№ 13098
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110158233 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.
Б. Х., ЕГН ********** срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, с която е предявен иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № **** от 18.11.2020 г., сключен между
ищеца М. Б. Х. и ответника “ФИРМА” ЕООД, поради неспазване на предвидената в закона
форма, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК
и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договора, сключен с потребител поради
противоречие със закона, както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 96,19 лева, представляваща недължимо
платена сума за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит, ведно със
законна лихва върху от 02.10.2024г. – датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № **** от 18.11.2020 г. Сочи се, че съгласно договора кредиторът предоставя на
потребителя парични средства в размер на 600,00 лева. ищецът твърди, че съгласно договора
трябвало да ползва и допълнителни услуги „****“ и „****“, за които същият следвало да
заплати възнаграждение в общ размер на 600,00 лева. Счита, че договорът е нищожен,
поради изложените в исковата молба съображения. Смята, че не е спазена предвидената в
закона форма на договора, като е нарушено изискването за спазване на определен формат и
размер на шрифта. Твърди, че не му е предоставено копие от Общите условия, както и че не
е подписал договора на всяка страница, във връзка с което били нарушени изискванията на
ЗПК. Твърди, че в договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала
ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв
начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема, както и че размерът на ГПР многократно
надхвърля допустимия. Твърди, че договорът не е формулиран по ясен и недвусмислен
начин, поради което, в качеството си на потребител, не е могъл да прецени икономическите
последици. Твърди, че договорът предвижда заплащане на такси за услуги, които не са
изпълнявани от дружеството-ответник, а са свързани с действия по усвояване и управление
на кредита, каквито законодателят забранява. При тези твърдения моли съда да прогласи
нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати сума в размер на 96,19
1
лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
допустимостта настоящото производство на основание чл. 126 ГПК. Моли производството
да бъде прекратено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит „****“ № **** от
18.11.2020г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД – заемодател, и М. Б. Х. – заемател, по силата
на който дружеството отпуска на ищеца сумата от 600,00 лева, при срок на договора – 11
месаца, месечна вноска – 66,10 лева, при ГПР от 48,35 % и годишен лихвен процент от 40,90
%, а общата дължима сума по кредита е 727,13 лева. в графа „Допълнителни услуги“ е
посочено, че на заемателя са предоставени услугите „****“ – предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и „****“ – предоставяща
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Във връзка с
предоставянето на тези услуги, заемателят дължи допълнително възнаграждение от 180,00
лева за услугата „****“ и 420,00 лева – за услугата „****“. В договора е уредено, че
размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 54,54 лева и е дължима с
месечната погасителна вноска. По този начин общото задължение по кредита става 1 327,13
лева, а размерът на месечната вноска – 120,64 лева. Към договора са приложени Общи
условия на „ФИРМА“ ЕООД към договор за потребителски кредит, като съгласно чл. 5.2 от
тях първоначалното изчисление на ГПР се прави, като се приеме, че лихвата и другите
разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на
договора за потребителски кредит.
По делото е представен погасителен план към Договор за потребителски кредит №
****, съгласно който заемателят дължи 10 месечни вноски от по 120,64 лева и една
единадесет вноска от 120,73 лева, като общият им размер се формира от главница, лихва и
допълнителните услуги.
Представени и приети са писмени доказателства, представляващи извлечения от
ответното дружество за платежни нареждания за постъпили вноски по договор за
потребителски кредит № ****, от които се установява, че са направени следните 6 вноски на
каса в ****, от които на 15.12.2020г., на 16.01.2021г., на 11.02.2021г., на 13.03.2021г. и на
16.04.2021г. от по 120,64 лева, а на 21.05.2021г. – 542,00 лева. В извлечение по сметката се
сочи, че към 30.04.2025г. ищецът е заплатил общата дължима сумата по кредита - 1 145,04
лева, както и е надвнесъл сумата от 0,16 лева.
От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се
установява, че по договора за заем са заплатени суми общо в размер на 1 145,20 лева, с които
са погасени: главница - 600,00 лева; възнаградителна лихва – 96,19 лева; възнаграждение за
допълнителни услуги в общ размер на 381,78 лева, от които 114,52 лева за услугата „****“ и
267,26 лева – за услугата „****“; такса за предсрочно погасяване – 1,50 лева; такса за
приоритетно разглеждане – 65,48 лева, лихва за просрочие – 0,09 лева; както и надплатена
сума, останала за връщане в размер на 0,16 лева. Експертът прави извода, че при
изчисляването на ГПР, не са взети предвид всички дължими суми, уговорени в договора,
като при пресмятането му, съгласно формулата от Приложение № 1 към ЗПК с включването
на всички дължими суми, е в размер на 499,97 %. Вещото лице сочи, че при изчисляването
на ГПР на база реално платените суми по кредита, при включване на допълнителните
услуги, същият е в размер на 482,39 %.
По делото е представено и Решение № 2108 от 10.02.2025г., постановено по гр.д. №
36929 от 2023г., по описа на Софийски районен съд, 159 състав, с което е прогласена
нищожността на клаузите на т. V от Договор за потребителски кредит № **** от
18.11.2020г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД – заемодател, и М. Б. Х. – заемател,
2
предвиждащи заплащане на допълнителни услуги „****“ и „****“, като дружеството е
осъдено да заплати на М. Х. сумата от 381,78 лева, представляваща недължимо платени
суми по договора за предоставяне на допълнителните услуги „****“ и „****“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:
По иска за установяване нищожността на договора, в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е сключил договор за потребителски кредит
№ **** от 18.11.2020 г. с ответника и неговото съдържание, както и че същият противоречи
на закона, не е в предписаната от закона форма, поради липса на съществен елемент от
съдържанието му.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 17601/15.04.2025г. , обявен за
окончателен в проведеното на 05.06.2025г. открито съдебно заседание, съдът е отделил като
безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните фактът на сключване на Договор за
потребителски кредит № ****/18.11.2020г.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за които
съдът следи служебно. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно
от съда без от страните да е наведен такъв довод.
На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е
нищожен в неговата цялост поради неспазване на предписаната от закона форма. В чл. 11,
ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 19, ал.4
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на М.С. на Р.Б.
По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 600,00
лева, при ГЛП 40,90 % и ГПР в размер на 48,35 %, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е посочен ГПР. Въпреки
3
това, при разяснението, дадено в общите условия относно начина на формиране на ГПР не
става ясно по какъв начин е изчислен размерът му от 48,35 %, посочен в договора. Освен
това посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от
потребителя задължения, като от ССчЕ е установено, че същият е в размер на 499,97 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
случая е видно, че възнаграждението, дължимо за предоставяне на допълнителните услуги
„****“ и „****“, както и таксата за приоритетно разглеждане, установено при извършване на
експертизата, не са включени в ГПР, а и този факт не се оспорва от ответника. Съдът
намира, че възнагражденията за допълнителните услуги, следва да бъдат включени в ГПР,
тъй като са свързани с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита,
макар с Решение № 2108 от 10.02.2025г., постановено по гр.д. № 36929 от 2023г., по описа
на Софийски районен съд, 159 състав, което е задължително за съда, да е прогласена
нищожността на клаузите на т. V от Договор за потребителски кредит № **** от
18.11.2020г., предвиждащи заплащането им. Същото се установява и от мотивите на
посоченото решение, с което е признато за установено, че таксите за допълнителни услуги са
нищожни поради липса на основание и съгласие между страните.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми
да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не
само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването
му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен както на общото
основание на чл. 26 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК. В допълнение, с
Решение № 2108 от 10.02.2025г., постановено по гр.д. № 36929 от 2023г., по описа на
Софийски районен съд, 159 състав, което има преюдициално значение за настоящия спор, е
установено нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което на основание
чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен.
По тези съображения главният иск за нищожност на договора е основателен. С оглед
на извода за основателност на главният иск съдът не следва да се произнася по предявени
при условията на евентуално обективно съединяване искове.
По искa с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Искът е обусловен от иска за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се
включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание
за имущественото разместване (предмет на обуславящите искове), съответно спорът по
обусловените искове се концентрира по въпроса за имущественото разместване. Във връзка с
4
това, в тежест на ищеца е да докаже твърдяното плащане на процесната сума и
получаването от ответника, както и размера на този иск. В тежест на ответника е да
докаже наличие на валидно правоотношение, което обуславя имущественото разместване,
евентуално - плащане.
В производството се установи, че целият Договор за потребителски кредит № **** от
18.11.2020г. е нищожен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Поради това, ищецът потребител
следва да заплати на ответното дружество само чистата стойност по договора за заем –
600,00 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че М. Б. Х. е заплатил на
ответното дружество сума в общ размер на 1 145,20 лева, от които 96,19 лева
възнаградителна лихва. С оглед на това, претендираната сума от 96,19 лева е заплатена от
заемателя без основание, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД –
плащане при начална липса на основание. Във връзка с това, искът по чл. 55 ЗЗД следва да
бъде уважен до пълния предявен размер от 96,19 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора по арг. От чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищеца. Ищецът е сторил разноски в размер на 450,00 лева – държавна такса и депозит за
вещо лице за изготвяне на ССчЕ, за които разходи са налице доказателства в кориците на
делото и които следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ответникът дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
(л.33), сключен между ищеца и ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, адвокатът осъществява
безплатна правна помощ на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да
заплати на адвоката възнаграждение. За оказана безплатна адвокатска помощ,
възнаграждението следва да бъде присъдено на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. в
размер на 240,00 лева с ДДС, определено съобразно на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по иска на М. Б. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., срещу
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., Договор за
потребителски кредит № **** от 18.11.2020 г., сключен между М. Б. Х. и „ФИРМА“ ЕООД,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****,
да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 96,19 лева, представляваща платена без
основание сума за възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит,
ведно със законна лихва върху от 02.10.2024г. – датата на депозиране на исковата молба, до
5
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на
М. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 450,00 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.С., сумата от 240,00
лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6