Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 27.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Р.И.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 783 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 1509/2019г. от 17.06.2019
година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Тракийска”
в Главна дирекция „МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция
„Митници”,
с което на Ц.Н.С. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 123, ал. 6
от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 280.58
лв. (т. 1) и на основание чл. 124,
ал. 1 от ЗАДС са
отнети в полза на Държавата цигари марка „Асос слимс” – 101
броя кутии, марка „Кент” с по 20 къса – 4 броя кутии, марка „Кент” с 18 къса –
1 брой кутия, марка „Лидер” – 20 броя кутии и марка „Карелия оме” – 32 броя кутии,
всички с надпис, който съдържа думите „Duty free” (т. 2).
Жалбоподателят Ц.Н.С. моли за цялостна отмяна
на НП, тъй като било
незаконосъобразно - Административнонаказващият
орган (АНО) издал обжалваното НП без да изясни напълно фактическата
обстановка.
В
съдебната фаза жалбоподателят Ц.Н.С. не се
явява. За нея се явява адвокат Б.И., който пледира за отмяна на
обжалваното НП, тъй като описаното в него не отговаряло на действителното
фактическо положение, фактическата обстановка, описана в НП не кореспондирала
на събраните в хода на производството доказателства, АНО бил направил
произволна интерпретация на събраните доказателства, нямало
събрани допълнителни доказателства извън тези по прекратеното Досъдебно
производство (ДП), не бил налице и субективният елемент от състава на
инкриминираното нарушение.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
АНО
(въззиваемата страна) –
Началникът на Отдел „МРР
Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”, редовно призовани, респ. уведомени, изпращат
процесуален представител - Юрисконсулт В.Н., която пледира
че НП
е издадено законосъобразно. От Съда се иска
същото да бъде потвърдено изцяло с правни
аргументи за отсъствие на процесуални нарушения и правилно
приложен материалния закон, предвид безспорно доказано, от събраните в хода на
процеса доказателства, извършването на нарушението
по ЗАДС и установени съставомерните обективен и
субективен признак на същото
при възведената правна
квалификация, както и
авторството на деянието. Претендират се разноски по делото.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 09.11.2018
година на бензиностанция „Пи Ем ойл” на
автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 103, на територията на община Свиленград,
област Хасково (информацията относно местоположението на посочената
бензиностанция е идентична и в Разрешението за търговия с тютюневи изделия,
приложено по приобщеното АНД № 509/2019 годна на Районен съд – Димитровград), преди
разклона (пътния възел) за град Свиленград, автопатрул в състав свидетелите Б.П.Б. и М.С.С. *** при ОДМВР
– Хасково), в изпълнение на служебните
си функции, във
връзка с получена предварителна информация за държане на акцизни стоки без
бандерол и по разпореждане на ОДЧ при РУ - Свиленград, изграждат КПП на
посочената бензиностанция, до която около 19.40 часа спират за проверка лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел В 170 с държавен регистрационен № СВ 75 75
МТ, цвят сив металик, движещ се в посока от ГКПП „Капитан Андреево” към град
Свиленград, област Хасково, управляван от жалбоподателя С. и собственост на
„Мого България” ООД (видно от Свидетелството за регистрация, част І; налична е
и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството). С.
пътува сама в автомобила. Водачът С. е поканена в РУ – Свиленград за извършване
на щателна проверка на управлявания от нея автомобил и на личните й вещи. Съпроводена
е от полицейските служители до РУ – Свиленград, находящо се на улица
„Крайречна” в град Свиленград, област Хасково. Преди започване на проверка полицейският служител И.А.Т.
пита жалбоподателя С. дали в
лекия автомобил и в багажа си държи акцизни стоки без бандерол, както и вещи и
предмети, забранени от закона и да ги покаже. Жалбоподателят С. заявява, че има
един стек цигари марка „Лидер” – 10 кутии, под предната дясна седалка и го
показва, като заявява че няма други цигари. В хода на понататъшната
проверка свидетелят Т. открива и респ. констатира наличието на цигари от марките „Асос слимс” – 10 кутии и „Лидер” – 10 кутии, които намира в задния ляв
подкалник от вътрешния край до задната седалка под плат, за които жалбоподателят
С. казва че не е заявила наличието им, тъй като се страхувала поради наличие на
условна Присъда; цигарите марка „Асос слимс” – 10
кутии и „Карелия оме” – 32 кутии Т. намира под задните седалки в естествените
кухини на автомобила, покрити с 3 черни пласмасови капаци. Цигарите марка „Кент”
– 4 кутии с по 20 къса цигари и 1 кутия (разопакована, отворена – без
целофанова опаковка) с 18 къса цигари жалбоподателят С. вади от якето си (жълто
на цвят). Посочените цигари са необлепени
с акцизен бандерол и са с
надпис, съдържащ думите
„Duty free”. Така
разкритите цигари Ц.Н.С. предава доброволно на полицейските
органи, за което е съставен Протокол
за доброволно предаване от същата дата,
находящ се в Административнонаказателната преписка (АНП), в който посочва,
че цигарите са за лична употреба и не са нейни.
Относно наличието на цигарите в проверявания
автомобил и в дрехите на жалбоподателя, количеството им - конкретно и
обективните им белези, непосредствени - лични
възприятия, формират и тримата свидетели Б., С. и Т.,
в резултат на фактическо преглеждане на автомобила, респ. на дрехите на жалбоподателя,
където са открити
процесните цигари. Същите в показанията си единодушно потвърждават факта за
намирането на тези тютюневи изделия, като Т. и С. уточняват, че всичките кутии цигари носят надпис, съдържащ думите „Duty free” върху опаковките си.
За така
извършената проверка и резултата от същата, вече се посочи е съставен
надлежния Протокол от 09.11.2018 година за доброволно предаване, приложен в АНП. Данните
от последния са идентични и съвпадат с идентификация на предмета на нарушението. В графата за пояснения Ц.С. сочи, че цигарите са за лична употреба, но не
са нейни. Съставен е и Протокол за оглед на процесните цигари, съдържащ
описание на предмета на нарушението - вид, брой/количество
и марка на цигарите без бандерол и
с надпис,
съдържащ думите „Duty free”, ведно с Албум.
Преписката е
изпратена в Районна прокуратура – Свиленград, която с Постановление от 27.03.2019
година прекратява образуваното ДП, преобразувано от Бързо такова (с
Постановление от 16.11.2018 година на Районна прокуратура – Свиленград), на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност на обвинението и го изпраща
по компетентност на Териториална дирекция Тракийска, т.е. на компетентния
наказващ орган по смисъла на чл.
128, ал. 2 от ЗАДС
- Началника на Териториална
дирекция Тракийска, за произнасяне. На 09.04.2019
година в АНО се получават Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, ведно с материалите по ДП № 501/2018 година по описа на РУ –
Свиленград. Документите са изпратени по компетентност на Отдел „МРР Тракийска”.
С жалбоподателя е съгласувана дата – 14.05.2019 година,
на която да се яви за даване на обяснения, съставяне и връчване на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), видно от Протокол от дата
07.05.2019 година.
На посочената дата жалбоподателят С. се явява пред
митническите органи в Териториална дирекция Тракийска. Във връзка с
констатираното нарушение от жалбоподателя С. е поискано Писмено обяснение, в което заявява, че не знае за наличието
на цигарите в управлявания от нея автомобил и че същите били сложени от дъщеря
й в автомобила предния ден.
При
тези фактически обстоятелства и в резултат
от осъществения контрол от страна на полицейските органи, митническите органи приемат, че е
извършено нарушение на
ЗАДС, като въз основа на представените документи определят
процесното количество цигари за персонално държано от жалбоподателя С. -
в личното й, индивидуално качество на физическо лице.
Предвид
разкритото нарушение на ЗАДС, направените констатации в момента на проверката,
отразени в съставения Протокол, материализиращ
данни за откриването на деянието, неговия извършител, изяснените негови форма и
изпълнителен механизъм и установения точен предмет, митническите
органи предприемат действия във връзка със съставянето на
АУАН. На дата 14.05.2019 година
и в присъствието на жалбоподателя Ц.С.,
в кръга на службата си, свидетелят М.К.С. – Главен инспектор в Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници, съставя против жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН АУАН с № 1118. В така съставения констатиращ акт, свидетелят С.
излага подробно фактическо описание на нарушението
и изпълнителната му
форма, както и другите
обективни признаци, наред и с обстоятелствата по извършването, откриването и
установяването на същото. В съответствие с обективираните в Акта
фактически твърдения, жалбоподателят Ц.С. е
привлечена към административнонаказателна отговорност за това,
че превозва в процесния лек
автомобил
стоки - цигари с надпис „For duty free
sale only”, индивидуализирани според описаното в Акта
относно количеството, вида, търговската марка и опаковката, а именно цигари: марка „Асос слимс” – 101 кутии, марка „Кент” с по 20 къса – 4 кутии, марка
„Кент” с 18 къса – 1 кутия, марка „Лидер” – 20 кутии и марка „Карелия оме” – 32
кутии, всички с надпис, който съдържа думите „Duty free”. Така описаното деяние, по време и място се твърди
да е осъществено на 09.11.2018 година
след спиране за проверка на АМ „Марица”, до
бензиностанция „Пи Ем ойл”, на лекия автомобил и в последствие отведен за
последваща проверка в РУ – Свиленград, област Хасково. Досежно
правната квалификация на същото – посочена е разпоредбата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. АУАН надлежно е предявен
на жалбоподателя С., която вписва, че няма
възражения против изложените в него фактически констатации, като личното му връчване
удостоверява с подписа си.
Срещу
Акта в
законоустановения
3-дневен срок не постъпва Възражение.
