№ 122
гр. София , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
Доротея Кехайова
при участието на секретаря ТАНЯ СТ. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.07.2020 г., постановена по НОХД № 11959/2017 г., СРС, НО, 101
състав е признал подсъдимия А.Р.А. за виновен в това, че на 10.02.2017 г. около 16.30 часа,
в гр. София, ул. „****, пред аптека „Белите брези“ от лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №
****, паркиран на посочения адрес, отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой чанта от
естествена кожа марка „Mulberry“, кафява на цвят на стойност – 70.00 /седемдесет/ лева,
ведно с 1 /един/ брой преносим компютър марка „Apple“, модел „MAKbook Pro A1398“ 15,4“
на стойност 1050.00 /хиляда и петдесет/ лева, всичко на обща стойност 1 120,00 /хиляда сто
и двадесет/ лева от владението на собственика Д. А. А., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои – явяващо се престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради
което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
СРС е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за осъждане на подсъдимия
А.Р.А. за това да е извършил кражбата чрез използване на неустановено техническо
средство, посредством което да е проникнал в лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****,
паркиран на посочения адрес, както и да е извършил кражбата чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е признал подс. А. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
С присъдата, съдът е постановил веществените доказателства – един брой черна
1
шапка от плат с етикет с надпис „GENUNE-RAW IDENTITY”, един брой шапка от плат сива
на цвят с черно изображение на петолъчка и друга черна фигура, един брой ръкавица от
плат черна на цвят, която на палеца, показалеца и средния пръст в началото има светла част
и един брой яке черно на цвят с надпис от ляво „DIAMOND“, ведно с кафяв панталон с
надпис „LUCARINO“ да се върнат на подсъдимия А.Р.А., а останалите иззетите веществени
доказателства да се върнат на собствениците им, както следва: на Д. А. А. – един брой
кафява кожена чанта с широка текстилна презрамка с три броя закопчалки; на К.П.Е. – два
броя черни текстилни ръкавици.
По делото са оставени приобщените като веществени доказателства – два броя
електронни устройства, иззети с протокол за претърсване и изземване от 28.02.2017 г. от лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, както и приложените с протоколи за доброволно
предаване от 16.02.2017 г. и 20.02.2017 г. оптични носители – един брой компакт диск марка
„HP“ и един брой „CD-VERBATUM“.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А.Р.А.
е осъден да заплати разноските по делото, представляващи възнаграждения на вещи лица на
ДП и СП в размер съответно на 392,65 лева и 1273,80 лева, както и на основание чл. 190, ал.
2 от НПК да заплати сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от
защитниците на подс. А. – адв. Д. и адв. М., с която се иска отмяна на първоинстанционната
осъдителна присъда и постановяване на нова, оправдателна такава, алтернативно се отправя
предложение за изменение в частта относно наложеното наказанието.
Възползвайки се от правната възможност, закрепена в чл. 320, ал. 4 от НПК,
защитникът на подс. А., в лицето на адв. М. е депозирал допълнително писмено изложение
за допълване на доводите, посочени в жалбата. Излага се оплакването, че съдът превратно е
тълкувал събраните доказателства по делото, както и че присъдата почива изцяло на
предположения. Поддържа се, че нито един от разпитаните пред СРС свидетели не е
посочил подсъдимия като извършител на процесното Д.ие, поради което и единствено
присъствието му на инкриминираното място не е достатъчно за потвърждаване на
обвинителната теза. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е
кредитирал показанията на св. Д., установяващи действията на подсъдимия на
инкриминираната дата, както и че е неглижирал показанията на св. Е., като не е изследвал
отношението му към намерената в багажника на автомобила му инкриминирана вещ.
Оспорват се изводите на първостепенния съд при анализа на приетите по делото видео-
технически експертизи, като противоречащи на експертните заключения. Конкретно се
възразява, че процесните записи не отразяват престъпна дейност на подсъдимия, както и че
експертните заключения не са достатъчно категорични досежно сходството на заснетото
лице и предмет, тъй като в тях се говори единствено за вероятност. Счита се, че авторството
на Д.ието е останало недоказано, предвид липсата на свидетели - очевидци, които да
потвърдят тезата на държавното обвинение. Предлага се въззивната инстанция да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен в
извършването на престъплението, за което е предаден на съд. Алтернативно се иска
изменение на постановения от първата съдебна инстанция съдебен акт, като се намали
размера на наложеното наказание или отмяна на присъдата на районния съд и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В разпоредително заседание на 07.06.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
2
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия – адв.
М., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях
съображения. Пледира за оправдателна присъда, като подчертава, че по делото липсват
преки доказателства, които да свързват подсъдимия с извършването на Д.ието, а така също
счита, че не е налице и непрекъсната верига от косвени доказателства, която да води до
единствено възможен извод за авторството на Д.ието, съответстващ на обвинителната теза.
Подсъдимият А.А. се присъединява към развитите от адв. М. доводи, без да излага
своя самостоятелна аргументация.
При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира
депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава
моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и
законосъобразна.
В правото си на последна дума, подс. А. не се признава за виновен и моли съда за
оправдателна присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че
фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата
си изгради същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият А.Р.А. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, разведен, пенсионер по болест, осъждан, живущ в гр. София, ул.
„****, ЕГН **********.
На 10.02.2017 г., около 16.30 часа пострадалият Д. А. А. паркирал личния си
автомобил марка „БМВ” с рег. № **** пред аптека „Белите брези”, находяща се в гр. София,
ул. „****, след което влязъл в аптеката, за да си закупи нужните медикаменти. По същото
време подсъдимият А.Р.А. се намирал в близост до посочения адрес, където видял
паркираното от Д. А. МПС. Подсъдимият се насочил към автомобила, отворил вратата и
взел намиращите се вътре, на задната седалка вещи, собственост на св. Д. А., а именно: 1
/един/ брой чанта от естествена кожа марка „Mulberry“, кафява на цвят и 1 /един/ брой
преносим компютър марка „Apple“, модел „MAKbook Pro A1398“ 15,4“. След като взел
вещите, собственост на пострадалия, подсъдимият се отдалечил с тях от
местопроизшествието. Пострадалият Д. А. установил липсата на вещите по-късно на същата
дата, за което уведомил органите на полицията.
По реда на чл. 212, ал. 2 от НПК в СДВР започнало досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК.
3
В хода на проведеното разследване била назначена съдебно-оценителна експертиза,
от заключението на която се установило, че стойността на отнетите движими вещи,
/собственост на св. Д. А. А./, е както следва – 1 /един/ брой чанта от естествена кожа марка
„Mulberry“, кафява на цвят на стойност – 70.00 /седемдесет/ лева, ведно с 1 /един/ брой
преносим компютър марка „A.“, модел „MAKbook Pro A1398“ 15,4“ на стойност 1050.00
/хиляда и петдесет/ лева, всичко на обща стойност 1 120,00 /хиляда сто и двадесет/ лева.
С протокол за доброволно предаване от 16.02.2017 г. по досъдебното производство
бил приобщен 1бр. компакт диск, марка „HP” със запис от камера – тип „видео-
регистратор”, поставен в автомобила на пострадалия. Впоследствие било извършено
разпознаване на лица по снимков материал, при което съпругата на пострадалия -св. З.Г. А.а
категорично посочила подсъдимия А.Р.А. като лицето, което е наблюдавала на запис от
видео-регистратора, поставен в автомобила на съпруга й, предаден от нея на органите на
полицията.
С протокол за доброволно предаване от 20.02.2017 г. на разследващите органи бил
предоставен 1бр.оптичен носител /”СD –VERBATUM”/, със запис от охранителна камера на
магазин за хранителни добавки „НУТРЕН –БЪЛГАРИЯ”, находящ се на ул. „****. На по-
късен етап с протокол за доброволно предаване от 24.03.2017 г. за нуждите на разследването
бил приобщен 1бр.DVD +R диск, съдържащ видеозапис от охранителните камери на същия
обект.
В хода на разследването на 28.02.2017 г. за времето от 11.40 часа до 12.00 часа било
извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка „Форд” модел „Фокус” с рег. №
****, собственост на св. Б. Е., управляван от подсъдимия и паркиран пред дома му в гр.
София, ул. „****, при което били иззети като веществени доказателства – 1бр. черна шапка
от плат с етикет с надпис „GENUNE –RAW I.”, 1бр. шапка от плат сива на цвят с черно
изображение на петолъчка и друга черна фигура, 1бр. ръкавици от плат черни на цвят, със
светла част на палеца, показалеца и средния пръст в началото. С определение № 51839 от
02.03.2017 г., постановено по НЧД № 3646/2017 г., по описа на СРС, НО, 10 състав
протоколът за извършеното претърсване и изземване бил одобрен от съда.
На същата дата /28.02.2017 г./ за времето от 12.05 часа до 12.25 часа било извършено
претърсване и изземване в жилището на подсъдимия А., находящо се в гр. София, ул. „****,
ап. 7, при което били иззети като веществени доказателства 1бр. яке черно на цвят с надпис
от ляво „ DIAMOND” и кафяв панталон с надпис „LUCARINO”. С определение № 51829 от
02.03.2017 г., постановено по НЧД № 3643/2017 г., по описа на СРС, НО, 10 състав
протоколът за извършеното претърсване и изземване бил одобрен от съда.
На 28.02.2017 г. за времето от 12.45 часа до 13.50 часа разследващ полицай от СДВР
извършил претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр. София, жк. „Христо
Смирненски“, бл. 1****, обитавано от св. К.П.Е., в хода на което не били намерени вещи от
значение за разследването. Непосредствено след това за времето от 14.05 часа до 14.50 часа
било извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ****,
собственост на св. Б. Е., паркиран в гр. София, жк. „Христо Смирненски“, пред бл. 18, вх. В.
В багажника на автомобила от дясната страна била намерена и иззета инкриминираната по
делото кафява кожена чанта с широка текстилна презрамка с три броя закопчалки на капака.
В кората на предната дясна врата на автомобила били намерени и иззети 2бр.черни
текстилни ръкавици, в кората на задна дясна врата на автомобила били намерени и иззети
2бр. електронни устройства. С определения № 51834 и № 51842 от 02.03.2017 г.,
постановени по НЧД №3648/2017 г. и № 3651, по описа на СРС, НО, 10 състав протоколите
за извършените действия по претърсване и изземване били одобрени от съда.
4
На приобщените по досъдебното производство оптични носители, съдържащи
записи от инкриминираното Д.ие били назначени и изготвени видео-технически експертизи,
обективирани в Протокол № 141 –Ф/2017 г. от 27.03.2017 г. и в Протокол № 159-Ф/2017 г.
от 05.04.2017 г.. Видно от заключението на изготвената видео-техническа експертиза,
съдържащо се в Протокол № 141 –Ф/2017 г. от 27.03.2017 г., на експертно изследване били
подложени обект № 1 – оптичен носител на данни „CD-R”, „hp” с капацитет 700 МВ, с
обозначение „LH3112U128172362D2”, с ръкописен надпис на него 10/02/2017 16:00 h,
предоставен в пластмасова кутия за CD, както и обект № 2 – оптичен носител на данни „CD-
R” , „Verbatim” с капацитет 700 МВ, с обозначение „N01NH127818**********4A2”,
предоставен в хартиена свивка с ръкописен надпис от едната й страна „20.02.17 г.”. При
преглед на съдържанието на предоставения за изследване Обект № 1 било установено, че
същият съдържа 1бр.”МР4” файл с наименование „IMG_0346.mp4”, в който има видео-
изображения с наличие на звук и индикации за камера „BLACKVUEDR650S-1CH/FHD с
дата „2017 -02-10” и час от „15:59:52” до „16:02:52”. След преглед на предоставения за
изследване Обект № 2 било установено, че същият съдържа „МР4” файл с наименование
„DVR_ Камера 2_ DVR _201702101 54500_20170210161500_591201472.mp4”, съдържащо
видео-изображения с наличие на индикации за камера „Камера 02” дата „02-10-2017” и час
от „15:45:01” до „16:15:00” и „МР4” файл с наименование „DVR_Камера
6DVR_20170210154500 _20170210161459_ *********.mp4”, съдържащ видео-изображения
без наличие на индикации за камера, дата и час.
Видео-изображенията, съдържащи се в посочените „МР4” файлове в обектите 1 и 2
били подложени на експертно изследване, при което било констатирано, че на същите са
заснети част от тротоари, сгради и улици с преминаващи автомобили. Видео-изображенията
в обект № 1 са заснети от устройство /видео-регистратор/, намиращо се в предната част на
автомобил. За времето от 15:59:52 до 16:02:35 на 02.10.2017 г. се наблюдава преминаващ по
улицата в посока „Т”-образно кръстовище, сив на цвят лек автомобил марка БМВ. Същият
престоява, след което извършва маневра обратен завой. Връщайки на заден ход, в обсега на
заснемащото устройство попада сив на цвят лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ****, който
пропуска „БМВ”-то и продължава след него по улицата. „БМВ”-то спира за момент,
„Мерцедесът” спира встрани. „БМВ”-то потегля, след което потегля и „Мерцедеса”. „БМВ”-
то отново спира в близост до аптека „Белите брези”, като паркирайки на заден ход се чува
звукова сигнализация /парктроник/, след което и звук /отваряне/затваряне/ на врата, като не
се установява звук от заключване /централно заключване/ на автомобила. Пред автомобила
преминава лице от мъжки пол със светла коса, с поставени тъмни очила, обуто в тъмно
долнище, облечено с кафяво яке, което се насочва и влиза в аптеката. В същото време в
обсега на заснемащото устройство попада отново сивият „Мерцедес”, който продължава
движението си и излиза от обсег. След като „Мерцедесът” излиза от обсег, в посока на
заснемащото устройство и автомобила, се наблюдава приближаването на лице от мъжки пол
/което гледа в посока към аптеката/ с тъмна шапка, поставящо на дясната си ръка тъмен
обект /ръкавица/, обуто с тъмни обувки, облечено със светли /зелени панталони/, тъмно яке
със светли ивици и светла емблема на нивото на гърдите от ляво. След като лицето излиза
от обсег в 16:02:31 и в 16:02:35 се чува звук /отваряне/затваряне/ на врата. В обсега на друго
заснемащо устройство се наблюдава лице, което пресича улицата, продължава движението
си по тротоара, държейки в областта на лявата си подмишница тъмен продълговат предмет,
който не може да бъде конкретизиран, а малко след него се наблюдава в същата посока и по-
горе описаният „Мерцедес”. Лицето продължава движението си и на коментираното по-горе
„Т”-образно кръстовище минава в дясно едновременно с „Мерцедеса”, след което излизат от
обсег.
