Решение по дело №73/2020 на Районен съд - Шумен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

65/6.2.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На шести февруари две хиляди и двадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

 

                                                                                Председател: Пл.Недялкова

                                               

Секретар:Ц.К.

Прокурор: К. Киряков

Като разгледа докладваното от районния съдия

Административно  наказателно  дело №73 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.378  от НПК.

На 01.08.2019г. от Районна прокуратура гр.Шумен е внесено в РС - гр.Шумен предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Е.Р.Е., ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият редовно призован, не се явява лично. Явява се адв. С.Т., редовно упълномощена. Изразява становище да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно моли за налагане на наказание в минимален размер.

Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: 

През 2013 г. обвиняемия Е.Р.Е. напуснал пределите на Р. България и заживял постоянно във Федерална Република Германия в гр. Касел. От 19.08.2013 г. той имал "обичайно пребиваване" в посочената държава. От момента на установяването си в тази държава, той се прибирал в Р. България епизодично, като престоят му в България бил годишно за около 30 дни.

През месец май 2018 г. обвиняемият се върнал в България, за да си изкара дубликат на СУМПС, което бил изгубил. На 23.05.2018 г. отишъл в сектор "ПП" при ОДМВР гр. Шумен, за да подаде документи за издаване на дубликат на СУМПС, въпреки, че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в Германия. Предвид наличната нормативна уредба - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП: "Свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация ..." същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде ново българско свидетелство за управление на МПС, включително и дубликат.

Така на 23.05.2018 г. в гр. Шумен, обв. Е. подал декларация  на гише в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен, в която потвърдил неистина, а именно - удостоверил обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Посочената декларация обвиняемият подписал лично и я подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС с № 2974/23.05.2018 г. /л. 13/, като същите били приети и обработени от служител в сектор "ПП" при ОДМВР - Шумен. На 31.05.2018 г. обв. Е. получил издаденото му въз основа на подадените документи СУМПС с № *********  и на 03.06.2018 г. отново напуснал пределите на Р. България през ГКПП Русе „Дунав мост".

От заключението на изготвената от НТЛ при ОДМВР гр. Шумен съдебно - почеркова експертиза - Протокол № 284/19.12.2019 г. на се установява, че подписа срещу „Декларатор" в Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I- 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от 23.05.2018 г. принадлежи на обв. Е.Р.Е..

Обстоятелството, че лицето  повече от 185 дни  е пребивава в друга държава  се доказва от събраните гласни доказателства. Установи се, че обвиняемият със семейството си  живее в Германия от години. В България се прибира веднъж годишно за около 1 месец. Касае се за един много кратък период, който е значително по-къс от предвидения в закона период от 185 дни, за да може да се приеме, че той е пребивавал обичайно на територията на България към момента на подаване на декларацията. При тези обстоятелства, към момента на подаване на декларацията,  не може да се приеме, че обвиняемият е пребивавал обичайно на територията на  Р България, поради което съдът намира за безспорно доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване  на обв.Е. не е било в Р България, поради което от обективна страна е осъществен състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК. Доказва се и субективна страна. Бланката на декларацията представлява предварително утвърден образец, в който  под формата на „забележка“ дословно е изписан §6 т.46 от ЗДвП, съдържащ легалното определение  на понятието „обичайно пребиваване  в Република България“, поради което обвиняемият е бил наясно с това понятие. От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено под формата на пряк умисъл, тъй  като  е съзнавал, че декларира неверни факти относно  обичайното  си  местопребиваване. Наясно е, че от години живее трайно на територията на **** със семейството си, но въпреки това е подписал изрична декларация, че обичайното му пребиваване е в Р България.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че Е.Р.Е. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.

Не са налице основания за приложението и на чл.9, ал.2 от НК, тъй като в случая не могат да се направят изводи за липса на обществената опасност на деянието или за нейната незначителност.  Въз  основа  на  подадената  от обвиняемия декларация  е  издадено  свидетелството  за управление  на  МПС, с което е нарушен реда за издаване на СУМПС, поради което и не може да се приеме, че това деяние само формално осъществява признаците на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, без да се отличава с някаква обществена опасност.

За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или  глоба. Обвиняемият, която е пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и  в резултат на деянието няма нанесени съставомерни   имуществени вреди, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност,  добросъвестното му поведение, което следва да бъде отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно - 1000лв.

 По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Приложените по делото Декларация по по чл 151, ал.5 от ЗДП, в оригинал,  съдът върна на сектор ПП при ОДМВР – Шумен.

 На обвиняемия бяха възложени  направените в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице и извършен писмен превод на документи в размер на 148.98 лева.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА  обвиняемия Е.Р.Е., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, местоживеене ****, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, основно образование  ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че  на 23.05.2018г. в гр. Шумен, сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДП, се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - за удостоверяване на обстоятелствата, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК  ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ  И МУ  НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда / лева.

ВРЪЩА на сектор ПП при ОДМВР – Шумен приложената по делото Декларация по чл 151, ал.5 от ЗДП, в оригинал.

ОСЪЖДА Е.Р.Е., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 148.98 лева.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

                                                         Районен   съдия: