№ 269
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Л. Н. Г.а
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
в присъствието на прокурора Б. Д. П.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100606710 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 03.11.2022 година по НОХД № 12764/2020 година, СРС,
НО, 18 състав, е признал подсъдимия Т. А. И. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 НК, поради
което го е осъдил, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, отложено на основание
чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК кумулативно е
наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на подсъдимия - адв.Т. Й., с която се иска отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на нова оправдателна такава, поради нейната
неправилност и незаконосъобразност. Не е поискано събирането на нови
доказателства.
В разпоредително заседание на 23.11.2023 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В хода на проведеното на 03.04.2024 година открито съдебно заседание
защитникът на подсъдимия - адв. И. А. излага твърдение, че постановената от
първия съд присъда е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да отмени
1
изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия, алтернативно да я измени при условията на чл.55 и чл.66 от НК,
като определи едно по-леко наказание. Счита, че от мотивите на първия съд
не става ясно защо кредитира с доверие единствено показанията на
пострадалата, която е заинтересована от изхода на делото. Намира, че
подсъдимият добросъвестно е изложил своето виждане за случилото се.
Излага твърдение, че по делото не е изяснено дали между управлявания от
подсъдимия автомобил и пострадалата е имало съприкосновение или
получената травма се дължи на падане от собствен ръст при евентуално
стряскане от виждане на автомобила пред пострадалата и стъпването на
неравности. Намира за неизяснено обстоятелството относно това защо
пострадалата не е възприела управлявания от подсъдимия автомобил. Счита,
че в мотивите си първият съд не е изложил фактически и правни изводи,
както и че не е обсъдил в цялост приетите по делото доказателства, поради
което приема, че е налице липса на мотиви. Твърди, че не е изяснен
механизмът на настъпилото ПТП. Счита, че в случая се касае за случайно
деяние и като такова отговаря на чл. 15 от НК. Посочва, че по делото не са
изготвени протокол за ПТП и АУАН. Намира, че участието на приятелката на
подсъдимия като поемно лице при изготвянето на протокола за ПТП е
нарушение. Моли съда да отчете, че подсъдимият е с добри характеристични
данни, няма криминални регистрации, упражнява обществено полезен труд,
няма нарушения на ЗДвП през последните 10 години, както и че е оказал
помощ на пострадалата, поради което счита наложеното на подсъдимия
наказание за несправедливо.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира присъдата на
първостепенния съд за правилна и законосъобразна, поради и което счита, че
следва да бъде потвърдена. Счита, че липсва убедителност на заявеното от
подсъдимия в хода на провелото се пред въззивния съд съдебно следствие.
Твърди, че при индивидуализацията на наказанието правилно първият съд е
отчел както смекчаващите, така отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Частният обвинител Л. Т. не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
Повереникът на частният обвинител Л. Т., в лицето на адв. З. К., моли
съда да потвърди постановената от първия съд присъда. Счита, че по делото
са изяснени времето, мястото, начина, механизма, причинно-следствената
връзка, настъпилите увреждания. Намира изложеното от подсъдимия в
депозираните от него обяснения за негова защитна теза.
Подсъдимият Т. И. в правото си на лична защита и последна дума
изказва своето съжаление за случилото се. Отрича да е предлагал начин „да си
оправи сметките“ с пострадалата. Още веднъж подчертава, че между
автомобила му и пострадалата не е имало съприкосновение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
2
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по
делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на
присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ
на събраните по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност.
Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на фактите, тъй
като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея,
която е следната:
Подсъдимият Т. А. И. е роден на ******* година в гр.София, българин,
български гражданин, неосъждан, със завършено висше образование,
неженен, ЕГН: **********.
Съгласно данните от справката-картон на водач, към инкриминираната
дата - 27.02.2020 година, подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС,
притежаващ СУМПС №********* за придобити категории В, АМ и В1,
валидно до 10.05.2023 година. Същият е санкциониран многократно по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Към процесната дата
срещу подсъдимия И. имало 17 влезли в сила наказателни постановления за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, издадени от органите на
МВР.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, по отношение
на подсъдимия Т. И. е постановено решение на СРС по НОХД № 13744/12
година, влязло в сила на 16.02.2013 година, с което същият е бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е било
наложено административно наказание „глоба“ за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено през 2012 година.
На 27.02.2020 година, около 20:00 часа, в гр. София подсъдимият Т. И.
управлявал лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен”, с peг. № *******,
по ул. „Козлодуй“, с посока на движение от ул. „Дунав“ към ул. „Георги С.
Раковски“. На кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Козлодуй“ и
ул. „Георги С. Раковски“, подсъдимият И. имал намерение да извърши
маневра „завИ.е на ляво“, за да продължи движението си по ул. „Георги С.
Раковски“ в посока към бул. „Сливница“.
Пътното платно на ул. „Козлодуй“, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“, се състояло от две ленти за
движение – по една във всяка посока, разделени от трамвайно трасе. Пътното
платно за движение на автомобили на ул. „Георги С. Раковски“ в района на
3
кръстовището с ул. „Козлодуй“ било предназначено за двупосочно движение
и се състояло от три пътни ленти – две пътни ленти, предназначени за
движение на ППС в посока от ул. „Георги С. Раковски“ към ул. „Козлодуй“,
разделени помежду си с двойна непрекъсната линия и една пътна лента,
предназначена за движение на ППС от ул. „Козлодуй“ към бул. „Сливница“,
която била отдЕ. от другите две ленти с единична непрекъсната линия.
Преминаването през кръстовището било регулирано със светофарна уредба,
която работела в авТ.тичен непрекъснат режим. Преминаването на пешеходци
през кръстовището било регулирано със светофарна уредба, като върху
пътното платно на ул. „Георги С. Раковски“ имало обозначена пътна
маркировка тип М 8.2 от ППЗДвП - пешеходна пътека. Асфалтовата настилка
била суха, без посипаности и неравности, в тъмната част на денонощието, но
с добра видимост, при работещо улично осветление.
Приближавайки към кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“,
подсъдимият И. се движел върху трамвайното трасе по ул. „Козлодуй“. В това
време частният обвинител Л. Т. се намирала на левия тротоар на ул. „Георги
С. Раковски“ (спрямо посоката на движение на подсъдимия) и при
разрешителен сигнал на светофарната уредба за преминаване на пешеходци,
същата предприела пресичане през пътното платно на ул. „Георги С.
Раковски“ отляво надясно, спрямо посоката за движение на управлявания от
подсъдимия И. лек автомобил и върху обозначената с пътна маркировка
пешеходна пътека. Същевременно подсъдимият И., навлязъл в кръстовището
без да спира, на разрешителен за него сигнал на светофарната уредба, не
пропуснал пресичащата на пешеходната пътека частна тъжителка Т., а
продължил да изпълнява предприетата от него маневра, като навлязъл в
лентите за насрещно движение на ул. „Георги С. Раковски“. Частният
обвинител и свидетел Т., която била предприела пресичането на пътното
платно по пешеходната пътека, не забелязала приближаващия към нея
автомобил. Водачът на процесния автомобил - подс. И. — също не забелязал
пресичащата пешеходка. При условията на взаимно приближаване между
вървящата по пешеходната пътека пострадала и управляваното от
подсъдимото лице превозно средство настъпил удар /в лявата странична част
на автомобила/. Настъпването на такъв удар не било нито предвиждано, нито
желано от страна на подс. И.. В резултат на съответното механично
въздействие при въпросния удар, от който пешеходката – св. Т., паднала
върху пътното платно, й било причинено счупване на медиалния (вътрешен)
глезен на дясната подбедрица, което пък обективно причинило на
пострадалата затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
повече от 30 дни.
След така получилия се удар подсъдимият спрял, за да провери
състоянието на пострадалата и впоследствие я закарал с управлявания от него
автомобил до лечебно заведение – УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където й била
оказана медицинска помощ. Междувременно подсъдимият убеждавал
4
пострадалата Т. да не казва, че той я е блъснал.
На мястото на инцидента пристигнал и екип на ОПП-СДВР. Бил
съставен констативен протокол №К-114. В съставения констативен протокол
било отразено, че водачът И. не е употребил алкохол, както и че е бил
изпробван с Алкотест Дрегер 7510, като пробата дала отрицателен резултат.
С първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от
27.01.2020 година, било образувано настоящото досъдебно производство на
основание чл.212, ал.2 от НПК, приключило с внасяне на обвинителен акт,
срещу подсъдимия И..
В хода на разследването била назначена и приета СМЕ, от чието
заключение става ясно, че на пострадала при ПТП – Л. А. Т. в резултат на
настъпилото на 27.02.2020 година ПТП е получила следните травматични
увреждания: счупване на медиалния (вътрешен) глезен на дясната
подбедрица. Навяхване на шията. Контузия на гръдния кош. В УМБАЛСМ
„Пирогов“ десния долен крайник е имобилизиран в гипсова шина.
Счупването на вътрешния глезен на дясната подбедрица по своя медико-
биологичен характер представлява трайно затруднение движенията на десния
долен крайник за срок повече от 30 дни. Навяхването на шията и контузията
на гръдния кош по отделно и в съвкупност са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението на изготвената и приета комплексна видео-
автотехническа експертиза, която съдържа мащабна скица на
местопроизшествието, мястото на удара по широчина на платното за
движение на ул. „Георги С. Раковски“ в гр. София е на около 1,0-1,5 м. вдясно
от левия бордюр на тротоара по посока на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия и по дължина на платното за движение на около
0,5 до 0,7м. след ориентира, по поска на движение на автомобила, управляван
от подсъдимия, върху обозначената пешеходна пътека. В експертното
заключение е посочена скоростта, с която се е движил управляваният от
подсъдимия автомобил в района на произшествието и към момента на удара –
около 30 км/ч; посочена е и опасната зона за спиране на автомобила – при
конкретните пътни условия и скорост от 30 км/ч - 13 метра; отстоянието на
автомобила до мястото на удара, в момента, когато пешеходката е стъпила на
платното за движение е било 7,76 метра и подсъдимият не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара; за пешеходката
сигналът на светофарната уредба е бил зелен разрешителен в момента на
навлизане на платното за движение и в момента на удара, за автомобила
сигналът е бил зелен разрешителен в момента на навлизане в кръстовището и
в момента на удара. Установява се механизмът на произшествието.
Субективното поведение на водача на МПС, който е извършил маневра
5
„завИ.е на ляво“, навлизайки в пътните ленти за насрещно движение и се е
движил със скорост, която не му е позволила при възникналата необходимост
да спре, е причината за удара на пешеходката. Същият, движейки се по
съответната забранена траектория на завИ.е и със скорост 30 км/ч не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара. При движение със
скорост 16 км/ч и по-ниска от момента, в който пешеходката е навлязла на
платното за движение, при своевременното и възприемане и адекватна
реакция с аварийно спиране, е имал техническата възможност да го
осъществи преди мястото на удара.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства: отчасти от обяснения на подсъдимия
Т. И., дадени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, показанията
на частния обвинител и свидетел Л. Т., дадени в хода на съдебното следствие
пред първия съд, както и дадените в хода на ДП, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; писмени доказателства и
доказателствени средства: констативен протокол № К-114 на ОПП-СДВР,
протокол за оглед на местопроизшествие л. 11-12 и протокол за оглед на
местопроизшествие л. 16-17 от ДП; справка картон на водач; медицински
документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, справки за съдимост, както и
други, приобщени по реда на чл. 283 от НПК; заключенията на вещите лица
по изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ и КВАТЕ.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка по делото кореспондира изцяло с тази установена и от
първостепенния такъв. Съдебният състав споделя и направения от първия съд
доказателствен анализ. От друга страна изложените пред настоящата съдебна
инстанция обяснения на подсъдимия И. не промениха установената от
първостепенния съд фактическа обстановка, поради което и същата бе
възприета като цяло и от въззивния съд.
Първостепенният съд обосновано е кредитирал с доверие показанията
на свидетеля и частен обвинител Л. Т., от които се установяват съществени
обстоятелства относно времето, мястото и начина на осъщественото от
подсъдимия И. престъпно деяние. Правилни са изводите на първия съд, че
депозираните от св. Т. показания пред орган на ДП и приобщени в хода на
съдебното следствие следва да се ползват с по-голяма доказателствена
стойност от дадените от нея такива в хода на съдебното следствие, доколкото
същите са дадени в един значително по-близък до инкриминираното деяние
момент и в тях свидетелката възпроизвежда с голяма точност и детайлност
своите по-пресни спомени за факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване, въпреки че между тях не съществуват значителни различия.
Противно на направеното от защитата на подсъдимия И. възражение,
6
въззивният съдебен състав отчете, че показанията на св. Т. намират пълна
подкрепа и потвърждение в приетата по делото видео-автотехническа
експертиза. От посочената експертиза, по подобен със заявеното от св. Т.
начин, се установява мястото на удара, обстоятелството, че св. Т. е пресичала
ул. „Георги С. Раковски“ на пешеходна пътека и на светеща разрешителна
сигнализация на светофара, както и настъпилия между пешеходката и
управлявания от подсъдимия автомобил удар. Установяват се и други
съществени за предмета на доказване факти, а именно скоростта на движение
на управлявания от подсъдимия автомобил, опасната зона за спиране, сигнала
на светофарната уредба, важаща за подсъдимия, като участник в движението
и управляващ процесното МПС, механизма на произшествието, настъпилия
удар между пострадалата и управлявания от подсъдимия автомобил и
падането на пешеходката върху платното за движение.
Безспорно по делото се установява и наличието на визираното в
нормата на чл. 343, ал. 3 от НК квалифициращо обстоятелство, а именно
деянието да е извършено на пешеходна пътека. Правилно в това отношение
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Т. относно
местоположението й върху пешеходната пътека към момента на
съприкосновението между нея и управлявания от подсъдимия автомобил,
както и относно подадения от светофарната уредба разрешителен сигнал за
преминаване. Въпреки обстоятелството, че е пострадало лице, съдът не
констатира тенденциозност в показанията на Т., а напротив – казаното от нея
е логично и последователно и напълно се подкрепя от приетата по делото
видео-техническа експертиза.
Относно депозираните пред въззивния съдебен състав обяснения на
подсъдимия И., съдът отчете двойнствената им природа, а именно като
средство за защита и като гласно доказателствено средство, възпроизвеждащо
относими по делото доказателства. Съдът кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия в частта относно посоченото от него време на инкриминираното
деяние, обстоятелството, че именно подсъдимият е управлявал процесното
МПС, както и относно оказаната на пострадалата Т. помощ, изразяваща се в
съпровождането й до лечебното заведение. Съдът отчете, че в останалата им
част, депозираните от И. обяснения, касателно твърденията му за липса на
съприкосновение между управлявания от него автомобил и пострадалата, че
пострадалата сама се е ударила в автомобила му, че се е спънала, че към
момента на нейното падане вече я бил подминал с автомобила си,
представляват негова защитна теза и целят да го оневинят. Посочените
обяснения не намират подкрепа в приетите по делото доказателства и
доказателствени средства и са в пълен противовес на първо място с
показанията на пострадалата, в които същата категорично заявява, че е
пресичала ул. „Георги С. Раковски“ по пешеходна пътека и на светещ в
разрешителен режим светофар, когато видяла на милиметри пред нея да
преминава автомобила, управляван от подсъдимия и усетила удар със
7
страничната лява част на автомобил. От експертното заключение по видео-
техническата експертиза също се установява с необходимата категоричност,
че между пострадалата Т. и управлявания от подсъдимия автомобил е
настъпил удар с лявото странично огледало и със страничната лява зона на
предната лява врата с дясната част на тялото на пешеходката, при което на
същата е придаден въртящ момент и е отхвърлена напред и вляво спрямо
посоката на движение на автомобила, вследствие на което е паднала.
Посоченото обуславя недостоверността на обясненията на подсъдимия в
посочената им част и водят до тяхното некредитиране.
Въззивният състав не констатира недостатъци и в аналитичната
дейност на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената
стойност на заключенията на СМЕ и видео-автотехническата експертиза.
Заключенията на вещите лица са обективни и компетентно изготвени, в
пълнота отговарят на поставените им въпроси, като намират опора и в
показанията на свид. Т., която лично и непосредствено е възприела механизма
на деянието и последвалите събития. Приетите заключения изясняват
конкретно причинените на пострадалата травматични увреждания, начина на
тяхното получаване, механизма на пътнотранспортното произшествие,
скоростта, с която се е движел автомобилът на подсъдимия, възможността на
последния да възприеме пресичащата пешеходка и да предотврати
настъпването на ПТП. С оглед изложеното въззивният съд кредитира
заключенията на експертизите, като обосновани, изготвени от лица с нужните
специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените
им въпроси.
Относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняване на
фактическата обстановка са и събраните в хода на досъдебна фаза и надлежно
приобщени от СРС по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При
служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това
изброените доказателствени източници изцяло съответстват на свидетелските
показания и служат за тяхната утвърждаваща доказателствена проверка.
Досежно направеното от защитата на подсъдимия възражение за
допуснато процесуално нарушение при изготвянето на протокола за оглед на
местопроизшествие, извършен в присъствието на поемното лице Е.Н., съдът
намира следното: посоченото възражение е било релевирано от защитата на
подсъдимия и пред първия съд, който в мотивите към постановената присъда
мотивирано и правно обосновано е приел, че посоченият протокол следва да
се кредитира с доверие. В тази връзка функцията на поемните лица, като
участници в действията по разследването, е да осигурят граждански контрол
по законосъобразното извършване на действията по разследване, с оглед
доказването на определени факти, свързани с предмета на доказване. Поради
8
тази им функция те трябва да са на мястото на извършването му от началото
до неговото приключване, да имат обективна възможност да възприемат
мястото на огледа и действията на органа, който го провежда. Преди началото
на действието органът по извършване има задължение да им разясни правата,
които имат в това им качество. Изпълнението на това задължение следва да
бъде обективирано в съставния огледен протокол. От показанията на свид.
Е.Н. се установява, че същата е присъствала на огледа на
местопроизшествието от неговото начало до неговия край, установява се, че
протоколът за съответния способ за доказване е бил съставен в нейно
присъствие и в него е било отразено всичко правилно, като свидетелката
собственоръчно е положила подписа си върху протокола. От показанията й се
установява по категоричен начин, също така, че свидетелката е била напълно
наясно с причината за присъствието й при огледа, обстоятелствата, които е
наблюдавала и начина, по който са били отразени в протокола. Посоченото
обуславя, че същата е била запозната с правата и задълженията си като
поемно лице, поради което обстоятелството дали същите са й били изрично
разяснени от разследващия орган или не, не би могло да доведе до
дискредитирането на огледния протокол. Свидетелката Н. не е посочила
освен това на разследващия орган, че има някакви отношения с подсъдимия
И. или пък, че е заинтересована по някакъв начин от изхода на евентуалното
производство, което да доведе до изключването й от кръга на лицата, които
могат да участват в едно подобно действие. Освен това, същата е подписала
огледния протокол и то без да направи каквито и да е било искания, бележки
и възражения по повод извършените в хода на огледа действия. При
съставянето на протокола за оглед, съдът констатира, че са били спазени
формалните изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 236 НПК. Относно
изнесеното от свид. Н. твърдение, че при огледа не е участвало друго поемно
лице, съдът намира за установено, че видно от приетия по делото като
писмено доказателствено средство протокол, огледът е бил извършен в
присъствието на две поемни лица – Е.Н. и Б.Й.. Поемното лице Б.Й. е
положил подписа си в края на огледния протокол именно в посоченото
качество. Независимо обаче от това дали в огледа е участвало само едно
поемно лице – Е.Н., посоченото обстоятелство не води до дискредитирането
на протокола като годно писмено доказателство. В този смисъл е Решение №
312 от 16.07.1999 г. на ВКС по н. д. № 151/99 г. Освен това, посоченият
огледен протокол единствено фиксира мястото на ПТП. Дори посоченият
огледен протокол да се изключи като годно писмено доказателствено
средство, извършеното деяние, механизмът на извършването му, авторството
на деянието се установяват по категоричен начин от видео-техническата
експертиза, показанията на свид. Т., записите от охранителните камери,
приложени по делото като веществени доказателства, както и отчасти от
обясненията на подсъдимия И..
Констатацията за характеристичните данни на подсъдимия въззивният
съд направи въз основа на наличната по делото справка за съдимост и справка
за водач на МПС, които очевидно не характеризират подс.И. особено
9
позитивно, а напротив като очертават го като рисков шофьор, който
нееднократно в миналото е допускал нарушения на ЗДвП, включително
тежки такива, като управление на МПС без необходимата за това
правоспособност.
Предвид изложеното, съдебният състав намира възражението на
защитата, касаещо оценката и анализа на доказателствата от
първоинстанционния съд, за неоснователно. Първостепенният съд е
анализирал в цялост доказателствената съвкупност, посочил е кои
доказателства и доказателствени средства кредитира като достоверни и
причината за това.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду
си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани детайлно, по аргумент
за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Като краен извод въззивният състав намира за неоснователни всички
възражения, направени от защитата, тъй като същите са в противоречие както
със събраните по делото доказателства, така също и с направения от
първоинстанционния съд доказателствен и правен анализ. Районният съд е
отговорил достатъчно мотивирано и обосновано защо е дал вяра и е
кредитирал с доверие показанията на пострадалата, включително досежно
съприкосновението й с лекия автомобил и описан от прокуратурата
механизъм на произшествието. Няма колебания, а и всички събрани по делото
доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия, обосновават
фактически извод за това, че именно подсъдимият с управлявания от него
автомобил е извършил описаната забранена маневра, „завой на ляво“, при
която е отнел предимството и е ударил странично пресичащата в този момент
по пешеходната пътека пострадала. От приложения по делото видеозапис, а
така също и изготвена видео-автотехническа експертиза, е видно, че
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение на зелен
светофар и на очертана и обозначена пешеходна пътека, тоест при пълно
спазване на задълженията й като пешеходец. Пътно-транспортното
произшествие нямаше да настъпи, ако водачът на МПС първо управляваше
същото с необходимото внимание и предпазливост и второ спазваше
разпоредбата на чл.36 ал.2 ЗДвП, която му вменява да извърши маневрата
„завой на ляво“ по възможно най-краткия път, но в дясната част на платното
за движение на ул.“Георги С. Раковски“. От приложения видеозапис се
вижда, че подс. И. изобщо не спира на въпросното кръстовище, не само за да
изчака преминаването на пешеходеца, на когото свети зелен разрешителен
светофар, но и за да пропусне другия участник в движението - автомобил,
движещ се по ул.Дунав“ и завиващ също по ул.“Георги С. Раковски“, който е
с предимство, тъй като прави десен завой. Вместо това, без да намали, нито
пък спре, тъй като платното за включване в ул.“Георги С. Раковски“ е било
заето от завиващ в същото време втори автомобил, подс. И. предприема
10
изключително рискова маневра, като сече завоя, навлизайки в платната за
насрещно движение, като по този начин скъсява неимоверно много
траекторията на завИ.е, минавайки на около метър от левия тротоар в негова
посока, от където реално тръгва да пресича пострадалата пешеходка.
Съприкосновение в конкретния случай между автомобила и пешеходеца
нямаше да настъпи, ако водачът на превозното средство се движеше с
необходимото внимание и беше осигурил безопасно преминаване на
пешеходеца, за когото свети зелен светофар. Пешеходецът, видно от записа,
стои и изчаква да светне зЕ. светлина, както и да настъпи удобен момент, в
който да пресече, като реално предприема пресичане на платното, в момент в
който автомобилът на подсъдимия се намира на около 8 метра разстояние от
мястото на удара. Тоест, напълно опровергано е твърдението на защитата, че
автомобилът е бил подминал мястото на удара, тъй като от записа се вижда
много ясно, че движението на пешеходеца е започнало и същият прави
няколко крачки, преди да бъде блъснат странично от лекия автомобил.
Напълно неоснователни в този смисъл са и възраженията за това, че
пешеходецът се е спънал или паднал сам, както и че се е уплашил и ударил
отново сам в автомобила. От записа на охранителната камера се вижда как
падането на пешеходеца е именно вследствие страничния приплъзващ удар на
автомобила, който успява да мине преди пешеходеца благодарение на по-
високата си скорост на движение. Краткото забавяне на пешеходецът в случая
е изиграло съществено значение за него, тъй като в противен случай и при по-
ранно тръгване от негова страна е било възможно ударът да настъпи с
предната част на автомобила и да има много по-тежки последици за него.
Сблъсъкът нямаше да настъпи и в хипотеза, в която водачът спазваше
установената законова траектория на завИ.е и движение в платното,
обозначено за движение в неговата посока. Ирелевантни и несъстоятелни са
възраженията на защитата относно това поради каква причина пострадалата
не е възприела, видяла или чула, приближаващия автомобил, тъй като
конкретното място на удара изобщо не е предполагало движение на
автомобили, идващи от ул.“Дунав“, каквато е посоката на движение на
процесния автомобил, това е платно за движение на автомобили, движещи се
по ул.“Георги С. Раковски“, каквито в този момент не е имало. Тоест,
пешеходецът е изпълнил вмененото му задължение да се огледа и да прецени
движението на автомобилите, преди да предприеме съответното пресичане на
платното. Вината в конкретния случай е изцяло на шофьора на автомобила,
който освен че предприема завИ.е на място, което е забранено, се е движел
със скорост, която не му е позволила да намали или спре, за да пропусне
пресичащият пешеходец. Ето защо в случая не може и да става дума за
случайно деяние, тъй като подс.И., макар и да не е искал или допускал
настъпването на общественоопасния резултат, е могъл да го предвиди и
предотврати, в случай че беше спазвал стриктно правилата за движение по
пътищата и в частност чл.36 ал.2 и чл.120 ал.1 ЗДвП. По отношение на
съставените от длъжностните лица протоколи следва да се добави, че е
налице констативен протокол за ПТП, който не се оспорва от страните, както
и два протокола за оглед на местопроизшествие, които също така, както вече
11
беше посочено, отговарят на изискванията на закона, поради и което няма
пречка да бъдат ценени и кредитирани от съда. Още повече, че
престъплението се установява и доказва не само от тези протоколи, но и от
всички останали събрани по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства. Липсата на съставен АУАН също така няма как да
повлияе по някакъв начин на търсената от подсъдимия наказателна
отговорност.
При правилно установена фактическа обстановка и при вярно оценени
доказателства и доказателствени средства по делото, първостепенният съд е
успял да направи законосъобразни правни изводи досежно инкриминираното
деяние, като законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият Т. И. с
поведението си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, от обективна страна, че подсъдимият Т. И. на 27.02.2020 година,
около 20:00 часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен”, с per. № *******, по ул.
„Козлодуй“, с посока на движение от ул. „Дунав“ към ул. „Георги С.
Раковски“ и на маркирана пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка
М 8.2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
(ППЗДвП), в района на кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), както следва:
чл. 36, ал. 2 - При завИ.е наляво за навлизане в път с двупосочно
движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение;
чл. 120. ал. 1 - Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно
превозно средство е длъжен: т. 2. след подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването, да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека;
като при извършване на маневра завИ.е на ляво за навлизане в път с
двупосочно движение, след като бил подаден разрешителен сигнал на
светофарната уредба за неговата посока, от ул. „Козлодуй“ навлязъл в
лентите за насрещно движение на МПС на ул. „Георги С. Раковски“ и не
пропуснал пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката му на движение по
пешеходната пътека, маркирана с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП и
регулирана със светофарна уредба, светеща в разрешителен за нея сигнал,
пешеходка Л. А. Т., в следствие на което реализирал пътно-транспортно
произшествие с нея, с което по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на
медиалния (вътрешен) глезен на дясната подбедрица, което е причинило на
12
пострадалата трайно затруднение движенията на десния долен крайник за
срок повече от 30 дни.
Изпълнителното деяние по чл. 343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на моторно
превозно средство. Разпоредбата е бланкетна и изисква препращане към
Закона за движение по пътищата и към правилника за неговото прилагане.
Необходимо е извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за
движение по пътищата да е довело до един от възможните резултати,
визирани в приложимия текст на НК. В процесния случай, за да е
осъществено престъплението, за което подсъдимият Т. И. е привлечен към
наказателна отговорност, се изисква водачът при управление на МПС да е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал по
непредпазливост причиняването на средна телесна повреда.
По делото по несъмнен начин се установява, че подсъдимият И. не се е
съобразил на първо място с изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗДвП, а именно
при завИ.е наляво за навлизане в път с двупосочно движение, да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. В
конкретния случай, движейки се по ул. „Козлодуй“, при извършването на
маневра завИ.е наляво, за навлизане на път с двупосочно движение,
подсъдимият И. навлязъл в лентите за насрещно движение на МПС по ул.
„Георги С. Раковски“. Посоченото обстоятелство се установява по
категоричен начин от комплексната видео-автотехническата експертиза,
установяваща механизма на деянието, както и от конкретно посоченото в нея
място на удара, а именно в непосредствена близост до левия, спрямо посоката
на движение на подсъдимия тротоар на ул. „Георги С. Раковски“.
Освен това, по делото се установи по категоричен начин и че
подсъдимият И. не се е съобразил и с изискванията на чл. 120,ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Подсъдимият при предприемането и извършването на посочената
маневра, а именно завИ.е наляво в път с двупосочно движение – от ул.
„Козлодуй“ към ул. „Георги С. Раковски“ не е пропуснал пресичащата отляво
надясно спрямо посоката му на движение по пешеходната пътека, регулирана
и със светофарна уредба, светеща в разрешителен за нея сигнал пешеходка Т..
Видно от заключението на видео-автотехническата експертиза, конкретното
кръстовище е било регулирано със светофарна уредба в непрекъснат режим за
работа. При навлизане на пешеходката по пешеходната пътека и към момента
на удара, светофарът е светел в зелен разрешителен режим, като същият е бил
действащ и по отношение на подсъдимия. Към момента на извършване на
процесното деяние подсъдимият е имал задължението да спазва правилата за
движение по пътищата и конкретно чл. 120, ал. 1 от ЗДвП. Императивният
характер на нормата изключва възможността адресатите да се отклоняват от
нея. Подсъдимият не изпълнил задълженията си по ЗДвП, като именно
неговите действия са станали причина за настъпилото произшествие.
13
Предвид изложеното, единственият възможен извод е, че за подсъдимия И. е
съществувало задължение да пропусне свид. Т., докато последната е
пресичала процесната пешеходна пътека на светеща в зелен разрешителен
режим светофарна уредба. От доказателствената съвкупност се установи по
безспорен начин, че подсъдимият И. не е изпълнил това свое задължение, с
което е нарушил правилата за движение при управление на МПС,
регламентирани в чл. 120, ал. 1 от ЗДвП, т. 2 от ЗДвП.
Въззивният съд, като отчете заключението на вещото лице по
извършената в хода на досъдебното производство СМЕ, намира, че от
обективна страна е налице и съставомерния престъпен резултат, изразяващ се
в причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК на пострадалата Л. Т.. Телесната цялост на последната е била нарушена
чрез счупване на медиалния (вътрешен) глезен на дясната подбедрица, което
е реализирало медико – биологичната характеристика „трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, като освен
така посоченото, на пострадалата било причинено и навяхване на шията и
контузия на гръдния кош, които по отделно и в съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Елемент от обективната страна на престъплението е и причинната
връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата и
настъпилия съставомерен резултат, като императивното изискване на закона е
тази причинна връзка да бъде пряка, непрекъсваща и непосредствена.
Причината за телесните увреждания на пострадалата Т. се установява чрез
приетата СМЕ. От събрания по делото доказателствен материал несъмнено се
установи, че конкретно допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата са в непосредствена причинна връзка със
съставомерния резултат – причинената на Т. средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
По изложените съображения, авторството на деянието се явява
установено по необходимия безспорен и категоричен начин, както и
действията на подсъдимия, с които е осъществил всички признаци от
изпълнителното деяние на вменения му престъпен състав.
Посредством всички събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства се установяват и
механизма на осъществяване на процесното пътнотранспортно произшествие,
времето и мястото на извършването му и приноса на подсъдимия за
настъпилия общественоопасен резултат, свързан с телесните увреждания за
пострадалото лице.
Наличието на квалифициращия деянието признак – точното място, на
14
което е осъществено то, а именно на пешеходна пътека, също е категорично
доказано. Настъпването на удара между лекия автомобил и частният
обвинител Л. Т. именно на пешеходна пътека предопределя и по-тежката
наказателна отговорност за подсъдимото лице, тъй като пешеходците
разполагат с правото да пресичат пътното платно именно на означените за
тази цел места, което налага спазването на съответните законоустановени
правила и задължения от страна на приближаващите ги водачи на превозни
средства.
Правилни са съжденията на първостепенния съд, че по делото е
безспорно установено авторството на деянието в лицето на подсъдимия Т. И..
От субективна страна, както е посочил първоинстанционният съд,
подсъдимият Т. И. е извършил деянието виновно, при форма на вината –
непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от поведението си, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. За него, като водач на МПС, е съществувало задължението да
спазва правилата за движение. Той умишлено е пренебрегнал основни такива
правила, които като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, в
резултат на което по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, е реализирал пътнотранспортно произшествие, довело до
съставомерния престъпен резултат.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира крайния извод на
Софийски районен съд по съществото на делото за законосъобразен, поради
което счита, че следва да го сподели.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за
преоценка на постановения съдебен акт и в частта относно
индивидуализацията на наложните на подсъдимия наказания, като не споделя
възражението на защитата, касателно изменението й при условията на чл. 55
и 66 от НК.
