Решение по дело №1340/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 452
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20185530201340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    25.06.2018 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на тридесет и първи май                                            две хиляди и осемнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1340 по описа за 2018 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 година на Началник отдел „КПК” в ТП на НОИ, град Стара Загора, с което на М.П.Ж., ЕГН **********, на основание чл.349, ал.3 от КСО е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева, за допуснато административно нарушение по чл.48б от КСО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № НГ-1-23-00403056 от 19.04.2018 година на Началник отдел „КПК” в ТП на НОИ, град Стара Загора, с което на М.П.Ж., ЕГН **********, на основание чл.349, ал.3 от КСО е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева, за допуснато административно нарушение по чл.48б от КСО.

                        В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Крумова - Желева, намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На М.П.Ж. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 03.04.2018 година, за това, че Ж., в качеството си на главен счетоводител, не е спазила срока за предоставяне на документи за изплащане на обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО за остатъка до 410 календарни дни, регламентирани в нормата на чл.48б от КСО за лицето Юлия Цочева Вълчевска-Грудева, която е наета по трудов договор в училището където Ж. изпълнява длъжността – главен счетоводител. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.48б от КСО. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражението е разгледано от АНО и е прието за неоснователно. 

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателката, на основание чл.349, ал.3 от КСО е наложено предвиденото в закона административно наказание в минимален размер –„глоба” в размер на 100 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Съгласно нормата на чл.48б от КСО, осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на НОИ, документите и данните за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане в срока по чл.40а, т.1, а самоосигуряващите се лица – до 10 число на месеца, следващ този от който се иска изплащане на обезщетението. При допуснато административно нарушение по силата на чл.349, ал.3 от КСО за виновното длъжностно лице е предвидено съответното административно наказание – глоба в размер от 100 до 1000 лева за всеки отделен случай.

                        От доказателствата по делото се установява, че лицето Юлия Вълчевска-Грудева на 16.06.2017 година с вх.№ 5637 е подала заявление до директора на 12-то ОУ „Стефан Караджа” град Стара Загора за ползване на отпуск на основание чл.163, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.45, ал.1, т.2 от НРВПО считано от 17.06.2017 година. Със заповед № 1357/16.06.2017 година на лицето е разрешено ползването на отпуска. Едва на 01.08.2017 година в ТП на НОИ Стара Загора от осигурителя е подадено удостоверение за обстоятелствата по заявлението на Вълчевска-Грудева. В тази връзка съгласно чл.12 от НПОПДОО удостоверенията относно правото на Вълчевска-Грудева се представят от осигурителя до 10 число на месеца следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. Следователно в разглеждания случай не е спазен законовия срок

                        В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е допуснала описаното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение. Това се потвърждава по несъмнен начин от съставения АУАН, разпита на свидетелите и приложените към административно-наказателната преписка доказателства. Това на практика не се оспорва и от жалбоподателя. Изтъкват се доводи единствено и само, за приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН и неспазени законови срокове при реализиране на административно-наказателната отговорност. Съдът намира доводите в тази насока за неоснователни. В конкретния случай няма основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажен случай. Допуснатото нарушение е формално. Неговата тежест е висока, предвид обществената опасност и характера на засягане на осигурителната система на страната. Ненавременното подаване на информацията от работодателя/осигурител е свързано със забавяне, респективно затруднения при определяни и изплащане на паричното обезщетение. Действително нарушението е извършено за първи път от страна на жалбоподателката, но това не може да определи прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, съдът намира, че в разглеждания случай, не е изтекъл тримесечния срок за съставяне на АУАН. Съгласно нормата на чл.34 от ЗАНН, този срок започва да тече от момента на открива на нарушителя, а в разглеждания случай последния е открит от датата на проверката и съставяне на констативния протокол. В случай административното нарушение е извършено на 11.06.2017 година, а виновното длъжностно лице е открито на 28.03.2018 година при извършената проверка и съставения констативен протокол послужил като основание за издаване на процесния АУАН. Също така съдът намира, че от друга страна при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са всички процесуални изисквания на закона, конкретизиращи дадено деяние като административно нарушение, правилно е приложен както материалния, така и процесуалния закон.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.48б от КСО. В тези случаи по реда на чл.349, ал.3 от КСО е предвидено наказание – глоба в размер от 100 до 1000 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, както и това, че нарушението е извършено за първи път, административно наказващия орган съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения от закона минимум.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: