Решение по дело №6170/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1662
Дата: 6 октомври 2017 г. (в сила от 14 октомври 2017 г.)
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20174430106170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……. 

гр.***, 06.10.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        ***ският районен съд, VI-ти гр.състав, в публичното заседание на  шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ФИЛИПОВА

 

при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА гр.дело № 6170 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 7 и  сл.от ЗЗДН.         

Производството е образувано по подадена молба от В.Д.М. *** против П.Б.П. ***. Твърди се, че с ответника живеели на семейни начала от три години. През това време имали скандали и неприятности. Ответникът бил предупреждаван от полицията по сигнали на молителката, заради скандали с молителката, които правел в пияно състояние. Той заплашвал молителката и децата й, както и я обиждал с нецензурни думи. Молителката се бояла да го изгони. На 12.08.2017 г. около 15 часа молителката се върнала от болницата и с ответника отново се скарали, като той я обиждал с нецензурни думи, бил се напил и започнал да иска на молителката пари, за да си допие. Заявил й, че ще продаде всичко в квартирата, ако не му даде пари. Молителката се обадила в полицията и подала жалба в РП-гр.***. Полицията съставила на ответника предупредителен протокол, и го накарали да напусне жилището на молителката. След тази дата ответникът идвал всеки ден през нощта, тропал на вратата, звънял по телефона, системно тормозел ответницата. Тя се страхувала да живее спокойно. Постоянно плачела, вдигала кръвно налягане, тъй като била хипертоник. Здравословното й състояние се влошило. Ответникът постоянно звънял на по телефона, тропал по вратата и хвърлял камъни. Молителката се страхувала дали ответникът няма да изпълни заканите си да ги убие, тъй като бил с отмъстителен характер. На 11.09.2017 г. вечерта около 21.30 часа за пореден път ответникът бил дошъл до квартирата, където молителката живеела, като бил пиян, викал и я обиждал.

С молбата се отправя искане за предприемане на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие спрямо молителката, както следва: 1.задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и 2.забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и жилището, находящо се в гр.***, ***, също така да не доближава работното място на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда.

Със заповед за незабавна защита от 15.09.2017 г. съдът е задължил П.Б.П. ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Д.М. с ЕГН **********. Забранил е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** ***, да приближава на по-малко от 50 метра В.Д.М. с ЕГН **********,  както и да приближава жилището ѝ на адрес: гр.***, *** до влизане в сила на решението по гр.д. 6170/2017г. на ПлРС.

Забранил е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** *** да приближава  работното място на В.Д.М. с ЕГН **********- ***гр.***, с изключение на случаите, свързани със здравословното му състояние.

Ответникът, редовно призован, се явява. Ангажира становище за неоснователност на молбата, сочи, че изложеното в същата не отговаря на истината. Признава, че му е бил съставен предупредителен протокол по реда на ЗМВР по сигнал на молителката.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която са изложени твърдения за упражнен върху нея физически и най-вече психически тормоз от молителя, както и твърдения, че неговите роднини я убеждавали да оттегли депозираната молба.

По допустимостта на депозираната молба.

Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство. Следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с изискванията досежно активната и пасивна процесуална легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.

В настоящият случай се търси защита за лице, попадащо в законоустановения кръг по чл. 3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, броен от датата, на които се сочи, че е упражнено насилието.

По основателността на депозираната молба.

По делото не се спори, че страните са живели на семейни начала, като между двамата системно възниквали скандали, тъй като ответникът употребявал алкохол и искал на молителката пари. В резултат на препирните между двамата, същият обиждал молителката и отправял заплахи.

От показанията на свидетеля Д.К., син на молителката, се установява, че същият към момента не живее със своята майка, но преди той, молителката и ответника са живели заедно в с. ***. Сега молителката и ответникът живеят в гр. ***, ***. Установява се от показанията на свидетеля, че докато са живеели тримата заедно в с. ***, между молителката и ответника са възниквали скандали, при което ответникът е ставал агресивен след употреба на алкохол. След като молителката и ответника са заживели в гр. ***, свидетелят няма преки впечатления от отношенията между тях, но посочва, че молителката му е споделяла, че ответника продължава да употребява системно алкохол, вследствие което между молителката и ответника продължават да възникват скандали, като молителката му е споделяла, че той я обижда и заплашва. На процесната дата 12.08.2017г. свидетелят посочва, че между него и ответника е възникнал скандал по повод 200 лева, необходими за изписване на молителката от болницата. Свидетелят посочва, че той се е обадил на полицията, че полицията е дошла и са съставили на ответника предупредителен протокол. Свидетелят посочва, че ответникът отново е бил пиян, че е извадил два патрона и е заплашвал свидетеля и молителката, че ще ги убие. Свидетелят посочва, че не му е известно ответника да притежава оръжие. Свидетелят посочва, че още преди майка му да влезе в болница на 7 август, ответника е употребявал системно всеки ден алкохол и между него и молителката са продължавали постоянните скандали. Изложеното се потвърждава и от посоченото от молителката в съдебното заседание.

Свидетелят посочва, че не му е известно дали ответника е хвърлял камъни по вратата на жилището на молителката, но твърди, че тя му е споделяла, че се опасява, че това е ответника, като свидетеля добавя, че е възможно това да бъдат и роднини на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. Макар част от изложените по делото твърдения да касаят времеви период извън допустимия един месец по смисъла на закона, а именно периода, в който молителката, ответника и сина на молителката са пребивавали в с. ***, то същите са относими към предмета на настоящото дело дотолкова, доколкото водят до извода за системност при упражняване от страна на ответника на психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в обиди и заплахи. Макар част от твърденията на молителката да не намират подкрепа в събраните по делото доказателства, то съдът счита, че приетото за установено към този момент е достатъчно да се приеме за основателна молбата за защита. Това е така и защото от страна на ответника не бяха представени доказателства, които да оборват изложените от молителката твърдения за упражнено спрямо нея домашно насилие и по-конкретно на 12.08.2017 г.   

Предвид изложеното, съдът счита, че депозираната молба за предприемане на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Съдът счита, че адекватни се явяват мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, които са предложени и от молителката.

Ответникът следва да бъде задължен на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.

На основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** *** следва да му бъде забранено да приближава на по-малко от 50 метра В.Д.М. с ЕГН **********,  както и да приближава жилището ѝ на адрес: гр.***, ***. Срокът на тази мярка, според нормата на чл. 5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая подходящ е срок от пет месеца, в който ответника да преосмисли поведението си.

На основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** *** следва да бъде забранено да приближава  работното място на В.Д.М. с ЕГН **********- ***гр.***, с изключение на случаите, свързани със здравословното му състояние. Съдът счита, че в случая подходящ е срок от пет месеца, в който ответника да преосмисли поведението си и да бъдат уредени по установения в Закона ред споровете между страните.

При този изход на процеса и на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Пл РС и глоба в размер на 200 лв.

Водим от горното съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 5, ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение В.Д.М. с ЕГН ********** както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, П.Б.П. ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Д.М. с ЕГН **********.

    ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** *** да приближава на по-малко от 50 метра В.Д.М. с ЕГН **********, както и да приближава жилището ѝ на адрес: гр.***, ***, за срок от пет месеца, считано от 6.10.2017 г.

    ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на П.Б.П. ЕГН ********** *** да приближава работното място на В.Д.М. с ЕГН **********- ***гр.***, с изключение на случаите, свързани със здравословното му състояние, за срок от пет месеца, считано от 6.10.2017 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл. 21, ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

СЪГЛАСНО чл. 21 ал.1 ЗЗДН полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал.1, т.1, 2 и 3.

СЪГЛАСНО чл. 21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН П.Б.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***ски районен съд Държавна такса в размер 30 лв., а на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер 200 лв.

ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 16, ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Пл ОС в седмодневен срок от връчването му на страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: