РЕШЕНИЕ
№ 1066
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *********** от гр.*********** чрез
пълномощника му –адв.Н. К.- ХАК против Наказателно постановление №
СО-ЗЗ-Е-21-10-025/10.05.2021 г., издадено от Кмет на Столична община, с
което на основание чл.209 а, ал.4 от Закона за здравето за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването на РБ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се излагат съображения, че по време на извършване на
проверката жалбоподателят бил с предпазен шлем, който изцяло покривал
лицето му, но това обстоятелство не било взето предвид от контролните
органи. Твърди се, че липсвал умисъл в поведението на жалбоподателя, тъй
като предходно издадената Заповед на Министъра на здравеопазването на РБ
предвиждала носенето на предпазен шлем, като защитно средство.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. В условията на алтернативност се иска прилагане
хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението, като маловажно
1
такова.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрк.Каменова, която в дадения ход по същество на делото пледира съдът да
се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2021 г. била извършена съвместна проверка от служители на
Столичен инспекторат и полицейски служители в търговски обект – МОЛ
„Парадайз“, находящ се в гр. София, бул.“Черни връх“ № 100 относно
спазване на противоепидемичните мерки, въведени с действаща Заповед на
Министъра на здравеопазването.
Около 12:45 часа проверяващите лица забелязали лице от мъжки пол,
което нямало поставена предпазна маска за еднократна или многократна
употреба, покриваща изцяло носа и устата. След това била установена
неговата самоличност – жалбоподателя ЕВГ. ЛЮБ. ЕНЧ., по представен
документ за самоличност – лична карта.
За така констатираното нарушение св.А.И. Стоянова - Драганова –на
длъжност старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община
съставила срещу Е.Е. Акт за установяване на административно нарушение №
21-10-025/08.02.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по
чл.209 а, ал.1 от Закона за здравето, като в обстоятелствената част на акта
описал, че „лицето ЕВГ. ЛЮБ. ЕНЧ., намиращ се в търговски център МОЛ
„Парадайз“ –закрито обществено място не е изпълнило въведената
противоепидемична мярка със Заповед на Министъра на здравеопазването,
като няма поставена защитна маска, покриваща носа и устата“. След като се
запознал със съдържанието на акта, нарушителят го подписал с възражение,
че в момента на проверката бил със шлем, носел в чантата си предпазна
маска, но не му било позволено от контролните органи да си я сложи на
лицето.
2
Писмени възражения срещу акта не са били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 10.05.2021 г. Кметът на
Столична община издал атакуваното в настоящото съдебно производство
наказателно постановление срещу ЕВГ. ЛЮБ. ЕНЧ.. В последното било
вписано, че с поведението си на 08.02.2021 г. Е.Е. виновно е нарушил
чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с т.I, 7 от Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД- 01-51/26.01.2021г., тъй като няма поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло
носа и устата – от основата на носа до брадичката.
С наказателното постановление Е.Е. бил санкциониран за извършеното
нарушение, на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ с глоба в минималния
установен размер от 300 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 18.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 21-10-025/08.02.2021 г., Заповед №
СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. и Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г.
на Кмет на Столична община, Заповед № РД- 01-51/26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, длъжностна характеристика на длъжността
„старши инспектор“ в Столичен инспекторат; както и гласните
доказателствени средства–показанията на свидетеля–актосъставител
Драганова.
Съдът се довери на изложеното от св.Драганова, че жалбоподателят се
е намирал вътре в търговския обект, без поставена предпазна маска на лицето,
което обстоятелство е наложило установяване на самоличността му и
съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
3
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставения АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ и
приложената към материалите на делото Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г. на Кмет на Столична община. Спазена е предвидената от
закона писмена форма и съдържание, както и сроковето по чл.34, ал.1 и ал.3
от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като
изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е
и сторил. И в двата административни акта е посочено в какво се изразява
неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на
министъра на здравеопазването, която въвежда съответните
противоепидемични мерки. Дадената правна квалификация също
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят
и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Коректно е посочено и коя точно
Заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена - т. I, 7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., предвиждаща -Всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
4
центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Съдът намира възражението в жалбата, че жалбоподателят бил с
предпазен шлем за неоснователно и необосноваващо тезата му за липса на
умисъл, тъй като в действащата към момента Заповед на Министъра на
здравеопазването е изключено като предпазно средство шлемът, и дори да се
приеме, че Е. не е бил запознат с процесната заповед, следва да се вземе
предвид изложеното от актосъставителя при провеждане на разпита му пред
съда, че на всеки вход на търговския обект е имало поставена табела, че
посетителите са задължени да носят единствено предпазни маски, но не и
друг вид защитни средства.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят Е. на инкриминираната дата е бил на общодостъпно място –
закрито обществено място, а именно в търговски обект МОЛ“Парадайз“, без
поставена предпазна маска на лицето. Към деня на нарушението въпросната
Заповед на МЗ е действала и жалбоподателят е бил длъжен да спазва
въведените със същата противоепидемични мерки.
Правилно на жалбоподателя Е. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв., който е императивно предвиден в закона и е
налице забрана по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за неговото намаляване.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран не е маловажно
по смисъла на смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай на нарушение от същия вид. В случая конкретното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Не се установи
обективно извинителна причина, поради което жалбоподателят да не е носел
защитна маска. Липсата на вредни последици /незастрашаване на нечии
здраве или живот/, поради носенето на предпазен шлем, сама по себе си не
обуславя маловажност на деянието, доколкото нарушението е формално, на
5
просто извършване.
Действително нарушението е първо по ред за жалбоподателя, но това
обстоятелство е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което
е определено в минимален размер. От друга страна, според настоящия
съдебен състав приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение,
свързано с нарушаване на противоепидемични мерки, би породило
единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало извършването
на подобни нарушения от гражданите, което обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуалната
превенция на нарушенията.
В конкретиката на казуса, с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради
което и съдът не може служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Е-21-10-
025/10.05.2021 г., издадено от Кмет на Столична община, с което на
основание чл.209 а, ал.4 от Закона за здравето за нарушение на чл.209а, ал.1
от ЗЗ във връзка с т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от
Министъра на здравеопазването на РБ, на ******е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6