О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ - 176 30.01.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 122 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.413, ал.2 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Кредит инс“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ №19, вх.В,
ет.1, ап.6, представлявано от управителя Марио Алексиев , чрез процесуален представител адв.
Ренета Даньовска, срещу разпореждане № 22254 / 26.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 8510/2018
год. по описа на Бургаския районен съд, с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Кредит инс“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ №19, вх.В, ет.1,
ап.6, представлявано от Марио Алексиев - управител, срещу С.Д.М., ЕГН:**********,
за следните суми: сума от 1000 лв., представляваща изискуемо задължение по
Договор за потребителски кредит „Екстра” №78156/14.06.2018г., сключен онлайн
във формата на електронен документ, сума от 270 лв., представляваща
договорна лихва, за периода: 14.06.2018г.- 14.11.2018г., сума от 705 лв.,
представляваща такса „гарант”, сума от 15,35 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.07.2018г.- 14.11.2018г. и сума от общо 339,80 лв -
съдебни разноски.
В частната жалба се
твърди , че обжалваното разпореждане е неправилно като незаконосъобразно –
постановено в противоречие с изискванията на закона и характера на
производството по чл.410 от ГПК, уредено като формално и безспорно. Твърди се,
че подаденото заявление отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК , вр.
чл.127, ал.1, т.1-6 от ГПК, поради което е редовно и въз основа на него следва
да бъде издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че изследваните от съда
обстоятелства - настъпила ли е предсрочна изискуемост, дължима ли е лихва и в
какъв размер, са извън тези, които съдът може да преценява в производството по
чл.410 от ГПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за
издаване на заповедта за изпълнение и за присъждане на разноските на частния
жалбоподател пред настоящия съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното :
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .
Разгледана
по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред Бургаския
районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от „Кредит инс“
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар
Борис III“ №19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от управителя Марио Алексиев , чрез процесуален представител
адв.Ренета Даньовска, срещу длъжника С.Д.М., ЕГН:**********, за следните вземания:
сумата от 1000
лв. - главница, представляваща изискуемо задължение по Договор за потребителски
кредит „Екстра” №78156/14.06.2018г., сключен онлайн във формата на електронен
документ, сума от 270 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 14.06.2018г.
- 14.11.2018г., сума от 705 лв., представляваща договорна такса „гарант” за
периода от 14.06.2018г. до 14.11.2018г., сума от 15,35 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.07.2018г.
до 14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -19.11.2018 год. до окончателното и изплащане, и сума от общо
339,80 лв.- съдебни разноски, от които сумата от 39,81лв. внесена държавна
такса и сумата от 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
В заявлението
са посочени обстоятелствата, на които се основават претенциите. Описано е
договорното правоотношение възникнало между страните, по което заявителят е
кредитор, а насрещната страна – длъжник. Твърди се, че общият размер на
задължението на кредитополучателя от 1975 лв. е следвало да бъде изплащано на
равни месечни вноски на 14 число от месеца за периода от м.07.2018 год. до
м.03.2019 год., но към момента на подаване на заявлението 19.11.2019 год. не е
платена нито една погасителна вноска, поради което на основание т.6 от договора
цялото вземане е станало предсрочно изискуемо.
С обжалваното
разпореждане Бургаският районен съд е приел, че не са налице условията за
издаване на исканата заповед за изпълнение, тъй като съгласно изискванията на
т.18 от ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т.д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението.
Прието е, че
липсват предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
поради липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на задължението. Посочено е също, че заявлението е неоснователно в
частта относно претендираната такса “гарант“, тъй като в тази част е налице
противоречие с добрите нрави.
Съдът намира
разпореждането за неправилно като постановено в противоречие със закона. Заявлението
е редовно и отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК , вр. чл.127, ал.1 и 3 от ГПК и чл.128 , т.1 и 2 от ГПК .
На основание чл.
410 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за
вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на
районния съд. На основание чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението съдържа искане за
издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В настоящото заявление се съдържа описание на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните вземания.
Тъй като не се
отнася до искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и разпоредбата на чл.418 от ГПК е неприложима, а се отнася до искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не е необходимо установяване
на твърдяната предсрочна изискуемост, както и на валидността на твърдените
задължения. Предвид специфичния характер на производството за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
това са въпроси, които могат да бъдат поставени и разрешени само в
исковото производство. Както е прието в мотивите към т.2б от ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т.д. № 4
/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС в заповедното производството по чл.410 от ГПК съдът
не събира доказателства , целта на производството е не установяване на вземането,
а само дали същото е спорно, поради което от приложените към заявлението
документи не могат да се правят изводи, както за съществуване на вземането,
така и за основанието, на което същото се претендира.
В производството за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следва и не би
могъл да направи преценка дали претендираните вземания са изискуеми и дали
заявените суми са действително дължими. В заповедното производство по чл.410 от ГПК качеството на длъжник произтича не от представените документи, а от твърдението
на заявителя. Всички възражения, представляващи обстоятелства изключващи
отговорността на длъжника могат да се направят след издаване на заповедта, с
възражението по чл.414 от ГПК и в исковото производство по чл.415 , ал.1 от ГПК.
В производството по постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК въпросът за недължимостта на вземанията не може да бъде поставен
и изследван служебно от съда.
В случая са налице
предпоставките по чл.410 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение.
Ето защо
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като бъде постановено
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявлението и връщане на
делото на БРС за издаването и .
Предвид изхода на
делото в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените
разноски в размер на общо 219,90 лв., от които 19,90 лв. – държавна такса и 200
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното
, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 22254 / 26.11.2018 год. по ч.гр.д.№ 8510/2018
год. по описа на Бургаския районен съд, КАТО
ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ ПОСТАНОВЯВА :
ДЛЪЖНИКЪТ С.Д.М., ЕГН:********** да заплати в полза на „Кредит инс“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ №19, вх.В,
ет.1, ап.6, представлявано от Марио Алексиев - управител, сумата от 1000 лв. - главница, представляваща
изискуемо задължение по Договор за потребителски кредит „Екстра”
№78156/14.06.2018г., сключен онлайн във формата на електронен документ,
сума от 270
лв.,
представляваща договорна лихва, за периода: 14.06.2018г. - 14.11.2018г., сума
от 705 лв., представляваща договорна такса „гарант” за периода от 14.06.2018г. до
14.11.2018г., сума от 15,35 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.07.2018г. до
14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -19.11.2018 год. до окончателното и изплащане, както и сума от общо
339,80 лв.- съдебни разноски, от които сумата от 39,81лв. внесена държавна
такса и сумата от 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
ДА се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК .
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за издаване на заповед за изпълнение .
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН:**********
да заплати на „Кредит инс“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цар Борис III“ №19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано
от Марио Алексиев – управител, направените пред настоящия съд разноски в общ
размер от 219,90 лв., от които 19,90 лв. - внесена държавна такса и 200 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.