Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ......./15.01 |
Година 2024 |
гр. София |
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VI-13 състав
|
на двадесет
и пети октомври |
Година 2024 |
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 615
по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане е предявен иск по чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 2 от Търговския
закон (ТЗ).
Ищецът „М.К.Г.” ООД
твърди ответникът У.Е.Ф. с адрес в Конфедерация Швейцария, да е издал в полза
на ищеца запис на заповед за сумата 250 000 евро, платима при предявяване.
Твърди се заповедта да е предявена на 20.09.2019 г., но сумата да не е платена
и се претендира сумата 250 000 евро според допуснато в съдебно заседание
на 25.10.2023 г. увеличение в размера на иска. Претендира се и законната лихва
върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени
на ответника У.Е.Ф. на 23.09.2021 г. на адрес ****, Променаде 10С, по реда на Конвенцията
за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела от 1965 г. (Конвенцията). По делото не се установява да е
постъпил отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
– адв. П., писмено поддържа иска.
Ответникът призован за съдебно заседание по реда на
Конвенцията на 10.07.2023 г., не изпраща представител и по делото не е
постъпило изявление по съществото на спора.
Съдът като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на
страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представеното в заверено копие писмено доказателство (л. 4 от делото) се установява,
че на 20.09.2019 г. в гр. София У.Е.Ф., роден на *** г. в Апенцел, Швейцария,
притежаващ л..к. № Е ****издадена на ****г. е подписал документ, наречен запис
на заповед, платим на предявяване без протест и разноски, в който е посочено,
че срещу представянето на записа на заповед безусловно и неотменимо се
задължава да плати на „М.К.Г.“ ООД ЕИК ****или на негова заповед, сумата
250 000 евро.
Съгласно
чл. 564 от Търговския закон формата и съдържанието на записа на заповед се
определят от мястото, където е подписан. Приложеният по делото сочи това да е
станало на територията на Република България, поради което приложим е
българският закон. Писменото изявление отразява предписаните с чл. 535 ТЗ
реквизити на абстрактната едностранна сделка – документът е наречен "запис
на заповед", а този текст се съдържа и в неговото съдържание на езика, на
който е написан. Изявлението отразява безусловно обещание да се плати посочена
в документите парична сума. Падежът е определен според изрично предписан начин
с чл. 486 ал. 1 т. 1 ТЗ. Указани са мястото на плащане, името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати, датата и място на издаване.
Документът носи и подпис за лице, поето задължението. Следователно, налице са предвидените
от закона предпоставки за възникване на менителнично задължение.
Ответникът
не твърди и от наличните по делото доказателства не следва обстоятелство, с
което правовият ред свързва погасяване на така възникналото задължение, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По
претенцията за законна лихва
Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение
от правилата за предявяване на иск досежно формирано в рамките на исковото производство
вземане за лихва. По силата на това правило съдът е призван да утвърди
същестуване на акцесорното вземане без да дължи да го индивидуализира по
размер. Процесуалният закон не определя обуславящите това вземане обстоятелства
нито неговото съдържание, поради което, на общо основание, приложим е
материалният закон.
Менителничното задължение е парично, а нормата на
чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че несвоевременното изпълнение
на парично задължение поражда вреда и предписва механизъм за нейното
остойностяване. С оглед нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД забавеното
изпълнение ангажира длъжника да престира дължимото ведно с обезщетението за
забава. Следователно, присъдената сума е дължима ведно със законната лихва до
пълното й погасяване.
По разноските
При
установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдав възложени и
направените от ищеца разноски по делото
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
У.Е.Ф. роден на *** г. в Апенцел,
Швейцария с адрес по делото: ****, Променаде 10С, да заплати на „М.К.Г.“ ООД,
ЕИК ****със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на основание чл. 538 ал. 1 вр. чл. 481 ал. 2 ТЗ
сумата от 250 000 евро – задължение по запис на заповед от 20.09.2019 г.,
издаден и платим в гр. София, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД
от 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 19558,30
лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: