Р Е
Ш Е Н
И Е №386
гр. Русе, 05.03. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.състав в
публично заседание на 25-ти февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………..., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 6651 по описа за 2019
год. за да се произнесе съобрази:
Ищцовото дружество „Европа-Транс 2001“ЕООД-гр.Велико Търново, представлявано от Е. Д. И.
твърди, че ответника А.Н.Н. работил, като шофьор в дружеството. В изпълнение
на служебните си задължения Н., управлявал МПС с рег.№ВТ
9714 КН, но бил задържан на територията на ГКПП „Баяково“, РХърватия. Задържането било извършено, т.к. в посоченото
МПС при проверка били установени четирима граждани на Афганистан, опитващи се
да преминат нелегално в ЕС. Ответникът бил осъден от ТМД-гр.Осиек да заплати в
полза на РХърватия глоба в размер на 40500.00 хърватски куни,
като в акта било посочено, че ако глобата бъде заплатена незабавно размерът й
се намалявал на 27000.00 куни/7135.18 лв./. Вследствие желанието на ответника да заплати по-малкия размер на глобата,
ищцовото дружество му превело по банков път сумата от 7350.00лв., която въпреки
многократните покани Н. не му възстановил. Счита, че с преведената сума от 7350.00лв., ответникът неоснователно се
обогатил за сметка на обедняването на ищцовото дружество, поради което дължал
заплащането. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Н.Н. да му заплати сумата от 7350.00лв., с която сума се е обогатил неоснователно за сметка
на обедняването на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска. Претендира разноски по настоящето и по проведеното обезпечително
производство.
Съдът като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, както и направените с молба от 02.12.2019г./л.20/
уточнения, квалифицира правно предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Ответникът А.Н.Н. *** счита иска за недопустим и неоснователен. Не отрича фактите, че е работил при ищеца, като „шофьор
тежкотоварен автомобил“ по силата на трудов договор, че на 21.03.2019г.,
извършвайки курс от България до Швейцария, от митническите власти на Хърватия е
установено, че в управляваното от него МПС се намират мигранти от Афганистан.
Не оспорва, че от хърватските власти му е наложена санкция, която възлизала на 27000.00
куни/7135.18 лв./, която сума му била преведена от ищеца на неговата дебитна
карта. Твърди, че такива инциденти се случвали често и че получил уверения от
работодателя-ищец, че последния няма да има претенции за процесната сума, т.к.
това било част от риска на всеки превозвач. Счита, че сумата се претендира,
т.к. на 11.09.2019г. подал предизвестие за напускане на работа. Оспорва иска и поради факта, че сумата от
7350.00лв. му била изплатена във връзка с изпълнение на служебните му
задължения и че не е налице неоснователно обогатяване. Моли иска да бъде отхвърлен,претендира разноски.
Съдът
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че страните
са били в трудовоправни отношения, като видно от приложения трудов договор № 206/31.01.2019г. ответникът е
заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“.
Няма спор и че ответника е бил командирован да извърши курс от България до
Швейцария, като на 21.03.2019г., на влизане на територията на РХърватия е
установено от надлежните хърватски власти, че управляваното от Н. МПС е с
повредена митническа пломба и че в товарния му отдел са намерени четири лица,
граждани на Афганистан, които по незаконен начин са се опитали да влязат на
територията на ЕС. За извършеното нарушение е издадено Решение от 23.03.2019г.
на ТУ „Митници“-Осиек, с което на ответника е наложена глоба от 40500.00 куни,
като в акта е посочено, че ако глобата бъде заплатена незабавно размерът й се
намалявал на 27000.00 куни. Посочено е и че, ако глобата не се заплати веднага,
ще бъде заменена с мярка за лишаване от свобода.
Липсва спор, а и от представените доказателства/преводно нареждане-л.7 и
извлечение от банкова сметка ***-л.41/ се установява, че на 23.03.2019г.,
ищцовото дружество е превело по с/ка на ответника сумата от 7350.00лв., с
основание „глоба хърватска ВТ 9714 КН, курс от 19.03.2019г.“
На 11.09.2019г., ответникът е подал молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ищеца.
По делото е разпитан свидетелят на
ответната страна Б.К./бивш колега на ответника/. Същият установява, че маршрута
на камионите се определял от собственика, както и че следвало да се избягва
маршрута през Сърбия и Хърватия.
Останалите писмени доказателства са
несъотносими към предмета на делото, като следва да се отбележи, че представената
кореспонденция/л.62/ е с неясно авторство, адресат и текст, поради което и не е
годно доказателствено средство.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В ИМ и уточнението към нея, ищецът не навежда твърдения, че извлича претенциите си или част от тях от наличие на договор или
че претендира изпълнение на договорно задължение или обезщетение вместо
изпълнение. Наведените от него основания навеждат на извод ,че претендира сума
с която се е обеднил , а ответника се е обогатил,
поради което му дължи съответно компенсиране - заплащане на обезщетение. Изложените основания на исковете представляват
правните елементи на нормата на чл.59 ЗЗД, поради което и съдът дава тази
правна квалификация на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД –неоснователно обогатяване. За да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да
докаже, че са налице следните елементи на фактическия състав: 1/ обедняване на
ищеца, изразяващо се в ефективно изгубване на имуществени блага или пропускане
на сигурно имуществено увеличение, 2/ обогатяване на ответника, изразяващо се в
реално увеличаване на имуществото или избягване на намаление на имуществото
чрез спестяване на разходи, 3/ обогатяването, респективно обедняването да са
без правно основание и 4/ причинна връзка. Липсата на правно основание се
изразява в липса на валидно правоотношение - договор, едностранна сделка или
липсата на юридически факт - извъндоговорен източник като конкретен източник на
права и задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата получава.
Изцяло неоснователно е
възражението на ответната страна, че преведената му от ищеца сума била във
връзка с изпълнение на служебните му
задължения и че не е налице неоснователно обогатяване. Както бе установено, на Н.
е наложена глоба от хърватските власти, а работодателя му е превел по личната
банкова сметка ***. Предвид това, съдът приема, че наложената
лично на шофьора глоба представлява негово парично задължение и няма връзка със служебните му задължения, които безспорно не включват
превоз на лица, които по незаконен начин се опитват да влязат на територията на
ЕС/ по сходен казус- Определение
№220/18.02.2016 по дело №168/2016 на ВКС, ГК, III г.о./.
Съдът не коментира свидетелските
показания, т.к. установеното от свидетеля няма връзка със спора. Но дори и да се приеме, че ответника е
пътувал през Сърбия и Хърватия по нареждане на работодателя, то това нареждане не
нарушава нито българското, нито европейското законодателство.
Всъщност
единствените релевантни в случая факти са наличието на решение за налагане на адм.глоба издадено от ТУ „Митници“-Осиек , с което е установено противоправно поведение на Н., и с което е наложена глоба
лично на ответника.
Ето защо съдът намира, че изпратената на 23.03.2019г.
от името на ищеца на ответника по банков път
сума от 7350.00 лв. се явява дадена при начална липса
на основание за това. Налице е разместване на имуществени блага, чрез даване на
процесната сума от ищеца на ответника,
предназначена за заплащане на наложена му лична
глоба, за което е липсвало законово основание за даването им. Това е така, тъй
като в случая става въпрос за отношения излизащи
извън рамките на съществувалото между страните трудово правоотношение, до
колкото нито е уговаряно между страните работодателят да е този, който ще заплаща глобите наложени на работниците за неизпълнение на
техни законови задължения, каквото е задължението за спазване на Регламент (ЕС)
№ 952/2013, независимо, че деянието за
което ответника е глобен да е извършено при и по повод възложената му работа.
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 7350.00 лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за
производството по настоящето дела, както и за проведеното обезпечително производство в
размер на 294.00 лв.-д.т., 55.00 лв.-разноски по обезпечителното производство и
840.00лв. с ДДС-адв.възнаграждение. Сумите за пътни разходи, уговорени в Анекс №1/л.51/ в размер на 360.00 лв. с ДДС не
са съдебно-деловодни разноски, поради
което не могат да се претендират на основание чл.78 ГПК /в т.см. Решение № 192/25.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., Определение №51/08.02.2017 по дело №2024/2016 на
ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
Мотивиран така, районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.Н., ЕГН:********** *** да заплати на „Европа-Транс
2001“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул.“ Мария Габровска „ № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14, представлявано от Е. Д. И. сумата от 7350.00 лв., с която сума неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на
дружеството, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1189.00
лв.-разноски.
Присъдените
на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната банкова
сметка: ***:***,BIC:***, с титуляр „Европа-Транс 2001“ ЕООД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред РОС
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: