Решение по дело №702/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 183
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Александра Йорданова
Дело: 20231100600702
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Десислава Алексиева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100600702 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 05.10.22г. по НОХД № 716372 /20г , СРС, НО , 104 с - в е признал
подсъдимата М. Н. П. за виновна в това, че на 21.05.2019 г., около 10:30 часа в гр.София, ул.
„******* е държала без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на
чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/
и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП вр. чл.30 от ЗКНВП, високорискови наркотични вещества - амфетамин с общо нетно
тегло 5,44 грама на обща стойност 163,20 лева /сто шестдесет и три лева и двадесет
стотинки/, разпределен в 2 обекта, и коноп с общо нетно тегло 2,45 грама на обща стойност
14,70 лева /четиринадесет лева и седемдесет стотинки/, разпределен в 3 обекта както следва:
- Обект 2.1 - амфетамин с нетно тегло 4,47 грама и процентно съдържание на
активния компонент амфетамин - 8,8 %, на стойност 134, 10 лева /сто тридесет и четири лева
и десет стотинки/;
- Обект 2.2 - амфетамин с нетно тегло 0,97 грама и процентно съдържание на
активния компонент амфетамин - 8,8 % /, на стойност 29,10 лева /двадесет и девет лева и
десет стотинки/;
- Обект 1.1 - коноп с нетно тегло 1,75 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 14%, на стойност 10,50 лева /десет лева и петдесет
стотинки/;
- Обект 1.2 - коноп с нетно тегло 0,46 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 9 %, на стойност 2,76 лева /два лева и седемдесет и шест
стотинки/;
- Обект 1.3 - коноп с нетно тегло 0,24 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 15 %, на стойност 1,44 лева /един лев и четиридесет
и четири стотинки/; всичко на обща стойност 177,90 лева /сто седемдесет и седем лева и
1
деветдесет стотинки/, като амфетамина и конопа са включени в Приложение № 1 към чл.3,
т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена въз основа на чл.З, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, а именно Списък I
- растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, приета с ПМС 293 от 27.10.2011 г./ДВ бр.87/04.11.2011 г./ - престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК и чл. 54 от НК
като е осъдена на "Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и наказание
„Глоба” в размер на 2000,00лв. /две хиляди лева/.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Съдът на основание чл. 354а, ал. 6 от НК с присъдата е отнел в полза на държавата и
е постановил да бъдат унищожени следните веществени доказателства: - Обект 2.1 -
амфетамин с нетно тегло 4,47 грама и процентно съдържание на активния компонент
амфетамин - 8,8 %;
- Обект 2.2 - амфетамин с нетно тегло 0,97 грама и процентно съдържание на
активния компонент амфетамин - 8,8 %;
- Обект 1.1 - коноп с нетно тегло 1,75 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 14%;
- Обект 1.2 - коноп с нетно тегло 0,46 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 9 %;
- Обект 1.3 - коноп с нетно тегло 0,24 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 15 %.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил М. Н. П. да заплати разноски по
сметка на СДВР в размер на 538,37 лв., както и разноски по сметка на СРС в размер на
166,50 лв. /сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева и 5,00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимата М. П. – адв. П. , с
аргументи за неправилност на присъдата, постановена в нарушение на събраните по делото
доказателства. Отправя се искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване на
подсъдимата.
В разпоредително заседание на 08.02.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящият съд, защитникът на подс. П. в лицето
адв. П., поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея. Счита, че
по делото липсват категорични доказателства за това, че наркотичните вещества, предмет на
престъплението, са били държани от подсъдимата. Сочи се, че наркотичното вещество е
намерено в лек автомобил, а не при условията на личен обиск на подсъдимата. Излага се
хипотезата, че предметът на престъплението е попаднал в подсъдимата след като тя е
разтребвала и чистила – прибрала е една кутийка, в която са се намирали иззетите от
автомобила наркотични вещества. Прави се искане да бъде приложен чл.354а, ал.5 НК, като
не се наложи толкова тежко наказание. С тези аргументи моли въззивният съд да отмени
първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на СРС.
Подсъдимата М. П. се присъединява към развитите от адв. П. доводи, без да излага
своя самостоятелна аргументация.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба срещу
първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без
уважение и да потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна. Счита, че по
2
делото са събрани достатъчни убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а
именно, че подсъдимата е извършител на деянието, за което й е повдигнато обвинение пред
съда. Позовава се на показанията на полицейските служители, които са установили и иззели
предмета на престъплението, и същите възпроизвеждат признанието на подсъдимата, че
наркотичните вещества са били държани от нея.
В правото си на последна дума, подс. М. П. не се признава за виновна и моли съда за
оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде
потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в
мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния
правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото и прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. М. Н. П. е родена на ******* г. в гр. София, с българско гражданство, със
средно образование, студент,неосъждана, пост. адрес гр. София, ж.к. *******, с ЕГН
**********.
На 20.05.2019 г. подс.П. със свидетелите К. и И. били на купон при тяхна позната Е. в
кв.“*******.
На следващата сутрин, на 21.05.2019 г., те станали към 08:00 часа и подс.П. със св.И.
започнали да почистват жилището след купона.
Подс.П. намерила на масата кутийка от цигари и я прибрала в анцуга си.
След това подс.П. със св.К. отишли при свой познат Стоян и застанали пред къщата.
Около 10:30 часа при обход на маршрута си в гр.София, ул.„*******, дежурни
полицаи при 05 РУ-СДВР - свидетелите П.Д. и Г.Д. забелязали паркиран л.а.„Роувър“ е рег.
№*******.
В страни от автомобила имало лице от мъжки пол и полицейските служители му
поискали документ за самоличност. От представената от лицето лична карта полицейските
служители установили самоличността му Н.С.С..
Полицаите попитали за собственика на автомобила и подс.М. П. отишла и заявила, че
автомобилът е нейна собственост.
Полицаите поискали личната й карта. Подс.П. отговорила, че личната й карта е в
раница, която се намира в багажника на автомобила. След като извадила личната си карта,
от раницата полицейските служители усетили специфична миризма на марихуана. Те я
попитали дали притежава наркотични вещества, при което подс.П. отговорила, че в
раницата си има амфетамин и марихуана.
Подс.П. била задържана и отведена в 05 РУ- СДВР където с протокол от 21.05.2019 г.
доброволно предала 1 брой прозрачен полиетилен и 1 брой оранжев полиетилен съдържащи
бяло вещество, както и 1 брой саморъчно свита цигара, 1 брой червен самозалепващ се плик
и един брой полиетиленово топче съдържащи зелена тревиста маса.
От заключенията по изготвените по делото физико¬химични експертизи се
установява, че във веществото на прах и бучки и в двата обекта се доказва наличие на
амфетамин и кофеин.
Установеното съдържание на амфетамин е 8.8%, като Обект 2.1 - амфетамин е с нетно
тегло 4,47 грама на стойност 134,10 лева; Обект 2.2 - амфетамин с нетно тегло 0,97 грама, на
стойност 29,10 лева.
Растителната маса от трите обекта представлява коноп, като Обект 1.1 е с нетно тегло
3
1,75 грама и процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 14%, на
стойност 10,50 лева; Обект 1.2 е с нетно тегло 0,46 грама и процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол - 9 %, на стойност 2,76 лева и Обект 1.3 е с нетно
тегло 0,24 грама и процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол -
15 %, на стойност 1,44 лева.
Общата стойност на наркотичните вещества е 177,90 лева, съгласно заключението по
съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Д.К.-Н..
За посочените наркотични вещества подсъдимият не притежавал разрешение за
държане.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните
от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : показанията на
свидетелите К., И., Д. и Д., дадени на съдебното следствие; както и показанията на
свидетелите Д. и Д., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; заключението на експерта Р.А. по физико-химичната експертиза,
извършена на досъдебното производство, приобщена на основание чл.282, ал.1 от НПК;
заключението на експерта Д.Г. по физико-химичната експертиза, извършена на досъдебното
производство, приобщена на основание чл.282, ал.1 от НПК; заключението на експерта Д.Г.
К.-Н. по оценителната експертиза, извършена в хода на съдебното следствие; заключението
на експертите д-р Л.А. и Н. И. по съдебно-психиатричната и психологична експертиза,
извършена на досъдебното производство, приобщена на основание чл.282,ал.1 от НПК;
веществените доказателства, събрани по д.п.№ЗМ 1049/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР и
писмените доказателства, събрани на съдебното следствие и по д.п.№ЗМ 1049/2019 г. по
описа на 05 РУ- СДВР, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въззивният съд намира, че интерпретацията на събрания и проверен от първата
инстанция доказателствен материал е правилна, като оценката на доказателствата по
отношение на фактическите обстоятелства, част от предмета на доказване, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. Решаващите изводи на районния съд
относно извършването на процесното деяние, както и авторството в лицето на подсъдимата
П. са направени след събиране и проверка на всички възможно относими доказателства и
доказателствени средства. При внимателния прочит на мотивите към атакуваната присъда не
се констатира превратно тълкуване на доказателствата или игнориране на част от тях, като
същите са обсъдени според действителното им съдържание. Районният съд е изпълнил
задължението си да даде отговор на кои доказателства дава вяра и на кои не, като касателно
процеса на формиране на вътрешното му убеждение не се наблюдават допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи волята на съда.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствената оценка на първия съд, като
прие, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат
показанията на полицейските служители от 05 РУ- СДВР – свидетелите П.Д. и Г.Д.,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от
НПК, допълнени с показанията на св. К., които въззивната инстанция оценява като
еднопосочни, детайлни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, с оглед на
което им се доверява. По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да
може да се направи извод за предубеденост или заинтересованост на тези свидетели от
изхода на делото. Такава не следва да се предполага, най-малкото поради служебното
качество на свидетелите полицейски служители и съпричастността им към поведение по
служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване на извършителите им, а
да се докаже във всеки конкретен случай.Вярно е, че при депозиране на показанията им пред
първоинстанционния съд свидетелите Д. и Д. не са в състояние да възпроизведат в цялост и
детайлно възприетите от тях факти и обстоятелства по отношение на някои факти,но това
обстоятелство има своето логично обяснение. От една страна предпоставка за това е
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и
обстоятелствата, за които свидетелите дават показания на 21.05.2019г. и датата на разпит им
пред съда – 15.1.2021г.Този период е естествено да рефлектира върху възможността им да
възпроизведат в цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства.От друга
страна, от значение е и обстоятелството, че при упражняване на служебните им функции на
полицейски служители тези свидетели възприемат ежедневно еднотипни прояви като
4
инкриминираната, поради което и е естествено да изпитват трудности при пресъздаване на
конкретна проява, свързана с обичайните им служебни задължения.Още повече, че
невъзможността на тези свидетели да възпроизведат в детайли възприетите от тях факти и
обстоятелства, интересуващи производството, е преодоляна от първия съд чрез приобщаване
на показанията им, снети на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност,
по надлежния процесуален ред. Поради това, няма пречка показанията на тези свидетели да
бъдат поставени в основата на изводите и за фактите.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че щом не са иззети дактилоскопни следи от
намерените обекти- наркотично вещество, то не би могло да се установи по категоричен
начин съпричастността на подсъдимата в държането на високорискови наркотични
вещества. Така поддържаното възражение не държи сметка от една страна за разпоредбата
на чл.14, ал.2 НПК- доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. А от друга, за разпоредбата на чл.117 НПК- със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел,
стига да е установена достоверността на депозираните показания. В действителност
изземването и изследването на дактилоскопни следи биха допринесли за разкриване на
обективната истина. Обстоятелството, че не са иззети дактилоскопни следи, обаче не
опорочава извършеното разследване и не буди съмнения относно авторството на деянието,
тъй като са налице преки доказателства, изводи от свидетелските показания на
полицейските служители и св. К., от които категорично се установява изявлението на
подсъдимата, че намерените наркотични вещества в раницата й са нейни което е отразено и
в протокола за доброволно предаване.
Настоящата инстанция няма основание да не кредитира и отразеното в останалите,
събрани по делото, писмени доказателства, като съобрази, от една страна, че същите са
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред,
кореспондират изцяло с гласните доказателствени средства и са относими към предмета на
доказване, така както същият е очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК.
По отношение на вида и естеството на иззетите в хода на досъдебното производство
наркотични вещества, правилно първостепенният съд се е доверил на заключенията на
изготвените в досъдебното производство физикохимични експертизи, отчитайки, че същите
са, приети без възражения, дали са пълен и компетентен отговор на поставените задачи,
относно инкриминираните вещи.
Констатациите си за съдебното минало на подсъдимата М. П. към датата на
извършеното деяние, първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на
приложената и приетата по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си подс. М. П. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е обосновано и законово издържано.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената
фактическа обстановка и със закона.
От събрания и проверен доказателствен материал по безспорен начин се установява,
че подс. М. П. на 21.05.2019 г., около 10:30 часа в гр.София, ул. „******* М. Н. П. е
държала без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и
чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр.
чл.30 от ЗКНВП, високорискови наркотични вещества - амфетамин с общо нетно тегло 5,44
грама на обща стойност 163,20 лева /сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки/,
разпределен в 2 обекта, и коноп с общо нетно тегло 2,45 грама на обща стойност 14,70 лева
/четиринадесет лева и седемдесет стотинки/, разпределен в 3 обекта както следва: Обект 2.1
- амфетамин с нетно тегло 4,47 грама и процентно съдържание на активния компонент
амфетамин -8.8%, на стойност 134, 10 лева /сто тридесет и четири лева и десет
стотинки/;Обект 2.2 - амфетамин с нетно тегло 0,97 грама и процентно съдържание на
активния компонент амфетамин -8.8 % /, на стойност 29,10 лева /двадесет и девет лева и
десет стотинки/;
Обект 1.1 - коноп с нетно тегло 1,75 грама и процентно съдържание на активния
5
компонент тетрахидроканабинол - 14%, на стойност 10,50 лева /десет лева и петдесет
стотинки/;
Обект 1.2 - коноп с нетно тегло 0,46 грама и процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол - 9 %, на стойност 2,76 лева /два лева и седемдесет и шест
стотинки/ и Обект 1.3 - коноп с нетно тегло 0,24 грама и процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол - 15 %, на стойност 1,44 лева /един лев и
четиридесет и четири стотинки/; всичко на обща стойност 177,90 лева /сто седемдесет и
седем лева и деветдесет стотинки/, като амфетамина и конопа са включени в Приложение №
1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, а именно Списък I - растенията и веществата с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, приета с ПМС 293 от 27.10.2011 г./ДВ
бр.87/04.11.2011 т.1.като наркотичните вещества са включени в Приложение № 1 към чл. 3
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
Изпълнителното деяние „държи“ подсъдимата е реализирала, установявайки
фактическа власт върху инкриминираните вещи. За да бъде осъществен съставът на
престъплението не е необходимо вещите да са установени в непосредственото владение на
дееца, а е достатъчно те да са намерени на място, до което същият има достъп ( в
конкретният случай е нейната раница).Престъплението е на просто извършване и не е
необходимо да са настъпили каквито и да е било вредни последици. Ето защо, със самото
установяване на наркотичните вещества във фактическата власт – намерени в раницата й,
непосредствено у подсъдимата деянието е довършено.
У подсъдимата са намерени в кутийка вещество на прах и бучки, като и в двата
обекта се доказва наличие на амфетамин и кофеин.Установеното съдържание на амфетамин
е 8.8%, като Обект 2.1 - амфетамин е с нетно тегло 4,47 грама на стойност 134,10 лева;
Обект 2.2 - амфетамин с нетно тегло 0,97 грама, на стойност 29,10 лева.
Растителната маса от трите обекта представлява коноп, като Обект 1.1 е с нетно тегло
1,75 грама и процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол - 14%, на
стойност 10,50 лева; Обект 1.2 е с нетно тегло 0,46 грама и процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол - 9 %, на стойност 2,76 лева и Обект 1.3 е с нетно
тегло 0,24 грама и процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол -
15%, на стойност 1,44 лева.Така установените наркотични вещества са високорискови,
поради което са включени към Списък I- “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина" съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП вр. чл. 3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Притежанието на тези вещества съгласно чл.30 от закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите е забранено.
Въззивната инстанция споделя изцяло и изложените съображения от контролирания
съд относно субективната съставомерност на деянието. Подс. П. е извършила така
вмененото й деяние при форма на вината пряк умисъл. Тя е съзнавала, че притежанието на
наркотичните вещества е забранено.
Въззивният съд не споделя доводът на защитата, че се касае за деяние, което е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Според този съдебен състав това е така
доколкото при така изложените факти извършеното от подс. М. П. съставлява престъпление,
тъй като от една страна осъществява признаците на предвидено в закона престъпление и
неговата обществена опасност не е явно незначителна, съответно липсват основания за
отпадане на неговата противоправност. Затова, независимо от малкото количество и вида на
намереното наркотично вещество, не може да се приеме, че това обстоятелство е достатъчно
за отпадане на противоправността на деянието. Това е така и доколкото към датата на
инкриминираното деяние, подс. П. е била в зряла възраст, с оглед на което извършеното не
може да се разглежда като резултата от недооценка на престъпния му характер и
6
последиците от извършването му.Същевременно инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество, установено у подсъдимата е било достатъчно за
повече от една доза. Ето защо макар с оглед деянието, което касае единствено държане на
рискови наркотични вещества, но не с цел да бъдат разпространявани (такъв елемент от
субективната страна на деянието не е предвиден в състава на престъплението, за разлика от
чл.354а, ал.1 от НК), то съдът не може да не отчете личността на дееца, която освен , че е на
възраст ( 22г. към датата на деянието), когато следва да е формирал ясни представи за
противоправност на поведението си, следва да се приеме, че обществената опасност на
инкриминираното деяние не е явно незначителна, тъй като интензивността, с която същото
застрашило ( престъплението е формално, на просто извършване) обществените отношения,
свързани с народното здраве, макар и ниска в сравнение с типичното отрицателно
въздействие, което оказват по принцип деянията от този вид, не е малозначително. Всичко
това характеризира извършеното като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, но
не води на отпадане на неговата противоправност. Ето защо и правилно е квалифицирано
деянието на подсъдимата по реда на чл.354а, ал.3 НК, а не по реда на ал.5 на чл.354а НК.
Относно вида и размера на наложеното от съда наказание, въззивният съд счита
следното:
За извършеното от подс. М. П. престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за период от една до шест години и кумулативна Глоба от 2000 до 10
000 лева. Районният съд е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и че са налице предпоставките за прилагане на
института на условно осъждане по чл.66 от НК, поради което на основание чл.354а, ал.3, т.1
вр. чл.54 от НК е намерил за справедливо и наложил наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от
три години, както и наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.Правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени младата възраст и чистото съдебно минало на
подс. П., а отегчаващи не са установени.Поради това и солидаризирайки се с аргументите
на контролирания съд, въззивният съдебен състав счита, че не са нарушени правилата за
индивидуализация на наложеното наказание, а същото не следва да бъде намалено с оглед
на вида и начина на извършване на престъплението.
Произнасянето на първостепенния съд по веществените доказателства и разноските
също е направено в съответствие с нормите на чл.354а, ал.6 НПК и чл.112, ал.2 от НПК,
както и на чл.189, ал.3 от НПК и се явява законосъобразно.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.10.2022 г., постановена по НОХД № 16372/2020 г.,
по описа на СРС, НО,104-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8