Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 9111 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението К.П.Ж. срещу
отказа на ЧСИ С. А.за прекратяване на
изпълнителното производство по изп. д. № 20199190400151 на основанието,
предвидено в чл. 433, ал. 1 т.1 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че с пощенски
записи е изпълнил задължението си към взискателя К.К.Ж., действаща чрез своята
майка и законен представител Т.Т., за плащане на три месечни издръжки, преди
образуване на изпълнителното производство, поради което счита, че същото
подлежи на прекратяване. В тази връзка са изложени и съображения, че законът не
изисква реално получаване на плащането от страна на взискателя, а само внасяне
на съответната сума, като действията по образуване на изпълнително дело е
квалифицирано като злоупотреба с право. Моли съдът да отмени обжалваното постановление
за отказ да се прекрати изпълнителното производство, обективирано в разпореждане
на съдебния изпълнител от 20.06.2019 г.
В срока за
отговор взискателят К.К.Ж., действаща чрез своята майка и
законен представител Т.Т., депозира писмено възражение чрез пълномощника си
адв. Шулев, с което оспорва жалбата и поддържа нейната неоснователност по
съображенията, развити подробно в него.
Частният
съдебен изпълнител С А., рег. № 919 на Камарата на ЧСИ, чието действие се обжалва,
е изложила мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че отказът й да
прекрати изпълнителното производство е правилен, тъй като от една страна
изпълнително дело № 151/2019 г. не е новообразувано, а преобразувано от изп. д. № 1929/2018 по описа на ЧСИ Р. М., а от
друга - понеже задължението не е погасено с нареждане на пощенските записи, щом
парите не са били реално получени о правоимащата.
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
на настоящия въззивен състав са следните:
Изпълнително дело № 2019 919
0400 151 по описа на ЧСИ С.А., рег.№ 919, с район на действие СГС, е преобразувано от изп. д. № 20187900401929
на ЧСИ Р.М., по изпълнителен лист от
22.10.2015 г., издаден по гр. д. № 18031/2012 г. на СРС, 125 състав, с който
длъжникът К.Ж. е осъден да заплаща
на малолетното си дете К.Ж.(взискателя) месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 22.10.2012 г. до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.
С поканата за
доброволно изпълнение длъжникът Ж. е уведомен, че занапред следва да заплаща в
срок до 22-ро число на съответния месец дължимата месечна издръжка от 250 лв.
за К.Ж.по сметката на ЧСИ С. А.в "Ю." АД.
Установява
се от приложените по изпълнителното дело пощенски разписки за паричен превод от
05.06.2019 г., както и от представените с жалбата системни бонове, а също и от
депозираните с молба от 18.07.2019 г. Удостоверение изх. № 59-00-786/01.07.2019
г. и информация от офис-мениджър, че с пощенски запис длъжникът Ж. е наредил
изплащане на две издръжки от по 250 лв. в полза на взискателя Криста Желязкова,
които не са й изплатени и понастоящем, а са изпратени на съхранение в отдел
"КПППО" и са на разположение за изплащане на една от двете страни -
подател или получател.
При
тези данни настоящият съдебен състав намира обжалваният отказ за прекратяване
на изпълнителното производство за правилен и законосъобразен. С нормата на чл.
433, ал. 1, т.1 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят в конкретния
случай, са предвидени изчерпателно основанията, на които изпълнителното
производство подлежи на прекратяване поради
изплащане на дълга преди датата на образуването му, а именно: 1.представяне
на разписка, изходяща от взискателя, уодстоверяваща плащането, представяне на 2.заверена
квитанция от пощенската станция или 3. писмо от банка, от които е видно, че
дългът по листа е платен или внесен за взискаеля преди образуване на
изпълнителното производство. В настоящия случай нито една от посочените
хипотези не е налице на първо място поради това, че нареждането от страна на
длъжника от 05.06.2019 г.
за плащане на падежирали месечни издръжки в полза на взискаеля, е направено след образуването на
изпълнителното производство на 18.12.2018
г. От друга страна, самият характер на задължението за издръжка, дължимо се
през еднакъв период от време, в еднакъв размер и на предварително определен
падеж, настъпващ периодично и дължащ се и за
бъдещите вземания, за които длъжникът е осъден "до настъпване
на основания за изменение или прекратяване", прави изцяло неприложим чл.
433, ал. 1, т.1 от ГПК, който изобщо не визира периодичните задължения, тъй
като при повтаряемост на престацията, чието изпълнение длъжникът е осъден да
осъществи принудително, предварителното пълно издължаване преди започване на
изпълнението е невъзможно. По същата причина, с оглед естеството на вземането
за издръжка, което се дължи за бъдещ период, не са настъпили и
обстоятелства, водещи до прекратяване и
на основанието, предвидено в чл. 433, ал. 2 от ГПК (погасяване чрез пълно
изпълнение). Но дори и дългът в случая да бе предварително платим, изпълнителното
производство отново не подлежи на прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т.1
от ГПК и това е така, защото представените от жалбоподаеля доказателства
удостоверяват единствено фака на нареден паричен превод в полза на кредиора, но
не доказват плащането, което настъпва с факта на получаване на дължимата сума.
В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на съдебния изпълнител, че при
пощенския запис до получаване на сумата е налице само предлагане на изпълнение,
но не и пълно и точно изпълнение на задължението. Настоящият съдебен
състав приема, че нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде тълкувана корективно, като счита, че следва да се
разграничи хипотезата, при която сумата е внесена по банкова сметка ***, при
която сумата е наредена чрез паричен превод. В първата хипотеза е достатъчно
представяне на доказателства само за факта на внасянето на сумата по банковата
сметка на името на взискателя /и именно към тази хипотеза се отнася изискването
за внасяне по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК/, тъй като след
внасянето длъжникът губи правото да се разпорежда с внесената сума, а това
право преминава върху взискателя именно от този момент, поради което без правно
значение е кога последният ще го упражни: сумата се явява вече постъпила в
патримониума му и задължението е изпълнено. Във втората хипотеза, когато
длъжникът нарежда пощенски превод на името на взискателя, приложение намира
изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за доказване не само на
внасянето, но и на получаването /плащането/ на сумата от взискателя. Това
следва от воля на законодателя, заложена в разпоредбата на т.1, ал.1 на чл.433
от ГПК, доколкото същата е свързана с установяване на основания, при които
взискателят е удовлетворен преди
датата на образуване на изпълнителното производство. При паричните преводи нареждането на извършване на превода /внасянето/
на сумата по сметка на пощенската станция на името на взискателя няма
погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент до
получаването за взискателя не съществува правната възможност да се разпорежда с
паричната сума. Ето защо, в хипотезата, отнасяща се за паричните преводи,
приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за представяне на доказателства, установяващи изплащането на сумата на
получателя. В конкретния случай, от жалбоподателя-длъжник не са представени
доказателства, а и не се твърди факта на изплащане на сумата. По изложените
съображеиня, настоящият съдебен състав приема, че не е настъпило твърдяното от
длъжника погасяване на вземането преди
датата на образуване на изпълнителното производство, поради което и
законосъобразно с обжалваното постановление е отказано прекратяването му.
Както се посочи
по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата касае хипотези,
при които са представени доказателства за плащане на задължението, т.е. за вече
настъпило изпълнение, и че не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание, тъй като не е представен
нито един от посочените документи. По делото не е представена квитанция от
пощенската станция, че сумата е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство,
напротив, ангажирани са доказателства, че парите от превода са неизплатени и изпратени на съхранение в отдел "КПППО",
където са на разположение за изплащане на една от двете страни - подател или
получател.
По посочените мотиви,
жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед характера на производството и съгласно
чл.437, ал.4 от ГПК, настоящото решение е окончателно.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението К.П.Ж. срещу отказа от 20.06.2019 г. на ЧСИ С. А.за
прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20199190400151 на
основание чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.