Определение по дело №2626/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството по делото е образувано по жалба от С. С. Я., [ЕГН] подадена чрез адв. Д.- ВАК с посочен съдебен адрес [населено място], [улица],  срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001428 от 22.10.2024 г. издадена от началник група към ОД на МВР-[област], Сектор „Пътна полиция, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца. С жалбата е направено искане на основание чл.166,ал.2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Сочи се, че работи на длъжност „шофьор-пласмент“ в „Класик фуд“ ЕООД, за което прилага трудов договор. Сочи , че при отнето свидетелство за управление на МПС, няма да може да изпълнява трудовите си задължения, поради което ще бъде уволнена от работа. Поради това няма да има доходи за издръжка за живот.

По направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения: Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо С. Я. е приложена принудителна административна мярка " временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на основание чл.171,т.1,б. „б“ от ЗДвП.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това допуснато по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

Оспорената заповед е такава по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП , поради това има предварително изпълнение по силата на закона . Административният орган не носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес подлежащ на защита, е необоримо презюмиран от чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение по силата на закона, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта и да се разпорежда за допускането му.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

Жалбоподателката обосновава искането си с вреди, които биха произтекли за нея от невъзможността да управлява МПС , което е необходимо с оглед изпълняваната от нея длъжност „Шофьор-пласмент“ в „Класик фуд“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение за посочената длъжност е удостоверила с представен трудов договор № ***/27.08.2024 г. с работодател „Класик фуд“ ЕООД. Съдът споделя като основателна причината за процесното искане на жалбоподателката, тъй като отнемането на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, ще я лиши от възможността да упражнява трудовите си задължения. В този случай несъмнено следва да може да управлява МПС, за да изпълнява длъжността, за която е наета.

Въз основа на горното, съдът приема, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателката значителни затруднения при осъществяване на трудовите й задължения, както и да защити правото си на труд, респ. да е във възможност да осигури издръжка за живот. Налице са предпоставките на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, а именно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ ще има значителни негативни последици за жалбоподателя.

Исканото спиране на процесната принудителна административна мярка е основателно, тъй като жалбоподателката доказва, че предварителното й изпълнение би могло да й причини значителни или трудно поправими вреди по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК, които да засягат или накърняват нейния личен интерес, в по-голяма степен от необходимото за налагането на принудителната административна мярка.

По редовността на жалбата:

Жалбата не отговаря на изискванията на чл.151, т.3 от АПК тъй като не е представено доказателство за платена държавна такса съгласно чл.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието в размер на 10,00 лева.

На основание чл.158,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се даде възможност да отстрани констатираните нередовности.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Спира предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001428 от 22.10.2024 г. издадена от началник група към ОД на МВР-[област], Сектор „Пътна полиция, с която на С. С. Я., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд, чрез Административен съд-[област].

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм. дело № 2626/2024 г. по описа на Административен съд-[област].

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева по сметка на Административен съд-[област].

 

УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок , производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.158,ал.3 от АПК.

 

Страните да се уведомят по телефона.