№ 1883
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110163027 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за
сумата от 274.84 лв. – регрес по щета № 28015030100655 от 2015 г.,
образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разноски и иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от
73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода на забавата от 10.11.2017 г. до 09.11.2020 г., включително.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 10.11.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 55389/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния пълномощник
юрисконсулт Х.П. в писмен отговор на исковата молба от 22.03.2024 г.
поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага
1
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.) – регресен установителен иск на платилия застрахователното
обезщетение застраховател по имуществена застраховка, срещу
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Заявените от ответника възражения за неоснователност на иска,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Не се
спори между страните за обстоятелството, че ищецът на 23.12.2015 г. е
изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка на
автосервиз /ФИРМА/, извършил ремонт на увредения при ПТП от 31.07.2015
г. лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ в размер на 534.68 лв. Последното се
установява и от преводно нареждане от 23.12.2015 г. (лист 23 от делото). При
това положение общата 5 – годишна давност за предявяване на претенция по
регреса, съобразно чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от момента на изплащане
на застрахователното обезщетение, в какъвто смисъл е и константната съдебна
практика по отменения Кодекс за застраховането, т. е. от 23.12.2015 г. и изтича
на 23.12.2020 г.
В рамките на така очертания срок и преди изтичане на пет години от
датата на плащане, на 10.11.2020 г. от страна на /ФИРМА/ е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. дело № 55389/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 123 състав. По правилата на чл. 422, ал. 1 ГПК при спазване срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, какъвто е конкретния казус, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – конкретно в казуса 10.11.2020 г., т. е.
2
преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД.
Безспорно е между страните по делото, че ответникът е възстановил на
ищеца по процесната щета сумата от 274.84 лв. С това ответникът е направил
извънсъдебно признание по основните факти обосноваващи ангажиране на
неговата отговорност чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), включително и вината на
застрахования по задължителна застраховка гражданска отговорност, водач на
увреждащия автомобил. Заявява се възражение за съпричиняване на ПТП от
страна на водача на увредения процесен автомобил, което възражение остана
недоказано в процеса по делото.
Видно от ангажирания с исковата молба Двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие от 31.07.2015 г. (лист 14 от
делото) е, че в ПТП е участвало лицето М. Ц. родена на 22.02.1985 г., като
водач на превозно средство А „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ и в забележка долу в
ляво на протокола е отбелязала „нося вина за ПТП“. Двустранния констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие не може да служи за
установяване на вината на някой от водачите, но неоспорените в него
констатации съответстват на заключението на вещото лице по допуснатата
автотехническа експертиза В. Д., прието от съда, като неоспорено от страните
по делото и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от
вещото лице, според което „причините за пътния инцидент се дължат на
субективните действия на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“
М. Ц., която не е съобразила скоростта си на движение с дистанцията си до
спрелия пред нея автомобил“. В показанията си, дадени по реда на съдебната
делегация пред районен съд Русе по ч. гр. дело № 6555/2024 г. в открито
съдебно заседание на 17.01.2025 г., свидетелката М. Ц. поддържа, че не си
спомня да е участвала в ПТП през 2015 г., както и, че по принцип не е имала
пътнотранспортни произшествия. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката, че по принцип не е имала пътнотранспортни произшествия,
предвид нейното изявление, че работи и с двете страни по делото и се
занимава със сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като е
обективно възможно и с оглед отдалечеността във времето на процесното
ПТП, свидетелката да не си спомня за ПТП от 31.07.2015 г.
Предвид горното и приетите по делото писмени доказателства, в
заверени преписи и от заключението на съдебната автотехническа експертиза,
прието от съда, като неоспорено от страните и което съдът кредитира като
дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът
3
приема за доказани по делото твърдените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), поради което същият следва да бъде
уважен изцяло със законните последици.
Основателен и доказан по размер е и акцесорния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 73 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за заявения от ищеца
период на забава от 10.11.2017 г. до 09.11.2020 г., включително, поради което и
този иск подлежи на уважаване изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство по
частно гр. дело № 55389/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав разноски в размер на 25 лв. – платена по сметка на Софийски районен
съд дължима държавна такса и в размер на 50 лв. – за възнаграждение на един
юрисконсулт, както и направените в исковото производство по настоящото
дело разноски в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. – платена по сметка на
Софийски районен съд дължима държавна такса и 300 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Предвид изхода на делото, участието на юрисконсулт в три открити
съдебни заседания и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от
200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство.
Последната сума не е прекомерна и е съответна на фактическата сложност на
делото и реализираната процесуална защита на ищеца от юрисконсулт в три
проведени по делото открити съдебни заседания.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че /ФИРМА/ с ЕИК ******* със
4
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ ДЪЛЖИ на /ФИРМА/ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ сумата от 274.84 лв.
– регрес по щета № 28015030100655 от 2015 г., образувана при /ФИРМА/, с
включени 15 лв. ликвидационни разноски, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.11.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
55389/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до окончателното
й плащане, както и сумата от 73 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода на забавата от 10.11.2017 г. до
09.11.2020 г., включително, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1,
изречение 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление /АДРЕС/ сумата от 25 лв. – разноски направени за дължима
държавна такса в заповедното производство по частно гр. дело № 55389/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, както и сумата от 50 лв. – за възнаграждение за един юрисконсулт в
заповедното производство по частно гр. дело № 55389/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ; общата сума от 325 лв. – направени по делото в исковото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 200
лв. – възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5