№ 74
гр. Кюстендил, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело №
20211500100397 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Адвокат Н.М. – САК,
в качеството му на процесуален представител по пълномощие на С. ИЛ. ИЛ. против ЦВ. СТ.
К. и ЕР. С. ИЛ. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител ЦВ. СТ.
К., с която е предявен иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за признаване на
установено по отношение на ответниците, че ищецът не е биологичен баща на малолетното
дете ЕР. С. ИЛ., роден на 25.12.2009 г., към който момент ищецът и ответницата са имали
сключен брак.
От изложението в исковата молба става ясно, че ищецът през 2007 г. е заминал на
работа в Чехия, където работи и понастоящем. Изрично сочи, че в периода 2008 - 2009 г. са
живели разделени с ответницата, тогава негова съпруга и не са имали интимни отношения,
като акцентира, че това касае и вероятния период на зачеване. Съответно, знаел е за
бременността на ответницата и узнал за раждането на детето. не са изложени никакви
обстоятелства относно узнаване на последния факт в друг / по-късен/ момент. Твърди, че
въпреки основателните си съмнения в произхода на детето откъм баща и доколкото
интересите на малолетния налагали да има установен произход, ищецът твърди да е
припознал детето. Без да уточнява конкретно твърденията си откъм време, в исковата молба
е посочено и, че след раждането на детето субективната увереност у ищеца, че не може да
бъде баща на детето са се засилили. Ответницата уверявала ищеца, че с негови замразени
клетки по повод предишни медицински, физиологични и биологични изследвания е
осъществено зачеването на детето.
С определение от 29.11.2021 г., постановено по настоящото дело на основание чл.
129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, поради констатирана нередовност
на същата съобразно изискването на чл. 127, ал.1, т. 2 от ГПК, като на ищеца са дадени
указания, да конкретизира твърдението си в исковата молба кога като време е бил уверен
/твърдяната засилена увереност/, че не би могъл да е биологичен баща на малолетното дете
и въз основа на какви конкретни обстоятелства, както и да посочи, ако съществуват
конкретни обстоятелства, опровергаващи бащинството, които да са узнати по-късно по
1
независещи от него причини и ако такива обстоятелства са налице, кога са узнати. Следвало
е да конкретизира и твърдението си относно получената от ответницата информация, че
детето е заченато при условията на асистирана репродукция / съществуват ли категорични
данни в медицинска документация, че детето е родено в резултат на асистирана
репродукция и ищецът давал ли е информирано писмено съгласие за това/.
Постъпила е молба за отстраняване на нередовностите, в която не са изложени
обстоятелства, различни от горепосочените, респективно и тези вече изложени в исковата
молба. Не са изложени и никакви твърдения за това, че са налице други обстоятелства,
опровергаващи бащинството, които по независещи от ищеца причини са узнати в по-късен
момент. Напротив, отново в допълнителната молба е посочена невъзможността детето да
бъде заченато от ищеца, поради липса на интимни отношения между съпрузите, живеещи
разделено – в различни държави за горепосочения период от време, обстоятелство известно
за ищеца и обусловило увереността му, че не може да е биологичен баща на детето.
Конкретни твърдения за наличие на осъществени медицински манипулации за зачеване на
детето при условията на асистирана репродукция не са изложени, напротив сочи, се че се
касае до сложни процедури, надлежно нормативно уредени и без а твърди, че изискванията
свързани с това са осъществени.
Други уточнения с допълнителната молба не са направени.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена на
14.09.2021 г.
Предмет на разглеждане е иск, относно който разпоредбата на чл. 62 , ал. 1 от СК
визира преклузивен срок, в който искът може да бъде предявен, който срок е едногодишен –
искът може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Според цитираната разпоредба, ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати
по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на
една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие
на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.
Ищецът попада в кръга на лицата, които могат да оспорят бащинството на родения на
25.12.2009 г. ЕР. С. ИЛ.. Узнал е, че детето родено на горепосочената дата.
Отново следва да се посочи, че по делото не се съдържа нито едно твърдение за по-
късно узнаване на раждането на детето, нито пък за наличие на обстоятелства
опровергаващи бащинството, които ищецът да е узнал по-късно по независещи от него
причини. Точно обратното, твърденията на ищеца са, че е знаел за бременността на
съпругата си и за раждането на детето на посочената в исковата молба дата, както и за
съмненията още тогава у ищеца за възможността детето да е заченато от него, предвид
липсата на интимни отношения между съпрузите, а и невъзможността да е заченато при
условията на асистирана репродукция, при липса на изрично дадено от него информиран
съгласие, респективно неизвестност за ищеца надлежно такава процедура да е осъществена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 62, ал. 5 от СК, не се
2
допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана
репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването
й.
Следва извод, че ищецът е пропуснал преклузивния срок за предявяване на иска по чл.
62, ал. 1 от СК, тъй като исковата молба е предявена на 14.09.2021 г. Пропускането на
едногодишния срок по чл. 62, ал.1, изр. 2 от СК обуславя недопустимост на предявения от С.
ИЛ. ИЛ. против ЦВ. СТ. К. и ЕР. С. ИЛ. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител ЦВ. СТ. К. иск за оспорване на бащинството на родения на 25.12.2009 г. ЕР.
С. ИЛ. Недопустимостта на предявения иск обуславя недопустимост и на исковото
производство и поради това производството по делото следва да бъде прекратено, а
исковата молба върната.
Предявяването на иск по чл. 62, ал.1 от СК за оспорване на бащинството от
съпругът на майката на детето е ограничено от преклузивен едногодишен срок, който тече
от узнаване на раждането на детето. Предявяването на иска в този срок е абсолютна
процесуална предпоставка, обуславяща неговата допустимост, за чието наличие съдът следи
служебно във всяко положение на делото. Пропускането на този срок погасява правото на
ищеца да оспорва произхода от бащата, който следва от презумпцията по чл. 61, ал.1 от СК,
от акта за раждане или от припознаването. Както бе посочено, срокът по чл. 62, ал. 1 о СК е
абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск, за
която съдът следи служебно, като изтичането на срока води до липсата на тази предпоставка
и съответно погасява правото на иск, както в случая за ищеца.
Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено като
недопустимо, а исковата молба върната.
Воден на горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 397/2021 г. на КнОС, поради недопустимост на
предявения от С. ИЛ. ИЛ. против ЦВ. СТ. К. и ЕР. С. ИЛ. – малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител ЦВ. СТ. К. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК
и ВРЪЩА искова молба вх. № 1076/14.09.2021 г., с която е предявен след изтичане на
установения с чл. 62, ал.1, изр. 2 от СК преклузивен срок
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
3