Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 26,07,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 с-в., в публичното
заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело с №4395 по описа за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗК„Л.И.“ АД
срещу Б.Г.И. иск с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ за сума в размер на 65364,00лева-платено
обезщетение на С.П.Г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -02,04,2021год. до изплащане на вземането.
Поддържа се, че в резултат на
пътнотранспортно произшествие от
17,03,2013год., осъществено по вина на Б.
Г. И., застрахован при ищеца по
застраховка гражданска отговорност, срещу ищеца са предявени искове за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до изплащане на вземането. Виновния водач е управлявал
МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. С оглед
обстоятелството, че предявен срещу ищеца иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
е уважен и е изплатено обезщетение за ищеца е налице правен интерес от
настоящата регресна претенция. Поддържа, че сумата е формирана от присъдена
главница в размер на 49000,00лв., сумата от 14523,00лв.-законна лихва за
периода от 17,03,2013год. до 18,04,2016год., както и 1841,00лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение в гражданското производство. Твърди в производството
по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ ответникът да е конституиран като трето лице
помагач.
Съобразно изложеното е заявено становище
за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Б.Г.И. в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва твърденията за настъпило пътнотранспортно
произшествие, както и осъществено от
него виновно поведение, настъпилите
неимуществени вреди за С.Г., както
и обстоятелството смъртта на Н.Б.Г. да е настъпила по причина на пътнотранспортно произшествие.
Поддържа да е налице неоснователно
забавяне от страна на ищеца да изплати
дължимото обезщетение на наследниците на пострадалото лице, което води до допълнително начисляване на лихва. Релевира възражение за погасителна
давност по отношение на заплатените лихви. Поддържа да не е налице пасивна
легитимация по отношение на претендираните такси и разноски, както в исковия процес,
така и в изпълнително дело № 20148560400585 по описа на ЧСИ Б.Б..
Съобразно горните мотиви моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи настъпването на ПТП в
гр.София, кв.Орландовци, ул.Железопътна, срещу бл.1, на 17,03,2013год., около 01.40часа
между лек автомобил „Рено Сценик“, с ДКН
******, управляван от Б. Г.И. и
пешеходец -Н.Б.Г., при което е настъпила смъртта на пешеходеца.
От приложената присъда с №256/22,10,2014год. на СГС,
НО 10 състав, влязла в сила на 07,11,2014год. е видно ответникът Б. Г. И. да
е признат за виновен за реализираното на 17,03,2013год. пътнотранспортно
произшествие като извършител на противоправно деяние-нарушил правилата на чл.20,
ал.2 от ЗДВП. Като последица от извършения деликт по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Б.Г. като деянието е извършено
в пияно състояние -около 1,08 промила в кръвта, установено по надлежния ред.
По пряк иск на С.П.Г. -наследник на
пострадалия, с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ищецът е осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 49000,00лв., ведно със законната лихва от 17,03,2013год. до
изплащане на вземането, а на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. на адв. М.В.сума в размер
на 1841,00лв.-адвокатско възнаграждение. / решение №144/08,01,2016год. по дело
№20677/2014год. по описа на СГС, ГО, 19 състав, влязло в сила на 29,02,2016год./
Решението е постановено при участието на ТЛП Б. Г.И..
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 10,03,2016год.
е образувано изпълнително дело №20168560400585 по описа на ЧСИ Б.Б., с
взискател С.П.Г. и длъжник ЗК Л.И. АД за сума в размер на 49000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 17,03,2013год. до изплащане на вземането.
Въз основа на издаден изпълнителен лист от 10,03,2016год.
е образувано изпълнително дело №20168560400586 по описа на ЧСИ Б.Б., с
взискател адв.М.В.и длъжник ЗК Л.И. АД.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните
и прието от съдът се установява, че по
изп.дело №20168560400585
по описа на ЧСИ Б.Б.е постъпила
наредена от ищеца сума в размер на 69613,71лв. на 19,04,2016год. , от която
49000,00лв.-главница, законна лихва в
размер на 14523,05лв., за периода от 17,03,2013год. до 18,04,2016год.,
1500,00лв.-разноски за адв. възнаграждение по изпълнителното дело и
4561,12лв.-такси и разноски по Тарифата
към ЗЧСИ.
По изпълнително дело 20168560400586
по описа на ЧСИ Б.Б.е постъпила
наредена от ищеца сума в размер на 2489,74лв. на 19,04,2016год., която включа
1841,00лв.-разноски за адв. възнаграждение, 400,00лв.-разноски за адв. възнаграждение по изпълнителното дело
и 248,74лв.-такси и разноски по Тарифата
към ЗЧСИ.
Не се спори между
страните, че сумите са платени на
взискателите по изпълнителните дела.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.274, ал.1 т.1, пр.1
от Кодекса за застраховането/отм./. Относно приложимата материално правна
норма, съдът съобрази разясненията по чл.290 от ГПК дадени с Решение
№20/02,04,2021год. по д.№2696/2019год. по описа на ТК, 2 ТО, на ВКС, съгласно които „Регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо
виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите..., тъй като законодателят свързва наличието на
основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ
/умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./ именно с този
момент. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание“.
