№ 203
гр. Шумен, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200327 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24-0869-003649 от 06.01.2025 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на П.
В. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея
съображения, поради следното:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2024 год. около 20.50 часа жалбоподателят П. В. Д. управлявал лек
автомобил марка “Рено Меган Сценик” с рег.№ Н8442ВВ, собственост на В.Д.Д., с
ЕГН**********, като се движел в с.Д., по ул.“Васил Левски“ в посока от ул.“Кирил и
Методий“. Водачът с управлявания от него лек автомобил влязъл в гараж, намиращ се на
посочената улица, като това негово действие било възприето от полицейските служители Д.
Д. Х. и В. Й. В., които по същото време с помощта на управлявания от свидетеля В.
полицейски автомобил първоначално се движели по ул.“Георги Д.“, но след като забелязали
светлината от приближаващи се фарове завили по ул.“Васил Левски“. След като видели, че
жалбоподателят завива и вкарва автомобила в гаража, спрели полицейския автомобил
непосредствено пред гаража и възприели слизащия от лекия автомобил водач. Поканили
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с ДРЪГТЕСТ 5000 с фабричен №ARSD0012, но
последният отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0185081, но
жалбоподателят отказал да получи талона и не се явил за даване на кръвна проба за
изследване. Отказът да получи талона за изследване е бил удостоверен с подписа на
свидетеля А. Б. Р..
На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
серия GА, №1426536 от 13.10.2024 год., но последният отказал да го получи. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №24-0869-003649 от 06.01.2025 год. на Началник сектор към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на П. В. Д., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Д. Д. Х., на свидетелите В. Й. В., А. Б. Р., Г.И.С.,
Д.М.С., от проведения повторен разпит на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В. следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на
жалбоподателя, както по време на управление на автомобила, така също и по време на
извършената проверка. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
По отношение на показанията на свидетеля А. Б. Р. съдът намира, че показанията му
2
също следва да бъдат кредитирани, доколкото същият е възприел част от извършената
проверка на жалбоподателя, местоположението на автомобила и поведението на лицето и
показанията му почиват на неговите непосредствени впечатления. В същото време в
голямата си част показанията му кореспондират и с показанията на свидетелите Д. Д. Х. и В.
Й. В. и с установената по-горе фактическа обстановка по делото.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г.И.С. и Д.М.С. също следва да бъдат
кредитирани, доколкото и двамата свидетели случайно са преминавали по посочената улица
и са възприели част от извършваната на жалбоподателя проверка. Показанията им в тази
част напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с
установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както с
техническо средство “Дръг тест 5000“ с фабричен №ARSD0012, като е отказал и да получи
издадения му талон за медицинско изследване №0185081. В подкрепа на изложеното са
показанията на свидетелите Д. Д. Х., на свидетелите В. Й. В., А. Б. Р., които са извършили
проверката на лицето и които в съдебно заседание категорично заявяват, че водачът отказал
да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и техни аналози, като изрично е
отказал да бъде изпробван с техническо средство “Дръг тест 5000“ с фабричен №ARSD0012,
като е отказал и да получи издадения му талон за медицинско изследване №0185081. Това
обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя, който обяснява причините, поради
които е отказал да му бъде извършена посочената по-горе проверка, като отрича да е
управлявал посочения автомобил.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП административно
нарушение, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и да му бъде
взета кръвна проба за медицинско изследване. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно
3
нарушение, а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена
санкционната разпоредба на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП. В същото време обаче,
настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен санкционна е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се
предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази разпоредба,
както в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено процесуално
нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу него. В този
смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от 01.04.2009
год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че административно-
наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил и двете
наказания в техния абсолютен, предвиден в закона размер, а именно „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила
преди извършване на проверката. От разпита на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В. се
установява, че и двамата са възприели автомобила на жалбоподателя първоначално при
движението му по ул.“Васил Левски“, в момента на завиването му и вкарването в гаража,
като след това са възприели и слизането на жалбоподателя от автомобила. И двамата
свидетелстват, че лично са възприели момента на изгасяне на двигателя и слизане на
жалбоподателя от автомобила, както и че в гаража, а и в автомобила и около него не е имало
други лица. С оглед на изложеното съдът приема за доказано по несъмнен начин, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила непосредствено преди извършената му проверка
от полицейските служители.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя и процесуалният му
представител за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление,
изразяващи се в неточно посочване на мястото на извършване на нарушението. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че при посочване на мястото на извършване на
нарушението е посочено, че водачът се е движил в с.Д., област Шумен, по ул.“Васил
Левски“, в посока от ул.“Кирил и Методий“. Както става ясно от разпита на свидетелите Д.
