Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4083
гр. Пловдив, 15.06.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1417 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.276 – чл. 283
от Закона за изпълнение на наказанията а задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искане на Н.А.А., с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.276 от ЗИНЗС да му се осигури преглед и лечение във
връзка със заболяването му Анкилозиращ спондилит - гръбначно—периферна форма.
В съдебно заседание А. сочи, че от както е в
затвора - от месец май не са му правили преглед. Посочва, че е ходил при лекаря
в затвора, но той му казал да мине следващата седмица и го е изгонил, а след
разговор с началника на затвор Пловдив, същият му е казал да напише молба. А.
сочи, че е написал такава молба, но тя е изгубена от лекаря. А. твърди, че в
момента е на болкоуспокояващи и че има нужда от преглед и лечение.
Ответникът - началник на Затвора Пловдив,
чрез процесуалния си представител, оспорва искането и счита същото за
неоснователно, доколкото не е налице бездействие. Сочи, че не възразява да се
обърне внимание на здравето на А., който да бъде изведен за преглед, но
поддържа че за това си има ред.
Искането е допустимо, тъй като възможността
за предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда от лицето,
което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл.3
от ЗИНЗС. Разгледано по същество, същото е основателно.
Съдът,
като се запозна с искането и събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че Н.А.А. е бил през
различни периоди в затвора Пловдив, където е и в момента считано от 18.05.2022 г.
От доказателствата по делото и от цялата
медицинска документация се установява, че А. страда от: Анкилозиращ спондилит –
гръбначно -периферна форма; Глаукома; и от Хипертонична болест на сърцето.
Оплакванията на А. в конкретния случай са по отношение на заболяването
Анкилозиращ спондилит - гръбначно—периферна форма, като в тази насока по делото
са представени: Епикризи за проведено лечение в периодите от 24.07.2019г. до
30.07.2019г., от 04.10.2019г. до 08.10.2019г., от 17.01.2020г. до 20.01.2020г.;
Лист за диспансерно наблюдение с дата 19.07.2021г.; Протоколи за предписване на
лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК; Резултати от лабораторни изследвания;
Направление за хоспитализация от 19.09.2019г.; Амбулаторен лист от 11.10.2018г.
и др.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.276 от ЗИНЗС, всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия
и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3;
2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение
на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт
задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1
да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
ал.2, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Видно от посочените разпоредби,
основателността на искането по чл.276 от ЗИНЗС се обуславя от установяването по
делото, че ответникът извършва действия или бездействия, които съставляват
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и не са преустановени, респективно не
са извършени до момента на приключване на устните състезания.
В конкретния случай нарушаването на забраната
по чл.3 от ЗИНЗС според оплакванията и исканията на А. се изразява в това, че
органът по изпълнение на наказанието не му предоставя възможност за провеждане
на преглед и лечение във връзка със заболяването му Анкилозиращ спондилит -
гръбначно—периферна форма.
От приобщените писмени доказателства по
делото се установява, че в различните периоди на пребиваване на Н.А. *** е
изпращан на преглед и лечение в Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Свети
Георги“. От приложеното по делото становище на лекар-ординатор П.С.се
установява, че за здравословното състояние на Н.А. са вземани навременни и
адекватни медицински мерки, при предишния му престой в Затвор – Пловдив и че в
момента се прави необходимото за неговото здравословно състояние. В становището
не се посочва какво точно се прави в момента за здравословното състояние на А..
Нормите на чл.128 и сл. от ЗИНЗС
регламентират медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода-
лечебните заведения към тези места, профилактичната дейност и насоките на
медицинското обслужване на лишените от свобода, снабдяването с лекарства,
здравния контрол и хигиената в местата за лишаване от свобода. Според чл.135,
ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода се
изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни
заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания. В ал.2 е посочено, че изпращането на лишени от свобода за лечение
в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със
заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския
център. При тази законова регламентация съдът приема, че изпращането за
преглед, както и лечението в лечебни заведения извън местата за лишаване от
свобода се осъществява посредством волеизявление на началника на затвора, което
представлява административен акт.
От доказателствата по делото, е видно че
затворническата администрация не е положила дължимото поведение и не е оказала
медицинско обслужване на А. от последното му постъпване в Затвора – Пловдив на
18.05.2022г., отговарящо на неговото здравословно състояние. Предвид характера
на заболяването Анкилозиращ спондилит - гръбначно—периферна форма, прегледът
следва да се извърши от специалист ревматолог (така както е посочено в
приложените по делото епикризи). А това какво следва да бъде лечението, следва
да се установи и съобрази от съответното медицинско лице – специалист
ревматолог, съобразно моментното му състояние и изследвания.
Налага се извод, че администрацията на
Затвора – Пловдив не е изпълнила изцяло задълженията си, поради което искането
е основателно.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал. 2, т. 2
от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив незабавно да осигури по отношение на Н.А.А.
медицински преглед от специалист ревматолог във връзка със заболяването
Анкилозиращ спондилит - гръбначно—периферна форма и при необходимост да започне
лечение, каквото е необходимо по преценка на лекуващия лекар.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен
срок от обявяването му пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/