При преценка на размера на дължимото на подсъдимия наказание,
обосновано първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства: факта, че към датата на инкриминираното
деяние, както и към датата на постановяване на присъдата, подсъдимият И. е
неосъждан, както и обстоятелството, че непосредствено след настъпилото
ПТП подсъдимият е спрял управлявания от него автомобил, слязъл е и е
оказал съдействие на пострадалата, като я е откарал до лечебно заведение, за
да й бъде оказана медицинска помощ. Противно на първия съд, въззивният
съдебен състав счита, че не следва да бъде отчетено като допълнително
смекчаващо обстоятелството, че на пострадалата е причинена средна, а не
тежка телесна повреда, доколкото видът на телесната повреда е отчетен от
15
законодателя при определянето на съставомерните признаци на съответното
престъпно деяние и обуславя правната квалификация на извършеното от
подсъдимия деяние.
Въззивният съдебен състав споделя изводите на първия съд, че като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъдат
отчетени негативните му характеристични данни като водач на МПС,
изводими от множеството нарушения на правилата за движение по пътищата,
отразени в справката му като водач на МПС. В тази насока е налично и друго
общественоопасно деяние, свързано отново с престъпление против
транспорта /решение на СРС по НОХД № 13744/12 г., с което същият е бил
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му
е било наложено административно наказание „глоба“ за престъпление по чл.
343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК/ Независимо от отдалечеността във времето на
датата на визираното престъпление и постановяването на съдебното решение,
същото в съвкупната преценка на множеството визирани по-горе нарушения
на правилата за движение по пътищата, извършени от подсъдимия, обуславят
извод за склонността на подсъдимия да нарушава правилата по ЗДвП и водят
до недобри характеристични данни на подсъдимия И. като водач на МПС.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
причинените на пострадалата две други по-леки травматични увреждания,
които не са се отразили върху правната квалификация на деянието.
Правилен е изводът на първата инстанция, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.
Противно на възражението на защитата на подсъдимия и предвид съвкупния
анализ и съпоставка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът счита, че в конкретния случай не намира приложение
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, доколкото установените смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, нито е налице изключително такова.
Първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ в размер на една година и шест месеца, което е близко до
минимума, предвиден в санкционната част на правната норма, уреждаща
визирания престъпен състав /от една до шест години/. Въззивният съдебен
състав намира така определеното наказание за адекватно, с оглед
съотношението на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Определянето на наказание „лишаване от свобода“ в по-нисък
размер, в който смисъл са исканията на защитата, според въззивния състав не
би било достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Предвид така определеното от първоинстанционния съд наказание,
правилно същият е отчел, че са налице предпоставките за приложение на
16
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му, предвид визираните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не е наложително същият да търпи ефективно
определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца. Поради това и споделя виждането, че определеното наказание
следва да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК
от четири години и шест месеца. Така определеният размер на изпитателният
срок е към максимума на предвидения от законодателя в разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. Този срок според СГС се явява не само разумен, но и
съобразен с визираната склонност на подсъдимия системно да нарушава
правилата за движение по пътищата, довели до множеството му наказания по
административен ред за нарушения на ЗДвП и недобрите му характеристични
данни именно като водач на МПС. Така определеният размер на
изпитателният срок в пълна степен би постигнал визираните от законодателя
в разпоредбата на чл. 36 НК цели.
Наред с така наложеното наказание „лишаване от свобода“, за да се
акцентира върху необходимата превенция по отношение на престъпното
деяние, правилно първоинстанционният съд е наложил спрямо подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да упражнява
опредЕ. дейност“ по чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК, а именно лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години. Така определеният срок е малко
над средния и в пълна степен съответства на обществената опасност на
инкриминираното деяние и целите на наказанието, регламентирани в текста
на чл. 36 от НК, доколкото ще осигури превенция за членовете на
обществото, като водач на МПС, предизвикал ПТП на пешеходна пътека и
причинил по непредпазливост сериозно телесно увреждане на пешеходец, ще
бъде лишен от възможността да бъде участник в движението за
горепосочения срок. Според въззивната инстанция наказанието по чл. 343г от
НК в този размер недвусмислено ще покаже на подсъдимия тежестта на
стореното от него и ще ограничи съществено неговите права, за да има
изискуемото положително и превъзпитателно въздействие спрямо него.
Предвид изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава същата следва да се потвърди
изцяло.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание е справедливо и
напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
17
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА п рисъда от 03.11.2022 година, постановена по
НОХД № 12764/2020 година по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 18 – ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18