Д. Х. и В. Й. В., мястото на нарушението е било установено чрез справка в системата
„Gооgle maps“ чрез служебния им таблет. Видно от представените в тази насока писмени
доказателства, както и от извършената служебна справка от настоящия състав в системата
„Gооgle maps“, улицата, по която се е движил автомобилът на жалбоподателя и на която се
намира гаражът, в който същият е паркирал е именно ул.“Васил Левски“. Действително от
снимките, намиращи се в „Gооgle maps“ и от тези, представени от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се установява, че на мрежеста ограда на отсрещната страна
на улицата, на която се намира вратата на гаража има поставена табелка с надпис „Улица
Хан Крум“. От представената като писмено доказателство поделото Скица на поземлен
4
имот №15-333006/13.07.2017 год. се установява, че ул.“Васил Левски“ в частта след
пресичане на ул.“Георги Д.“ преминава в ул.“Хан Омуртаг“. В същата насока са и
показанията на свидетелите Г.И.С. и Д.М.С., които са станали случайни свидетели на
извършената проверка на жалбоподателя и които свидетелстват, че проверката е била
извършвана именно пред гаража на жалбоподателя, както и че улица „Васил Левски в с.Д. в
определен участък преминава в улица „Хан Омуртаг“. В същото време обаче съдът намира,
че посоченото разминаване в наименованието на улицата не е довело до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и до невъзможност същият да разбере къде точно се твърди, че
е извършил нарушението. Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че проверката на жалбоподателя е била извършена пред входната врата на гаража му,
то същият е бил наясно къде точно е мястото на извършване на нарушението. Имайки
предвид, че полицейските служители не са в състояние да познават имената на улиците в
населените места, единствената за тях практическа възможност да проверят този факт е чрез
справка в системата „Gооgle maps“ чрез използване на намиращите се у тях служебни
таблети.
С оглед на изложеното съдът намира, че за жалбоподателя не е съществувало
съмнение какво точно нарушение се твърди, че е извършил, къде точно се твърди че го е
извършил, къде му е извършена проверката и е бил в състояние да организира защитата си
по един адекватен начин. Още повече, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така също и в издаденото наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателят се е движил в посока от ул.“Кирил и Методий“, което също е създало
яснота относно посоката на движение и мястото на извършване на нарушението.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че в хода
на административно-наказателното производство в стадия на връчване на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато нарушение, изразяващо се в това,
че отказът на жалбоподателя да подпише акта за установяване на административно
нарушение не е бил удостоверен с подписа на един свидетел, съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН. В същото време съдът намира, че посоченото нарушение не е
съществено, доколкото нарушителят собственоръчно е вписал в акта вместо подпис думата
"отказвам", т.е. сам е удостоверил отказа си да подпише акта. Наказващият орган, издавайки
наказателното постановление, независимо от посочената нередовност, на основание
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е преценил, че от материалите по делото се установява
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В подкрепа на този извод е и практиката на Административен съд – Шумен
и по-конкретно Решение №257 от 15.05.2013 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д. №191/2013
год., което е постановено по сходен казус.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗДвП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
5
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се
квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, но по същото са проведени четири съдебни заседания,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0869-003649 от 06.01.2025 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на П.
В. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административно
наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П. В. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7