Впоследствие въз основа на този АУАН, Началникът
на Отдел
„МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници” на 17.06.2019 година издава обжалваното НП № 1509/2019г., с което налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 280.58 лв. за нарушение на чл. 123, ал.
6 от ЗАДС. Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят С. е извършила
нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС,
тъй като е
превозила тютюневи изделия с надпис на кутиите, съдържащ
думите „Duty
free”. АНО постановява също така на основание
чл. 124, ал.
1 от ЗАДС и отнемане в полза на Държавата на предмета на това нарушение. НП е редовно връчено
на жалбоподателя - лично, на 13.10.2019 година, видно от приложената Разписка - надлежно оформена - датирана и подписана, се намира в кориците на делото, с отразено и личното получаване на НП. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Видно от приетото Писмо с
рег.индекс № 32-152222/27.05.2019 година на Териториална дирекция Тракийски, приложено в
АНП, дължимият акциз за процесното количество цигари с надпис върху опаковките, съдържащ думите „Duty free”, възлиза в общ размер 640.29 лв., от която сума 296.07 лв. представлява акциза - пропорционален и
специфичен на цигарите с надпис, съдържащ думите „Duty free” – 344.22 лв. Акцизът, в посочения размер включва пропорционален, наред със специфичния, видно от
таблицата,
материализирана в Писмото,
графа продажна цена е
пресметнат при приложение на заместващата норма на чл. 71 от Правилника за прилагане на ЗАДС
(ППЗАДС) (с изключение на едната кутия марка „Кент”, която е с 18 къса), регламентиращи хипотеза, когато няма официално регистрирана продажна цена в Република България за конкретната марка цигари, обявена в
Регистъра, воден в Агенция „Митници”, на основание чл. 6 от Наредбата за условията и реда за регистриране на
цените на тютюневите изделия (ПМС 192/2004 година, обн. ДВ брой 71/2004 година). На тази основа, съобразно правилото на чл. 29, ал. 1 от ЗАДС са приложени
съответните акцизни ставки по чл. 39, ал. 1 от ЗАДС и така е определен, съгласно чл. 41 от ЗАДС общият размер на дължимия акциз, според изложените от
АНО мотиви в НП, констативносъобразителната част. При тези данни двойният
размер на дължимия акциз за цигарите – предмет на нарушението възлиза на 1 280.58 лв. Митническите органи са определели и продажната цена на процесното
количество цигари в размер на 1 177.50 лв. (с
изключение на едната кутия марка „Кент”, която е с 18 къса) - общо, при единична цена
за 1 кутия – 7.50 лв. (чл. 71 от ППЗАДС). Във връзка с приложението на чл. 71 от ППЗАДС от митническите
органи, респ. относно
цената и размера на акциза, по специално за сумата на пропорционалния акциз, за
предмета на нарушението, обаче, следва да се отбележи, че в случая регистрирана
официално продажна цена в Република България, т.е. по установения ред, не е налице и няма за процесните марки цигари. Като този факт Съдът установи след служебна проверка в Регистъра
за цените на тютюневите изделия - публично достъпен на интернет страницата на Агенция „Митници”, където се намира от 07.08.2017 година, в който не се намери и констатира цена за процесните марки
цигари. Независимо
от изложеното, доколкото жалбоподателят С. не възразява и не релевира възражения за
неправилното определяне размера на акциза, липсва основание за различни
фактически изводи относно неговата стойност, твърдяна от АНО.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 43/32-8734 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, Началниците на териториалните отдели „МРР” в Главна дирекция „МРР” имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Т.е. Началникът на Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР” се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗАДС – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от И.Л.П.е видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение рег.№ 32-358778 от 11.12.2019 година на Дирекция „Управление на човешките ресурси” при ЦМУ, Агенция „Митници”. Налице и материалната компетентност на актосъставителя М.К.С., заемаща към датата на съставяне на АУАН длъжността „Главен инспектор в Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници””, която несъмнено е митнически орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, поради което и този факт се явява установен.
В кориците на делото е налична Справка от РЕАЗМА, видно
от която на С. са съставени над 20 НП за различни нарушения от компетентността
на митническите органи в периода от 2009 година до 2017 година. Последните три
НП са за нарушения на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците и са с
предмет – тютюневи изделия – цигари, като при двете НП предметът на нарушението
е бил укрит в естествени кухини на автомобилите, с които е пътувала
жалбоподателят С..
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.01.2020 година свидетели – М.К.С., И. А. Т., М.С.С. и Б.П.Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените
свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира
да състави АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на другите посочени свидетели не се намериха, а служебното им
качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл липсва
и служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО. Посочените
лица достоверно пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите
се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на четиримата свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на превозване на тютюневи изделия – цигари, с надпис на кутиите, съдържащ
думите „Duty free”. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак
– авторство.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на М.И.С.
– дъщеря на жалбоподателя Ц.С., дадени на ДП. Същите
се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от
кредитираните показания на другите разпитани свидетели (М.К.С., И. А. Т., М.С.С.
