№ 2817
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110148557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „б******С” АД
против ЗАД ДАд****************Е“ АД иск по чл. 411 КЗ за сума в размер
на 2937,17 лв., която се претендира като регресно вземане за застрахователно
обезщетение (в размер на 2922,17 лв.), изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско“ за щети на автомобил
„м*************** 5“ с рег.№ СВ ////// КС, причинени от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил
„Т*************” с per. № СВ 5987 СВ при пътно-транспортно
произшествие от 05.06.2021 г., с включени 15 лв. – ликвидационни разноски.
От името на ответника е упражнено правото на отговор в срок.
Оспорва вината на застрахования при ответника водач, като твърди, че
движение на червен сигнал на светофарната уредба е било извършено не от
застрахования при ответника водач, а от застрахования при ищеца водач.
Оспорва стойността на обезщетението.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От страна на ищеца са представени надлежни доказателства относно
факта на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на
валидност към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие;
относно факта на отправено уведомление за настъпило застрахователно
събитие; образувана ликвидационна преписка и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1 495,88 лв.
1
По делото е обявено за безспорно о ненуждаещо се от доказване:
действащ към датата на произшествието: договор за застраховка „Каско“ за
автомобил „м*************** 5“ с рег.№ СВ ////// КС при ищеца, както и
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника и за
отговорността на водача на автомобил „Т*************” с per. № с per. №
СВ 5987 СВ.
Не се спори и се установява, че ищецът е заплатил сумата 2922,17
лева за ремонт на автомобила „м*************** 5“.
Твърденият от ищеца механизъм бепротиворечиво се установява от
посоченото в представения протокол за пътно-транспортно произшествие,
подписан от двамата водачи, както и от показанията на разпитания по почин
на ищеца свидетел, който е управлявал пострадалия автомобил
„м*************** 5“ с рег.№ СВ ////// КС - К. Т., който свидетелства, че
когато се е движел от Горна баня към Младост, по околовръстното шосе, на
кръстовището с бул. „Цар Борис ІІІ“ в средната лента е настъпил удара с
автомобила „Т*************”. На кръстовището има светофар, свидетелят е
преминал на зелен сигнал. Автомобилът „Т*************” се движел по
бул.“Цар Борис“, от центъра на София в посока Владая, което свидетелят
видял, тъй като нямало други автомобили, освен процесните два. С другия
водач подписали протокола за ПТП, след като служителите на КАТ са
извършили преглед на записите от камерите на кръстовището, които
показали, че преминалият на червен светлинен сигнал е автомобилът
„Т*************”.
Поисканият от ответника свидетел – водачът на автомобила
„Т*************” не е допуснат поради липса на необходимост с оглед
доказателствената цел, която ответникът сочи в Отговора, тъй като в случай
че се различават от подписаното от свидетеля като участник в протокола за
ПТП изявление, би следвал извод за недостоверност на дадените от този
свидетел показания, предвид обстоятелството, че документът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила против ответника, но се ползва с такава по
отношение на свидетеля.
Според неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза, щетите са в причинна връзка с този механизъм на
произшествието.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От експертното заключение се установява, че средната пазарна
2
стойност на разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на
6 901,70 лв., което е значително повече от изплатеното от ищеца застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение.
Наредба № 24 /2006 г. за задължителното застраховане, на която се
позовава ответникът, не се възприема от съда за приложима в случа. От една
страна, Наредба № 24 на КФН е приложима в случаите, когато увреденото
лице е предявило претенцията си пред застрахователя по застраховка
гражданска отговорност, т.е. при първоначално определяне на размера на
обезщетение. Тази наредба е задължителна за застрахователните дружества,
но не и за съда при преценка на основателността на регресна претенция.
От друга страна, съгласно чл. 4 от Методиката (Приложение № 1 към
чл. 15, ал. 4), тази методика се прилага само като минимална долна граница,
и то в случаите когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и
за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка .
Следва, че Методиката по наредбата подлежи на съобразяване единствено
относно следващия от нея гарантиран минимален размер на обезщетението.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че в случая дори
при изчисления според Методиката по наредбата, следващото се обезщетение
е в размер на 4 265,03 лв., което също надвишава размера на изплатеното от
ищеца застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение.
Следва, че изплатеното от ищеца в размер на 2937,17 лв.
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на автомобил
„м*************** 5“ с рег.№ СВ ////// КС е съобразено с нормата на чл. 386,
ал. 2 КЗ и предявената регресна претенция, съответно предявеният иск се
явяват изцяло основателни – за сума в размер на 2937,17 лв., включващи
застрахователно обезщетение в размер на 2922,17 лв. и 15 лв. –
ликвидационни разноски.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е
изцяло основателна – за 647,49 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ДАд****************Е“ АД с ЕИК ///////////////////////////
да заплати на „б******С” АД с ЕИК /////////////////// , на основание чл. 411 КЗ,
сумата 2 937,17 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение,
изплатено от „б******С” АД в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“ за щети на автомобил „м*************** 5“ с рег.№ СВ ////// КС,
3
причинени от застрахования при ЗАД ДАд****************Е“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил
„Т*************” с per. № СВ 5987 СВ при пътно-транспортно
произшествие от 05.06.2021 г. (с включени 15 лв. – ликвидационни разноски),
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на исковата молба (05.09.2022 г.) до окончателното изплащане, както
и сумата 647,49 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4