№ 14058
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110107364 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът М. Б. П. твърди, че на 09.07.2019 г. е бил привлечен като обвиняем по пр.пр.
№ 25499/2019 г. на СРС, ДП № ** г. на 2 РПУ СДВР за престъпление чл. 198, ал. 1 НК.
Поддържа, че в периода 09.07.2019 г.-02.07.2020 г. е бил мярка за неотклонение задържане
под стража, в периода 02.07.2020 г-10.09.2020 г. – с мярка за неотклонение домашен арест, а
след това с мярка за неотклонение подписка. На 27.01.2020 г. бил внесен обвинителен акт
против ищеца по обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, по което било
образувано н.о.х.д. № 548/2020 г. на СГС. На 02.06.2021 г. бил осъден с присъда на СГС. По
в.н.о.х.д. № 1013/21 г., САС потвърдил присъдата. ВКС с решение от 18.01.2023 г. отменил
решението на САС и върнал делото за ново разглеждане на друг въззивен състав, като по
в.н.о.х.д. № 75/2023 г., състав на САС във второто по поредност въззивно производство го
оправдал на 03.07.2023 г. Оправдателната присъда влязла в сила на 19.07.2023 г. В резултат
на наказателното преследване ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди – страх,
унижение, чувство за малоценност, безпомощност, имал суицидни мисли, асматични
пристъпи, изключително високо кръвно налягане; отслабнал, станал избухлив, затворен.
Притесненията му били при всяко съдебно заседание, десетки на брой. Неимуществените
вреди оценява на 21000 лв. Претендира посочената сума, ведно със законната лихва от
19.07.2023 г. датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и
размер. Оспорва да са налице действително претърпени неимуществени вреди, описани в
исковата молба. Твърди, че органи на ответника не са извършили спрямо ищеца правно
нерегламентирани действия в хода на наказателното производство. Оспорва да е налице
голяма продължителност на наказателното производство. Оспорва размера на
1
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на
твърдените вреди, икономическия стандарти в България, както и на установената съдебна
практика по аналогични случаи. Сочи, че ищецът има предходни осъждания и това се
отразява на размера на евентуално търпените вреди. Моли за отхвърляне на иска. Заявява
искане при осъждане на ответника възнаграждението за безплатно представителство да бъде
разумно и да не бъде съобразено с минимума по Наредба № 1/2004 г.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От писмените доказателства, приети по делото, се установява, че на 09.07.2019 г.
ищецът е задържан като обвиняем по пр.пр. № 25499/2019 г. на СРС, ДП № ** г. на 2 РПУ
СДВР за престъпление чл. 198, ал. 1 НК; в периода 09.07.2019 г.-24.07.2020 г. ищецът е бил
мярка за неотклонение задържане под стража, в периода 24.07.2020 г-10.09.2020 г. – с мярка
за неотклонение домашен арест, а след това с мярка за неотклонение подписка; на 27.01.2020
г. е внесен обвинителен акт против ищеца по обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4 НК, по което било образувано н.о.х.д. № 548/2020 г. на СГС. На 02.06.2021 г. бил осъден с
присъда на СГС по това обвинение на наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
По в.н.о.х.д. № 1013/21 г., САС потвърдил присъдата. ВКС с решение от 18.01.2023 г.
отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане на друг въззивен състав,
като по в.н.о.х.д. № 75/2023 г., състав на САС във второто по поредност въззивно
производство го оправдал. Оправдателната присъда влязла в сила на 19.07.2023 г..
Св. Г. дава показания, че познава ищеца от 15 години. Ищецът тежко понесъл
наказателното преследване, изпаднал в стрес, бил уплашен, потиснат, това продължило
четири-пет години. Бил особено притеснен за семейството си – жена и три деца, че нямало
кой да ги издържа. Притеснявал се, че ще влезе в затвора ефективно за много години, имал
мисли за самоубийство. Станал нервен, станало му лошо, вдигнал кръвно, получил
паникатаки. Приятелите го зарязали, само брат му и св. Г. продължили да го подпомагат и да
се интересуват от него. По време на процеса жената на ищеца починала и той останал сам с
трите деца.
Показанията и свидетеля са достоверни, непротиворечиви и съдът ги кредитира
досежно впечатленията на свидетелите.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Исковете представляват претенции за обезщетяване от страна на държавата на
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата,
съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
2
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ), като процесуално легитимирани да
отговарят са съответните държавни учреждения (чл. 7 ЗОДОВ) в качеството им на
процесуални субституенти на държавата.
С оглед установеното от фактическа страна съдът намира за осъществени
юридическите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, доколкото по отношение на
повдигнатото на ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер е налице
влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд, с която ищецът е оправдан поради
липса на доказателства да е извършил инкриминираното деяние.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г.,
ОСГК когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража
като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание
държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания
само когато обвинението е неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран
да представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и впоследствие
обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда само влязлата в сила присъда. В
този случай процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на
Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. Приема се, че
липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. Такава има
единствено с действията на Прокуратурата на Република България, защото без повдигане на
неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда.
Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган,
който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Следователно при неоснователно държавно обвинение прокуратурата е правозащитният
орган, които трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините
за увреждането. Именно по тази причина съдът намира, че ответникът по делото
Прокуратура на Република България е пасивно легитимиран да отговаря за претърпените от
ищеца вреди както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес.
Съобразно практиката на ЕСПЧ ищецът е обект на наказателно преследване и когато срещу
него се води наказателно производство, както в случая, откакто е научил за образуваното
производство, тъй като това е датата, от която е налице „обвинение” по смисъла на чл. 6, т. 1
ЕКПЧ (вж. решението Кориляно с/у Италия от 10 декември 1982 г., A-57, стр. 14. § 35 in
fine). Без значение е дали формално ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, ако по
отношение на него са извършвани процесуални действия, съставляващи наказателно
преследване. В случая съдът приема, че наказателното преследване против ищеца е
продължило в периода 03.12.2020 г.-02.07.2024 г.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
3
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание е доказан.
По отношение на размера му съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание
чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В частност при исковете
по чл. 2 ЗОДОВ критериите за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се съобразят
постановките на т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК – да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда, причинна връзка
между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено или
постановена оправдателна присъда, продължителността на наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или друга мярка за процесуална принуда и
причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. От съществено значение е как обвиненията са се отразили
върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния
индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца, а в противен случай съдът присъжда обезщетение само за
„нормално очакваните“ вреди на едно пълнолетно лице от накърняване правата му от
неоснователното обвинение – притеснения от воденото наказателно производство,
неудобства от взетите мерки за процесуална принуда, както и от продължителността на
производството.
Наказателното преследване е продължило четири години. Ищеца го е грозяла
опасност от осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наказание лишаване от
свобода до 15 години лишаване от свобода. При това наказателният съд е наложил наказание
5 години лишаване от свобода по повдигнатото обвинение, по което в крайна сметка ищецът
е оправдан. Една година ищецът е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.
От показанията на св. Г. се установява, че ищецът в резултат на наказателното
преследване действително е изпаднал в силен стрес, достигайки до мисли за самоубийство, а
получил и физически страдания на нервна почва – задуха, проблеми със сърцето,
паникатаки. Като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че дължимото на ищеца
обезщетение, които би могло да репарира неимуществените вреди, е в размер на по 300 лв.
4
за всеки месец, в който ищеът е бил в ареста, и по 150 лв. за всеки месец, в който е бил с по-
лека мярка за неотклонение, но застрашен от осъждане на наказание от 5 до 15 години
лишаване от свобода. Или обезщетението трябва да бъде 12х300+36х150=9000 лв.
Съдът намира, че на ищеца не се дължи обезщетение в по-висок размер, доколкото
факта например, че през време на наказателното преследване е починала жена му няма
никаква причинна връзка с поденото производство, а същевременно ищецът е имал и
предходни осъждания, вкл. търпене на наказание лишаване от свобода и задържания и
несгодите от самия престой в затвор и арест са му били познати.
До размера от 9000 лв. искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 21000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По законната лихва върху главницата
Предвид изричното искане на ищцата върху главницата ответникът следва да бъде
осъден да заплати законна лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4, абз. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 21 май 2018 г. по тълк.д. № 5/2017 г.
ОСНК, в случай на връщане на жалба или протест, подадени срещу съдебен акт, който не
подлежи на обжалване, на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК присъдата или решението
влизат в сила от момента на постановяване на съдебния акт. В случай на връщане на жалба
или протест, които са просрочени или са подадени от ненадлежна страна, независимо от това
дали връщането на жалбата или протеста е било обжалвано или протестирано с частна жалба
или частен протест и дали горната инстанция е потвърдила връщането на жалбата или
протеста, присъдата или решението влизат в сила след изтичане на срока на обжалването
им. В случай на връщане на жалбата или протеста поради това, че страдат от друг
неотстранен в законовия срок недостатък, съдебният акт влиза в сила с влизане в сила на
определението за връщане на жалбата или протеста.
В процесния случай е приложимо третото изречение на цитираната т. 2 – против
оправдателната въззивна присъда на САС е подадена нередовна касационан жалба от
частния обвинител, която е върната от САС като нередовна с разпореждане от 22.11.2023 г.,
влязло в сила на 30.12.2023 г. Законна лихва върху главницата следва да се присъди от тази
дата, а за периода 19.07.2023 г.-29.12.2023 г. искането за присъждане на лихва следва да се
остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, но искане за
присъждането на разноски е направила само ищецът.
Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. държавна такса, от които 4,29 лв. следва
да се възстановят на ищеца.
5
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗАДв. съдът определя на пълномощника на ищеца
възнаграждение за безплатно представителство съобразено с минимумите по Наредба №
1/2004 г.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6500 лв.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.
Съдът намира, че по делото общият положен труд от пълномощника за консултация
на клиента, проучване на наказателното дело, изготвяне на исковата молба, подготовка за
6
участие в съдебно заседание и участие в съдебно заседание, вкл. изготвяне и подаване на
писмена защита, не е отнела повече от 11 часа (2 часа за консултация, 3 часа за проучване на
наказателни дела, 2 часа за писане и депозиране на искова молба, 2 часа за подготовка за
участие в съдебно заседание, 1 часа за участие в съдебно заседание, 1 час за писане и
подаване на писмени бележки). Така възнаграждението се съизмерява със сумата от
11х91=1001 лв., а пропорционално на уеважената част от иска – 429 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ на М. Б. П., ЕГН
**********, сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (притеснения, безпокойства, стрес и пр.) от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 30.12.2023 г.
присъда от 03.07.2023 г. по н.о.х.д. № 75/2023 г., САС, ведно със законната лихва от
30.12.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 9000 лв. до пълния предявен размер от 21000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на законна лихва
върху главницата за периода 19.07.2023 г.-29.12.2023 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Б. П., ЕГН **********,
сумата от 4,29 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. К. К., със служебен
адрес: гр. София, **, ет. 3, офис № 29, сумата от 429 лв., възнаграждение за безплатно
представителство на ищеца по делото М. Б. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7