№ 20736
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110165822 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, срещу В. Д. В., с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника че дължи сумата от 1419,13 лв., от които 1147,55 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. София, общ. Люлин, ............. и дялово разпределение за
периода от м.05.2016 г. до м.06,2017 г„ ведно със законната лихва от 20.01.2020 г. до
изплащане на вземането, 271,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
10.01.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в
1
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2369/2020г.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
2
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени
с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС.
От представената по делото заповед № ЖН-04-15/23.03.2015 г., издадена от
Столична община - р-н „Люлин“, се установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, ответникът е бил настанен в общинско жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 738, вх. Б, ет. 8, ап. 106, с оглед на което
съдът намира, че ответникът е придобил качеството “наемател” на общински
недвижим имот. От представеното по делото заявление – декларация от 02.04.2015 г.
се установява, че ответникът е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита
партида на негово име относно процесния имот. С оглед на изложеното съдът намира,
че ответникът е придобил качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие.
Следователно се установи, че през процесния период ответникът е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.
№183702, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
3
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Нелбо“ АД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на
вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми
за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период ФДР
„Нелбо“ АД е извършвала дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки
за дялово разпределение за абонатен №183702. Установява се още, че през процесния
период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на претендираната сума от ищеца в размер на 1147,55 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 30.06.2017 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимата сума за ползвана топлинна енергия за
процесния период, не е ангажирал доказателства за извършени плащания, поради
което предявеният иск се явява основателен в цялост.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на
"Топлофикация София" ЕАД от 2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от
2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и
4
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми
в 30- дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1
от Общите условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. Липсват обаче доказателства от ищеца за публикуване на
задължението по общата фактура за конкретния абонатен номер и топлоснабден имот.
Поради това акцесорните претенции за забава, начислена върху задълженията за
доставена и незаплатена топлинна енергия за исковия период, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 588,99 лв., представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство.
Доколкото ответникът не претендира разноски, не се следва присъждането им.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу В. Д. В., ЕГН: **********, адрес: пк. 1336 гр.
София, общ. Люлин, ............., че ответникът дължи на ищеца следната суми: 1147,55
лв. лв. - главница за реално потребената и неизплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 271,58 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2017 г. до 10.01.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН: **********, адрес: пк. 1336 гр. София, общ. Люлин,
............., на основание чл.78, ал.1 от ГПК , да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
5
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б,
сумата в размер на 588,99 лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Нелбо“ АД.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 2369/2020г. на СРС, 142 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6