№ 4050
гр. Варна , 09.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503146 по описа за 2020 година
и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Х. Й. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Е. Стратиева от АК-Варна, срещу Решение № 3489/27.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 788/2020 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) е отхвърлен
предявения от въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б.Х.К. от гр. Варна, починала в хода
на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна; М. С. Н. от с. Страшимирово,
Варненска област и Н. Б. Н. от гр. Варна, положителен установителен иск за собственост за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. от гр. Варна е
собственик на 1 / 2 ид.част от имот, представляващ ПИ с идентификатор № 04426.502.155 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, ул. „Марица“ № 39, с площ по скица от 459 кв. м., при граници на имота: ПИ с
идентификатори – 04426.502.154; 04426.502.171; 04426.502.156 и 04426.502.153, при
твърдения за придобиване на собствеността по давност, въз основа на владение,
осъществявано в периода от 1994 год. до датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020
г.; 2) е отхвърлен предявения от въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б.Х.К. от гр. Варна,
починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна, и срещу М.
С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област положителен установителен иск за собственост
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. е собственик
на 1 / 2 ид. ч. от построената в поземления имот с идентификатор 04426.502.155 по КК на с.
Близнаци, Варненска област еднофамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща
обект с идентификатор 04426.502.155.1 по КК на с. Близнаци, Варненска област, с площ от
57 кв. м. и РЗП от 117, 09 кв. м., състояща се от приземен етаж с площ от 57 кв. м. и втори
етаж с площ от 60, 09 кв. м., основан на твърдения за придобиване на собствеността по
давност, въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 г. до датата на подаване
на исковата молба- 22.01.2020г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
1
необсъждане на приети по делото писмени доказателства, до неправилна преценка и анализ
на събраните по делото доказателства, както и до недопускане на своевременно поискани от
ищеца доказателства за установяване на факти от значение за спора. Твърди се в жалбата, че
неправилно съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответниците свидетели и
въз основа на тях е формирал решаващите си изводи за неоснователност на иска, а е
игнорирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, без да отчете близката
родствена връзка между ответниците и ангажираните от тях свидетели. Не са обсъдени
писмените доказателства, от които е видно, че майката на ищеца и на ответницата Бистра
Колева се е разпоредила в полза на последната с всички, притежавани от нея имоти и
ищецът е бил лишен от имущество от своята майка именно защото той не е допускал сестра
си в процесния имот. В тази насока са и показанията на ангажираните от него свидетели,
които заявяват, че не са виждали ответницата Бистра Колева в имота на брат и – Светослав
́
Йорданов, който е своил имота и го е считал за свой собствен.
́
Не е отчетено също, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост и независимо, че има обособен вход, различен от входа за
жилищния етаж, той е принадлежност към жилищния етаж и винаги се е ползвал от ищеца, а
ответницата Бистра Колева никога не е живяла там.
Не е взето под внимание също и признанието на ответницата Бистра Колева на неизгоден за
нея факт, че през 2006 год. същата е напуснала село Близнаци през 2006 год. и със
семейството си се е преместила да живее в гр. Варна, при което дори и да се приеме, че до
2006 год. ищецът не е своил целия имот, то в периода след 2006 год. до 2019 год. – когато
́
ответницата Бистра Колева се е разпоредила в полза на другите двама ответници с идеални
части от процесния имот са минали повече от 10 години, през които ищецът е упражнявал
фактическа власт и върху нейната 1 / 2 идеална част от имота с намерение за своене, поради
което я е придобил по давност.
Твърди се също, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният
съд не е допуснал поискани своевременно от ищеца (още с исковата молба) доказателства
относно подлежащи на доказване факти, които са от значение за спора, а именно: че през
периода, през който ищецът твърди да е упражнявал владение върху целия имот
изключително за себе си, включително и върху притежаваните от сестра му – ответницата
Бистра Колева идеални части, той е извършвал подобрения, поради което е бил владелец и
на нейните идеални части, а не техен държател, в резултат на неправилна преценка на съда,
че наведените от ищеца твърдения за факти – извършвани от него подобрения в имота са
неотносими към предмета на спора.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете за собственост да бъдат уважени.
В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: 1) за допускане до разпит на двама свидетели при условията на
довеждане от ищеца (настоящ въззивник) за установяване на извършвани подобрения в
процесния имот; 2) за приемане на представено с въззивната жалба писмено доказателство –
протокол от 28.05.2001 год. за определяне на строителна линия и ниво за изграждане на
ограда, издаден от техническата служба на община Аврен.
Искането по по пункт 1 се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, а по т. 2 –
с пороци в доклада на делото, изразяващи се в „…пропуска на съда да укаже на ищеца и да
допусне доказателства в горния смисъл“, като в жалбата липсва аргументация (респ. не е
посочено) какъв е пропускът на съда и и какво съдът е следвало да укаже на ищеца.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. С. Н. и Н. Б.
Н. оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде
2
потвърдено. Оспорват и направените с жалбата доказателствени искания, твърдят, че са
преклудирани. Отделно от това навеждат, че въпросът за евентуални подобрения в
процесния имот е бил обстойно изследван и от събраните доказателства било установено, че
ищецът не е извършвал никакви подобрения, нито каквито и да било строителни дейности,
изразяващи се изграждане, надграждане и др. ремонти.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Ц. Н. К.
(правоприемник на починалата в хода на процеса Б.Х.К.) оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява бъде потвърдено. Оспорва и
твърдението на ищеца, направено за първи път във въззивната жалба, че приземният етаж не
съставлява не представлява отделен обект на правото на собственост, а е принадлежност
към жилищния етаж. Твърди, че приземният етаж е обособен в самостоятелно жилище, с
отделен вход, с баня и тоалетна, такива има и на втория етаж; двата етажа са независими
един от друг и реално представляват две обособени, самостоятелни жилища.
С оглед обстоятелството, че твърденията на ищеца, че приземният етаж не съставлява
самостоятелен обект на правото на собственост, са наведени за първи път във въззивната
жалба и с цел опровергаването на тези твърдения, с отговора на въззиваемата Ц. Н. К. е
представена частна техническа експертиза от 06.08.2001 год., възложена от ищеца и сестра
му – Б.Х.К. с цел извършване на доброволна делба на сградата, с искане за приемането и
приобщаването и като доказателство по делото.
́
С отговора са оспорени направените с жалбата искания за събиране на доказателства
във въззивната инстанция, като се настоява отхвърлянето им. Наведени са доводи, че дори и
от ищеца да са извършвани подобрения в процесния имот, те са неотносими към спора, а
представения с жалбата протокол за определяне на строителна линия и ниво за изграждане
на ограда от метална мрежа на колове, не доказвал, че оградата е изпълнена от ищеца и само
с негови лични средства.
Съдът като се запозна с делото, жалбата и подадените писмени отговори, намира
следното:
Искането на въззивника за допускане на гласни доказателствени средства за
установяване на твърденията му, че е извършвал подобрения в процесния имот е
основателно. Налице е хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК – искането е направено още с
исковата молба и неправилно е преценено от районния съд, че посочените обстоятелства са
неотносими към повдигнатия спор, като е отказано събирането на доказателства за
твърдените обстоятелства. На ищеца (настоящ въззивник) следва да бъде допуснат до разпит
един свидетел при условията на довеждане за установяване на горните обстоятелства, а
искането за допускане до разпит на втори свидетел за същите обстоятелства следва да бъде
отхвърлено.
По отношение на искането за приемане на представеното с жалбата писмено
доказателство – протокол от 28.05.2001 год. за определяне на строителна линия и ниво за
изграждане на ограда, издаден от техническата служба на община Аврен, съдът ще се
произнесе, след като жалбоподателят изложи причините, поради които не е представил
своевременно цитираното писмено доказателство, а го представя едва във въззивната
инстанция, доколкото обсъжданият документ не е нито новосъздаден, нито материализира
нововъзникнал в правната действителност факт.
По искането за приемане на представения с писмения отговор на въззиваемата Ц. Н.
К. документ – частна техническа експертиза от 06.08.2001 год., съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание, след като изслуша и становището на насрещната страна –
въззивникът С. Х. Й. с постоянен адрес в гр. Варна.
3
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената чрез от С. Х. Й. с постоянен адрес в гр.
Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3489/27.07.2020
год., постановено по гр. дело № 788/2020 год. по описа на РС-Варна;
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на довеждане от жалбоподателя С.
Х. Й. за установяване на твърденията му за извършвани подобрения в процесния имот, като
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане до разпит на втори свидетел за установяване на същите
обстоятелства;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя С. Х. Й. в срок най-късно в откритото
съдебно заседание да изложи причините, поради които не е представил своевременно
представеното с въззивната жалба писмено доказателство – протокол от 28.05.2001 год. за
определяне на строителна линия и ниво за изграждане на ограда, издаден от техническата
служба на община Аврен;
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззиваемата Ц. Н. К. за приемането и
приобщаването като доказателство по делото на представения с писмения и отговор на
́
жалбата документ – частна техническа експертиза от 06.08.2001 год. – за откритото съдебно
заседание;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 25.01.2021 год. от 14, 30 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1
ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5