№ 16079
гр. С, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138838 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, представляван
от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу М. В. П., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК СР,
БЛ. 18, ВХ. Г, ЕТ. 5, АП. 15, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 13,52 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.С, ЖК СР, БЛ. 18, ВХ. Г, ЕТ. 5, АП. 15, аб.№
307843 ведно със законна лихва от 17.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 3,79 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., сумата от 7,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2017
г. до 30.06.2017 г. ведно със законна лихва от 17.07.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2,25 лв. за периода от 31.05.2017 г. до 09.07.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 31574/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. ищецът посочва, че претенцията за
главница за топлинна енергия е сумата от изравняване след приключване на отоплителния
сезон, а с молба от 02.05.2023 г., че прогнозните начисления за периода са платени от
ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. П.
чрез назначения й особен представител – адв. Б., с който предявените искове се оспорват
като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не разполага с процесуална
легитимация относно претенцията за заплащане на стойността на услугата „дялово
разпределение“. Счита, че ответникът не следва да отговаря за част от претендираните суми,
доколкото е прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот на трето
за настоящото производство лице на 27.06.2017г. Поддържа, че претенциите на ищеца са
недоказани по размер, като оспорва дружеството да е водило редовно счетоводните си
книги. Посочва, че не се установява ответникът да е получавал фактури относими към
процесния период. Твърди, че представените от ищеца справки по абонатен номер и
съобщения към фактури не отговарят на изискванията на чл. 7 ЗСч и като такива не
представляват годни първични счетоводни документи. Оспорва да се установява наличието
на валидно облигационно правоотношение между собствениците на индивидуални обекти в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, и
дружеството, извършващо топлинно счетоводство. Поддържа, че в рамките на предявения
период ищецът не е доставял до имота топлинна енергия в твърдяното количество, която да
отговаря на уговореното качество. Сочи, че общият топломер в абонатната станция не
представлява годно средство за търговско измерване. Релевира възражение за недължимост
на процесните вземания и поради погасяването им по давност. Счита, че предвид липсата на
основание за заплащане на главното вземане недължими се явяват и задълженията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Оспорва същите и с
твърдението, че ответникът не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК *** поддържа
становище за основателност на исковете и представя писмени доказателства, изискани от
съда.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
2
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 Закона за енергетиката (ЗЕ) е необходимо да бъде доказано
наличието на валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ,
точно изпълнение от страна на ищеца на поетите задължения за доставка на конкретно
количество топлоенергия и възникване в тежест на ответника на валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на реално доставеното количество топлинна
енергия, изчислена съобразно действащите към съответния момент разпоредби.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикуван в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ, в редакцията приложима в рамките на процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ищецът претендира, че ответницата е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот в процесния период. От представения с
исковата молба препис на нотариален акт за продажба на недвижим имот №159, том 2, дело
№304/2017 г. от 27.06.2017 г. / л.16 от делото/ е видно, че ответницата е прехвърлила на
трето лице /МК/ недвижимия имот с идентификатор ***, представляващ – апартамент № 15
с адрес: гр. С, р-н П, ж.к. СР, блок 18, вход Г, етаж 5 . Предвид посоченото и доколкото
липсват доказателства трето лице да е било собственик на имота в предшестващия
продажбата процесен период, то съдът приема, че в рамките му именно ответницата е била
титуляр на правото на собственост.
Следователно и на основание . чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ ответницата е била клиент на топлинна енергия и дължи заплащане на
цената на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в
жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната
станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия, респектвно нейното
количество по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Констатирано е от вещото лице, че за
имота е потребявана и отчитана топлинна енергия, като количеството при отчитане на
изравнителните сметки е на стойност 130,45 лева за отчетния сезон от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. Видно от заключението на вещото лице и от представената изравнителна
сметка , фактурирана помесечно за отоплителния сезон е сума в размер на 129,56 лева.
С молба от 02.05.2023 г. ищецът е уточнил, че ответницата е платила прогнозната
сметка, като в о.с.з. на 04.07.2023 г. изрично посочва, че претендираната главница
съставлява сумата за плащане, формирана като разлика от изравняването. Видно от
изравнителната сметка и от заключението на СТЕ сумата за плащане от клиента на ТЕ,
формирана като разлика между реалния разход и фактурираните прогнозни стойности, е в
размер на 0,89 лева с ДДС. С оглед признанието на ищеца, че му е заплатена цялата
стойност по прогнозните начисления, следва да се приеме, че претенцията му е за разликата
по изравнителна сметка, която се установява да е в размер на 0, 89 лева и до този размер е
налице непогасено чрез плащане вземане на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза
на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На
основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 17.07.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти
в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване на чл. 5, т.1
ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април, поради това
изискуемостта на вземанията би следвало да настъпва на 15-ти юни. Началото на давността
не може да бъде поставено в зависимост от извършването на самото изравняване, респ. от
фактуриране на сметката от изравняване или други действия на кредитора или трето лице,
доколкото същите касаят определяне на размера на вземането, а не неговото възникване.
Предвид посоченото подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.07.2020 г. се явява
след погасяване на вземанията с изтичане на тригодишния давностен срок. Това обуславя и
извод за неоснователност на предявения иск за стойност на топлинна енергия.
4
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Доколкото се установява погасяване на главните задължения, то на осн. чл. 119 ЗЗД
погасени са и акцесорните вземания, ако са възникнали. Следва да се посочи в случая, че
претендираното акцесорно вземане съдът намира изобщо да не е възниквало в полза на
ищеца, доколкото не се установява същият да е отправил покана за плащане. Такава е
необходима на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне длъжникът в забава, т.к. към
изтичане на 45 дневния период от приключване на отчетния отоплителен сезон
изравнителна сметка не е съставена и не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал.1
ЗЗД, предвиждаща, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая изравнителните сметки са изготвени след този
срок, като преди издаването им потребителят не би могъл да плати предвид липсата яснота
относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Претенцията в процесния случай остава недоказана, тъй като не се установява нито
дали и какви цени са уговорени за предоставяне на услугата /т.к. представения договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139а от ЗЕ с ФДР е сключен на 03.06.2020 г. , т.е. след процесния период/, нито дали и каква
цена е платена за извършване на отчитане на уредите за дялово разпределение и извършване
на изравняването. Следователно ищецът не е провел надлежно доказване на възникването в
негова полза на вземане за претендираната стойност на конкретна по обем услуга за
5
процесния период.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за
дялово разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД с ЕИК *** срещу М. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. СР, бл. 18, вх. г, ет. 5, ап. 15, с която са предявени по реда на
чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 13,52 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. СР,
бл. 18, вх. г, ет. 5, ап. 15, аб.№ 307843 ведно със законна лихва от 17.07.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,79 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
09.07.2020 г., сумата от 7,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. ведно със законна лихва от
17.07.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,25 лв. за периода от
31.05.2017 г. до 09.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31574/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК *** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6