и Б.П.Б.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за
обстоятелството, че в процесния автомобил са намерени процесни цигари, обратно
- за липсата на съпричастност от страна на жалбоподателя спрямо процесните
цигари. В останалата им част и по-специално,
досежно изложената фактологическа версия относно това, че цигарите били поставени
от предната вечер от М. С. в колата и че жалбоподателят С. не знаела за
наличието им, показанията на М. С. са в пряко противоречие и се опровергават от
другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят
дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради
това, Съдът не ги кредитира с доверие в
обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед
тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради
близките й отношения и фактът, че жалбоподателят Ц.С. и е майка, от тук и
пряката заинтересованост на М. С. от изхода на делото. Доколкото
показанията на М. С. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали
доказателства, събрани в производството, наред с отчитане на обстоятелството за
нейната заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда
да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на
обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на
жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на М. С., дадени на ДП, в тази им част – убедително опровергана,
поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при
формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдът не кредитира и обясненията на Ц.С., дадени на
ДП, тъй като ги приема за защитна теза с цел избягване на отговорност. Тези
обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания на
полицейските и митническия служители и писмените доказателства, налични по
делото. Действително версията си, че е не знае
нищо за цигарите, Ц.С. поддържа при самото констатиране на нарушението, но това
с нищо не променя изводите на Съда, тъй като видно от Справката от РЕМЗА и
приложените НП за митнически нарушения, същата явно
има богат опит относно това как да реагира при подобни ситуации пред
полицейските и митническите органи. В потвърждение на изложеното са и
показанията на свидетеля Т., на който жалбоподателя С. е служебно известна и от
други идентични случаи, касаещи цигари. В тази насока следва да се отбележи, че
след като е имала подобни възражения е следвало да ги впише в съответната графа
в съставения й АУАН, с чието съдържание явно е била запозната.
В подрепа на изложеното по-горе относно некредитиране
на показанията на М. С. и обясненията на Ц.С., дадени на ДП, следва да се
отбележи и следното: нелогично и противоречещо на нормалната човешка логика е да
се качиш на автомобил и да отидеш в чужда държава – в случая Република Турция,
без да уведомиш за това семейството си, включително дъщеря си. В същото време
дъщеря ти да знае че в автомобил, който се управлява и ползва от няколко
човека, включително Ц.С., има скрити цигари и да не те информира, респ. по
някакъв начин да те предупреди за грозящата те опасност ако открият укритите
тютюневи изделия. Отделно от това, жалбоподателят С. в графата за пояснения в
Протокола за доброволно предаване сочи, че цигарите са за лична употреба, но не
са нейни, което е нелогично, тъй като няма откъде да знае че цигарите са за
лична употреба след като твърди че не са нейни и след като твърди, че не знае
за наличието им в колата, която управлява. В подкрепа на изложеното е и факта,
че жалбоподателят С. заявява при въпрос от страна на свидетеля Т., че носи
цигари марка „Лидер”, като за другите процесни цигари си замълчава. Установи
се, че е знаела и за цигарите марка „Асос слимс” – 10 кутии и за цигарите „Лидер”
– 10 кутии въпреки първоначалните й твърдения, че няма други цигари освен
скритите под предната дясна седалка. И в крайна сметка вади от якето си
процесните цигари от марката „Кент”, за наличието на които няма начин да не е
знаела, а в същото време М. С. казва че тя е купила, респ. скрила цигарите
марка „Кент” в колата. Горните изводи се потвърждават и предвид факта на
наличието на много НП за митнически нарушения.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в куриерската фирма „Еконт”, считано на първия работен
ден (понеделник), тъй като срокът изтича в неработен ден (неделя)),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено,
са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна
до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от
приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП
при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място,
жалбоподателят С. е превозвала
тютюневи
изделия с надпис, който съдържа думите „Duty free”. Съдържими в описателната част са фактически твърдения за тези обективни
признаци, така и за предмета на нарушението - цигари (тютюнево изделие и
акцизни стоки) със специфичните външни белези - надпис на опаковките. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира
адекватно правото си на защита. А що се отнася
до изложените в НП твърдения за размера на дължимия акциз за процесните
количества цигари, вярно за първи път, но тъй като този факт е релевантен за преценката относно наказанието,
обвързва единствено компетентността на АНО и в крайна сметка не касае пряко
деятелност, за която лицето е привлечено към административнонаказателна
отговорност, поради което и не може да обоснове противоречие между
обстоятелствата в НП и възведените в АУАН, явяващо се предпоставка за
незакосъобразността на санкционния акт и неговата отмяна.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 128, ал. 2 от ЗАДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 128, ал. 3 от ЗАДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 14.05.2019 година
актосъставителят М.К.С. е заемала длъжността „Главен инспектор в Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници””, т.е. била е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 13.01.2020 година. Иначе казано М.С. е компетентен
орган по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, която норма пряко
оправомощава митническите органи да съставят АУАН за констатирани от тях
нарушения по ЗАДС, включително за нарушения по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, каквато
правна квалификация се сочи и за процесното санкционирано с обжалваното НП. Лицето,
подписало НП – И.Л.П., е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник
на Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на Териториална дирекция Тракийска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове. Т.е. съобразени са и приложимите давностни срокове, регламентирани
в чл. 34 от ЗАНН за всеки от актовете, съставени
при спазване на съответния срок. Съгласно разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със
съставяне на АУАН, като ал. 2 на същия член въвежда забрана без приложен Акт АНП да не се образува освен в случаите, когато производството е
прекратено от Съда или Прокурора
или Прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да
бъде образувано административнонаказателно производство без издаване на АУАН, като единствено изключение
от това правило е образуването на административнонаказателно производство
когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът
е отказал да образува наказателно производство и е
изпратено на наказващия орган. Не е налице обаче забрана за издаване на АУАН
при прекратено наказателно производство или при отказ да се образува такова, а само една правна
възможност за органа да издаде НП само въз основа материалите от ДП.
В конкретния случай АНО правилно
е издал АУАН. Посоченото по-горе в настоящото изложение Постановление, ведно с
преписката, са изпратени по компетентност на Териториална дирекция Тракийска с
оглед произнасяне относно наличието на административно нарушение. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за
същото деяние да е налице Постановление за прекратяване, докато в случая не е налице идентичност
на деянията. В контекста на
изложеното, не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните
контролни митнически органи до момента на изпращане на преписката на Териториална
дирекция Тракийска, тъй като проверката на 09.11.2018 година е била извършена
не от служители на тази Агенция, а от полицейски служители при РУ - Свиленград.
За контролните органи на Териториална дирекция Тракийска нарушителят е станал
известен при получаването на Постановлението на Прокурора на 09.04.2019 година
и от тази дата до съставянето на Акта на 14.05.2019 година, тримесечният срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл.
В
случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКЗПЧ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния Прокурор. В конкретния случай още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление
от общ характер - такова по чл. 234, ал. 2 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на горепосоченото
ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради преценка на държавното
обвинение, че липсва извършено престъпление, но пък са налични данни за
извършено административно нарушение, наблюдаващият Прокурор е упражнил правомощията си по закон - а именно чл. 243, ал. 3 от НПК и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната
отговорност. АНО е образувал АНП със съставянето на АУАН и е издал НП, предмет на настоящото дело.
Посоченото ДП е проведено с оглед данни за престъпление от общ характер,
безспорно е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е
наказателно, които са известни като тест „Енгел” или критерии „Енгел” – 1) квалификация на
деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и
тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”).
Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако
изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен
характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Споменатите
принципи са дадени по делото Engel and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно
утвърден в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) алгоритъм за
проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния
характер по всяко конкретно дело. Тестът „Енгел”
е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава
на приетите от ЕСПЧ Решения.
Самата
разпоредба на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ гласи: „Никой не
може да бъде съден или наказан /никой не може да бъде наказателно
преследван, обвинен или наказван/ от Съда на една и съща Държава за престъпление,
за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на
тази Държава.”.
В същия смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 година, според което „Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано
лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и
да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол №
7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с
влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/ застрашен от наказателно
преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото нарушение.”.
Принципът ne bis in idem е залегнал
като основно право и в Хартата на основните права на
Европейския съюз.
Следователно, ще
е налице нарушение на забраната за повторно осъждане или наказание по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ при образувано
впоследствие наказателно производство, когато първото дело е приключило с
влязъл в сила Съдебен акт - без значение вида на акта (НП, Съдебно решение, Присъда, Разпореждане или Определение за прекратяване на наказателно производство) и
неговия характер (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др.).
Именно воден от
всички тези принципни положения, законодателят е привел националното
законодателство в съответствие с утвърдения принцип ne bis in idem, като е въвел и съответна правна
регламентация в разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от НПК и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В случая Постановлението на Районна прокуратура – Свиленград от
дата 27.03.2019 година не е влязло в
сила и няма как да влезе в законна сила (въпреки посоченото в тази насока в
придружителното писмо към него), тъй като същото не е обвързано с изтичането на срок за обжалване.
Както е известно актовете на Прокуратурата, които не
са проверявани от Съда, какъвто е настоящия
случай или не подлежат на обжалване пред Съд, подлежат на ревизия от по-горестоящ Прокурор. На второ място разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК също регламентира основания за ревизия на Постановления за прекратяване на ДП, като в изключителни
случаи ревизията се извършва от Главния прокурор без ограничение във времето. На трето място, с него е
прекратено наказателното производство по ДП, а както е известно последното се
образува и води единствено за престъпления от общ характер. Прокурорският акт, постановен в случая, няма характера на окончателен акт, с
който е решен въпросът за виновността и отговорността за извършеното деяние.
В
подобен смисъл са и Решение № 3 от 08.02.2016 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 320/2015 година, докладчик Съдията Ива
Байнова, Решение от 12.01.2016 година
на Административен
съд - Хасково по КАНД № 318/2015 година, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, където е посочено, че за да е нарушен
принципът ne bis in idem трябва
да е налице постановен краен
акт, който да е влязъл в законна сила.
Ето защо Съдът намира, че не е налице нарушение
на принципа ne bis in idem в конкретния случай.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
По съществото на спора, Съдът намира, че с деянието си жалбоподателят С.
е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна,
административнонаказателния състав, вменен й в отговорност, а именно: предвиденият в чл. 123, ал.
6 от
ЗАДС, трети фактически
състав – „превозва акцизни стоки с надпис, съдържащ думите „Duty free””. Същият тя е реализирала превозвайки ги в автомобил, който тя управлява, следователно и в своя фактическа власт. Такава е и правна квалификация, възприета от АНО, която е изцяло правилна, както правилни са
и направените изводи за извършеното деяние, неговото авторство в лицето на
жалбоподателя и съответно за съставомерността на
последното, консумиращо съвкупните признаци на съответната санкционна норма - горе посочени, които ясно, конкретно и точно е обективирал в
постановения от него санкционен акт - НП. Правната норма на чл. 126 от
ЗАДС е санкционна и предвижда наказание – „Глоба” за всяко физическо
лице, извършило дейност и/или действия, с предмет акцизни стоки и за същите установена е пряка, изрична забрана в закона съгласно
чл. 99, ал.
2 от
ЗАДС, според чиято новела се забраняват,
конкретно в т. 4 – държането, пренасянето,
превозването, предлагането и продаването на тютюневи изделия, но
за особена категория от тези стоки, предвидени за продажба в обекти за безмитна
търговия, а именно означените „с надпис, който
задължително съдържа думите „Duty free””. Адресат на обсъжданата забрана са всички
административнонаказателно отговорни лица, без значение от правосубектността им
– физически или юридически лица и ЕТ, т.е.
всички лица. Обсъждането е релевантно за определяне правния режим на тютюневите
изделия, какъвто в случая е и предметът на конкретното нарушение и за това не се
спори между страните, като наред с общата регламентация в ЗАДС, приложими в
настоящия казус са и специални нормативни актове - Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и Закон за безмитната търговия, както и ЗДДС и
Правилника за неговото прилагане. Действащата правна уредба предвижда
цигарите/тютюневи изделия - акцизна стока, когато те са предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, да се продават само с
поставен върху потребителската опаковка надпис, съдържащ задължително думите „Duty free” съгласно чл. 22, ал.
1 от
Закона за безмитната търговия.
Местоположението, видът както и лицензирането на тези обекти се определя от Министъра на финансите (чл. 2, чл. 13 от
Закона
за безмитната търговия). По делото няма спор, както и категорично доказано от събраните
безпротиворечиви доказателства е, че точно такъв и от тази категория е и предметът на конкретното нарушение, като по обективен
признак и външни белези процесното количество кутии цигари, притежание на
жалбоподателя С.
и открито в нейната фактическа власт – в лекия
автомобил, което тя управлява и в дрехите й, отговаря на указаните критерии. И това е така, предвид
факта за обективното наличие върху опаковките
на материализирания надпис „Duty free”. В тази насока, категорични са данните от Протокола за
доброволно предаване и от Протокола за оглед на местопроизшествие, двата документа от дата 09.11.2018 година, както и от Протокола за оглед на процесните цигари и от свидетелските показания, дадени от свидетелите И.А.Т. и М.С.С., които са напълно еднопосочни и установяват - безспорно, посоченото фактическо обстоятелство, както и
разкриването на тези цигарите в автомобила, управляван от жалбоподателя и дрехите на жалбоподателя С..
Правните изводи за осъществяване на
съставомерното изпълнително деяние - превозва, което е чисто
фактическо действие, се налагат от факта за местонахождението на цигарите в автомобила, управляван от самия жалбоподател С., както и в дрехите й, което разкрива, че с поставянето им там и в близост до себе
си, тя е установила и е упражнявала фактическа власт върху процесните цигари. С това свое
действие, безспорно е обективирала възможността да се разпорежда с тях, а с това субсумирано е и тяхното
държане. В тази допустима изпълнителна форма, предвидена и в ал.
6 на чл. 123 от
ЗАДС се е изразило конкретното нарушение, покриващо признаците от фактическия състав на самостоятелно административно нарушение, очертано с диспозицията на
цитираната правна разпоредба. И поради това, че тази
й деятелност е в пряк разрез с установената забрана в чл. 99, ал. 2, т.
4 от ЗАДС (да не превозват или съответно държат, предлагат, продават стоки с надпис, съдържащ думите „Duty free”), неизпълнението на която се санкционира от норма на чл. 123, ал.
6 от
ЗАДС, от тук налага се безпротиворечив правен
извод да е осъществено твърдяното - внемено й административно нарушение. Налице е съставомерно деяние, покриващо признаците на нарушение по ЗАДС, с посочената правна квалификация. От тук и категоричният пряк
извод за противоправното поведение на жалбоподателя. И тъй като по делото, категорично доказано е и
обстоятелството за обозначаване с надпис, съдържащ сумите „Duty free” на процесните опаковки цигари,
всички те държани от жалбоподателя С., същевременно не се установи, същата в качеството на физическо лице да е имала правно основание, с оглед разпоредбите на ЗАДС, да превозва или да притежава тези стоки, съдържащи указания надпис „Duty free”,
поради това напълно обосновано
и безспорно Съдът формира правния си извод за неизпълнение на задължението
на субекта
(физическо лице) и за нарушаване
на законовата забрана, произтичаща от специалния закон - ЗАДС. По изложените
съображения, решаващият Съдебен състав приема,
че деянието на жалбоподателя С. е съставомерно от обективна страна и със същото тя е консумирала
административнонаказателния състав на чл. 123, ал.
6, предложение
трето от ЗАДС.
Налице
е и субективният елемент от състава на нарушението – вината, Ц.С. знаейки
естеството на забраната да не се превозват акцизни стоки с надпис „Duty free”, а ако не е знаела трябвало е да знае, от друга страна и съзнавайки наличието на
такива цигари в лично притежание, несъмнено жалбоподателят С. е
предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от неправомерното си поведение, като пряко е целяла същите. Т.е.
жалбоподателят С. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Изводите
на АНО в насока, че извършеното деяние, осъществява фактически състав по чл.
123, ал. 6 от ЗАДС, в трета хипотеза на изпълнително
деяние „превозва”,
както и за неговото авторство, са напълно обосновани и се споделят от
настоящата инстанция. При тези обстоятелства няма как, С. и да не е знаела и формирала точна представа за наличието на надпис „Duty
free” върху процесните цигари, респ. за наличието на привилегирован
режим, при който не се
начислява акциз за закупените от нея цигари. От тук, напълно обосновано е виновното й поведение, респ. и вината й във формата на умисъл. Ето защо, Съдът приема, че НП е правилно,
издадено в съответствие с приложимия материален закон и на съответното правно
основание, в този смисъл и законосъобразно от материалноправна страна. Т.е. поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
За така установеното и доказано за извършено в хода на съдебното производство, административно нарушение, на жалбоподателя е наложено и съответното административно наказание, съгласно предвиденото
в приложимата санкционна норма, а именно: на основание чл. 123, ал.
6 от
ЗАДС – Глоба в размер на 1 280.58 лв. Санкцията, регламентирана в
закона, според новелата на чл. 123 от
ЗАДС е дефинирана, обвързано с двойния размер
на дължимия акциз, за предмета на нарушението, като е фиксиран и конкретен
минимален праг, не по-малко от 700 лв. Наложената Глоба е индивидуализирана в
размер, равен на двойния размер на дължимия акциз, за предмета на нарушението, посочен
в разпоредбата на
осъществения административнонаказателен състав, конкретно в ал.
6 от чл. 123 от
ЗАДС – 1 280.58 лв., тъй като единична
стойност на акциза е общо 640.29 лв. Посочената сума е определяема, според стойността на
размера на акциза - дължимия, пресметнат от
митническите органи за процесните цигари,
законосъобразно, според правилата на действащото материално законодателство – чл. 41, вр.чл. 29, ал.
1, вр.чл. 39 от
ЗАДС, формирана от сбора на стойностите на специфичен и пропорционален акциз,
както е видно от приложената справка – Писмо от 27.05.2019 година с рег.индекс № 32-152222, касаещи определяне на продажните цена на процесните марки и според индивидуалното
им конкретно количество. Поради това и при липса на наведени възражения от
страна на жалбоподателя, както и събрани
обратни доказателства, Съдът приема за доказан
този размер на дължимия акциз за процесните тютюневи изделия.
Вече се посочи, в цифровото си изражение на двойния размер на
дължимия акциз, при доказаните стойности съответно 1 280.58 лв./ 640.29 лв. - единичен, очевидно е над законоустановения праг на минимума на санкцията – 700 лв., поради което приложимото наказание е размерът на двойния акциз. В този смисъл
санкцията е законосъобразно и правилно определена, съответно справедлива, като АНО е индивидуализирал наказанието,
отчитайки смекчаващите обстоятелства. А
предвид установеният в закона размер, касаещ двойният размер на дължимия акциз, не е налице и правна възможност за неговото намаляване. В
контекста на последния аргумент ирелевантно и не подлежи на съобразяване и имотното и финансово състояние на жалбоподателя (въпреки че независимо от дадените указания не бе
представена Декларация за семейно и имотно състояние). Последното наред с отчитане и на други смекчаващи обстоятелства, каквито несъмнено са налице
съобразно установеното по делото, свързани със съдействие на контролните органи и младата възраст на С., не могат да обусловят определяне на наказанието в друг различен по-нисък размер, нито квалификация „маловажност на случая” по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Според Съда, в смисъла на предходните разяснения, не се установяват
материалноправните предпоставки на института на маловажността с оглед размера
на акциза. Изложените правни съображения, налагат и потвърждаване на НП в
частта по наложената санкция по т. 1 – Глоба в размер 1 280.58 лв. Така определеното административното наказание Съдът намира
за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
За конкретното административно нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, както вече бе
посочено, не се установяват основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, който
правен институт обуславя отпадане на наказуемостта, поради маловажност на
случая. И това е така, по пряк аргумент от действащата изрична разпоредба в
специалния приложим закон - ЗАДС, чл. 126б от същия, която норма в своята ал. 2
съдържа легална дефиниция на маловажните случаи на нарушения, в хипотези на
лимитативно изброени в нея административнонаказателни състави, установявайки
обективен критерий за тях, а именно двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението, да не надвишава 100 лв. В кръга на визираните в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС
нарушения е включено и това по чл. 123 от ЗАДС, каквато е водещата квалификация
и настоящото във фактическия състав на ал. 6 от същата норма, санкциониран с
обжалваното НП. И тъй като доказаният по делото дължим акциз на държаните от
жалбоподателя цигари - общо, в двойния си размер възлиза на сумата 1 280.58
лв., в която си стойност, безспорно надвишава указания минимум от 100 лв.,
поради което по дефиниция от закона изключено е квалифицирането му за „маловажен
случай”. В случая ирелевантни са всички останали смекчаващи отговорността
обстоятелства, каквито действително се установяват в конкретиката на казуса -
цигарите не са били укривани по специален начин - в тайник, добросъвестното
поведение на жалбоподателя С. – не възпрепятствала проверката или опитала да я
осуети по някакъв начин, младата й възраст, като изброените не подлежат на обсъждане от Съда и не
биха могли да се съобразяват, по пряк аргумент от закона, на основание чл. 126б
от ЗАДС, както вече се посочи, тъй като процесното нарушение не попада в
хипотезата на действащото легално определение за маловажен случай, установено в
цитираната правна норма от специалния нормативен акт. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване и като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата. Ето защо, Съдът намира за съответна на закона
преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН, поради
което не е налице това материалноправно основание за отмяната на НП, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение. От тук и крайният
правен извод да е законосъобразно, правилно и обосновано издаденото НП, поради
което не са налице предпоставки за неговата отмяна в резултат на неправилно
приложение на материалния закон. Съобразно изложените до тук правни съображения,
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 126б от ЗАДС, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен
случай на административно нарушение.
По отношение на постановеното отнемане в
полза на Държавата на предмета на нарушението - цигари, то тази мярка също е
законосъобразно наложена, при наличие на разпореждане с регламента на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, в
лимитативното изброяване на който фигурира и административнонаказателния състав
на чл. 123, ал. 6 и др. Правната
разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с
тези цигари, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Поради това НП е правилно, обосновано и
законосъобразно и в частта си по т. 2 - относно отнемането на общо 158 броя
кутии цигари от марките „Асос слимс”, „Кент”, „Лидер” и „Карелия оме”, всички с надпис „Duty free”.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че дори от общото количество цигари
да се подвадят 2 кутии (, които са допустими за държане), двойният размер на
акциза на стоките – предмет на нарушението няма да бъде под 100 лв. с оглед
приложение на нормата на чл. 126б от ЗАДС.
Съдът
проведе пълно доказване на фактите от значение
за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят С. не
се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
Относно разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза
на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП. В случая не е представен Списък по чл. 80 от ГПК от
страна на АНО. Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита по
административни дела, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, според която норма за защита по административни
дела възнаграждението е от 100 лв. до 200 лв., заключава, че за настоящото
производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 100
лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна
сложност на делото, както и с развитието на производството – работата на юрисконсулта се състоеше
в явяване в две съдебни заседания и представяне на писмени доказателства.
Доколкото преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда
на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция
„Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията
е юридическо лице), Съдът намира, че следва да присъди сторените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение именно на Агенция „Митници”.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да се иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна
страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 1509/2019г. от 17.06.2019
година на Началника на Отдел „МРР Тракийска” в Главна дирекция „МРР”, ЦМУ при
Агенция „Митници”,
с което на Ц.Н.С. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 123, ал. 6
от ЗАДС е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 280.58 лв. (т. 1) и на
основание чл. 124, ал. 1
от ЗАДС са отнети в полза на Държавата цигари марка „Асос слимс” – 101 броя кутии, марка „Кент” с по 20 къса – 4
броя кутии, марка „Кент” с 18 къса – 1 брой кутия, марка „Лидер” – 20 броя
кутии и марка „Карелия оме” – 32 броя кутии, всички с надпис, който съдържа
думите „Duty free” (т. 2).
На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал. 5 от ЗАНН, ОСЪЖДА Ц.Н.С.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги
Сава Раковски” № 47, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)