При извършеното сравнително изследване на снимка от АИС –БДС на подсъдимия
А.Р.А. с изображенията на заснетото лице от мъжки пол са установени следните сходства:
5
форма и охраненост на лицето, форма и относителен размер на веждите, форма и
относителен размер на носа, форма и относителен размер на носоустните гънки, форма и
относителен размер на устните, форма и относителен размер на брадичката. Горното,
ценено в съвкупност, дало основание за извода, че в изображенията на заснетото лице от
мъжки пол и в снимка от АИС БДС на подсъдимия А.Р.А. се установява идентичност.
Поради ниската резолюция и разстоянието на заснемащото устройство до обектите, не може
да се конкретизира дали лицето, заснето от заснемащото устройство, намиращо се в „БМВ”-
то и това, носещо тъмен правоъгълен предмет, са едно и също.
Съгласно заключението на изготвената видео-техническа експертиза, обективирано
в Протокол № 159-Ф/2017 г. от 05.04.2017 г., на изследване постъпили следните обекти :
обект № 1 – оптичен носител на данни „CD-R”, „hp” с капацитет 700 МВ, с обозначение
„LH3112U128172362D2”, с ръкописен надпис на него 10/02/2017 16:00 h, предоставен в
пластмасова кутия за CD, обект № 2 – оптичен носител на данни „CD-R” , „Verbatim” с
капацитет 700 МВ, с обозначение „N01NH127818**********4A2”, предоставен в хартиена
свивка с ръкописен надпис от едната й страна „20.02.17 г.”, обект № 3 – оптичен носител на
данни „DVD + R“, марка „TDK“ с капацитет 4,7 GB, с обозначение „PSP328TC051152321“,
обект № 4 – сравнителен образец – снимка от АИС –БДС на подсъдимия А.Р.А. с ЕГН –
********** от 29.09.2012 г., обект № 5 – 1бр. черно шушляково яке с висока яка, със светла
емблема на нивото на гърдите от ляво с надпис „CASUAL DIAMOND SPORTS“ с дълга
дръжка на водача на ципа, с успоредни бели и червени ивици, преминаващи от предната му
страна към вътрешната част на ръкавите и в задната му част откъм гърба, обект № 6 - 1бр.
кафяви дънки с кафяв етикет и лого „Lacarino“, /като обект № 5 и № 6 са предоставени в
кафяв хартиен чувал, запечатан с картон Серия А № 0237176, червен восък и печат № 049 на
НЕКД – СДВР/, обект № 7 – 1бр. черна шапка с кафяв етикет с надпис „GENUINE –RAW
IDENTTY“, обект № 8 – 1бр. сива шапка с черна емблема, обект № 9 – 1бр. текстилна
ръкавица със светли участъци в областта на палец, показалец и среден пръст, /като обект №
7, № 8 и № 9 са предоставени в хартиен плик, запечатан с картон Серия А № 0240262,
червен восък и печат № 049 на НЕКД – СДВР/, обект № 10 – 1бр. кафява кожена чанта,
скъсана в единия край на дъното й, с дълга текстилна дръжка със сноп разплетени нишки в
единия й край, с 2бр. катарами с надпис на тях „MULBERRY“ с етикет от вътрешната й
страна „MULBERRY“, с 3бр. метални закопчалки и кръгъл метален медальон с изображение
от едната му страна /дърво с листа/, а от другата му страна с номер „223941“ /като обект №
10 е предоставен в полиетиленов плик, запечатан с картон Серия А с № 0234412 със силикон
и печат № 055 на НЕКД – СДВР/.
След преглед на съдържанието на предоставения за изследване обект № 1 вещите
лица установили, че същият съдържа 1бр.”МР4” файл с наименование „IMG_0346.mp4”, в
който има видео-изображения с наличие на звук и индикации за камера
„BLACKVUEDR650S-1CH/FHD с дата „2017 -02-10” и час от „15:59:52” до „16:02:52”. След
преглед на предоставения за изследване Обект № 2 е констатирано, че същият съдържа
”МР4” файл с наименование „DVR_ Камера 2_ DVR _201702101
54500_20170210161500_591201472.mp4”, съдържащо видео-изображения с наличие на
индикации за камера „Камера 02” дата „02-10-2017” и час от „15:45:01” до „16:15:00” и
„МР4” файл с наименование „DVR_Камера 6 DVR_ 20170210154500_ 20170210161459_
*********.mp4” съдържащ видео-изображения без наличие на индикации за камера, дата и
час.
След преглед на съдържанието на предоставения за изследване обект № 3 вещите
лица установили, че същият съдържа 1бр. „МР4” файл с наименование
„20170210150000_2017021 0160511_ 118677.mp4, който съдържа видео-изображения с
наличие на индикации за камера „Camera 01“ с дата „02-10-2017“ и час от „15:00:00“ до
6
„16:05:11“. Видео-изображенията, съдържащи се в „МР4“ файловете, визират част от
тротоари, сгради и улици с преминаващи автомобили. Видео-изображенията в обект № 1 са
заснети от устройство /видео-регистратор/, намиращо се в предната част на автомобил. За
времето от „15:59:52“ до „16:02:35“ на „02-10-2017“ се наблюдава преминаващ по улицата в
посока „Т”- образно кръстовище, сив на цвят лек автомобил марка „БВМ“. Същият
престоява, след което извършва маневра обратен завой. Връщайки на заден ход, в обсега на
заснемащото устройство, попада сив на цвят лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **** .
Същият пропуска „БМВ-то“ и продължава след него по улицата. „БМВ-то“ спира за момент,
„Мерцедесът“ спира встрани. „БМВ-то“ потегля, след което потегля и „Мерцедеса“. „БМВ-
то“ отново спира в близост до аптека „Белите брези“, като паркирайки на заден ход, се чува
звукова сигнализация /парктроник/ след което и звук /отваряне/затваряне/ на врата, като не
се установява звук от заключване /централно заключване/. Пред автомобила преминава лице
от мъжки пол със светла коса, с поставени тъмни очила, обуто с тъмно долнище, облечено
със сини дънки и кафяво яке. Същото се насочва и влиза в аптеката, като в същото време в
обсега на заснемащото устройство попада отново сивият „Мерцедес“, който продължава
движението си и излиза от обсег. След като „Мерцедесът“ излиза от обсег, в посока на
заснемащото устройство и автомобила се наблюдава приближаването на лице от мъжки пол
/гледа в посока аптеката/, с тъмна шапка, поставящо на дясната си ръка тъмен обект
/ръкавица/ обуто с тъмни обувки, облечено със светли /зелени/ панталони, тъмно яке със
светли ивици и светла емблема на нивото на гърдите отляво. След като лицето излиза от
обсег в „16:02:31“ и в „16:02:35“ се чува звук /отваряне/затваряне/ на врата. В „16:02:13“ в
обсега на другото заснемащо устройство се наблюдава лице, което пресича улицата,
продължава движението си по тротоара, държейки в областта на лявата си подмишница
тъмен продълговат предмет, който не може да бъде конкретизиран, а малко след него се
наблюдава в същата посока и по-горе описаният „Мерцедес“. Лицето продължава
движението си и на по-горе коментираното „Т”- образно кръстовище минава в дясно
едновременно с „Мерцедеса“, след което излизат от обсег. Видео-изображенията,
съдържащи се в „МР4“ файл с наименование „20170210150000_2017021 0160511_
118677.mp4“ в обект № 3 отразяват по-горе описаната обстановка и по-горе описаното лице
от мъжки пол. Същото се придвижва по улицата, носейки с лява ръка тъмен продълговат
предмет. Спира се за момент, оглежда се, след което продължава придвижването си, поставя
обекта в областта на лявата си подмишница, на дясната му ръка се наблюдава наличието на
тъмен обект /ръкавица/, след което отново се оглежда и излиза от обсег.
При извършеното сравнително изследване на снимка от АИС –БДС на подсъдимия
А.Р.А. от 29.09.2012 г. с изображенията на заснетото лице от мъжки пол са установени
следните сходства : форма и охраненост на лицето, форма и относителен размер на веждите,
форма и относителен размер на носа, форма и относителен размер на носоустните гънки,
форма и относителен размер на устните, форма и относителен размер на брадичката.
Горното, оценено в съвкупност, дало основание на вещите лица за извода, че в
изображенията на заснетото лице от мъжки пол и в снимка от АИС –БДС на подсъдимия
А.Р.А. с ЕГН – ********** от 29.09.2012 г. се установява идентичност.
За нуждите на изследването предоставените обекти № 5, 6, 7 и 9 били поставени на
манекен и фотографирани. При извършеното сравнително изследване на заснетото лице с
предоставения обект № 5 /якето/ са установени следните сходства : цвят и кройка на якето,
форма и относителен размер на яката /вдигната/, дълга дръжка на водача на ципа, светла
емблема на нивото на гърдите отляво /местоположение/, успоредни светли ивици,
преминаващи от предната му част към вътрешната част на ръкавите, както и наличието на
светла ивица в задната му част на гърба. Горното, оценено в съвкупност, дало основание за
извода, че връхната дреха /якето/, с което е заснет подс. А.Р.А. с ЕГН – ********** е
идентично с якето, поставено и заснето на манекена, като цветове, кройка и местоположение
7
на надписите и другите допълнителни елементи. При обектите № 6, 7 и 9 /дънките, черната
шапка и ръкавицата/ е установено сходство в цветовете им. Така установените сходства не
са били достатъчни за категорично заключение за идентичност. При извършеното
сравнително изследване на заснетото лице с обект № 5 /якето/ и обект № 10 /чантата/ са
установени следните сходства : форма и относителен размер на яката /вдигната/, светла
емблема на нивото на гърдите от ляво /местоположение/, форма и относителен размер на
чантата, местоположение на металните закопчалки, наличието на дълга дръжка, както и
местоположение на металния медальон. Горното, оценено в съвкупност, дало основание за
извода, че заснетото лице в „МР4“ файл с наименование „20170210150000_2017021
0160511_ 118677.mp4“ в обект № 3 най-вероятно е заснето и описано по-горе лице от мъжки
пол, облечено с обект № 5 /якето/. Същото носи обект, който най-вероятно е обект № 10
/чантата/.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както и способите за доказване, а именно -
показанията на свидетелите Д. А. А., З.Г. А.а, Й.Р.Д., Б. Е. Е., К.П. Е.а, П.П. Д. и С.В. Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Д. А. А., З.Г. А.а и Б. Е.
Е., дадени пред органа на ДП, /приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281
от НПК/, заключението на съдебно - оценителната експертиза, изготвена от вещото лице
С.З.С. на досъдебното производство, заключенията на изготвените от вещите лица П.Ц.В. и
В.Е.Д. на досъдебното производство видео-технически експертизи, обективирани в
Протокол № 141-Ф/2017 от 27.03.2017 г. и Протокол № 159-Ф/2017 от 05.04.2017 г.,
заключението на СППЕ за свидетеля Б. Е. Е., назначена в хода на съдебното следствие,
изготвена от вещите лица Р.Ц.К. и Д.С.З.-С., заключението на изготвената на съдебното
следствие от вещото лице Д.Г.Г. СГЕ, както и писмените доказателства и писмените
доказателствени средства по делото- Заявление от З.Г. А.а до Директора на СДВР вх.№
513000-6931/14.02.2017 г., протокол за доброволно предаване от 16.02.2017 г., протокол за
доброволно предаване от 20.02.2017 г., справка за собственост на МПС в база данни КАТ за
лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е200 ЦДИ“ с рег. № ****, протокол за претърсване и
изземване от 28.02.2017 г. с предмет лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с рег. №
****, паркиран в гр. София, ул. „Средорек“, пред вх. ****, ведно с определение № 51839 от
02.03.2017 г. на СРС, НО, 10 състав по НЧД № 3646/2017 г., по описа на съда, за
одобряването му, протокол за претърсване и изземване от 28.02.2017 г. с предмет
апартамент № **** на ул. „Средорек“ в гр. София, ведно с определение № 51829 от
02.03.2017 г. на СРС, НО, 10 състав по НЧД № 3643/2017 г., по описа на съда за
одобряването му, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 28.02.2017 г. с предмет жилище, находящо се в гр. София, жк.
„Христо Смирненски“ № 1****, ведно с определение № 51834 от 02.03.2017 г. на СРС, НО,
10 състав по НЧД № 3648/2017 г., по описа на съда за одобряването му, протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
28.02.2017 г., ведно с определение № 51842 от 02.03.2017 г. на СРС, НО, 10 състав по НЧД
№ 3651/2017 г., по описа на съда за одобряването му, протокол за доброволно предаване от
14.03.2017 г. ведно със заверено копие на епикриза, издадена от „Медицински център за
специализирана медицинска помощ – Национална кардиологична болница“ ЕООД, протокол
за разпознаване на лица и предмети от 28.02.2017 г., ведно с фотоалбум, протокол за
доброволно предаване от 24.03.2017 г., заверено копие на експертно решение № 2593/144 от
30.09.2014 г. на I МБАЛ- София, заверено копие на разпореждане № ********** от
28.11.2014 г. на Териториално поделение на НОИ – София град за отпускане /изменяне/ на
пенсия, 3бр.характеристики на подсъдимия, справки от СДВР за адресни регистрации,
полицейски и съдебни регистрации, водени досъдебни производства, издирвателни процеси
и задгранични пътувания на подсъдимия и св.Б. Е., справки от НСлС за неприключили
8
наказателни производства срещу подсъдимия и св.Б. Е., справки от НОИ – Регистър на
трудовите договори за подсъдимия и за св.Б. Е., справки от ГДИН за подсъдимия и св.Е.,
справки от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България и
справки за съдимост на подсъдимия и свидетеля св.Б. Е. Е., заверени копия на бюлетини за
влезли в сила съдебни актове на подсъдимия, ведно с данни за изтърпяване на наложени
наказания.
Настоящата въззивна инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани
изводите на първоинстанционния съд досежно изложената фактическа обстановка и
извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото. При
оценката на доказателствените материали не е извършено превратно тълкуване или
игнориране, а е съобразено действителното им съдържание и обективност. По отношение на
доказателствата и доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е
придадено съдържание, каквото те нямат, като е съобразен с правилата на формалната
логика изводът, до който съдът правилно е достигнал - безспорна установеност на
извършеното Д.ие и неговото авторство.
Въззивният съд отчита, че по делото не са установени преки доказателства за
извършване на инкриминираното Д.ие от страна на подсъдимия, което обаче съвсем не
означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени
доказателства, които в съвкупност еднопосочно и безспорно водят до единствения възможен
извод за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното Д.ие, респективно за
виновността му. Самото оспорване на защитата за това, че обвинението не е доказано по
един несъмнен начин, не държи сметка за естеството на косвените доказателства и
доказването с тях. Няма спор, че косвено доказателство, взето само по себе си не може да
даде указания за основния факт. Обективната му връзка с основния факт и възможността да
служи като доказателство по делото се разкрива след съвкупна съпоставка с останалите
доказателства по делото. В резултат именно на такъв задълбочен анализ, предходната
инстанция е установила обективната връзка на косвените доказателства с обстоятелствата,
предмет на доказване, както и че наличните доказателствени материали в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, налагат единствено възможния извод относно извършване на
инкриминираното Д.ие от страна на подсъдимия. Събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения очертават една
константна логична верига от факти, от които по несъмнен начин се установява както
самото Д.ие, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността
към същото на подс. А., обратно на направените във въззивната жалба твърдения за липса на
достатъчно доказателства, от които да се изведе категоричен извод за участието на
подсъдимия в инкриминираното Д.ие.
Доколкото първостепенният съд е положил максимални усилия за изясняване на
посочените обстоятелства по делото, респ. при анализа на доказателствата във връзка с тях и
аргументиране на становището си какво намира за установено на база на тези доказателства,
както и с оглед на факта, че въззивният съд изцяло споделя това становище на
първостепенния съд, то и не се налага отново да бъдат преповтаряни доводите на
първостепенния съд по тези въпроси. Отново и във връзка с възраженията в жалбата до
въззивния съд и заявеното от защитата в открито съдебно заседание, въззивният съд намира
за необходимо да изложи някои допълнителни доводи и съображения във връзка с
авторството на инкриминираното Д.ие от страна на подсъдимия А.. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
9
Въззивният съд намира за правилно решението на контролираната инстанция да се
довери на показанията на пострадалото лице свидетеля – Д. А., в това число и на
приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 вр., ал. 1, т. 2 от
НПК, негови показания, като не е сторил това произволно, а след задълбочена преценка на
тяхната надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно
съдържание, така и при съпоставянето им с другите гласни и писмени доказателствени
средства. Фактът, че свидетелят се явява и пострадал от престъплението не е основание
показанията му да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да бъде отречена
тяхната достоверност. Въззивната инстанция подложи на самостоятелна проверка
показанията на пострадалото лице, като стигна до извод, че те са последователни,
конкретни, и не съдържат вътрешни противоречия. Констатираната липса на спомен в
показанията на св. А., дадени в хода на съдебното следствие, съдът отдава на изтеклия
период от време от извършване на Д.ието до провеждане на разпита му в съдебно заседание,
като намира, че пропуските законосъобразно са били отстранени от страна на СРС чрез
приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетеля от досъдебното
производство. На показанията на свидетеля, допълнени с изложеното от него на
досъдебното производство, въззивният съд се довери, като намира, показанията му за
обективно и достоверно изнесени. Обективността на свидетеля при излагане на фактите от
значение за главния факт, преди всичко се откроява на фона на обстоятелството, че той се
възползва от законоустановената си възможност и отказва да участва в процеса като
граждански ищец и/или частен обвинител. По този начин не може да бъде упрекван в
заинтересованост от изхода на делото, предвид упражняването на функция в подкрепа на
обвинението или такава по доказването на основанието и размера на гражданския иск.
Довод за достоверността на свидетелските показания на пострадалото лице е това, че те си
кореспондират и подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал.
Показанията на пострадалия Д. А. дават пълни сведения относно датата,
приблизителния час и мястото на извършване на инкриминираното Д.ие. Същият дава
информация за наличието на камера от типа „видео-регистратор“, поставена в собственото
му МПС, обхвата на заснемането й, както и периода й на действие след преустановяване
управлението на автомобила. Свидетелят подробно описва вещите, с които е напуснал
работното си място и които впоследствие са били отнети от автомобила му. Макар и да не е
директен очевидец на самата кражба, пострадалият значително е улеснил доказателствената
дейност на съда, като е изложил възприетите от него обстоятелства, чрез преглеждането на
записа от видео-регистратора, поставен в личния му автомобил, на който е видял и
запаметил лицето на подсъдимия А.. Преди да пристъпи към анализ на показанията на
пострадалия досежно възприятията му за действията на лицето, заснето от видео-
регистратора, въззивният съд следва да обсъди възражението на защитата на подсъдимия А.,
че от момента на поставяне на инкриминираните вещи в автомобила на пострадалия до
момента, в който пострадалият е разбрал, че вещите му са изчезнали, е изминал
продължителен период от време, през който същите многократно са сменили
местоположението си. По същество това възражение е насочено да разколебае
обвинителната теза и в частност да опровергае обстоятелството, че процесните вещи,
предмет на престъплението са били отнети от автомобила на пострадалия именно в
момента, в който същия се е намирал във въпросната аптека, доколкото пострадалият
всъщност не е възприел непосредствено отнемането. Като намира, че не се налага
прецитиране на показанията на пострадалия свидетел и не се налага преразказ на заявеното
/подробно отразено в мотивите/ от първия съд в тази насока, въззивният съд следва да
подчертае, че не намира основания да се усъмни, като напълно се доверява на св. А., който в
ретроспективен план, дава пълна информация за маршрута си през инкриминирания ден, за
всички места, на които се спирал през този ден, както и за точния момент в, който е
констатирал липсата на чантата с поставения в нея преносим компютър. Без съмнение
10
пострадалият е изложил пред съда, че на процесния ден и след приключване на работните
му ангажименти, е потеглил с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“, на задната
седалка, на който е поставил инкриминирате вещи, като от този момент до момента на
установяване на тяхната липса в гр. Велинград, е имал само две спирки по пътя си – едната
пред аптека „Белите брези“ на ул. „Нишава“, а другата в бензиностанция „Еко“ на бул.
„Царица Йоанна“. Свидетелят е абсолютно сигурен, че процесната чанта с намиращия се в
нея компютър е била открадната от автомобила му, докато същият е бил паркиран пред
аптеката, като категорично изключва възможността от инцидент, поради който да е изгубил
владение върху нея преди това. Тази увереност на свидетеля не произтича от негови
субективни виждания или нагласи, а напротив основава се на конкретно предприети от него
действия по проверка на всички места, на които той е спирал с лекия автомобил през деня,
завършила без резултат. Категоричността на свидетеля досежно момента на извършване на
инкриминираното Д.ие освен това не е голословно декларирана, а е доказателствено
подплатена чрез извършените видео-технически експертизи, включително на записа от
видео-регистратора в автомобила на потърпевшия, които потвърждават описаните от него
действия на дееца – след като св. А. влиза в аптеката на ул. „Нишава“. Именно в този
времеви отрязък на кадрите се наблюдава лице от мъжки пол, което приближава автомобила
на пострадалия, поставя ръкавица на дясната си ръка, след което се чува звук от отваряне и
затваряне на врата. За въззивния съд няма каквото и да било основание за съмнение, че това
именно е моментът на противоправното отнемане на предмета на престъплението,
доколкото и както вече се каза на записа от камерата ясно се чува звук от отваряне и
затваряне на вратата на лекия автомобил и то в момент, в който неговият собственик –
пострадалия А. не се е намирал в близост.
На следващо място, въззивният съд се солидаризира изцяло с извършения от
районния съдия анализ на свидетелските показания на св. З. А.а, дадени пред съда, в това
число и показанията на свидетелката от досъдебното производство, прочетени и приети на
основание чл. 281 от НПК и дадената им оценка като логични, безпротиворечиви,
последователни и намиращи опора в останалия доказателстен материал. Св. З. А.а изцяло
потвърждава изнесеното от св. Д. А., относно фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Същата по идентичен със
св. А. начин описва обстоятелствата, свързани с установяване липсата на инкриминираните
вещи, като внася информация за предприетите действия, както за своите собствени, така и за
тези на пострадалия, след установяването на този факт. Следва да се отбележи, че св. А.а
също е изгледала записа от видео-регистратора от автомобила на съпруга си, който
впоследствие е предала с протокол за доброволно предаване от 16.02.2017 г. на органите на
разследването. Подобно на пострадалия, св. А.а описва възприетото от нея поведение на
лицето, което се е приближило до автомобила, като преди това е сложило ръкавица на
едната си ръка, след което свидетелката е изложила възприятията си за наличие на звук от
отваряне и затваряне на врата от лекия автомобил. Свидетелката освен това е категорична,
че в началото на записа се вижда, че съпруга й напуска автомобила и влиза в аптеката на ул.
„Нишава“. Показанията на свидетелите З. А.а и Д. А. са изключително подробни,
последователни и напълно кореспондиращи помежду си. Синхронизират и със
заключенията на извършените по делото видео-технически експертизи, което е довод за
достоверност на изнесеното от обсъжданите свидетели.
На следващо място, въззивният съд намира, че самоличността на лицето, което се е
приближило до паркирания на ул. „Нишава“ автомобил, поставяйки ръкавица на дясната си
ръка, е безсъмнено и по категоричен начин установена. В тази насока, съдът съобрази
проведеното с участието на св. З. А. разпознаване на лице по снимка, при което последната
категорично е разпознала подс. А. като лицето, което е наблюдавала на записа от видео-
регистратора. При разпознаването са спазени условията и процедурата за провеждането му,
11
установени в чл. 169 и сл. от НПК. На осн. чл. 170 от НПК непосредствено преди
разпознаването е извършен разпит на св. А.а, приключил в час, предхождащ самото
разпознаване. По време на същите, свидетелката е посочила възприетото на записа лице по
идентични с тези на подс. А. признаци. Разпознаването е извършено в присъствието на две
поемни лица, които са удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от това
процесуално-следствено действие, което освен това е и надлежно онагледено с фотоалбум.
Че именно подс. А. е лицето, заснето на приобщения видеозапис, се потвърждава и от
показанията на св. Й.Д., който категорично е идентифицирал подсъдимия при прегледа на
записа от видео-регистратора, тъй като го познавал отпреди като криминален контингент по
линия кражби на вещи и части от МПС. Аргумент в подкрепа на горния извод се явяват и
заключенията на изготвените по делото видео-технически експертизи, от които се
установява, че при проведено сравнително изследване на външните анатомични признаци на
заснетото лице и предоставената за изследване снимка от АИС-БДС на подс. А., вещите
лица са констатирали достатъчно съвпадащи лицеви елементи – форма и охраненост на
лицето, форма и относителен размер на веждите, форма и относителен размер на носа,
форма и относителен размер на носоустните гънки, форма и относителен размер на устните,
форма и относителен размер на брадичката, които преценени в съвкупност, водят до
категоричен и несъмнен идентификационен извод на експертите, че лицето заснето на
записа от видео-регистратора е именно подс. А..
Вярно е, както се сочи във въззивната жалба, че по делото не са установени
свидетели – преки очевидци на инкриминираното Д.ие, както и че в приобщените по
надлежния ред видеозаписи не е заснет момент, в който да се вижда, че именно подсъдимият
отваря вратата на лекия автомобил и изважда отвътре чантата с лаптопа, принадлежащи на
пострадалия. В същото време по делото са назначени и изготвени две видео-технически
експертизи, обективирани съответно в Протокол № 141 –Ф/2017 г. от 27.03.2017 г. и
Протокол № 159-Ф/2017 г. от 05.04.2017 г., чиито заключения дават повод да се приеме, че
онагледените на тях действия на заснетото лице са съотносими към инкриминираното Д.ие.
Същите имат за обект доброволно предадени оптични носители със свалени видеозаписи от
видео-регистратора на автомобила на св. А., както и видеозаписи от охранителните камери
на магазин за хранителни добавки, находящ се на ул. „****, от инкриминираната в
обвинителния акт дата – 10.02.2017 г. На първо място, заключенията и на двете експертизи,
онагледяват действията на заснетото чрез видео-регистратора лице от мъжки пол,
изразяващи се в приближаването на лицето към лекия автомобил марка „БМВ“, поставянето
от страна на това лице на ръкавица върху дясната му ръка, веднага, след което в 16:02:31
часа лицето излиза от обсега на камерата, и в 16:02:35 часа се чува звук от отваряне и
затваряне на врата. Както вече бе посочено по делото категорично се доказва, че лицето
заснето от видео-регистратора да се приближава към автомобила на пострадалия и да слага
ръкавица на дясната си ръка, е именно подсъдимият А.. От приложените по делото видео-
технически експертизи и от снетия от записа на видео-регистратора в автомобила снимков
материал е видно, че подсъдимият А. преминава през зрителното поле на камерата с празни
ръце. Не се установява от приобщения видеозапис и експертните заключения в краткия
интервал от време- от момента, в който подс. А. излиза от обсега на заснемащото
устройство до момента, в който се чува звук от отваряне и затваряне на врата от
автомобила, равняващ се на 4 секунди, друго лице, освен него, да се е намирало в
непосредствена близост до автомобила на пострадалия. В действителност, от двете видео-
технически експертизи не се установява да е налице картина, в която да се вижда, че
подсъдимият отваря вратата на лекия автомобил и отнема инкриминираните вещи. От
последните обаче, се установява, че подс. А. е продължил движението си по въпросната
улица, на която е бил паркиран автомобила на потърпевшия, но вече не с празни ръце така,
както е бил заснет само няколко минути по-рано, когато е вървял към автомобила, а
държейки в областта на лявата си подмишница, тъмен продълговат предмет. Такива кадри са
12
изведени от вещите лица при изследване на записите от охранителните камери на магазина
за хранителни добавки, находящ се на ул. „**** - снимки № 33 – 36, съответно снимки № 54-
77 в последователност, заснели лице, което пресича улицата, продължава движението си по
тротоара, държейки в областта на лявата си подмишница, тъмен продълговат предмет.
Данните, интерпретирани от видео-техническата експертиза по Протокол № 159-Ф/2017 г.
от 05.04.2017 г., дават с нужната категоричност сведения за визията на лицето от мъжки
пол, отдалечаващо се от автомобила на пострадалия с предмет под лявата си ръка, за който е
дадена най-висока степен на вероятност по петстепенна скала на вероятните заключения,
предвид извършеното сравнително изследване на облеклото на това лице съпоставено с това
на подсъдимото лице от инкриминирания ден, да е именно подс. А.. Възражението на
защитата, че първостепения съд е формирал категоричното си убеждение, че лицето, заснето
на този запис е именно подс. А., в противоречие с експертните заключения, е
неоснователно. Вярно е, че видео-техническата експертиза е констатирала, че на
видеозаписа „най-вероятно“ е заснет подсъдимия, както и че предмета, който същия държи,
„най-вероятно“ е откраднатата чанта. Но превръщането на тази „вероятност“ в
„несъмненост“ от страна на проверявания съд, не се дължи на произволно възприети
фактически положения или голословни предположения, както се твърди във въззивната
жалба, а на логически анализ на фактите, извършен в съответствие с правилата на
формалната логика, и по същество представлява типичен пример за дедуктивно
умозаключение. Първо, документираните телодвижения на подсъдимия съвпадат изцяло с
момента, в който поставената в автомобила на пострадалия А. чанта с намиращия се в нея
лаптоп, е изчезнала. Второ, акцент заслужава странното поведение на подсъдимия – на
кадрите се наблюдава как същия поставя ръкавица само на едната си ръка, като през цялото
време, през което върви към процесния автомобил, погледа му е фиксиран към аптеката,
където в този момент се намира пострадалия. Трето, само 4 секунди, след като подсъдимият
се доближава до автомобила, на видеозаписа се чува звук от отваряне и затваряне на врата.
Четвърто, времето, през което пострадалият е бил в аптеката е твърде кратък интервал, а
по делото не е установено на инкриминираната дата и час, автомобилът му да е бил
доближаван от друго лице, освен подсъдимия. Пето, установено е сходство по редица
белези между якето, с което е облечено наблюдаваното лице от записите на охранителната
камера, както и на предмета, който това лице държи под лявата си ръка и якето, с което
подс. А. е заснет от видео-регистратора, респ. инкриминираната чанта, „MULBERRY“,
принадлежаща на пострадалия - форма и относителен размер на яката /вдигната/, светла
емблема на нивото на гърдите от ляво /местоположение/, форма и относителен размер на
чантата, местоположение на металните закопчалки, наличието на дълга дръжка, както и
местоположение на металния медальон. Всеки един от посочените по-горе факти, разгледан
сам по себе си, представлява доказателствена индиция с достатъчно висока степен на
вероятност подсъдимият да е извършител на Д.ието, а разгледани в своята съвкупност и
цялост, посочените факти представляват верига от косвени доказателства, която
категорично изключва възможността за друг извод от този, че обвинението е напълно
доказано по несъмнен и категоричен начин. За пълнота следва да се посочи, че принципно за
съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено върху
преки доказателства. Няма пречка при липса на преки доказателства, установяващи
авторството, косвените да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда, щом при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност се достига до един
несъмнен извод, както е и в настоящия случая.
Напълно несъстоятелно е оплакването, че съдът е пренебрегнал показанията на св.
С. Д., който е разпитан за пръв път едва в хода на съдебното следствие. В мотивите на
проверявания акт са изложени подробни съображения защо съдът не кредитира данните,
събрани чрез показанията на св. Д., с които настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира. От съществено значение е извършената от контролирания съд съпоставка на
13
твърденията, насочени към създаване на алиби на подсъдимия, с обективните данни за
датата на инкриминираното Д.ие – 10.02.2017 г., различаваща се съществено от датата, за
която се отнасят показанията на свидетеля – 10.01.2017 г., както и с данните от ВТЕ, от
които се установява, че подсъдимият не е бил заедно със св. Д. по време на извършване на
престъплението. Ето защо, твърденията на св. Д. за противното, не отговарят на обективната
действителност и не се подкрепят от никакви доказателства по делото, поради което
аналогично на предходната инстанция, въззивният съд намира, че неговите показания целят
единствено изграждането на защитна версия на подсъдимия, с цел избягване на наказателна
отговорност.
На следващо място, обосновано е искането на защитата показанията на св. Б. Е. да
бъдат подложени на особено критична преценка с оглед възможността същият да е
съпричастен към настъпването на съставомерния общественоопасен резултат. Въззивният
съд се солидаризира с оценката на свидетелските показания, изведена в мотивите на
първоинстанционната присъда и също счита, че са достоверни изявленията на св. Е. в
частта, в която последният изнася данни за личните си отношения с подсъдимия, за
предоставения му за ползване лек автомобил „Форд Фокус“, както и в частта, в която е
заявил отсъствието си от страната към момента на проведеното претърсване и изземване в
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, като кореспондиращи на ангажираните по делото
като писмени доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване от
28.02.2017 г. на лек автомобил „Форд Фокус“ и лек автомобил „Мерцедес“. Основното
противоречие, открояващо се в показанията на св. Е., депозирани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, се отнася до обстоятелството дали
свидетелят е закарал процесния автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, в който впоследствие
е открита една от инкриминираните вещи в автосервиз или е паркирал същия пред дома на
своята майка, преди заминаването си за чужбина. Този въпрос не е без значение, тъй като от
отговора му ще зависи преценката на обстоятелството дали достъп до автомобила са имали
трети лица, предвид показанията на свидетеля, че честа практика е негови автомобили да
бъдат използвани от евентуални купувачи, докато се намират в споменатия от него сервиз.
Доколкото въпросното МПС е било открито паркирано пред дома на св. К. Е.а при
извършеното претърсване и изземване, то и въззивният съд намира, че лекият автомобил не
е бил оставен в сервиз така, както се твърди от свидетеля в показанията му пред
разследващия орган. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява и обстоятелството, че
при извършването на това процесуално-следствено действие, свидетеля все още се е
намирал извън страната, като автомобилът му е бил отключен с предоставен от св. Е.а,
ключ. В този смисъл, опровергани са твърденията на свидетеля от досъдебното
производство, че преди да замине е оставил лекия автомобил в сервиза, както и че едва след
прибирането си в България, е взел автомобила от сервиза. Отделно от това и предвид
категоричността на свидетеля, че не е отстъпвал автомобила за ползване на никое трето
лице, то и въззивният съдебен състав намира, че към инкриминирания период, единственото
лице, което е имало достъп и е управлявало процесния „Мерцедес“ е именно св. Е.. Колкото
до връзката на свидетеля с инкриминираното Д.ие, за която се настоява във въззивната
жалба, че е останала неизследвана от проверявания съд, въззивната инстанция прецени
няколко групи обстоятелства: констатираното от районния съд съществено противоречие в
разказаното в досъдебната и съдебна фаза и липсата на рационално обяснение за
противоречието от страна на свидетеля; това, че свидетелят отрича да е имал каквото и да е
съприкосновение с вещи на пострадалия, въпреки че в неговия автомобил е намерена
чантата на последния; това, че автомобилът му е бил забелязан на инкриминираните от
обвинението място и време, както и липсата на категорични доказателства за точния
момент, в който свидетеля е напуснал територията на страна. Тези безспорно доказани
факти, по мнение на въззивната инстанция разкриват данни за вероятна съпричастност на св.
Е. към инкриминираното Д.ие и обясняват желанието му да се предпази от уличаването си в
14
извършването на престъпление, независимо от обстоятелството, че настоящото
производство не се води срещу него. Ето защо, показанията на св. Е., в частта, в която
същият твърди, че не знае как инкриминираната чанта е попаднала в автомобила му, не
следва да се приемат безкритично, доколкото свидетелят не е длъжен да уличава сам себе си
в извършване на престъпление, както и да депозира показания за факти, които могат да се
ценят в него вреда. Въззивният съд намира обаче, че възприемането на тезата за
съпричастност на свидетеля към извършване на престъплението, не може да доведе до
извод, че неправилно е ангажирана отговорността на подс. А. за извършеното престъпление.
