължение, то с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ГПК е
дължимо и отделно адвокатско възнаграждение, така както е платено от всеки от
ответниците. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде
осъден да заплати на всеки от тях по 257,12 лева, представляващи направени по делото
разноски в исковото производство.
По отношение на определеното възнаграждение в заповедното производство,
настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно и частната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Правилно първоинстанционният съд е
определил възнаграждението за подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение, доколкото в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на
чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и размерът му не се определя съобразно
материалния интерес, а по аналогия с правилото на чл. 6, т. 5 от наредбата.
Следователно в тази част постановеното определение е правилно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20279364/17.12.2020 г. по гр. д. №
63115/63115/2019 г. по описа на СРС, 40 състав в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 25041485/08.03.2021 г., подадена от В. М. П. и
ИВ. М. П. Определение № 20040367/11.02.2021 г., в частта, с която е оставено без
9
уважение направеното искане за изменение на Решение № 20279364/17.12.2020 г. по гр.
д. № 63115/63115/2019 г. по описа на СРС, 40 състав в частта за присъдените в полза на
ответниците разноски за исковото производство и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 20279364/17.12.2020 г.
по гр. д. № 63115/63115/2019 г. по описа на СРС, 40 състав като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на В. М. П., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. **** сумата от 257,12 лева, представляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на ИВ. М. П., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. **** сумата от 257,12 лева, представляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25041485/08.03.2021 г.,
подадена от В. М. П. и ИВ. М. П. Определение № 20040367/11.02.2021 г., в частта, с
която е оставено без уважение искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението
частта за разноските, присъдени за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. М. П., ЕГН-**********, гр.
София, ж.к. **** и ИВ. М. П., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****
сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10