№ 517
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117430 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Б. срещу „Т.Б.А. Банк“
ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК с искане да се признае за
установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
70532**** от 18.10.2021г. е нищожен, а в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 ЗЗД с искане да се признае за установено между страните, че
клаузата на чл. 7 от Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г., с която
се предвижда заплащане на застрахователна премия е нищожна поради противоречие със
закона и заобикаляне на закона;
Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сума в
общ размер на 12 830,17 лева поради нищожност на Договор за потребителски кредит №
70532**** от 18.10.2021г.
В исковата молба се твърди, че между страните на 18.10.2021г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 70532**** за сумата от 10 000 лева, като ищцата се задължила да
върне заемната сума на 48 месечни погасителни вноски, при краен срок на договора
25.10.2025г. Сочи, че уговореният ГПР е в размер на 29,61 %, ГЛП 26,53 %, а размерът на
месечният лихвен процент 1/360-та част от ГЛП. Излага, че съгласно чл. 19 от Договора,
кредитодателят предлагал застраховки в качеството му на застрахователен агент, с оглед на
което ищецът се присъединил към застраховка Програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“. С оглед описаното била начислена сума от 3 983,50 лева, която включвала
застрахователен пакет „Банк Пакет 3 Кредит+Сметка“ – 3 503,97 лева и застрахователен
1
пакет „Банк Пакет 3 Сметка“ – 479,53 лева. Твърди, че общата сума, която следва да върне
по кредита била 22 830,17 лева, а размерът на всяка вноска- 475,63 лева. Твърди, че е
извършвала частични плащания. Оспорва договора за кредит като нищожен поради
неспазена форма, като сочи също и че договорът не е написан на ясен и разбираем език в
изискуемия от закона шрифт, както и че не е подписан на всяка страница. Счита, че
застрахователните премии следвало да бъдат включени в размера на ГПР. Подробно
аргументира, че не била предварително информирана относно това, че предложените
застраховки няма да бъдат предоставени безвъзмездно. Сочи, че застрахователните премии
са включени във вноската по кредита, като същевременно нямало данни същите да са реално
заплатени на застрахователя от кредитодателя, за да има последният основание да ги
претендира. Счита, че застрахователните премии представляват услуги по усвояване и
управление на кредита. Поддържа, че невключването на премиите в размера на ГПР
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при включването на
същите в размера на ГПР, излага, че същият надвишава нормативно допустимия размер.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения, че договорът е
сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че изискването за шрифт 12 е
спазено и подробно аргументира, че няма такова изискване за застрахователния договор,
като в тази връзка излага и че елемент от договора за кредит е само застрахователната
премия, а не и застрахователният договор. Поддържа, че доколкото застрахователните
премии били дължими във връзка със застрахователна полица, то същите представлявали
допълнителна услуга, която била финансирана от него чрез заплащане на стойността на
премиите на застрахователя. Аргументира, че ищецът е имал право да прекрати
застрахователния договор и да получи застрахователните премии, но не го е сторил. Преди
сключване на договора за кредит, сочи, че ищецът изрично е заявил желание за сключване на
застраховка, като подробно излага и че сключването на договора за кредит не е било
обусловено от сключването на застраховка. Подробно аргументира, че в договора е изложена
ясна и разбираема информация досежно ГПР и ГЛП. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50,00 лева, предявена като частичен
иск от сума в общ размер на 12 830,17 лева /разлика над чистата стойност на кредита от
10 000 лева до общата стойност на договора от 22 830,17 лева/ поради нищожност на
Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г, е процесуално недопустим.
Това е така, защото макар процесният договор за кредит да е със срок за погасяване до
25.10.2025г. и въпреки твърдението на ищцата в исковата молба, че била извършвала
2
единствено частични плащания по договора, от приетото и неоспорено от страните
експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
погасен изцяло предсрочно на 25.08.2022г. Видно от заключението са погасени всички
дължими към тази дата договорни задължения, включително главница от 10 000 лева,
застрахователна премия от 3983,50 лева /общо 13 983,50 лева/, договорна лихва в размер на
2915,41 лева, наказателна лихва от 29,23 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на
123,45 лева. Част от посочените суми са погасени чрез плащане от ищцата, а останалата част
– чрез рефинансиране на кредита.
При това положение за ищцата продължава да е налице интерес от предявения иск за
нищожност на кредита, тъй като основанието за нищожност по чл. 22 ЗПК, на което ищцата
се позовава, би могло да породи вземания за нея за връщане на платени суми, надхвърлящи
чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/, включително е от значение за отношенията между
страните досежно рефинансирането на кредита. Липсва, обаче, интерес за ищцата от
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на тази разлика, защото видно
от експертното заключение по ССчЕ, тя не е била изискуема и претендирана към датата на
предявяване на иска /27.03.2024г./, тъй като е била погасена изцяло чрез плащане година и
половина по-рано /на 25.08.2022г./. В тази хипотеза за ищцата се поражда правен интерес от
предявяване на осъдителен иск за неоснователно обогатяване с размера на платените суми,
надхвърлящи главницата, но не и от отрицателен иск за установяване на тяхната
недължимост. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено на основание
чл. 130 ГПК в частта по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата от 50,00 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 12 830,17 лева
поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г.
Останалите предявени искове са процесуално допустими.
По предявените искове за прогласяване нищожността на договора, евентуално на чл. 7
от договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г.
с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия договор
за потребителски кредит № 70532**** от 18.10.2021г. за главница от 10 000 лева, годишен
лихвен процент от 26,53%, годишен процент на разходите от 29,61%, общ размер на
3
дължимата застрахователна премия от 3983,50 лева, краен срок за плащане 25.10.2025г. и
общ размер на дължимите плащания по кредита /главница, лихва и застраховки/ за срока на
договора от 22 830,17 лева.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
заедно с договора за застраховка, ищцата-потребител е включена в застрахователни
програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А. Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно
представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за
застраховка, ответникът „Т.Б.А. Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен
агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази насока в чл. 7.1 от
договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя
застрахователна премия е 3983,50 лева, от които 3503,97 лева Bank пакет 3 кредит+сметка
(bill) и 479,53 лева Bank пакет 3 сметка (bill). В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено,
че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната
застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за
което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл.
19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да
сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това
обаче да е задължително условие за сключването на договора.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока,
съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за
потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за
4
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на
съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на
потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за
задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така
възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.
В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от ищцата препис от
процесния договор за потребителски кредит, същият е съставен в писмена форма, подписан
е от страните и е написан на ясен и разбираем език. Неоснователен е доводът на ищцата за
сключване на договора в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Процесният договор за кредит е
съставен в еднакъв вид, формат и размер на шрифта, който съответства на законовото
изискване. Обстоятелствата, че определени части от договора /напр. заглавията на
разделите/ са изписани с шрифт с по-голям размер и с удебелен/потъмнен шрифт /bold text/
не води до нарушение на законовото изискване, доколкото не води до извод за
неразбираемост на текста на договора или до създаване на затруднения за неговото
възприемане от страна на потребителя. Напротив, видно от съдържанието на договора,
удебеленият/потъмненият шрифт е използван именно за по-добра разбираемост на договора
чрез ясно разграничаване на отделните клаузи от него. Неоснователно е и позоваването на
чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение на текста на представената декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А. Банк“ ЕАД и
Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставена от Mediaguide
International, както и на представения Сертификат № 170532****2021. Това е така, защото
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК са приложими единствено към съдържанието на договора
за кредит и отделните елементи от него, а не и по отношение на свързаните с него
съглашения, каквото е договорът за застраховка. По отношение на последния се прилагат
изискванията на чл. 345, ал. 5 КЗ, които в настоящия случай са спазени и които не поставят
условие за вида и размера на шрифта.
Основателен, обаче, е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
5
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии
представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в
състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които
сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита
или задължително условие за ползването му при конкретните параметри /напр. срок на
договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така
следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща
пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде
кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за
сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези,
защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява
размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на
потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от
търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за
кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е
условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако
от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява
противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото
въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на
застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. От друга
страна по делото не е представена преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр, от която да се установява какви биха били условията по кредита
/размер на отпуснатата сума, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва и другите
плащания/ в случай, че потребителят откаже да сключи застрахователния договор.
