Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
15 15.04.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На петнадесети януари две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т.Владева
Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело № 362 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.-К.И./***/, роден на ***
г., притежаващ документ за самоличност***, изд. на 16.09.2016 г., в Р Румъния,
с адрес: Р Румъния,***, обл.Дъмбовица, ул, с адрес за призоваване - гр.
Свиленград, ул.***, действащ чрез процесуален
пълномощник адв. В.С.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ №
918/2019г. на и.д. Началник отдел „МРР Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ,
Агенция „Митници“ – И. Пасков, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл.14а,
ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лв., както и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата като предмет на нарушението – златни изделия с тегло 415.30 грама
както следва: златни пръстени– проба 585
– 44 броя, 147.13 грама; златни синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02 грама и
златни медальони - проба 585 – 10 броя, 14.15 грама.
В жалбата се излагат доводи за материалноправна и
процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като
се желае неговата отмяна. Твърди се липса на надлежно предявяване на АУАН,
поради неучастието на преводач, с оглед на това че лицето не владее български
език както писмено, така и говоримо. Отделно от това жалбоподателя твърди, че
не е извършил административното нарушение, за което е наказан с наказателното
постановление, че не е бил поканен от митническите служители да декларира
пренасяните от него вещи, както и че не
му е била предоставена възможност да декларира носените от него накити.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, представлява се от упълномощен от
него процесуален пълномощник адв. В.. Жалбата се поддържа, като в хода на
делото по същество се излагат подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна
на наказателното постановление.
За административно-наказващият орган, издал НП, в
съдебно заседание се явяват процесуалният му пълномощници – юрисконсулт Гергана
Русинова и юрисконсулт Десислава Димитрова. Жалбата се оспорва. Иска се съдът да постанови решение,
с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като законосъобразно,
правилно и издадено от компетентен орган и в срок. Счита вмененото на
жалбоподателя нарушение за безспорно установено, а в хода на производството да
не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
РП – Ямбол, ТО
- Елхово редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 25.03.2019 година около 20.10 часа, жалбоподателят Н.К.И.
- румънския гражданин е пристигнал на МП „Лесово“ на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси” за влизане в страната от Република Турция като водач на
лек автомобил марка „Мерцедес Бенц С 180“ с рег.***. В автомобила е пътувала и съпругата му -***И., също
румънска гражданка. Според създадената
инфраструктура и организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и
излизане, е имало поставени указателни табели, в които на различни езици са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки, ценности или валута над определени размери. На мястото за
митнически контрол са се намирали свидетелите Стефан Д. и И.Г., и двамата митнически инспектори в Агенция
“Митници“ в ЦМУ към Агенция „Митници“.
Преди пристъпване към митническата проверка митническите служители запитали водача и
пътника в автомобила на румънски и английски език дали имат стоки за
деклариране - цигари, алкохол, валута и валутни ценности, на което получили
отрицателен отговор. След това двамата свидетели пристъпили към проверка на
превозното средство, пътниците и техния багаж. В хода на тази проверка те
открили укрити в личния багаж на лицата, пришити в долните ръбове на сак
изделия от жълт метал, които били поставени в осем полиетиленови пакета в тънка
цилиндрична форма. В хода на проверката жалбоподателят Н.И. в дегизираните от
него писмени обяснения, посочил, че златните изделия са негови и на съпругата
му, като той ги е зашил за дъното на сака. Като свои жалбоподателят посочил
откритите пръстени, синджири и медальони, с общо количество 415.30 грама, както
следва: златни пръстени – 44 броя с тегло 147.13гр.; златни синджири – 41 броя
с тегло 254.02гр.; и златни медальони -
10 броя, с тегло 14.15гр.
На място бил повикан оценител на благородни метали и
скъпоценни камъни от гр. Елхово, притежаващ Удостоверение за регистрация №5107,
издадено от Министерството на финансите –***, видно от заключението на който,
приложено на л.12 от АНП, изделията от жълт метал, посочени от Н.К.И. като
негова собственост, са златни, проба 585, с общо тегло 415.30 грама, по видове
както следва: златни пръстени – проба 585 – 44 броя, 147.13 грама; златни
синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02 грама и златни медальони - проба 585 –
10 броя, 14.15 грама. Теглото на златните изделия било установено с везна марка
„Mettler Toledo“, модел JL1502 – G, собственост на вещото лице.
Съгласно приложеното към АНП заключение на вещото
лице, средната пазарна стойност на 1 грам злато проба 585 е 60.00 лева, като в
тази стойност е включена цената на материала от Свободната борса, изработка,
ДДС и надценка. Общата пазарна стойност на златните изделия, собственост на
жалбоподателката, установена от вещото лице е в размер на 24 918.00 лева.
За извършената митническа проверка са били съставени
протокол за митническа проверка, протокол за личен преглед № 21 от 25.03.2019г.
на лицето Nicolae –Cristinel. Откритите недекларирани златните накити, посочени
от жалбоподателят като негови, били задържани с Разписка № 0128123 от
25.03.2019 година
При тези фактически обстоятелства и въз основа на
обясненията, дадени от жалбоподателката Н. - К.И. и посочените от него като
собствени златни накити, актосъставителите Д. и Г. приели, че същият е извършил
нарушение по чл. 18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9,
ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.
10а от ВЗ, като не е декларирала пред митническите органи пренасяните от нея
изделия от злато проба 585, с общо количество 415.30 грама
За така констатираното нарушение свидетелите С.Д. и И.Г.
- митнически инспектори, съставили против Н. - К.И. в присъствието на св.С.К. и
И.М. и на нарушителя, Акт за установяване на административно нарушение №656 от
26.03.2019 година, в който актосъставителите изложили фактическо описание на
нарушението, което квалифицирали правно
като такова по чл. 18, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 5, ал.1 и чл.9,
ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.
10а от ВЗ, като посочили обстоятелствата при извършване на нарушението и
неговото установяване. Така съставеният акт бил подписан от актосъставителите и
двамата посочени в него свидетели, след което бил предявен на жалбоподателя и
подписан от нея без възражения. Препис от акта бил връчен на Н. - К.И., което е
удостоверено с подписа му върху самия акт, като му било разяснено отразеното и
в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да направи
допълнителни писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива
възражения.
Въз основа на съставения АУАН и приложенията към него,
на 31.07.2019 година И.Д. Началник на отдел „МРР Южна морска“ при ГД „МРР“ в
ЦМУ, Агенция „Митници“, И. Пасков издал Наказателно постановление
№918/31.07.2019 година, с което наложил на Н. - К.И., роден на *** година, румънски
гражданин, административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лв. на
основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ за
нарушение на същите законови разпоредби, за това, че на 25.03.2019 година, на МП
„Лесово“ не е изпълнил задължението си да декларира пренасяните от него златни
изделия – общо 415.30 грама, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1, във връзка с
чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година с декларация за
парични средства по образец, утвърден от министъра на финансите и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата като предмет на нарушението – златни изделия с тегло 415.30
грама както следва: златни пръстени–
проба 585 – 44 броя, 147.13 грама; златни синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02
грама и златни медальони - проба 585 – 10 броя, 14.15 грама.
Наказателното постановление е връчено на наказаното
лице на 09.09.2019 година, видно от приложената към АНП регистрационно –
контролна карта.
Жалбата е входирана пред АНО на 09.09.2019 година.
От приетата към доказателствата заповед № ЗМФ-110 от
04.02.2019г. на Министъра на финансите е
видно, че последният е делегирал
правомощия на митническите органи да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл.18, ал.1 и
ал.5 от ВЗ, а на началниците на териториалните отдели „Митническо
разузнаване и разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и
разследване“ да издават наказателни постановления въз основа на посочените по -
горе актове за установяване на валутни нарушения. В периода 07.06.2019г. - 04.08.2019 година длъжността
началник на отдел в Агенция “Митници“ отдел„Митническо разузнаване и
разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване“ Южна
морска“, главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, съгласно
Заповед № 7182 от 07.06.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, е
изпълнявал издалият, обжалваното наказателно постановление - И. Добрев Пасков.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство, с изключение на
представеното писмено доказателство -
протокол за извършена митническа
проверка, което съдът изключи от
доказателствата, поради това, че представения
писмен документ е очевидно непълен и не съдържа подпис на издателя му. Както
писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото
факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на
разпитаните по делото митнически служители - С.Д., И.Г., С.К. и И.М., са безпротиворечиви по отношение на относимите
основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях
действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други,
както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги
приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи си с
необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления
за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и
нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна
процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства, приложени към АНП-Наказателно постановление № 918
/2019 г., изд.на 31.07.2019 г., писмо от Министерство на финансите, Агенция
„Митници“, Звено „БН Лесово“, отдел „БН Южна морска“ - № 32-94318/28.03.2019
година, АУАН № 656/26.03.2019 година, Протокол за извършена митническа проверка
№ Н 943 от 25.03.2019 година, ведно с разписка № 0128123, Протокол за личен
преглед № 21 от 25.03.2019 година, копие на лични документи на Н. - К.И.,
приемно – предавателен протокол от 26.03.2019 година, приемно предавателен
протокол – рег.№ 214/2019 година, регистрационно – контролна карта, обяснения
от Н. - К.И., ведно с превод на български език, АУАН, ведно с превод на
български език на обясненията/възраженията на нарушителя, 2 броя регистрационно
контролни карти и писма към същите. Показанията на свидетелите не бяха оборени
от събраните писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло, а и
самият жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е
пренесъл процесните златни изделия, за които не е подал надлежна декларация.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения седемдневен срок от
връчване на наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване.
Преценена по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на
административно нарушение и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателят, които да водят до отмяна на процесното НП,
както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ/редакция ДВ, бр. 93 от 2018 г.,
в сила от 10.02.2019 г./.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателката не е български
гражданин и не владее български език. В потвърждение на това са показания на
разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че комуникацията с
жалбоподателят от момента на пристигането му на МП – Лесово до приключване на
проверката е била осъществявана на румънски и английски език. На зададеният му
на двата езика въпрос – при пристигането на жалбоподателя на митническия пункт
и след това при започване на проверката
на превозното средство и личния обиск, дали има стоки за деклариране пред
митническите органи, същият е отговорил отрицателно. Спътнизата му също е отговорила отрицателно
на същия въпрос. В дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения
жалбоподателят е посочил, че са били попитани от митнически служител дали имат
за деклариране стоки, но тъй като не знаели, че трябва да декларират златото,
нищо не казали. Дадените от жалбоподателят писмени обяснения сочат
недвусмислено на това, че същият е разбрал зададеният от митническите служители
въпрос, но не е декларирал пренасяните от него златни накити.
Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и
писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията
по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателя, на същият е разяснено и съдържанието на акта – на език
и по начин достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице
основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради което не се приема за основателно направеното от процесуалният
представител на жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е
разбрал какво административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното административно нарушение. В тази насока е визираното в текста на
цитираната Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от
съд с компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на
обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата
директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд”. Предвид на това съдът приема,
че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Досежно материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ
пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В
чл.4, т.2 от цитираната Наредба № Н-1 от 2012 година е регламентирано,
че при пренасяне през границата на страната на благородни метали и скъпоценни
камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от
благородни метали и скъпоценни камъни, в случая накити от злато, същите не се
декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези размери,
съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира за целите на
Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните средства по
образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на разпитаните свидетели Д. и Г., които
съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени
доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят
е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата –
25.03.2019 при влизане от трета страна – Република Турция в Република България
пренесла изделия от злато общо 415.30 грама на стойност 24 918.00 лева, без да
е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
В конкретният случай Н.-К.И. е пренесъл през границата
на страната златни изделия над законоустановения размер, освободен от
митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа
декларация. С бездействието си жалбоподателят е нарушил посочените разпоредби,
за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че
митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния
пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че
да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се
приеме, че Н.-К.И. е бил запознат и е имал възможност да се запознае със
задълженията си при преминаване на ГКПП, но не е изпълнил задължението си за
деклариране на пренасяното количество злато, като инициативата за деклариране
на изделия от злато и др. принадлежи на лицето, което пренася такива изделия
през държавната граница, а не е задължение на митническите органи по някакъв
начин да принуждават лицето да изпълни своите задължения съгласно митническите
изисквания. В потвърждение на този извод на съда е и факта, че пренасяните от
жалбоподателя златни изделия са били укрити, което се установява от
свидетелските показания, тъй като при извършената митническа проверка са били
намерени от митническите служители поставени в полиетиленови пликове, които
били пришити в долните ръбове на сак. Безспорно жалбоподателя преминавайки
през границата, от територията на една
страна в друга е бил наясно с наличието
на митнически ограничения на територията на страната в която влиза, това
наред с факта, че е укрил пренасяните от
него изделия от злато свидетелства, че същият
е действал с намерение да ги укрие от митническите органи и да не ги
декларира. В случай, че същият не е
знаел, че пренасяните от него изделия от злато подлежат на деклариране е имал възможност да обяви същите пред
митническите органи и получи информация от
митническите служители подлежат ли на деклариране и по какъв начин. Жалбоподателя
не е направил нищо такова, а на два пъти пред
митнически те служители е заявил, че няма нищо за деклариране. Всичко
гореизложено по недвусмислен начин
свидетелства, че жалбоподателя е действал виновно, тай като е бил наясно със задълженията си за деклариране на
пренасяните от него златни изделия в количество над 60 грама от трета страна,
каквато се явява Турция. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява
съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк
умисъл.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява
престъпление по смисъла на НК.
Действащата към момента на извършване на нарушението
санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда, че който извърши или
допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3,
чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и чл. 16, ал. 6, както и на нормативните
актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е била наложена глоба в минимален размер от 1000 лева.
След издаването на наказателното постановление против
наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за извършеното от
жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от
2020 г.), предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на
една пета от стойността на недекларираните
благородни метали и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. В конкретния случай една
пета от стойността на недекларираните златни изделия е в размер на 4983.60 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по - благоприятна се
явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по- нисък размер на
административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в частта, с която
е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото - за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ - в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата златните
изделия предмет на нарушението , с тегло 415.30 грама, от които: златни пръстени – проба 585 – 44 броя,
147.13 грама; златни синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02 грама и златни
медальони - проба 585 – 10 броя, 14.15 грама.
Към момента нормата на чл.20 от ВЗ е отменена, /ДВ бр.
14 от 18.02.2020г., в сила от 20.02.2020г./, или към момента за извършено
нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ не се предвижда отнемане на предмета на
нарушението.В съответствие с горното обжалваното наказателно постановление, в
частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело
14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост
на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи
в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на
съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво
да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи
представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното
постановление няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и
тяхното връщане, в случая на задържаните златни изделия №0128123/25.03.2019
година - на лицето, от което са иззети – жалбоподателя Н.-К.И..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид
административни нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на
Н.-К.И. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на
дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то
с оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ
и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения
от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
С оглед
признаването на жалбоподателя за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК във чл.84 от ЗАНН в тежест на
същият следва да бъдат възложени и направените по делото
разноски в размер на 24.24 лв.,
представляващи пътни разноски за свидетел.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Наказателно
постановление 918/2019г. от 31.07.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР
Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Пасков, В ЧАСТТА
с която на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ на Н.-К.И. /***/, роден на *** г., с
адрес: Република Румъния,***, обл.Дъмбовица, ул.“ ** ** № 7, с адрес за призоваване - гр.
Свиленград, ул.***, е наложено административно наказание – глоба в размер на
1000.00 /хиляда/ лева.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно
постановление 918/2019г. от 31.07.2019 година на и.д. Началник отдел „МРР
Южна морска“, при ГД „МРР“ В ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Пасков, с което на
основание, В ЧАСТТА с която на основание
чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети от Н.-К.И.
/***/, роден на *** г., с адрес: Република Румъния,***, обл.Дъмбовица, ул.“
***“ № 7, в полза на държавата като предмет на
нарушението – златни изделия с тегло 415.30 грама както следва: златни пръстени– проба 585 – 44 броя, 147.13
грама; златни синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02 грама и златни медальони -
проба 585 – 10 броя, 14.15 грама.
ДА СЕ ВЪРНАТ на Н.-К.И. /***/, роден на *** г., с адрес:
Република Румъния,***, обл.Дъмбовица, ул.“***“ № 7, с адрес за призоваване - гр.
Свиленград, ул.***, отнетите от него в полза на държавата вещи предмет на нарушението, задържан с Разписка №
0128123/25.03.2019 година, а именно - златни изделия с тегло 415.30 грама
както следва: златни пръстени– проба 585
– 44 броя, 147.13 грама; златни синджири – проба 585 – 41 броя, 254.02 грама и
златни медальони - проба 585 – 10 броя, 14.15 грама.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК във
вр. чл.84 от ЗАНН Н.-К.И. /***/,
роден на *** г., с адрес: Република Румъния,***, обл.Дъмбовица, ул.“ ***“ № 7, с адрес за призоваване - гр.
Свиленград, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 24.24 лв. /двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски
по водене на делото, в полза на Бюджета
на съдената власт и по сметка на Елховския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………….