Решение по дело №342/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2023 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20237150700342
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

396 /19.6.2023г.

гр. Пазарджик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                         Председател:  Десислава Кривиралчева

              Членове:   1.   Георги Видев

                                                        2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Десислава Ангелова и при участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 342 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на директора на Oфис /Дирекция/ за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив против Решение № 118 от 28.02.2023 г., постановено по нахд № 1720/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 675389-F682548 / 11.11.2022 г. на директора на Офис /Дирекция/ за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от същия закон на „Надежда Травел БГ“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът – директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив – моли да бъде отменено обжалваното решение и наказателното постановление или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.  Излага съображения за нарушения на закона, като твърди и нарушение на процесуалните правила. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Ответникът – „Надежда Травел БГ“ ООД – оспорва жалбата също чрез процесуален представител в проведеното съдебно заседание, както и в представен писмен отговор. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение. На свои ред претендира разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел,  че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин извършването на вмененото на настоящия ответник нарушение – неподаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат данъчният оборот от 50 000 лв.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

            Правилно е направеното от него тълкуване на понятието „доставка на обща туристическа услуга“, което следва да се приложи към извършените от ответника в качеството му на туроператор еднодневни екскурзии до Одрин, в резултат, на което изчисленията, направени от вещото лице сочат, че той не е достигнал необходимия облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС през данъчния период, за който му е вменено това.

            Действително цитираното от съда решение на Съда на Европейския съюз (Van Ginkel), се отнася до сходен случай на единична услуга, изразяваща се „единствено в предлагане на място за настаняване“, в който случай Съдът е приел, че също е приложим специалния режим за облагане на доставките на обща туристическа услуга. Очевидно единствено предлагането на еднодневна екскурзия с организиран от туроператора транспорт представлява аналогичен случай на казуса, разгледан от СЕС и съответно за него също следва да е приложим специалния режим за облагане на доставките на обща туристическа услуга.

            Правилно районният съд се е позовал и на задължителното за органите на НАП Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. на министъра на финансите, предвиждащо, че в специалния ред на облагане на туристическите услуги се включват не само основните, а и допълнителните туристически услуги „дори и ако туроператор доставя само единична услуга, а не пълен пакет“. Безспорно организираните от ответника еднодневни екскурзии от Пазарджик до Одрин и обратно представляват единични туристически услуги, които следва да се обложат по специалния ред. Тъй като именно при прилагането на този ред по отношение и на тях са извършени изчисленията на вещото лице, то правилно съдът е кредитирал заключението му, което е стигнало до извода за липса на достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 01.01.2022 г.

Неоснователни са възраженията на касатора:

Неправилно е становището му, че от разпоредбите на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС и § 1, т. 59 и т. 90 от ДР на Закона за туризма следва, че за да е налице доставка на обща туристическа услуга е необходимо освен превоза на пътници да има предоставена и друга туристическа услуга. Посочените разпоредби предвиждат следното:

Доставка на обща туристическа услуга

Чл. 136. (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.

§ 1. По смисъла на този закон:

59."Туроператорска дейност" е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел.

90. "Туристически услуги" са:

а) превоз на пътници;

б) настаняване, което не е неделима част от превоза на пътници и не е за жилищни нужди;

в) отдаване под наем на автомобили по смисъла на § 6, т. 12, букви "а" и "в" от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, на други моторни превозни средства по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г., бр. 17 от 2015 г., бр. 69 от 2016 г. и бр. 1 от 2017 г.) или на мотоциклети, за които се изисква свидетелство за управление, валидно за категория А съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата;

г) всяка друга туристическа услуга, която не е неразделна част от туристическата услуга по смисъла на букви "а", "б" или "в".

Видно от разпоредбите е от една страна, че превозът на пътници представлява туристическа услуга, тъй като е предоставена от туроператор, какъвто е ответника. В тази връзка е неоснователно възражението, че процесните еднодневни екскурзии представляват транспортни такива по смисъла на Закона за автомобилните превози. От друга страна, разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС говори в множествено число за предоставянето от туроператор на стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които то се възползва пряко, като сочи, че в този случай се счита, че е налице една доставка на обща туристическа услуга. Но това означава единствено, че ако са налице повече туристически услуги то е налице обща туристическа услуга. Т.е. разпоредбата не поставя ограничението в случай, че е налице една туристическа услуга (какъвто е процесният случай), то също (и дори на по-голямо основание) да е налице една доставка на обща туристическа услуга. Аналогично е и съдържанието на цитираните в касационната жалба разпоредби на относимите директиви, като от тях също не следва, че превозът на пътници сам по себе си не представлява обща туристическа услуга.

