№ 852
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №266089/13.10.2021 г., постановено по гр.д.
№11661/2020 г. на СГС, I ГО – 30 състав, по предявени от К. К. С. и К. К. К. срещу
„ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение за
претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на П. К. К. – син на
първия от ищците и брат на втория ищец, настъпила при ПТП на 18.06.2020 г. на
автомагистрала „Тракия“ на около 120 м. преди 8-ми километър в посока към гр.
София, причинено по вида на К. П. като водач на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№***, в
която починалият е пътувал като пътник, в размер на сумата от 200 000 лв. на първия
ищеца и 100 000 лв. на втория, ведно със законната лихва върху всяка от сумите за
периода от датата на ПТП до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца К. К. С. сумата от 75 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от този ищец неимуществени вреди от
смъртта на неговия син, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
15.07.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявеният от този ищец
иск за разликата над сумата от 75 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., а
предявеният от втория ищец – К. К. К. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлил изцяло, и е осъдил страните да заплатят разноски по
съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали както ищците,
така и ответника.
С Въззивна жалба вх.№357761/22.10.2021 г. ищците К. К. С. и К. К. К., двамата
чрез адв. С.Н., обжалват решението в отхвърлителната му част изцяло. Релевирани са
оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и
1
необоснованост. По отношение на предявеният от К. К. С. иск се сочи нарушение на
чл.52 от ЗЗД, чрез определянето на занижен размер на справедливото обезщетение от
150 000 лв., който не кореспондира на претърпените от този ищец неимуществени
вреди, след което неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е
прието наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в
размер на 50% поради непоставяне на обезопасителен колан. Съдът неоснователно е
кредитирал приетите СМЕ и АТЕ в частта им, че при поставен обезопасителен колан
уврежданията на пострадалия не биха довели до летален изход – в тази част
експертизите изразяват предположения, но не могат със сигурност да твърдят какво би
се случило с пострадалия, ако той е бил с поставен колан, при установената тежка
пластична деформация на автомобила. Заключенията на експертизите в тази част
почиват на предположения, поради което не следва да се кредитира. Дори да се приеме
наличието на принос на пострадалия, то съобразно съдебната практика по сходни
случаи той следва да е много по-малък от 50%. Неправилно е отхвърлен искът на К. К.
К., като е прието от съда, че между двамата братя не са били налице дълбоки и трайни
емоционални връзки, които да са довели до изключителни болки и страдания, които
следва да бъдат обезщетени. Изводите на съда не кореспондират на събраните по
делото доказателства. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част,
и постановяване на ново по същество, с което исковете и на двамата ищци да бъдат
уважени в пълния им предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на увреждането до окончателното плащане.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, жалбоподателите са освободени от
задължението за внасяне на такси, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.
№364348/22.11.2021 г., подаден от третото лице – помагач „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, чрез юрк. Р. И., в който се поддържа становище за неоснователност
на въззивната жалба на ищците. Неоснователни са оплакванията за нарушение на чл.52
от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на справедливото обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца К.С.. Правилно и обосновано е бил
определен и приносът на пострадалия в размер на 50%, съобразно заключението на
експертизата, което е ясно, обосновано и правилно. Решението в частта му по иска,
предявен от ищеца К.К. е правилно и обосновано, и следва да се потвърди – съдът е
съобразил всички относими факти и обстоятелства, и мотивирано е приел, че в случая
не са налице предвидените в ТР№1/28.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
предпоставки за присъждане на обезщетение. Настоява се за оставяне на въззивната
жалба на ищците без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
въззивното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД
не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на
ищците.
С Въззивна жалба вх.№365247/25.11.2021 г. ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и
Здраве“АД, чрез адв. В. П., е обжалвал решението в неговата осъдителна част по иска
на К. К. С., В ЧАСТТА МУ, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца К. С.
застрахователно обезщетение за размера над сумата от 50 000 лв., до присъдения
2
размер от 75 000 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на принципа на
справедливостта, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер от
150 000 лв. на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца К. К. С.
неимуществени вреди. Съдът не е отчел изводите на САТЕ, че автомобилът е
разполагал с триточков обезопасителен колан на задната лява седалка, където е
пътувал пострадалият, но той не е бил поставен; всички наранявания са получени
вътре в автомобила; тежката ЧМТ е довела до прогресивен мозъчен оток,
преустановяващ дейността на дихателния и сърдечносъдовия център и настъпването на
летален изход; получената ЧМТ и нараняванията на гръдния кош се дължат на
свободното движение на тялото, поради непоставен обезопасителен колан; при
правилно поставен обезопасителен колан травматичните увреждания щяха да са по-
малко на брой и по леки по тежест, и след проведено лечение да се избегне леталния
изход. При така установените обстоятелства приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат следва да се определи на по-голям дял от 50%. Съдът не е отчел,
че първопричината за настъпването на произшествието е спрелият в най-лявата лента
на автомагистрала „Тракия“ л.а. „Сеат Леон“ с водач Д. Т. Т., застрахован при
привлеченото трето лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, който автомобил
не е бил сигнализиран по какъвто и да е начин. Процесното ПТП е настъпило, като л.а.
„Тойота“ се е блъснал в спрелия автомобил „Сеат“, в задната му част. Съдът
неправилно е приел, че непоставянето на предупредителен знак е без значение, като
изрично е подчертал, че наличието на съизвършителство е без значение. Тъй като
мотивите на решението имат установително действие в отношенията между
подпомаганата и подпомагащата страна, установяването на съизвършителството не е
без значение. По отношение на законната лихва съдът е приел за начален момент за
начисляването й датата 15.07.2020 г., на която дата е предявена застрахователната
претенция, като е игнорирал разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, според която
застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечния срок за доброволно
изпълнение. Ето защо в тази част решението е неправилно и следва да бъде изменено,
като началният момент за начисляване на лихва за забава следва да бъде определен от
16.10.2020 г. Настоява се за отмяна на постановеното решение в осъдителната му част
за сумата над 50 000 лв. до 75 000 лв., и отхвърляне на иска за сумата над 50 000 лв., и
определяне на датата 16.10.2020 г. като начална дата за начисляването на законна
лихва върху главницата. Настоява и за установяване, че е налице съизвършителство от
страна на водача на л.а. „Сеат“, застрахован при третото лице – помагач „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД. Съобразно този резултат настоява за изменение на решението на
първостепенния съд в частта за разноските, и присъждане на разноските за въззивното
производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от
въззивната жалба е връчен на насрещните страни, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба на
ответника.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
3
допустими искови претенции, предявени от и срещу процесуално легитимирани
страни, и след предявена от ищците извънсъдебна застрахователна претенция, която е
останала неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението
съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 18.06.2020 г. е настъпило
процесното ПТП по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил – не
се спори по факта на настъпилото застрахователно събитие, механизма на
настъпването му, наличие на валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП,
настъпилата смърт на пострадалия П. К. К.в пряка причинна връзка с процесното ПТП,
качеството на увредено лице на ищеца К. К. С., като баща на пострадалия, и
дължимостта на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на сина му в резултат на процесното ПТП до размера от 50 000 лв. Не
се спори, че ищецът К. К. К. е брат на пострадалия П. К. К.. Спорни пред настоящата
инстанция са размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца К. К. С., наличието на материално-правна легитимация на ищеца
К. К. К. да претендира обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на неговия брат, наличието на принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат чрез непоставяне на обезопасителен колан, началната дата, от
която ответникът – застраховател дължи законна лихва върху обезщетението.
Във връзка с така очертания обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
От приетите по делото СМЕ /на л.135/, КСМАТЕ /на л.163/ и Техническа
експертиза /на л.170/ се установява, че на 18.06.2020 г. около 18:20 ч. лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с рег.№***, управляван от К. П., се движел по АМ“Тракия“ в
посока от гр. Пловдив към гр. София, в лявата активна пътна лента със скорост около
125 км/ч., в зоната на плавен ляв завой. В същото време, в същата лява активна пътна
лента пред него, в района на 128 метра преди знака за 8-ми километър, се е намирал
аварийно спрян л.а. „Сеат Леон“ с рег.№***, с водач Д. Т.. Водачът на л.а. „Тойота
Авенсис“ е имал пряка видимост към спрелия л.а. „Сеат“ от разстояние не по-малко от
450 м., но е реагирал със закъснение, като е предприел спиране и спасителна маневра –
завиване надясно, но л.а. „Тойота“ се е ударил с предната си лява част в задната дясна
част на л.а. „Сеат“ и го е отблъснал напред и надясно. Ударът е настъпил при скорост
около 93 км/ч. на л.а. „Тойота“, и след него той е продължил с остатъчна скорост около
60 км/ч. и се е отклонил надясно, въртейки се в посоката на часовниковата стрелка.
Достигайки аварийната пътна лента е ударил с предната си дясна част спрения в нея
л.а. „Ауди“ в задната му лява част, и го е отблъснал напред до мястото, на което е
намерен. След този удар л.а.“Сеат“ е отблъснат напред и надясно, и се е спрял на
мястото, показано на скицата към заключението на вещото лице. При скоростта на
движение на автомобила „Тойота Авенсис“ преди настъпване на произшествието – 125
км/ч., опасната зона за спиране е 129 метра, а при скорост от 120 км/ч., опасната зона е
121 метра. Поради наличието на пряка видимост и липсата на фактори, ограничаващи
видимостта, водачът на л.а.“Тойота“ е имал възможност да възприеме аварийно
спрелия в лявата лента автомобил „Сеат“ и да преустанови движението на автомобила
преди мястото на удара, както и да предприеме пристрояване в дясната активна пътна
лента и да заобиколи автомобила, без да намалява скоростта си, ако в средната пътна
лента не е имало друг автомобил в опасна близост. В резултат от ударите пътникът в
л.а.“Тойота“ – П. К. на 44 години, пътувал на задната лява седалка (зад шофьора)
4
получава тежки травматични увреждания – тежка открита черепно-мозъчна травма;
скалпираща разкъсно-контузна рана на челната област на главата; раздробяващо
счупване на черепа в челната област, горния и средния лицеви етажи; епидурален
хаматом; навличане на свободен въздух в черепната кухина; разкъсвания и контузии
на челните мозъчни дялове; счупване на дясна раменна кост; счупване на 4-то ребро в
ляво; двустранна хипостатична бронхопневмония; остра дихателна и сърдечно-
съдова слабост. Въпреки проведеното реанимационно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“,
пострадалият П. К. е починал на *** г. в резултат от проявила се остра дихателна и
сърдечно-съдова слабост в следствие от тежките увреждания на мозъчните центрове на
тези системи. Посочените травматични увреждания са получени при удар в
облегалката на стоящата пред него шофьорска седалка и от последващи странични
удари в задната лява врата и в други детайли, изградени от твърди тъпи и ръбести
предмети вътре в автомобилното купе. Всички травматични увреждания са получени
вътре в автомобилното купе. Процесното ПТП се характеризира с два интензивни
удара между МПС – първият е челно-ляв, а вторият – дясно-страничен за лекия
автомобил „Тойота Авенсис“. Като се има предвид механизма на ПТП и получените
тежки травматични увреждания на П. К., се обосновава извод, че към момента на ПТП
той е пътувал без поставен обезопасителен колан. Ако бе пътувал с правилно поставен
обезопасителен колан, той пак би получил травматични увреждания – фрактури на
ребра или фрактура на гръдната кост от коланната травма, фрактури на горни и долни
крайници, или по-лека черепно-мозъчна травма. В този случай, обаче, уврежданията
биха били по-малко на брой и по-леки по вид и тежест, което щеше да създаде условия
при проведено лечение пострадалият да избегне смъртния изход.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С. А. С., пътувал като пътник в л.а. „Тойота
Авенсис“ в момента на настъпване на процесното ПТП. Същият установява механизъм
на настъпване на ПТП, идентичен с установения от изготвените по делото експертизи,
като в допълнение установява, че непосредствено преди настъпване на първия удар – в
спрелия л.а.“Сеат“, водачът на л.а. „Тойота“ се е опитал да избегне удара,
отклонявайки автомобила вдясно, но не е могъл да се престрои в дясната активна лента
за движение, тъй като от дясната страна на автомобила преминавали в същото време
други автомобили.
Пред въззивната инстанция е представена и влязла в сила на 26.01.2022 г.
Присъда №260108/25.06.2021 г. по НОХД №1521/2021г. на СГС – НО – 27 състав,
изменена с Решение №393/13.12.2021 г. по ВНОХД №1137/2021 г. на САС – НО – 6
състав, с която К. Н. П. е бил признат за това, че на 18.06.2020 г. при управление на
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК №***, е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на
П. К. К., и средна телесна повреда на А. Ж. П., изразяваща с в двуглезенно счупване на
костите на лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става, с което е
извършил престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“ НК, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
От Констативен протокол №К-27 от 18.06.2020 г. /на л.5-6/ и влязлата в сила
присъда, се установява, че в същия автомобил е пътувала и пътничката А. П., която е
получила контузия на гръден кош и рана на носа, и двуглезенно счупване на костите на
лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става. От разпита на св.С. С. се
установява, че той също е бил пътник в л.а.“Тойота“, но няма данни по делото да е
пострадал, както и няма данни да е пострадал водачът К. П..
5
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че пострадалият П. К., като пътник на задната лява седалка /зад водача/ на л.а.
„Тойота Авенсис“, към момента на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан.
С оглед механизма на ПТП – два последователни интензивни удара, първият от които
челно-ляв, настъпил при скорост около 93 км/ч. в спрелият в лявата лента л.а.“Сеат“, и
предизвикал ротация на л.а. „Тойота Авенсис“, и вторият – дясно-страничен при
скорост от около 60 км/ч. във втория спрял в аварийната лента л.а. „Ауди“, и
настъпилата тежка открита черепно-мозъчна травма, свързана с раздробяващо
счупване на черепа в челната област, горния и средния лицеви етажи, епидурален
хаматом и навличане на свободен въздух в черепната кухина, с разкъсвания и контузии
на челните мозъчни дялове, станала непосредствена причина за настъпването на
смъртта на пострадалия, въпреки оказаната му медицинска помощ, както и с оглед
обстоятелството, че двама от останалите пътници в л.а.“Тойота“ няма данни да са
пострадали, а третата пътничка А. П. е получила травматични увреждания, които не са
се нуждаели от болнично лечение, съдът намира, че неизпълнението на задължението
за поставяне на обезопасителен колан от пострадалия съществено е допринесло за
настъпилия вредоносен резултат и летален изход, и следва да бъде определен в размер
на 50%.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ч. С.. От същите се
установява, че отношенията между ищеца К.К. и сина му П. били обичайните между
баща и син. Живеели в една къща, като семейството на П. живеело на първия етаж, а К.
и съпругата му живеели на втория. Помагали си, били в добри отношения. Когато
възрастните оставали без дърва, П. им помагал. Ищецът К. тежко понесъл смъртта на
сина си, започнал да пие, непрекъснато плачел и говорел за сина си, ходел на
гробищата. Отношенията между втория ищец К. и брат му П. били като на братя – К.
живеел в същата къща, на втория етаж, заедно с родителите им. Той нямал свое
семейство. Всички се хранели заедно, при майка им. К. също приел тежко смъртта на
П. – макар че не плаче като баща си, и не споделя, се вижда, че му е тежко. След
смъртта на П. той също започнал да пие повече, като баща си.
От Удостоверение за съпруга и родствени връзки /на л.10/ се установява, че
починалият П. К. има съпруга и три деца, две от които пълнолетни, също така брат и
двама живи родители.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че ищецът К. К. С. е имал близки отношения със сина си П.. П. имал свое
семейство, но семейството му живеело в същата къща, хранели се заедно, взаимно си
помагали, като синът П. подпомагал родителите си, когато изпадали в затруднение.
