№ 18161
гр. ..., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110168490 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
1
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Установено е по делото от представените писмени доказателства
/нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот/, че ответникът е
собственик на имот – апартамент ..., находящ се в гр...., ....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. ОУ на ... са публикувани и
разгласени по съответния ред, а доводите в противната насока, поддържани от
прцесуалния представител на ответника, са неоснователни.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
2
изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.
Отчитането на доставената ТЕ е извършвано след реален отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите, да което са съставени протоколи подписани
от потребител. Вещото лице сочи, че начислените суми за ТЕ – за отопление,
сградна инсталация и БГВ, съответстват на реалния отчет на уредите, като в
процесния период ответникът не е осигурил достъп до имота, удостоверено в
съставени по надлежния ред протоколи.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в топлоснабдения имот е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени и възлизат на исковите
суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Исковете са основателни и доказани в пълните им предявени размери, в
които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла
върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е
постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери съответно по чл.25 и чл.13 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. Р. ЕГН: ********** гр. ..., ...,
3
дължи на ... АД ЕИК: ... гр. ..., ..., ..., сумата от 682,00 лева – главница за доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот - апартамент ..., находящ се в гр...., .... ведно със законна лихва
от 05.07.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
09.07.2019г. до 02.06.2021 г. в размер на 92,07 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 45202/2021г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. ЕГН: ********** гр. ..., ..., да заплати на ... АД ЕИК: ...
гр. ..., ..., ..., сумата от 75.00 лева – разноски в заповедното, както и 1 075 лева –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4