Несъстоятелно е и възражението за неотносимост на решението Van Ginkel на СЕС, тъй като то се отнася до предоставяне на услуга по настаняване и нощувка, а не на такава по превоз на пътници, какъвто е процесният случай. Както е посочено и по-горе съществената прилика е, че решението Van Ginkel се отнася до единична туристическа услуга, какъвто е и настоящият казус и изводът на Съда е, че в такива случаи също е налице доставка на обща туристическа услуга.

Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил в решението си всички негови доводи, включително цитираната съдебна практика на СЕС. Районният съд действително не е коментирал двете цитирани решения на СЕС но това само по себе си не представлява значително процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на решението. Това е така, тъй като съдът е цитирал друго решение на СЕС (Van Ginkel), което именно е възприето от министъра на финансите, като основополагащо и на негова основа, той е направил извода, че специалният ред на облагане на туристическите услуги се прилага „дори и ако туроператор доставя само единична услуга, а не пълен пакет“. Безспорно е (съгласно чл. 10, ал. 6 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗНАП), че този извод за начина на облагане, изложен в Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. на министъра на финансите е задължителен за органите по приходите, а от там и за данъчно задължените лица, а и за съда, когато въпросът е отнесен до него. При това положение, районният съд правилно е приел за меродавно решението Van Ginkel и макар и мълчаливо е приел за неотносими цитираните от административнонаказващия орган съдебни решения. Поради това следва да се приеме, че съдът преценявайки доводите на страните е направил обоснована правна интерпретация на събраните доказателства.

Неправилно е възражението, че съдът е следвало да се съобрази с акта за регистрация по ЗДДС, в който е прието, че въпросните транспортни услуги са облагаеми по общия ред и който акт не е бил обжалван от данъчно задълженото лице. Производството по издаване на акт за регистрация по ЗДДС (както и проведеното след това ревизионно производство) е отделно и различно административно производство от процесното административнонаказателно  производство и съдът по никакъв начин не е обвързан от издадения в резултат на него акт за регистрация независимо дали е влязъл в сила или не. Аналогично съдът не е обвързан и от посоченото от касатора Разяснение изх. № 15-00-20 от 26.03.2018 г., което няма задължителна сила, за разлика от Указание № УК-2 от 10.07.2012 г. на министъра на финансите, на което той се е позовал и което е обвързващо съгласно закона.

Ирелевантно е и възражението за наличие на нарушение, доколкото според вещото лице ответникът е достигнал общ оборот от над 50 000 лв. на 30.06.2022 г., а заявлението му за регистрация по ЗДДС е подадено на 26.09.2022 г. Дори и да е налице такова нарушение то е извършено в по-късен период и извършването му не е вменено на ответника. Вместо това с процесните АУАН и НП е констатирано реализиране на необходимия облагаем оборот за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и съответно е прието, че той е извършил нарушение затова, че не е подавал заявление за регистрация до 07.01.2022 г., което представлява друго нарушение евентуално реализирано на по-ранна дата.

Следователно, е правилен изводът на районния съд, за липса на извършено нарушение, т.е. решението е постановено в съответствие със закона. Не се установиха и допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Напротив, съдът е събрал всички допустими и относими доказателства и като е разгледал основните доводи на страните е извел правилният извод за недоказаност на вмененото нарушение. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за разноски. Следва да му бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение от 400 лв., което е минималното такова предвидено в закона.

Предвид гореизложеното съдът

 

    Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 118 от 28.02.2023 г., постановено по нахд № 1720/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено Наказателно постановление № 675389-F682548 / 11.11.2022 г. на директора на Офис /Дирекция/ за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 96, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 178 от същия закон на „Надежда Травел БГ“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Осъжда Националната агенция за приходите да заплати на „Надежда Травел БГ“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                    Председател: /п/

 

                                                                                     Членове:     1. /п/

 

                                                                                                         2. /п/