Първостепенният съд е обсъдил обстойно и показанията на св. К. Е.а в контекста на
изясняване на обстоятелствата, при които са били извършени действията по претърсване и
изземване на жилището и автомобила на св. Е.. Пред съда, свидетелката е потвърдила
присъствието си при извършване на действията, но е отрекла подписът върху предявения й
протокол за претърсване и изземване, да е неин. Това е наложило разширяване обема на
доказателствената съвкупност с назначаване на съдебно-графическа експертиза. По
експертен път е установено, че подписът положен върху протокола, е изпълнен именно от
св. Е.а. С основание, районният съд е отказал да се довери на показанията на свидетелката в
частта, в която същата е отрекла при извършеното действие по разследването да са били
иззети каквито и да било вещи от автомобила на св. Е., като е съобразил както
противоречието им с отразеното в протокола за това действие, така и близките отношения
със св. Е. и евентуалната й заинтересованост. В тази връзка, следва да се допълни, че
показанията на св. Е.а са белязани от известна вътрешна противоречивост, доколкото в
разпита си пред съда първоначално категорично заявява, че не е видяла нещо да е било
намерено в автомобила на сина й, а непосредствено след това неколкократно заявява, че
няма спомен. При тази противоречивост, настоящият състав следва да вземе предвид
обвързващата доказателствена сила, с която се ползва протоколът от досъдебното
производство като официален удостоверителен документ, а показанията на св. Е.а следва да
се ценят на фона на останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на св. П. Д., въззивният съд не подложи на подробен анализ, доколкото
същите не допринасят за изясняване на спорните по делото обстоятелства, както правилно е
отбелязал контролирания съд.
Настоящият съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира изцяло
заключенията на приетите по делото две видео-технически експертизи - по Протокол № 141
–Ф/2017 г. от 27.03.2017 г. и Протокол № 159-Ф/2017 г. от 05.04.2017 г., като обективно и
компетентно изготвени, като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или
допълвани и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите ги експерти. Същите са изготвени не само от лица с
нужните специални знания, но и дават добра светлина върху случилото се около лекия
автомобил, собственост св. А. в инкриминирания от СРП диапазон. Изключително важно е в
случая, че липсват данни за манипулация/намеса върху записаната информация, което дава
още една гаранция, че видеозаписите съдържат достоверни сведения.
Като обективни, компетентни, безпристрастни, пълни, ясни и точни следва да бъдат
кредитирани и заключенията на назначените в хода на съдебно следствие комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза и графическа експертизи. Същите са
извършени от вещи в съответните области на науката лица, за които липсват каквито и да е
съмнения в тяхната компетентност и безпристрастност.
Въззивният съд, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно
заключението на извършената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза,
15
според която общата стойност на инкриминираните вещи възлиза в размер 1120.00 /хиляда
сто и двадесет/ лева. Правилно първоинстанционният съд е поставил заключението на
същата в основата на изводите си относно имуществения характер на извършеното
престъпление.
Първият съд е дал вярна интерпретация и на писмените доказателства и
доказатествени средства, събрани по делото. Правилно са кредитирани и протоколите от
проведените действия по разследването, като въззивният съд намира, че същите са
изготвени съобразно изискванията на чл. 155-156 от НПК, както и че представляват годно
доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Писмените доказателства и
доказателствени средства, преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства и
заключенията на експертизите, са изцяло в подкрепа на обвинителната теза.
Констатацията за съдебното минало на подсъдимия А., съдът вярно е направил въз
основа на наличните по делото, като писмени доказателства, справки за съдимост.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата
и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната
съдебна инстанция на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното Д.ие, като го е
подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК,
доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на
инкриминираната дата и място от подс. А. осъществява, от обективна и субективна страна,
състава именно на това престъпление.
За да е изпълнен съставът на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо
деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие, с
намерение за противозаконно присвояване на отнетата вещ. В настоящия случай се
установи, че на 10.02.2017 г. около 16.30 часа в гр. София, ул. „****, пред аптека „Белите
брези“, от лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****, подсъдимият А.А. е отнел чужди
движими вещи – 1 /един/ брой чанта от естествена кожа марка „Mulberry“, кафява на цвят на
стойност – 70.00 /седемдесет/ лева, ведно с 1 /един/ брой преносим компютър марка „Apple“,
модел „MAKbook Pro A1398“ 15,4“ на стойност 1050.00 /хиляда и петдесет/ лева, всичко на
обща стойност 1 120,00 /хиляда сто и двадесет/ лева от владението на собственика Д. А. А.,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
По несъмнен начин, според въззивния съд по делото е установено авторството на
Д.ието от страна на подс. А., като подробни съображения в тази насока, въззивният съд
изложи при обсъждане на доказателствата по делото и възраженията на защитата по този
въпрос. Мотиви в тази насока е изложил и първостепенния съд, които изцяло се споделят и
от настоящия въззивен състав.
Подсъдимият А. е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното
престъпление, като е преустановил фактическата власт върху инкриминираните вещи на
досегашния владелец - св. Д. А., без негово съгласие, като подсъдимият е успял да установи
върху тях своя трайна фактическа власт и да се отдалечи с чантата и намиращия се в нея
преносим компютър от мястото на извършване на престъплението, така че да се разпорежда
с тях безпрепятствено и както намери за добре.
От фактическа страна се установи, че подсъдимият се е намирал в непосредствена
близост до автомобила на пострадалия, в който са били поставени инкриминираните вещи,
както и че само той е имал възможност да отнеме същите, възползвайки се от краткото
отсъствие на пострадалия. Логично, за тяхното отнемане и на практика е било необходимо
16
отваряне вратата на автомобила, за да може подсъдимия да извади от вътре чантата, както и
е направил. Това се потвърждава и от установения в показанията на св. А., св. А.а и св. Д.,
звук от отваряне и затваряне на врата от лекия автомобил в диапазона от 4 секунди, след
като подсъдимия го е приближил.
Кражбата е типично резултатно престъпление, засягащо обществените отношения
по необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите. То се изразява в
лишаване собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с определена стойност, от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия вещта да я
присвои. Безспорно описаните в обвинителния акт движими вещи са чужди за отнемането,
на които подс. А. не е получил съгласие или разрешение за вземането.
От субективна страна, Д.ието е извършено при пряк умисъл и с намерението на
подс. А. да присвои инкриминираните вещи. Подсъдимият е знаел, че отнема вещи, които са
чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение
да ги присвои, като е осъзнавал общественоопасния характер на Д.ието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици – да присвои предмета на престъплението.
Относно обвинението за това, подс. А. на същата дата, от същото място да е отнел
същите вещи, чрез използване на неустановено техническо средство, както и да е сторил
това чрез използване на моторно превозно средство, районният съд е признал подсъдимия за
невиновен и го е оправдал по това обвинение. Доколкото липсва съответен протест срещу
оправдателната част на присъдата, в тази част тя не се явява предмет на настоящата
въззивна проверка, респ. контролиращата инстанция няма да разглежда въпроса за
правилността на присъдата на СРС в оправдателната й част.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при
условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на
чл. 55 от НК. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, която намира, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието на
подсъдимия, въззивната инстанция споделя отчетените от съда обстоятелства – смекчаващи
(съдебното минало и здравословното състояние на подсъдимия) и отегчаващи
(криминалните му регистрации) по отношение на него, като, противно на доводите на
защитата, намира, че наложеното наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“
е справедливо, като така отмерено, размерът на наказанието се явява съответен на
обществената опасност на Д.ието и на дееца, и ще допринесе за постигането на целите на чл.
36 от НК, като всяка проява на по-голямо снизхождение би била незаконосъобразна и
неоправдана. Ето защо въззивните съдии са на становище, че не са налице основания за
уважаване на искането на защитата за намаляване на наказанието.
Правилно и обосновано е преценено, че в случая следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от
три години. Настоящата инстанция също счита, че потенциалната опасност от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание ще съдейства за постигане целите на генералната
превенция и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
17
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е присъдил разноските по делото
в тежест на подсъдимия.
Правилно, СРС се е произнесъл и по приобщените по делото веществени
доказателства, поради което и ревизия в тази насока не се налага.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.07.2020 г. по НОХД № 11959/2017 г. по
описа на СРС , НО, 101-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18