По иска с пр.кв.чл.274, ал.1 т.1, пр.1 от КЗ/отм./.
Съгласно чл.257,
ал.1 от КЗ/отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Качеството застраховани лица имат собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./
застрахователят има право на регрес и възможността да получи от застрахования
платеното застрахователно обезщетение, когато застрахования при настъпване на ПТП
е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
Следователно за да се ангажира отговорността на
ответника следва да бъде установено наличието на деликтно правоотношение, във
връзка с което да е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданска
отговорност, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен
договор и управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от страна на
делинквента. Посочените релевантни факти са в тежест на ищеца.
Безспорно по делото е установено и не се спори за
наличието на реализирано ПТП на процесната дата-17.03.2013год.
С оглед влязла
в сила присъда, на осн.чл.300 от ГПК, както и с оглед съдебно решение по
предявен иск с пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, с оглед факта, че Б. Г. И. е
участвал като трето лице помагач на страната на ЗК Л.И. АД и с оглед
обвързващата сила на мотивите в отношенията между страните, съдът приема за
установено осъществено от страна на ответника противоправно деяние, извършено
виновно, при което са причинени
неимуществени вреди на трето лице.
Управлението на моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон от страна на
делинквента като основание за възникване на регресната претенция съдът намира
за установен. Видно от присъда №256, НО,
10 състав по описа на СГС се сочи на удостоверено от съда обстоятелство, че водачът Б. Г.И.
е извършил противоправното деяние в
пияно състояние-около 1,08промила алкохол в кръвта, установено по надлежния ред.
Установи се, че въз основа на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност” ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на процесната сума от 49000,00лв., в който размер
исковата претенция е основателна.
Претенцията за платена лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е за сума в размер на 14523,00лв., за
периода от 17,03,2013год. до 18,04,2016год. Същата е частично основателна.
Съгласно чл.227, т.2 от КЗ/отм./
застрахователят има право на регрес за платените
лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.
224, ал. 1 от КЗ/отм./ от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини,
които не могат да му се вменят във вина; В конкретния случай няма данни
делинквента да е уведомил застрахователя преди предявяване на исковата
претенция по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, поради което дължи лихва за периода от
датата на събитието-17,03,2013год. до 23,12,2014год. /служебна справка за предявяване на иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ по гр.д.№20677/2014, по описа на СГС, І-19състав/. Размерът на лихвата
определен от съда по реда на чл.162 от ГПК е 8827,84лева, в
който размер исковата претенция е основателна и за разликата до предявения
размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По регресното вземане за платени разноски за адв. хонорар от 1841,00лв.
За разлика от новата уредба на
регреса в чл.500 от КЗ, според която при
възникнало регресно право, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, то
съгласно чл.274, ал.1 вр.чл.227 от КЗ/отм./ регресното вземане включва
платеното обезщетение и лихва за забава при ограничението на чл.227, т.2 от КЗ/отм./, но не и разноски. Ето защо
исковата претенция в тази част е
неоснователна.
По
възражението за давност релевирано от ответника по чл.120 от ЗЗД. Регресното
вземане на ищеца е изискуемо от момента на извършено плащане-19,04,2016год.
Приложима е петгодишната давност като с оглед
датата на исковата молба депозирана на 02,04,2021год. същата не е
изтекла.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част от исковата претенция
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2659,00лв.,
от общо 3021,60лв., от които 2614,60лв.-държавна такса, 280,00лв.- в.л.,
100,00лв.-юрк. възнаграждение и 27,00лв—разноски преписи/ доказателства за
платена такса в размер на 9,00лв. не са
представени/.
С оглед отхвърлената част от исковата претенция на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 110,00лв. от общо 1000,00лв.-адв. възнаграждение.
/Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като с оглед
цената на иска и определено по чл.7, ал.2 от НМРАВ същото е 2490,92лв., а
договореното и платено е в по-нисък размер/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***2 да заплати на ЗК„Л.И.“АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес *** на основание
чл. 274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 49000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сума в размер на 8827,84лв., законна
лихва за периода от 17,03,2013год. до 23,12,2014год., платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 17,03,2013год. ПТП,
ведно със законна лихва от датата на ИМ- 02,04,2021год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за платена законна лихва за сумата над 8827,84лв. до 14523,00лв.,
начислена за периода от 24,12,2014год. до 18,04,2016год., както и за сума в размер на 1841,00лв.-разноски
/ платено адвокатско възнаграждение/
като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Г.И., с ЕГН
**********, с адрес ***2 да заплати на
ЗК„Л.И.“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2659,00лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на ЗК„Л.И.“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес ***
да заплати на Б.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***2 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 110,00лв.-разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: