ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 538
гр. Враца, 05.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420102336 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Центромет“ АД против „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, че ищецът „Центромет“ АД не
дължи сумата от 2 091,56 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/19.03.2021 г.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът е представил
доказателства, че ищецът е заплатил по сметка на ответника изцяло процесната сума.
С протоколно определение от 27.09.2021 г. състав на Районен съд – Враца с оглед
представените доказателства за направено плащане от ищцовата страна в хода на процеса е
допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, че ищецът
„Ценромет“ АД не дължи сумата от 2 091,56 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/19.03.2021 г., в осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца процесната сума като получена без правно основание.
С Решение № 170/29.09.2021 г., постановено по гр.д. № 2336/2021 г. по описа на
Районен съд – Враца, ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца е осъден
за заплати на ищеца „Ценромет“ АД сумата от 1 778,38 лв., като искът е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 2 094,56 лв.
С Решение № 45/08.03.2022 г., постановено по в.гр.д. № 525/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, е обезсилено Решение № 170/29.09.2021 г., постановено по гр.д. №
2336/2021 г. по описа на Районен съд – Враца и делото е върнато на Районен съд – Враца за
продължаване на съдопроизводството по предявения отрицателен установителен иск. В
мотивите е изложено, че поисканото от ищеца изменение на иска чрез преминаване от
отрицатален установителен иск към осъдителен е недопустимо. Дадени са указания за
продължаване на съдопроизводството по първоначално предявения отрицателен
установителен иск, в случай че ищецът заяви, че го поддържа.
С оглед дадените указания от въззивната инстанция настоящият съдебен състав е
указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви поддържа ли
предявения от него отрицателен установителен иск.
1
С молба с вх. № 4903/01.04.2022 г. ищецът е заявил, че поддържа предявения
отрицателен установителен иск. Посочва се в молбата, че действително след образуване на
делото ищецът е заплатил процесната сума на ответника, но е сторил това поради
инициирано от ответното дружество заповедно производство и за да избегне издаването на
изпълнителен лист, а не защото признава вземането. Твърди се, че правният интерес на
ищеца от водене на отрицателния установителен иск произтича от обстоятелството, че въз
основа на съдебното решение ищецът би могъл да направи прихващане с бъдещи вземания
на ответното дружество.
Видно от представеното по делото извлечение от банкова сметка на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца на 25.08.2021 г. по банковата сметка е
постъпила сума в размер на 2 166,57 лв. с наредител „Центромет“ АД и основание „Заповед
720“. Страните не спорят, че процесната сума от 2 091,56 лв. е заплатена от ищеца на
ответника след подаване от страна на ответното дружество на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца, като сумата от 2 166,57 лв. включва и
сторените разноски в заповедното производство от заявителя „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца.
При извършена проверка на допустимостта на предявения иск, съдът намира
следното:
По делото е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от
2 091,56 лв., представляваща задължение по фактура № **********/19.03.2021 г. Установи
се, че цялата сума по процесната фактура е заплатена от ищеца на 25.08.2021 г. – след
образуване на настоящото производство. Съдът с Разпореждане № 1259/21.03.2022 г. е
предоставил възможност на ищеца да заяви дали поддържа предявения отрицателен
установителен иск, като с молба с вх. № 4903/01.04.2022 г. ищецът е заявил, че поддържа
същия.
Съдът намира, че в случая не е налице правен интерес от продължаването на
производството по предявения отрицателен установителен иск по следните съображения:
Съгласно правната доктрина и установената трайна съдебна практика
отрицателен установителен иск може да се предяви за защита в случаите, когато се
оспорва претендирано от ищеца право или се претендира отричано от него право. Във
всички случаи обаче установителният иск се явява субсидирана форма на защита и влиза в
действие, когато ищецът не разполага с друг иск. Утвърдено е разбирането, че липсва
правен интерес всякога, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен
или конститутивен иск. Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може
да бъде предявено чрез осъдителен иск, защото и чрез него ще се разреши със сила
на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигне и присъщата
му защитна цел – принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника чрез
неговото осъждане. В настоящия казус ищецът е заплатил процесната сума на ответника в
хода на висящото производство, което обстоятелство се признава и от двете страни. След
като ищецът е извършил пълно погасяване на процесната сума, отричането на вземането на
ответника е вече безпредметно, тъй като това няма да доведе до връщане на платената сума
в патримониума на ищеца. Това може да се случи чрез предявяване на иск по реда на чл. 55
ЗЗД, но на различни от настоящите твърдения, тъй като по естеството си искът по чл. 55
ЗЗД е осъдителен и уважаването му се полза освен със сила на пресъдено нещо и с
изпълнителна сила. При уважаването на иска за неоснователно обогатяване ответникът ще
бъде осъден да върне претендираната сума, което означава, че решението съдържа в себе си
и установителна част, че сумата е недължимо (без основание) платена. Изложеното по-горе
мотивира у настоящия състав извод за липсата на правен интерес за ищеца от търсената
защита с предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на отреченото
вземане, поради което същият се явява процесуално недопустим. Поради изложеното
производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
2
прекратено поради отсъствието на една от абсолютните предпоставки за съществуването на
правото на иск, а именно – наличие на правен интерес. След като процесната сума е платена,
за ищеца се явява безпредметно дългът му към ответника да бъде отречен със сила на
пресъдено нещо, тъй като това няма да доведе до връщане на „недължимо платената“ сума
в патримониума на длъжника/ищец. Това евентуално би било постигнато чрез предявяване
на иска по чл. 55 ЗЗД. Чрез предявяване на осъдителния иск би се постигнала цялостна и
ефективна защита на накърненото материално право на ищеца като наличието на този по-
интензивен способ на защита прави предявения отрицателен установителен иск недопустим.
В този смисъл е константната практика на съдилищата: напр: Определение № 566/07.08.2018
г. по в. ч. гр. дело № 458/2018 г. на ОС Перник по аналогичен случай със същия ответник, с
което е потвърдено прекратително определение на първостепенния съд; Решение №
82/22.03.2018 г. по възз.гр.д. № 77/2018 г. на ОС Перник; Определение № 94 от 5.03.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 7398/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по
т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2011
г., II т. о., ТК и др.
Горният извод не е в противоречие на възприетото в Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ВКС. В мотивната част на цитираното тълкувателно
решение е разяснено, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск
не зависи от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Именно воден от последното, настоящият
състав намира, че в случая с уважаването на претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК няма да се
достигне до разрешаване на повдигнатия между страните спор, респ. да се постигне
търсения ефект в имуществената сфера на ищеца.
Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи
служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното, предявената искова молба
следва да бъде върната на ищеца „Центромет“ АД като процесуално недопустима, а
производството по делото – прекратено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има
ответникът. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото,
които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК включват юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от „Центромет“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Никола Вапцаров“ № 9, против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2336/2021 г. по описа на Районен съд
– Враца.
ОСЪЖДА „Центромет“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. „Никола Вапцаров“ № 9 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Враца, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Александър
Стамболийски“ № 2 сумата от 100,00 лв., представляваща направени разноски в
производството.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на страните.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4