6
Доколкото тежестта за доказване на доброволния характер на застраховката като
допълнителна услуга се носи от търговеца-ответник, това обстоятелство се явява
недоказано. Същевременно доводът на ответника, че потребителят могъл да прекрати
предсрочно действието на договора като му бъде възстановена съответната част от
застрахователната премия, се опровергава от експертното заключение по ССчЕ. Видно от
него, макар кредитът да е бил погасен предсрочно, с което е отпаднало правоотношението,
обект на застраховката преди изтичане на крайния му срок, застрахователната премия от
3983,50 лева е начислена и заплатена в пълен размер без приспадания.
Ето защо съдът приема, че в случая сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия
представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на
разходите. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че при включване на
застрахоивателната премия в годишния процент на разходите, неговият размер би бил
39,57%. Обстоятелството, че включването на премията в ГПР не води до надвишаване
петкратния размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, обаче, не означава, че
кредитното правоотношение остава валидно. Задължението на търговеца да посочи размера
на годишния процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и пределният
размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК представляват различни законови задължения,
всяко със самостоятелни правни последици при неизпълнение. Нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК
предвижда, че при надвишаване пределния размер на ГПР, нищожни са само клаузите,
уреждащи пораждащите надвишаването вземания. Обратно – когато в договора не е посочен
годишен процент на разходите, последицата от това е нищожност на целия договор съгласно
чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както е изяснено в задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/2022г. по преюдициално
запитване, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно
изискването за посочване на годишен процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е нарушено не само когато такъв изобщо не е посочен, но и когато посоченият в
договора ГПР не отговаря на действителния, тъй като не включва всички предвидени в
закона разходи. Това е така, защото функцията на годишния процент на разходите е да
позволи на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката,
а ГПР, който не отговаря на тази функция и заблуждава потребителя, се приравнява на
несъществуващ такъв. В случая в договора за кредит е посочен ГПР от 29,61%, който не
съответства на реалния размер на разходите по кредита.
Предвид гореизложеното, сключеният между страните договор за кредит е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК и предявеният иск за прогласяване на нищожността следва да бъде
уважен изцяло. Поради уважаването на иска за нищожност на целия договор, предявеният в
7
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. и от него не
подлежи на разлгеждане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски по делото в размер на 300 лева за депозит за възнаграждение на вещо лице, като
съобразно допустимата част от исковете му се дължи 299,34 лева. Към тази сума следва да се
прибави и платената държавна такса по допустимия иск от 50 лева, или общо на ищеца се
дължат разноски по делото в размер на 349,34 лева. На следващо място, видно от
представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно, ищцата е била
представлявана по делото безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адв. Димитър
Милев. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е
обвързан от минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ ниската фактическата и правна
сложност на делото; 2/ обема на извършената от представителя защита - подаване на искова
молба и подаване на две молби-становища без явяване; 3/ защитаваният материален интерес
по разгледания иск от 22 830,17 лева; 4/ липсата на отклонения от обичайното развитие на
процеса /насрещни искове, обратни искове, привличане/встъпване и пр./, намира, че на адв.
Милев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1230 лева.
Ответникът не е сторил разноски, претендирал е юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед цената на иска,
производството по който е прекратено /50 лева/, отнесено към цената на уважения иск, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в
размер на 0,22 лева. На последно място съдът установи, че доколкото по делото не е внесен
пълният размер на дължимата държавна такса по уважения иск и съобразно изхода от спора
по него, ответникът следва да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК да внесе в полза и по
сметка на съда разликата от 863,21 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Д“
№ 33А, срещу „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х. № 52-54, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК,
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 70532****
от 18.10.2021г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по делото В ЧАСТТА по
предявения от Б. Г. Б. срещу „Т.Б.А. Банк“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Б. Г. Б. не дължи на „Т.Б.А.
8
Банк“ ЕАД сумата от 50 лева /частично от 12 830,17 лева/, представляваща разлика над
чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 70532**** от
18.10.2021г. поради нищожност на договора.
ОСЪЖДА „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х. № 52-54, да заплати на Б. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Д“ № 33А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 349,34 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Д“ № 33А, да заплати на
„Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Д.Х. № 52-54, на основание чл. 78, ал. 4, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 0,22 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно прекратената част.
ОСЪЖДА „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х. № 52-54, да заплати на адв. Д.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. Б, ет. 2, ап. 11, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
сумата от 1230 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство по делото на Б. Г. Б..
ОСЪЖДА „Т.Б.А. Банк“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д.Х. № 52-54, да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 863,21 лева, представляваща държавна такса по уважения
иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9