№ 242
гр. Ботевград, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100426 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима молба на В. П. В., ЕГН: **********, АДРЕС,
чрез адв. Х. П. Я., САК, гАДРЕС, срещу „ВИК“ („В и К“) ЕООД, ЕИК: №, АДРЕС, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В исковата молба (ИМ) на В. П. В. се твърди, че:
Между него и ответното дружество, клон гр. Ботевград, бил сключен Трудов договор
№ РД-06-14/01.02.2024 г. за неограничено време на длъжността „Технически организатор“.
На 30.01.2025 г. му била връчена Заповед № РД-08-6/30.01.2025 г., с която трудовото
отношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 03.02.2025 г.,
поради закриване на щата. Релевират се доводи, че заповедта била незаконна, тъй като
„намаляването на щата“ не било надлежно установено от работодателя. Освен това
работодателят не бил направил „подбор“ при съкращаването на щата, макар че на
длъжността били няколко работника и въпреки че той бил длъжен да стори това (чл. 329
КТ).
С оглед на изложеното моли Ботевградския районен съд (БРС) да признае
уволнението за незаконно (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), да го възстанови на работа (т. 2) и да осъди
работодателя да му плати сумата от 11 880 лв. за обезщетение, че бил останал без работа за
периода от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г. Претендират се и разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на „В и К“ ЕООД се заявява, че искът е
допустим, но разгледан по същество – неоснователен. Твърди се, че заповедта била
законосъобразна, защото в действителност бил съкратен един щат за длъжността
„технически организатор“ за гр. Ботевград и региона, която длъжност впрочем била
единствената на територията на общ. Ботевград. Това се случило на основание Заповед №
РД-01-34/29.01.2025 г., считано от 03.02.2025 г. Възразява се, че работодателят имал право на
подбор по чл. 329 КТ, без да бил длъжен да го упражни, а освен това в случая е липсвал
друг работник на същата длъжност. С оглед на изложеното моли БРС да потвърди
уволнението на работника и да му присъди разноски.
1
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Ноторен е фактът, че „Българският В и К холдинг“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „В и К“ ЕООД, гр. София. Последното ЕООД пък е разделено на 19 обособени
района: Божурище, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Ихтиман,
Костенец, Костинброд, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Златица, Пирдоп, Годеч,
Ботевград и ПСОВ Самоков, видно от представената схема за организацията му от ответното
дружество.
На 01.02.2024 г. бил сключен Трудов договор № РД-06-14 между „В и К“ ЕООД, гр.
София, като работодател, и В. П. В., като работник, по силата на който работникът се
задължил да престира трудовата си сила на длъжността „технически организатор НКПД
4112007“, категория „помощен персонал“, срещу възнаграждение, основна заплата от 1 800
лв., за осем часов работен ден. С Допълнително споразумение № РД-07-332/06.01.2025 г.
основното възнаграждение било увеличено на 1 980 лв. На 17.01.2025 г. В. е сключил втори
трудов договор като работник с „ВИ АЙ КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. София, р-н „Красна поляна“,
ул. „Могилата“ № 15, ЕИК: *********, за 4 часов работен ден или за 20 ч. седмично.
Съгласно Заповед № РД-01-39/29.01.2025 г. на Управителя на „В и К“ ЕООД, гр.
София е съкратил единствената щатна бройка на длъжността „технически организатор, с
НКПД 4110 2007, р-н Ботевград, считано от 03.02.2025 г. При това към 03.02.2025 г. в р-н
Ботевград работодателят не е разполага вече с щат за тази длъжност, видно от
Длъжностното щатно разписание от същ. дата, а от същ. разписание от 01.12.2024 г. е видно,
че за тази длъжност е имало само един щат. От показанията на св. Светлана Иванова
Георгиева се установи, че това било станало поради отпадане на необходимостта от подобна
длъжност. А от показанията на св. Найден Игнатов Найденов се доказва, че след
освобождаването на В. от длъжността не е нает друг работник за нейното изпълнение. От
представеното цялостно щатно разписание на работодателя се доказва, че длъжност
„технически организатор“ не е разкрита във всички райони, в които ЕООД, а само в някои, и
то по негово усмотрение: напр. в гр. Горна Малина, Своге, Елин Пелин, Златица, Божурище
и др.
Със Заповед № РД-08-6/30.01.2025 г. на управителя на работодателя (ЕООД), инж.
Росица Итова, трудовото отношение с работника В. било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ: съкращаване на щата, като му били изплатени обезщетения по чл. 224,
ал. 1 за неползван отпуск и по чл. 220, ал. 1, т. 1 КТ за неспазване на предизвестие.
Заповедта била връчена на работника на 30.01.2025 г., а уволнението е породило действие от
03.02.2025 г.
От съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) от 04.06.2025 г. на вещото лице (ВЛ) В.
Л. Т. следва, че брутното възнаграждение на В. към 31.01.2025 г. (изцяло отработен месец)
възлиза на 2 258.40 лв.
По правото:
БРС намира, че е сезиран обективно съединени искове от В. П. В. срещу „ВИК“
ЕООД, с които се иска от съда: (1) да признаване уволнението му със Заповед № РД-08-
6/30.01.2025 г. на Управителя на ЕООД за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ); (2) да го възстанови на предишната й работа в училището като „технически
организатор“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); и (3) да осъди ЕООД да му плати сумата от 11 880 лв.,
която сума представлява обезщетение за шест месеца, през които В. е била без работа,
считано от 03.02.2025 г. до 03.08.2025 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ). Ответното
дружество възразява срещу исковете като неоснователни и моли БРС да ги отхвърли.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
2
доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или
служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е
указал на страните, че всяка от тях е била длъжна да установи фактите, на които е
основавала своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за
недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК съдът е указал на страните, че всички факти са спорни. Съдът е вменил доказателствена
тежест на работодателя, за да докаже всички факти и обстоятелства, въз основа на които
твърди, че е имал право да уволни работника с процесната заповед на основание чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ, а именно че е съкратил единствения щат на длъжността „технически
организатор“, в т. ч. че имал право, – а не задължение, – да извърши подбор.
Първоинстанционният съд е указал на ищеца, че трябва да установи, че след уволнението му
не е полагал труд срещу възнаграждение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В настоящия случай БРС намира, че уволнението на работника е законно, поради
което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде оставен без уважение. Доводите на
съда за това са следните:
От процесния трудов договор е видно, че е мястото, на което работникът В. следва да
изпълнява задълженията си от него, е „в района на Ботевград“, а не на цялата територия, на
която оперира работодателя, в случая: София област. Ето защо, макар да не е обособен като
клон на предприятието (чл. 17 и сл. ТЗ), техническият район Ботевград към „В и К“ ЕООД,
гр. София има териториална обособеност, която позволява на работодателя да съкрати
щата на длъжността „технически организатор“, без да извършва подбор по чл. 329 КТ. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че ЕООД има още осемнадесет технически района на
територията на София област. Работодателят не е длъжен да направи подбор между
работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени
места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа,
определени в сключения трудов договор. Следователно, при съкращаване в щата
работодателят е задължен да извърши подбор в рамките на обособената структура, в
която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се
закрива изцяло, подборът не е задължителен. Именно такъв е и настоящия случай: Първо –
със Заповед № РД-01-39/29.01.2025 г. на Управителя на „В и К“ ЕООД, гр. София е била
съкратена единствената щатна бройка на длъжността „технически организатор, с НКПД
4110 2007, р-н Ботевград, считано от 03.02.2025 г., а след това – със Заповед № РД-08-
6/30.01.2025 г. на управителя на работодателя е прекратил и трудовото отношение с
работника В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата на същ.
длъжност. (Константна практика на ВКС: Р. № 239 по гр. д. № 1763/2015 г., III г. о.; Р. № 179
по гр. д. № 5408/2014 г., III г. о.; Р. № 178 по гр. д. № 844/2015 г., III г. о.; Р. № 187 по гр. д. №
4168/2014 г., IV г. о.; Р. № 6 по гр. д. № 3655/2013 г., IV г. о.; Р. № 51 по гр. д. № 3726/2013 г.,
IV г. о.; Р. № 306 по гр. д. № 1851/2013 г., IV г. о.; Р. № 290 по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о.; Р.
№ 329 по гр. д. № 1073/2010 г., IV г. о.; Р. № 36/07.05.2019 г. по гр. д. № 1750/2018 г., IV г. о.,
Р. № 74/03.07.2018 г. по гр. д. № 3413/2017 г., III г. о. и мн. др.)
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до неоснователност и на
обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответното дружество (чл. 78, ал. 3
ГПК) в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иск от В. П. В., ЕГН:
**********, АДРЕС, чрез адв. Х. П. Я., САК, гАДРЕС, срещу „ВИК“ ЕООД, ЕИК: №,
АДРЕС, за признаване на уволнението му със Заповед № РД-08-6/30.01.2025 г. на
Управителя на „ВИК“ ЕООД, гр. София, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ иск от В. П. В. срещу
„ВИК“ ЕООД, гр. София, за възстановяване на В. П. В. на предишната длъжността
„технически организатор“, НКПД: 4110 2007, „ВИК“ ЕООД, гр. София, технически район –
гр. Ботевград, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ иск от В. П. В. срещу
„ВИК“ ЕООД, гр. София, за заплащането на сумата от 11 880 лв. (единадесет хиляди
осемстотин и осемдесет) лева, за обезщетение за шест месеца след уволнението му: от
03.02.2025 г. до 03.08.2025 г., през които В. П. В. е бил останал без работа, като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. В. да плати на „ВИК“ ЕООД, гр.
София, сумата от 1 000 (хиляда) лева, за съдебно-деловодни разноски – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 01.07.2025 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4