Ищецът К. тежко преживял смъртта на сина си – изпаднал в тежко психическо
състояние на траур, плачел и непрекъснато говорел за починалия си син, трайно се
променил неговия бит, започнал да пие много алкохол, ходел на гробищата често, и все
още не е преодолял мъката от загубата на сина си. Съдът взема предвид
обстоятелството, че към момента на смъртта на неговия син, ищецът е бил на 67
години – в напреднала възраст, когато нуждата му от синовна материална и физическа
подкрепа и грижи ще се засилва. Същевременно, съдът съобразява, че ищецът К.С. има
съпруга и още един син, с който живее в едно домакинство, снаха, както и двама
пълнолетни внуци /деца на починалия П./, с които живее в една къща, и би могъл да
получава морална и физическа подкрепа. Има и малък внук /на 3 години към момента
на смъртта на П. К./, който да внася позитивна емоция в ежедневието му. При така
6
установеното от фактическа страна съдът намира, че справедливото обезщетение за
търпените от ищеца К.С. неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
неговия син П. С., следва да бъде определено в размер на 150 000 лв., който размер е
съобразен с формулираните критерии с ППВС №4/1968 г., като съответства на
установените близки отношения между пострадалия и увреденото лице,
интензивността и продължителността на търпените от ищеца морални страдания,
настъпилата негативна промяна в бита му, загубената морална и физическа опора и
подкрепа. Също така, този размер съответства на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи.
Съобразно възприетия от съда принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД справедливото обезщетение следва да бъде
редуцирано с 50%, което обуславя основателност на исковата претенция до размера от
75 000 лв.
Пред въззивната инстанция страните спорят и за началната дата, от която следва
да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Първостепенният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на застрахователната претенция 15.07.2020 г. Ищецът К.С. претендира
присъждане на законната лихва от датата на увреждането – 18.06.2020 г., а ответникът
– от датата 15.10.2020 г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по
застрахователната претенция. Съдът намира, че и двете въззивни жалби срещу
решението в частта му по акцесорната претенция са неоснователни. Съгласно чл.493,
ал.1, т.5 от КЗ, в обхвата на отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват и лихвите за
забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото лице, но при ограниченията
на чл.429, ал.3 от КЗ – в рамките на застрахователната сума, и за периода от най-
ранната дата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от увреденото лице -
чрез нарочно уведомление или чрез предявяване на застрахователната претенция. В
настоящия случай няма данни по делото застрахователят да е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на дата, предхождаща датата на предявяване на
застрахователната претенция – 15.07.2020 г., поради което искането на ищеца за
присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение от дата,
предхождаща датата на предявяването на застрахователната претенция, е
неоснователно. Същевременно, разпоредбата на чл.497 от КЗ урежда отговорността на
застрахователя за собствената му забава да изплати на застрахователното обезщетение
на увреденото лице. Тази разпоредба има действие в отношенията между
застрахователя и делинквента във връзка с регресните права на застрахователя, като
отграничава лихвите, които застрахователят плаща за чужда забава /на застрахования
делинквент/, и лихвите, които дължи на увреденото лице за собствената си забава. Този
извод се извежда и от разпоредбата на чл.497, ал.2 от КЗ, в която лихвите по чл.497,
ал.1 от КЗ са разграничени от лихвите, присъдени срещу застрахователя /по прекия иск
на увреденото лице/. Ето защо, искането на ответника за определяне на по-късна
начална дата на периода, за който се дължи законна лихва върху обезщетението,
съобразно разпоредбата на чл.497 от КЗ, е неоснователно.
По отношение на иска за присъждане на застрахователно обезщетение, предявен
от втория ищец К. К. К., съдът намира следното:
С т.1 от ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д.№1/2016 г. на ОСНГТК се приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
7
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. При преценката дали е налице особено близка връзка с
починалия, следва да се вземе предвид, че традиционни в българското общество са
връзките на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между
членовете на едно семейство, в това число – между братята и сестрите. Разяснява се, че
обезщетение следва да се присъжда на преживелия родственик извън кръга на лицата,
посочени в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. тогава, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
родственик е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка. От дадените разяснения
следва, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда
само по изключение, когато едновременно е налице създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението, и също така се установят
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
В конкретния случай по делото не се установява да са се осъществили особени
житейски обстоятелства, които да са обусловили създаването на връзка между ищеца
К.К. и починалия му брат П. К., която да носи белега на „изключителност“. По делото
се установява, че двамата братя са били близки, живеели са в една къща, хранели са се
заедно, които обстоятелства са нормални за родствената връзка между тях, предвид
обстоятелството, че ищецът К.К. не е създал свое семейство, и продължава да живее с
родителите си. Установява се, че ищецът К.К. страда за своя загинал брат, но не се
установява търпените от него болки и страдания да надхвърлят по интензитет
присъщите за родствената му връзка с починалия. Ето защо, съдът намира, че не са се
осъществили предпоставките, формулирани в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д.№1/2016
г. на ОСНГТК, обуславящи материалната легитимация на този ищец да получи
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговия брат П. К..
При липсата на изискуемите предпоставки, предявеният иск от този ищец се явява
изцяло неоснователен.
Във въззивната жалба ответникът е релевирал оплаквания за несъобразяване на
приноса на водача на авариралия автомобил „Сеат Леон“ с рег.№***, във връзка с
който е привлечен като трето лице – помагач на ответника застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност“ на този автомобил – „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.7 от КЗ, при множество причинители на
застрахователното събитие всеки застраховател отговаря пред увреденото лице, както
отговарят причинителите - когато причинителите отговарят солидарно,
застрахователите, също отговарят солидарно. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,
когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. На осн. чл.499,
ал.7 от КЗ, застрахователите на виновните водачи също отговарят солидарно. Съгласно
чл.122, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
всеки от солидарно задължените длъжници. Следователно, при съпричиняване на
8
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите /в границите на застрахователната сума/, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент. Ето защо, степента на принос на
всеки от причинителите на вредоносния резултат е ирелевантна за прекия иск на
увреденото лице, насочен към застрахователя на един от причинителите на
вредоносния резултат, като разпределението на отговорността между двамата водачи
на участващите в процесното ПТП превозни средства, е извън предмета на спора. Това
обстоятелство е от значение само във вътрешните отношения между съпричинителите
на увреждането, но не и в отношенията между всеки от тях и пострадалото лице. По
изложените съображения оплакванията във въззивната жалба на ответника в този
смисъл са неоснователни.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение както в осъдителната му част по
иска на К.С., така и в отхвърлителната му част по исковете на двамата ищци, поради
което следва изцяло да се потвърди.
При този изход от спора, ищецът К.С. има право да му бъдат присъдени
разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК за отхвърления обжалваем интерес по въззивната
жалба на насрещната страна. Той е претендирал със списък по чл.80 от ГПК
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на 4030 лв. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. По иска на този ищец обжалваемият интерес по жалбите на ищеца и
на ответника е общо в размер на 150 000 лв. - 125 000 лв. по жалбата на ищеца, и
25 000 лв. по въззивната жалба на ответника. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. се изчислява по чл.7, ал.2, т.5 в
размер на 4530 лв., а претендираното адвокатско възнаграждение е в по-малък размер,
поради което възражението е неоснователно. При този изход от спора, в полза на
процесуалния представител на ищеца К.С. следва да се присъдят 25/150 части от
претендираното адвокатско възнаграждение от 4030 лв. – или сумата от 806 лв.
Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски
за държавна такса за въззивното производство в размер на 500 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като с въззивното решение въззивната жалба на
ответника е оставена без уважение, направените разноски за държавна такса по тази
жалба следва да останат за негова сметка. Следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 450 лв., от което, съобразно отхвърления обжалваем интерес по двете
въззивни жалби, спрямо общият обжалваем интерес по делото, следва да му се
присъдят 225/250 части, или сумата от 405 лв., разпределена между двамата ищци
съразмерно на отхвърлената въззивна жалба на всеки от тях в съотношение 125/225
части в тежест на К.С. – т.е. сумата 225 лв., и 100/225 части в тежест на К.К. – т.е.
сумата 180 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №266089 от
9
13.10.2021 г., постановено по гр.д.№11661 по описа за 2020 г. на Софийски градски
съд, I ГО – 30 състав.
ОСЪЖДА К. К. С., с ЕГН**********, с адрес: с. ***, община ***, ул.“***“ №
***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК200299615, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, сумата от 225 лв. /двеста двадесет и
пет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА К. К. К., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, община ***, ул.“***“ №
***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК200299615, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, сумата от 180 лв. /сто и осемдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Г.М.Димитров“ №1, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК,
да заплати на адвокат С.К. Н. от САК, със служебен адрес: гр. София, бул.“Македония“
№12, ет.3, сумата от 806 лв. /осемстотин и шест лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на К. К. С., с ЕГН**********, във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, с
ЕИК121718407, в качеството на трето лице – помагач на ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК200299615.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10